№ 1834
гр. С, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря Е И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110138379 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение
на ответника О. Д. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К-2 бл...., за признаване за
установено спрямо последната, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18788/2022 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно 225.11 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен №,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 07.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. в размер на 52.04 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Н Е” ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
1
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника О. З.. Последният твърди, че
процесният имот е ведомствено жилище на Министерство на отбраната, което не е
топлофицирано, а радиаторите са демонтирани. Отделно от това се сочи, че от 12.11.2018 г.
жилището не е обитаемо.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответникът се явява лично и оспорва исковете.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 18788/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: - сумата 225.11 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва за
период от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 52.04 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. С възражение от 02.06.2022 г.
ответникът е оспорил вземанията поради това, че имотът не е обитаван през исковия
период, в него липсват отоплителни уреди, както и поради липсат ана задължения към
заявителя.
От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска. По делото не е спорно наличието на облигацинно
правоотношение между страните, доколкото ответникът е бил настанен в процесното
жилище въз основа на заповед № 1116/28.05.2004 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция“ Държавна собственост на Министерство на отбраната“, и е държал
същото до 02.05.2019 г., когато го е освободил, подписвайки протокол-опис.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъдат уважени исковете, ищецът следва да
установи и размера на претендираните задължения на ответника.
С оглед на това са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Нелбо инженеринг“ ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда,
свързана към сградната инсталация за отопление и за битово-гореща вода.
Посочено е, че в имота няма свързани към сградната инсталация и работещи
отоплителни тела. По отношение топлоенергията за БГВ се отбелязва, че същата се отчита
от монтиран водомер, като прогнозно начисляваният ежемесечно разход е изравнен с
данните от реалния отчет, направен в края на отоплителнияя сезон, включен в исковия
период.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 225.11 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
По същество тези изводи на вещото лице не се оспорват от ответника. Последният с
отговора на исковата молба и в о.с.з. от 31.01.2023 г. твърди единствено, че е заплатил
всички свои задължения за исковия период, което е отразено в писмо на ищеца от 12.11.2018
г., както и че жилището е било необитаемо и без радиатори.
В случая обаче, независимо дали е имало работещи отоплителни тела, потребителят на топлинна енергия остава задължен и следва да заплати енергията, консумирана за сградна инсталация и за подгряване на битово-гореща вода. Тези суми не могат да бъдат определени текущо в рамките на всеки календарен месец поради обстоятелството, че е необходим отчет на общия топломер в абонатната станция и на индивидуалния водомер в процесния имот. Този отчет, съобразно предвиденото в чл.70а от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, се извършва до 10 юли всяка година за изминалия отоплителен сезон, който включва периода от 1 май на една година до 30 април на следващата година /чл.3 от цитираната надедба и чл.10 от
По отношение количеството доставена топлинна енергия през исковия период,
съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-техническата експертиза като изготвени
от лица със специални знания в изследваната област, обосновано, пълно и съответстващо на
останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по
3
основателността на иска въз основа на тях.
В същото време ответникът не ангажира доказателства, а и не твърди, че е възразил
срещу разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че
ФДР е подала грешни данни.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не е спорно, че ответникът е заплащал текущо начислените му задължения,
като този факт се установява и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза
/таблицата, поместена на стр.3 от заключението/. Действително, служител на ищцовото
дружество е издал на ответника на 12.11.2018 г. документ, че към 09.11.2018 г. той няма
непогасени задължения, но претендираното такова в настоящето производство е възникнало
по-късно, а именно след извършване на реалния отчет в края на отоплителен сезон
2018/2019 г., с издаване на изравнителната сметка от м.юли и м.септември 2019 г.
С оглед на изложеното и съобразявайки отразеното в заключенията на приетите по
делото експертизи, съдът намира, че през исковия период, а именно от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. в процесния имот, находящ се в гр.С, ж.к.О К-2 бл...., е доставена и потребена
топлинна енергия на обща стойност от 512.90 лв., от която преди завеждане на делото
ответникът е заплатил 287.79 лв. С оглед на това той остава да дължи разликата от 225.11
лв., т.е. предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
на това, следва да се приеме, че за исковия период от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.,
ответникът дължи лихва в установения от вещото лице размер от 56.54 лв. С оглед
обстоятелството, че ищецът претендира това свое вземане в по-нисък размер, а именно
52.04 лв., то именно до него следва да се уважи иска.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса от общо 100.00 лв. и за депозит за изготвяне на
допуснатите експертизи от 550.00 лв. Освен това ищецът претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50.00 лв. в заповедното дело и
200.00 лв. в исковото дело, съобразно предвиденото в чл.26 и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона
4
за правната помощ. С оглед резултата от делото, направените от ищеца разноски следва да
бъдат поставени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Д. З., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.О К-2 бл...., че дължи на “Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми, за които на 19.04.2022 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18788/2022 г.
по описа на СРС, а именно сумата от 225.11 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с
абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 07.04.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. в размер на 52.04
лв.
ОСЪЖДА О. Д. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К-2 бл...., да заплати на
“Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
сумата от 900.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по
ч.гр.д.№ 18788/2022 г. по описа на Софийски районен съд, съоразно изхода на делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Нелбо
инженеринг“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 18788/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5