Мотиви към решение по НАХД № 4916/2017
г.
Наказателното
производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК. Образувано е по постановление
на Бургаската районна прокуратура, с което се предлага освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия К.П.К. за извършено от него престъпление по
чл.313, ал.1 от НК, с налагане на административно наказание на основание чл.
78а от НК.
Прокурорът
от Бургаската районна пледира за освобождаване от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК на обвиняемия К. с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1400 лева.
Обвиняемият
К. редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Оспорва фактическата
обстановка, описана в постановлението. Твърди, че не е декларирал умишлено
неверни обстоятелства. Пледира за оправдателно решение.
Съдът,
като взе предвид обстоятелствата, изложени в постановлението, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
К.К. притежавал свидетелство за управление на МПС № ********* с валидност от
08.07.2010 год. до 08.07.2020 год.
В
началото на 2015 год. обвиняемият посетил Република Македония. Той управлявал
лек автомобил на територията на Македония. При управлението на МПС му била
извършена проверка от надлежните органи за контрол на пътното движение. При
проверката СУМПС му било отнето, съгласно чл.371 от Закона за сигурността на
пътищата на Р. Македония до заплащане на определената глоба.
Обвиняемият
се върнал в България без да заплати наложената му глоба.
На
23.04.2015 год. обвиняемият К. се явил в сектор „ПП" при ОДМВР Бургас. На
гишето, където се подавали заявления за издаване на СУМПС на работа била свид.Р.К.Г..
Свидетелката работила на длъжност „системен оператор“ в група „Административно-
наказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на
водачите“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОД на
МВР - гр.Бургас. Според длъжностната й характеристика Г. имала правото да
приема, проверява, обработва и въвежда в АИС документите на водачите на моторни
превозни средства, да издава, подменя заменя свидетелства за управление и
контролните талони на водачите на моторни превозни средства и да връчва и
въвежда в АИС „КАТ“ изготвените свидетелства за управление на МПС и контролни
талони.
Обвиняемият
К. заявил на свид.Г., че желае да му бъде издаден дубликат на СУМПС.
Служителката му предоставила необходимите документи, сред които била и
декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи. Обвиняемият К. собственоръчно
попълнил декларацията, като декларирал, че предполага, че свидетелството му за
управление на МПС с № ********* е изпаднало от сенника на колата и положил
подписа си в нея.
След попълване на декларацията, обвиняемият К.
я предал на св. Г.. На база подадените документи на 08.05.2015 год. на
обвиняемия К. бил издаден дубликат на СУМПС с № *********. Това СУМПС било
връчено лично на обвиняемия на 25.06.2015 год.
Свидетелството
за управление на МПС № ********* на обвиняемия К.К., иззето от македонските
власти било изпратено от Министерство на
външните работи на Република Македония до Посолството на Република България в
Скопие с писмо № 4012-19407/2 от
10.07.2016 год. Документът бил препратен чрез Министерство на външните работи, Дирекция
„Консулски отношения“ до Министерство на вътрешните работи - Дирекция „БДС“ .
От МВР с писмо с рег.№ 3286р-18281 от 02.11.2015 год. на ГД „НП“ свидетелството,
заедно с копие на цялата преписка било изпратено на директора на ОД на МВР -
гр.Бургас .
На 12.11.2015
год. преписката и СУМПС били предадени
на св. Щ.К. - „системен оператор" в група „Административно-наказателна
дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите" в
сектор „ПП" при ОДМВР Бургас. При въвеждане на данните в АИС-БДС тя установила,
че СУМПС № *********, издадено на обвиняемия К.П.К., валидно от 08.07.2010 год.
до 08.07.2020 год. СУМПС е отнето от македонските власти за допуснато
нарушение, без да уточнено какво точно е то. Свидетелката извършила справка и
установила, че посоченото СУМПС било със статус „невалиден", с посочена
причина „изгубен/откраднат". Също така установила, че обвиняемият подал
заявление за издаване на ново СУМПС, към което имало приложена декларация по
чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в която
било отразено, че СУМПС на обвиняемия К. е изпаднало от сенника на колата.
Преписката била изпратена на Икономическа
полиция за проверка, след което било образувано настоящото наказателно
производство.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя
от доказателствата, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели,
обясненията на обвиняемия, извършените графически експертизи, както и от
другите приложени по делото доказателствени материали. Според заключенията на
графическите експертизи подписа за декларатор и ръкописния текст „ предполагам,
че изпаднала от сенника на колата” в декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи са изпълнени от обвиняемия К..
Съдът не констатира друга фактическа
обстановка, различна от тази, приета от прокурора в постановлението, но от
същите факти извежда други правни изводи.
Счита, че деянието на обвиняемия К. е
несъставомерно с престъплението по чл.313, ал.1 от НК. За да е осъществено това
престъпление е необходимо деецът да потвърди неистина или затаи истина в
писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския
съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. Законовата норма изисква тази декларация да се дава, когато това
е предвидено в закон, нормативен указ, който в нашето право вече не съществува,
или постановление на Министерския съвет. Във всички други актове на държавни
органи, дори и те да имат нормативен характер не възможно да се задължават
гражданите да декларират определени обстоятелства под страх от наказателна
отговорност. За да се извърши престъпление по чл.313 от НК е необходимо освен
декларацията да се дава по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет в самия акт да е предвидено, че за невярно деклариране ще се
носи наказателна отговорност по чл.313 от НК. Законодателят изрично е предвидил
това обстоятелства като съставомерен признак, без наличието, на който съставът
на престъплението не е осъществен. Не всяка декларация, която държавната
администрация или юридически лица напр.банки изискват от гражданите може да
доведе до наказателна отговорност в случай на невярно деклариране, а само тази,
която се дава по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет
и в самия акт да е предвидена наказателна отговорност. Това тълкуване на закона
е задължително, защото по този въпрос са постановени тълкувателни решения, а и
постановените решения от различни състави на Върховния съд са непротиворечиви и
следват постоянната практика. /Тълкувателно решение № 52 от 11.XI.1983 г. по н.
д. № 48/83 г., ОСНК, Тълкувателно решение № 56 от 20.XII.1986 г. по н. д. №
29/86 г., ОСНК, Решение № 345 от 28.V.1974 г. по н. д. № 281/74 г., II н. о.,
Решение № 522 от 21.IХ.1974 г. по н. д. № 502/74 г., I н. о., Решение № 345 от
28.V.1974 г. по н. д. № 281/74 г., II н. о. , Решение № 80 от 8.11.1996 г. по
н. д. № 89/1996 г., ВК, докладчик съдията подп. Иван Колев „Правната
норма на чл. 313, ал. 3 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на
деянието по този текст е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на
закон, указ или постановление на Министерския съвет, в която е предвидено да се
удостовери истината в писмена декларация”.
Така в Кодекса за застраховането в § 6, ал.2 от ДР е предвидено: „Когато за целите на преценка на
квалификацията и надеждността съгласно Директива
2009/138/ЕО, в друга държава членка се изисква от български
гражданин или от лице с постоянно местоживеене в Република България
доказателство за липса на предишна несъстоятелност, това обстоятелство се
доказва с декларация по чл. 313 от
Наказателния кодекс с нотариална заверка на подписа”, в чл. 134,
ал.4 от Закона за концесиите „ За
неверни данни в представената декларация по ал. 1, т. 4 подизпълнителят носи
наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 от
Наказателния кодекс”, в чл.97,
ал.7 от Закона за културното наследство - „Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и търговецът по ал. 4
прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане, и
декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни
деклараторът носи отговорност по чл. 313 от
Наказателния кодекс”; в чл.5,
ал.3 от Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност –„ В административните производства по чл. 4,
ал. 1 наличието или липсата на факти и обстоятелства могат да се удостоверяват
с писмени декларации, които административният орган е длъжен да приеме. За
деклариране на неверни данни в декларацията деклараторът носи наказателна
отговорност по чл. 313 от Наказателния
кодекс”; в чл.4, ал.5 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица - „Обстоятелствата
по ал. 4 се установяват с декларация за съответствие, депозирана пред
председателя на комисията. За деклариране на неверни данни в декларацията
деклараторът носи отговорност по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс”.
В конкретния случай обвиняемият
е попълнил декларация, давана според образец приложение № 6 към чл.17
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи. Декларацията се подава на основание чл.8, ал.2 от ЗБЛД, която има
следното съдържание : „При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в
най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в
дипломатическите или консулските представителства на Република България в
чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в
дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина”.
От текста на разпоредбата е видно, че разпоредбата задължава гражданите да
декларират пред съответните държавни органи изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ. Целта на разпоредбата е да бъде
уведомен държавния орган за настъпилата промяна, касаеща български документ за
самоличност. Нормата на закона не задължава гражданите да декларират
истинността на определените обстоятелства, нито пък предвижда наказателна
отговорност по чл.313 от НК за невярно
деклариране. В този смисъл и решение № 812 от 11.12.2004 г. по н.д. № 485/2004
г., III н.о. „Обстоятелството,
че бланката за заявление съдържа предупреждение за наказателната отговорност
при неверно деклариране е правно ирелевантно, когато по своето съдържание
документът има само заявителска, а не декларативна част.
Деянието
по чл. 313, ал. 1 НК не е съставомерно, когато в закона не е предвидено
истинността на вписаните в заявлението обстоятелства да се установява по такъв
начин”.
На следващо място свид.
Р.К.Г. - не е орган на власт по смисъла
на чл.93,т.2 от НК. Установено е по делото, че същата е била служител на МВР на длъжност „системен
оператор” в група „Административно- наказателна дейност, отчет на ПТП,
профилактика, подготовка и отчет на водачите” към Сектор „Пътна полиция” при
Отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР Бургас. Очевидно е, че свидетелката
не е орган на държавна власт, орган на държавно управление, орган на съдебната
власт, нито е служител при тях, който е натоварен с упражняването на
властнически функции. Същата е изпълнявала дейност само на материално
изпълнение в държавната администрация. Видно е от длъжностната й
характеристика, че тя имала правото
да приема, проверява, обработва и въвежда в АИС документите на водачите на
моторни превозни средства, да издава, подменя заменя свидетелства за управление
и контролните талони на водачите на моторни превозни средства и да връчва и
въвежда в АИС „КАТ“ изготвените свидетелства за управление на МПС и контролни
талони, т.е. извършвала е само технически действия във връзка с документите, но
не е имала властнически правомощия да решава дали да се издаде определен
документ или не. Следователно не е налице обективен признак от състава на
престъплението – декларацията да е представена пред орган на власт.
Не са налице и субективните признаци на
престъплението. Престъплението може да се извърши само при пряк умисъл. От
самия текст на декларацията е видно е видно, че обвиняемият е допускал, че може
би свидетелството му за управление е изпаднало от сенника на колата. Той не
декларира категорично това обстоятелство. Самият обвиняем твърди в обясненията
си, че когато е подавал декларацията той е бил с убеждението, че най-вероятно
СУМПС е изпаднало от там. Заявява, че е не е разбрал, че македонските полицаи
са отнели свидетелството му. Тези негови твърдения се подкрепят от показанията
на свидетеля В. Ц., който е пътувал с обвиняемия. Свидетелят потвърждава пред
съда тези обстоятелства. Той също не е констатирал факта с отнемането на
свидетелството за управление. Всички факти, отнасящи до обективната и субективната
страна на престъплението трябва да бъдат безспорно и категорично доказани.
Твърденията на обвиняемия, отнасящи се до умисъла за извършване на
престъплението остават най-малкото недоказани от страна на държавното
обвинение. Само обстоятелството, че СУМПС действително се намирало в
македонските власти не е достатъчно да се докаже и съдът да приеме, че към
момента на декларирането обвиняемият е съзнавал всички признаци от състава на
престъплението, включително и умишленото деклариране на неверни обстоятелства.
В заключение съдът счита, че деянието на обвиняемият К.
не изпълва всички признаци от обективната и субективната страна престъплението
по чл.313, ал.1 от НК и го оправда по обвинението, за което е привлечен към
наказателно отговорност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.