Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 30.10.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1286 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от Т.К., чрез
пълномощника юриск.Десислава А., против З.П.П.,
ЕГН ********** ***.
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК - за признаване на установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Договор стоков кредит №
261696/29.04.201г. следните суми, а именно: 620.86 лева- главница; 165.82 лева
-договорна лихва за периода от 10.05.2017г. до 29.04.2018 г.; 35.21 лева -лихва
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от
01.06.2017 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на
заявлението – 26.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми,за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
810/2018г. по описа на ВлРС.
С влязло в
сила Определение № 988/05.11.2018г. е прекратено частично производството по гр.д.
№ 1286/2018г. на РС Велинград, на осн. чл.232 ГПК - поради оттегляне от ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК ********* - гр.София, на
предявения от него срещу З.П.П., ЕГН ********** ***, установителен иск по
чл.415 ГПК, в частта и по отношение на иска за установяване наличие на
задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 35,21лв. –
мораторни лихви за периода 01.06.2017г.-26.05.2018г., установено в издадена
Заповед № 488/07.06.2018г. по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 810/2018г. по описа на ВлРС. А същата заповед е
обезсилена в тази част.
В резултат е останал за разглеждане установителен иск - за установяване
наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумите: 620.86
лева- главница; 165.82 лева -договорна лихва за периода от 10.05.2017г. до
29.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата.
Ищеца твърди, че е подписан Договор за стоков кредит № 261696 от 29.04.2017
г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като Кредитор и З.П.П., като Кредитополучател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявявал, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и Общи
условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за
кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите
/Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща
такси съобразно същата. С подписването на Договора Кредитополучателят
удостоверявал, че е получил и приема Общи условия за същия, както и че те са
неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има
право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от
името на ищеца било, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 29.9.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
********* и Приложение № 1.1 към него от 12 януари 2018 г., по силата на които
вземането било прехвърлено в полза на „АКПЗ” ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Съгласно Договора за стоков кредит № 261696 от
29.04.2017г.
Твърди още, че Кредиторът отпуснал на Кредитополучателя стоков кредит в
размер на 682.41лв. за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на
застраховка. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или
услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а сумата предоставена за финансирането на застраховката, се
усвоявала еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите.
Кредитът следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, 11 от които в размер на 69.83лв, а остатъкът в размер на
50.42лв. се дължал с последната вноска, съгласно уговорения между страните
погасителен план, приложен към искова молба. В чл. 6 от процесния Договор за
стоков кредит страните уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на
сключване на договора бил 39.73% годишно или 0,1104 % на ден. От подаденото
Заявление за издаване на заповед за изпълнение било видно, че е начислената и
непогасена договорна лихва за периода от 10.05.2017г. до 29.04.2018г. в размер
на 165.82лв. Съгласно чл. 11 от Договора Кредитополучателят удостоверявал, че е
запознат с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на
сключване на договора и заплаща такси, съгласно същата по извършвани услуги от
Банка ДСК. В настоящия случай се дължали такси, представляващи разходи за
събиране на изискуем кредит, в размер на 0 лв.
Настоява се на това, че ответника З.П.П. е преустановил плащанията по
Договор за стоков кредит № 261696 на 01.06.2017 г. При което ответникът дължал
на основание чл.12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислявала за всеки
ден забава, считано от 01.06.2017 г. - датата на преустановяване на вноските по
кредита до 26.05.2018г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда в размер на 35.21 лв., както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Към датата на подаване на заявлението и исковата молба дългът бил в общ
размер на 821.89 лв., в това число: главница -620.86 лв., договорна лихва -165.82
лв. и мораторна лихва върху непогасената главница -35.21 лв. А тъй като датата
на последна вноска по кредита била на 29.04.2018г., то и вземането било
изискуемо в пълен размер след тази дата. Иска се и уведомлението за извършената
цесия да се връчи на ответника заедно с искова молба.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда е да
постанови решение, с което да приемете
за установено по отношение на ответника, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 620.86 лева- главница; 165.82
лева -договорна лихва за периода от 10.05.2017г. до 29.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 810/2018г. по описа на ВлРС.
Претендира и направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от
които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В
определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител -
адв.Илиян И.. В него оспорва иска и излага следните съображения: Съгласно
даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, ставало изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябвало да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението
на банката - кредитор следвало да е обективирано в писмен документ и да съдържа
ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за
кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават
право на кредитора да упражни правото си. В писмения документ кредиторът можел
да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички
случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следвало да е
изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпвала от
датата на връчване на длъжника на документа, съдържаш, волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта. По делото не били ангажирани доказателства, че
банката се е възползвала от предоставената й възможност и е отправила
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към З.П.. Нямало
доказателства и цесионерът да го е сторил. По горните съображения се иска отхвърляне
на иска.
В о.с.з. ищецът, с писмена молба чрез
пълномощника си адв.Анелия Бечева-Димитрова,
подържа иска и иска уважаване на същия по изложени в нея съображения.
В
о.с.з. ответникът, чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител - адв.Илиян И., оспорва иска, поддържа възраженията си и иска
отхвърлянето му, като не основателен и недоказан.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 810/2018г. на ВлРС,
с постановената по същото Заповед № 488/07.06.2018г., се установява да е
разпоредено З.П.П., ЕГН ********** ***,
да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с
ЕИК ********* - гр. София, следните суми:
сумата от 620.86 лева – главница
по договор за стоков кредит № 261696 от 29.04.2017г., сумата от 165.82 лева- договорна
лихва за периода от 10.05.2017г. до 29.04.2018г., сумата от 35.21 лева- мораторна лихва за периода от 01.06.2017г. до
26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и 75.00 лева
разноски, от които 25лв. държавна такса и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 810/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника З.П. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е
указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на 21.09.2018г.,
възможността да предяви иск. Такъв е предявен от него на 05.10.2018г., изпратен по пощата с пощенско
клеймо от 04.10.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства –копие на Договор за стоков кредит № 261696 от 29.04.2017г. се
установява, че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и З. П. П. и по силата на
договора „Банка ДСК“ ЕАД е предоставил стоков кредит в размер на 682.41
лева за закупуване на стока- мобилен телефон от Технополис България
ЕАД на стойност 639лв. и за закупуване на застраховка със застрахователна
премия от 43,41лв., а длъжникът П. се е задължил да се издължи по кредита, като
върне сумата от общо 818,55лв. /сбор от 682.41 лв.-главница и 136,14лв.договорна
лихва/ за срок от 12 месеца, считано от датата на неговото усвояване- 29.07.17г.,
на месечни вноски, включващи главница и лихва – 11 вноски в размер на 65.83лв.
и последна вноска в размер на 50.42 лв.,
съгласно погасителен плана /представен с договора.
С Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения
от 29.09.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД и Приложение
1.1 към него от 10.12.2017г., вземането произтичащо от договора е прехвърлено
на ищеца.
Договорът за стоков кредит от 29.04.2017г., който е вид
договор за потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора, включително Общите условия, са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен
общия максимален размер на кредита и условията за усвояването му - чрез
заплащане на закупена от потребителя стока от търговски обект и заплащане на
застрахователна премия; посочен е годишния лихвен процент – 39,73%; посочен е
годишния процент на разходите по кредита - 47.91% и общата дължима от ответника
сума в размер на 818,55лв.; посочен е крайния срок за издължаване на кредита и
условията за издължаване по погасителния план, в който са посочени броя на
погасителните вноски, техния падеж и размера им. Договорен е фиксиран лихвен
процент на годишна основа, при което не е било необходимо посочване на методика
за изчисляване на референтен лихвен процент, а годишният процент на разходите
не е извън границите, посочени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорено е също и правото
на потребителя да получава извлечение за състоянието на договора - за
извършените и предстоящите плащания.
Въпросния Договор
за стоков кредит № 261696 от 29.04.2017г., Погасителен план към него,
както и общите условия на банката са подписани от страна на кредитополучателя. Поради
това и съдът намира да е валидно възникнало твърдяното облигационно отношение
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника.
По делото е безспорно установено от писмените
доказателства, че „Банка ДСК“ ЕАД е
изпълнило договорните си задължения, като със сумата по отпуснатия кредит е
заплатил цената на закупената от ответника стока и застрахователната премия, видно
от представената фактура № **********/29.04.2017г. издадена от „Технополис
България“ ЕАД на З.П. за сумата от 639лв. – стойност на мобилен телефонен
апарат. За факта на изпълнение на задълженията на заемодателя не е повдигнат и
спор. По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ, изготвена от в.л.Т..
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза,
което заключение съдът кредитира, че за връщането на кредита ответникът не
заплатил нито една месечна вноски по погасителния план, като погасяването на
кредита е преустановено още на 10.05.2017 г. и плащания не са извършвани.
В заключението е посочено, че задължението на ответника
по Договор за стоков кредит № 261696 от 29.04.2017г. е в
размери: 620,89лв. – главница и 136,14лв. –договорна лихва.
Ответникът не установи да е внасял погасителните вноски
по погасителния план, при което в съответствие с правата му по чл. 13, ал. 2,
б. "а" от ОУ към договора, предоставилото кредита дружество е имало
право да обяви договора за предсрочно изискуем, поради непогасяване на две
последователни погасителни вноски. По делото липсват данни да е обявена
предсрочната изискуемост на кредита от страна на стария кредитор.
Неоснователни съдът намира възраженията на ответника, че
не дължи изпълнение, тъй като кредита не бил обявен за предсрочно изискуем, по
следните съображения: Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 4/2013 г. по
т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 18, постигнатата в договора за банков
кредит уговорка, че при неплащането на определен брой вноски кредитът става предсрочно
изискуем, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател. Съгласно същото ТР № 4/2013 г.,
уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост за вземането на
банката, следва да се установи, че е преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Макар кредитора по договора "Банка ДСК" ЕАД
да е банка и предоставеният на ответника кредит да е банков кредит, изискването за уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост е не приложимо и в разглеждания случай. В случая
кредиторът "Банка ДСК" ЕАД не е упражнил правото си по чл. 13, ал. 2
от ОУ към договора за кредит и не е обявил кредитът за предсрочно изискуем,
като негово изявление в посочения смисъл не е доведено до знанието на ответника
до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Видно е
обаче от договора за стоков кредит и погасителния план към него, че всички
погасителни вноски са с настъпил падеж към 29.04.2018 г., т. е. към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. При тези данни и тъй
като вземането, което е в предмета на иска е формирано от вноските с настъпил
вече падеж, приложение намират разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с ТР №
8/2017 г. по т. д. № 8/2017 г., според които предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В същност в конкретния случай
ищеца не основава своята претенция на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, а на това, че срокът на договора за кредит е изтекъл. Безспорно това е
станало с изтичане срока за заплащане на последната 12-та месечна погасителна
вноски или на 29.04.2018 г. От тази и дата цялото задължение възникнало от
процесния договор е станало изискуемо.
Неоснователно е възражението на ответника за липсата на
право на ищеца да обявява предсрочна изискуемост, доколкото в случая последният
не се позовава на такава, а на настъпил краен падеж на сключения договор за
кредит.
По делото със заключението на вещото лице- икономист е
установено задължението на ответника по договора за стоков кредит към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -05.06.2018г. в
размер на: 620,89лв. -за главница и 136,14лв.- за договорна лихва за периода от
10.05.2017г. до 29.04.2018г. Поради това, предявения иск за установяване
вземанията на ищеца за сумите - главница от 620,89лв. и договорна лихва от 136,14лв.,
както и за законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2018 г., е
основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира, че ищецът "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е
установил качеството си на кредитор спрямо ответника за посочените вземания,
придобити по договора за цесия, сключен с "Банка ДСК" ЕАД, който му
качество произтича от посочения по-горе Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения
от 29.09.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД и Приложение
1.1 към него от 10.12.2017г. Ответникът не релевирал възражения, досежно
съобщаване на цесията на вземане и тя да
има действие спрямо длъжника от деня.
Въпреки липсата на такива възражения за пълнота на
изложението съдът намира, че следва да посочи и следното: Прехвърленото с цесия
вземане има действие, когато предишният кредитор, цедента съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне. Съобщението до длъжника, направено от новия кредитор,
цесионера, не поражда правно действие, но предишният кредитор може да
упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената
цесия, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Същевременно, уведомление, изхождащо от цедента, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на
цесията (чл. 99, ал. 3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането поражда правно
действие за длъжника от този момент, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Такова уведомяване представлява релевантен за спорното право факт, настъпил
след предявяване на иска и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
съобразено от съда.
В случая старият кредитор "Банка ДСК" ЕАД е
упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника -
ответника за извършената цесия. Такова уведомяване не е осъществено до
подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на
предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено
към исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител на ответника,
с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. Разпоредбата
на чл. 45 ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично
връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
"представител", без да разграничава представителната власт на
представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона -
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I-во Т. О. - че връчването
на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник.
Наред с това следва да се има предвид, че въпросът за
момента на уведомяването на цедирания длъжник е от значение единствено при противопоставени
от длъжника твърдения, че до предявяването на иска е погасил задължението на
стария кредитор. При липса на такива твърдения в конкретния случай липсата на
предходно (преди завеждането на иска) уведомяване се явява ирелевантен факт.
Предвид горното, ищецът е надлежно активно материално легитимиран да претендира
процесните вземания, които са му били прехвърлени надлежно с рамковия договор
за цесия.
Горните констатации и
изложените съображения налагат извода, че се установява наличие
на задължение на ответника З.П. Захариев към ищеца по Договор
стоков кредит № 261696/29.04.201г. следните суми, а именно: 620.86 лева-
главница; 165.82 лева -договорна лихва за периода от 10.05.2017г. до 29.04.2018
г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 05.06.2018г., за заплащане на които суми е издадена Заповед №
488/07.06.2018г. по ч.гр.д.№810/2018г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представлява от адвокат и е представил доказателства за направени
такива от общо 759,50лв., в това число: 39,50лв. за държ.такса, 240лв. за
адв.възнаграждение, 300лв. за особен представител и 180лв. за ССЕ, съгласно
списък по чл.80 ГПК. Общият размер на
направените от ищеца разноски в настоящото производство е 759,50лв., която и
сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по
ч.гр.д. № 810/2018г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 75.0
лв., а искът се уважава изцяло, то и на ищеца ще се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 75 лв., които ответникът ще се осъди да му
заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не
неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: София ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3,
ЧЕ З.П.П., ЕГН ********** ***
му ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от 1565.36
лева /хиляда петстотин шестдесет и пет лева и 36 ст./– главница по Договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.2017г., СУМАТА от 177.87 лева /сто седемдесет и седем лева и
87ст./- договорна лихва за периода от 28.01.2017г. до 10.12.2017г., СУМАТА
от 74.19 лева /седемдесет и четири лева
и 19ст./- мораторна лихва за периода
от 29.01.2017г. до 26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.06.2018г. до окончателното плащане, които суми е
разпоредено Йорданка Балинова да заплати със Заповед № 488/07.06.2018г. по чл.410 ГПК
издадена по ч.гр.д.№810/2018г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски”
114, етаж Мецанин, Сумата от 75.00 лева / седемдесет и пет лева/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство, както и Сумата от 759,50лв.
/седемстотин петдесет и девет лева и петдесет
стотинки/, представляваща
разноски направени в исковото производство.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
/Валентина Иванова/