Р Е Ш Е Н И Е
№ 262 / 12.06.2023
г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Добрич, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети май, две хиляди двадесет и трета година, в касационен
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КР. ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
Н. КАМЕНСКА |
|
|
ИВ. ВЕЛЧЕВА |
при участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и секретаря М.
МИХАЛЕВА изслуша докладваното от председателя касационно административно
наказателно дело № 177 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ – София, представлявана от В.Т.И., подадена чрез М.С.Н.
– гл. експерт в Дирекция „Морска администрация“ – Бургас, срещу Решение № 3/ 09.01.2023
г., постановено по НАХД № 20223240200111/ 2022 г. по описа на Районен съд –
Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 35/ 16.05.2022
г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което
на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева на
основание чл. 200, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) за нарушение по чл. 131,
ал. 1 от Закона за водите.
Според касатора решението на РС – Каварна е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушаване на материалния закон и
съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Настоява, че въззивният
съд неправилно е възприел, че субект на административнонаказателната
отговорност по издаденото Наказателно постановление е Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ (ИАМА). Изтъква, че за да бъде субект на отговорност по
конкретната разпоредба, следва нарушителят да е собственик или лице,
експлоатиращо обекта – източник на замърсяване, включително хвостохранилища,
шламохранилища и насипища. В тази връзка сочи, че ИАМА не е нито
корабособственик, нито лице, експлоатиращо обекта – източник на замърсяване.
Добавя, че необоснован и бланкетен е изводът на въззивната инстанция, че както
в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице описание на релевантни обстоятелства,
които са достатъчни да квалифицират извършеното като нарушение по чл. 131, ал.
1 от ЗВ. Оспорва същевременно, че е извършено замърсяване на морските води с
втечнена урея, като твърди, че товарът на процесната дата е бил в сухо, насипно
състояние. Иска се отмяната на Решение № 3/ 09.01.2023 г. по НАХД № 111/ 2022
г. по описа на Районен съд – Каварна, както и отмяна на незаконосъобразното НП.
Към касационната жалба е приложена Заповед № РД – 895/ 28.09.2021 г. на
Министъра на околната среда и водите, с която е спряно, считано от връчване на
Заповедта, претоварването на наличния на кораба товар.
Ответникът Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна
към Министерство на околната среда и водите не изразява становище, не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита
касационната жалба за неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната
жалба е основателна.
С оспореното пред Районен съд – Каварна Наказателно
постановление № 35/ 16.05.2022 г., Директорът на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ е наложил „имуществена санкция” в
размер на 5000.00 лв. (пет хиляди лева) на
Изпълнителна агенция „Морска администрация“, на основание чл. 200, ал. 1, т. 3
от Закона за водите за нарушение по чл. 131, ал. 1 от ЗВ.
В производството по оспорване на НП въззивният съд е приел,
че административнонаказателното производство е проведено при спазване на
процесуалните правила и че ИА „Морска администрация“ е санкционирана правилно и
законосъобразно по реда на чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ за нарушението по чл.
131, ал. 1 от с.з.
Настоящата инстанция, като анализира събраните пред
първоинстанционния съд доказателства и приложеното такова пред касационната
инстанция, приема, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон и в противоречие със събраните писмени
доказателства.
Районен съд – Каварна е приел за установено, че на 28.09.2021
г. служители на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) извършили
проверка в района на заседналия в скалите в близост до бреговата линия,
успоредно на сушата, плавателен съд – морски кораб „Вера Су“, край местност
„Яйлата“, с. Камен бряг, общ. Каварна, обл. Добрич, на място с посочени географски
координати. Проверката била извършена от ст. експерт инж. Ферди Идриз при БДЧР
в присъствието на Нели Иванова – ст. експерт в РЛ - Варна, за което бил
съставен Констативен протокол № 504в с бланков № 009954 от 28.09.2021 г. При проверката е установено,
че е извършено разтоварване на част от товара на м/к “Vera Su”, чрез кран „Антей“ в баржа на „Хидроремонт – ИГ“ в ранните
часове на деня. Разтоварването е извършено чрез загребване на товар с грайфер,
пренасянето му над водната повърхност и разтоварване в баржа. Установено е, че
по време на операцията по разтоварване от грайфера изтича урея във водата. Описано е в Констативния протокол, че по данни
на Морска администрация – Варна по време на операцията са разтоварени 150 тона
урея. Посочено е също, че въпреки одобрената схема на разтоварване няма
положени платнища между кораба и баржата. Отразено е, че са взети проби от
водите на Черно море с посочено място със съответни географски ширини. Видно от
Протокола за пробовземане, същото е извършено в 16.15 часа на 28.09.21 г.
На 06.12.2021 г. в присъствие на двама свидетели, но без
присъствие на нарушителя или негов представител, е съставен АУАН № 190 (по
бланка 000903) от инж. Ферди Февзи Идриз – ст. експерт в дирекция „Контрол“ в
БДЧР Варна, с който е повдигнато обвинение, че ИА „Морска администрация“ е
нарушила чл. 131, ал. 1 от Закона за водите.
Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред Районен съд -Каварна
НП № 35/ 16.05.2022 г., с което Изпълнителната агенция е санкционирана по реда
на чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ за това, че е допуснала замърсяване на морските
води на Черно море на посоченото място при разтоварване на урея (карбамид) от
заседналия плавателен съд „Вера Су“ и не е взела мерки за предотвратяване на замърсяването.
Деянието било констатирано при проверката на 28.09.2021 г.
Потвърждавайки като законосъобразно наказателното
постановление, Районният съд е приложил неправилно материалния закон.
Касационният състав не споделя изводите на въззивния съд,
че фактическият състав на сочената за нарушена норма на чл. 131, ал. 1 от ЗВ и
хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ
съответстват на описаното в АУАН и в НП изпълнително деяние.
Сочената за нарушена норма на чл. 131, ал. 1 от ЗВ
определя, че при аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на
водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта - източник на
замърсяване, включително хвостохранилища, шламохранилища и насипища, е длъжно
да вземе необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от
замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да
уведоми басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи.
Основателно е възражението на процесуалния представител на
санкционираното лице, че ИА “Морска администрация“ не е субект на задължението
по цитираната разпоредба, тъй като не е нито собственик, нито лице,
експлоатиращо обекта - източник на замърсяване, който е заседналият плавателен
съд „Вера Су“.
Вярно е, че с т. 2 от Заповед № РД-08-377/ 26.09.2021 г.,
издадена от Министъра на транспорта, на ИА „Морска администрация“ е възложено да предприеме необходимите действия за
задържане на плавателния съд „Вера Су“ и товара му с оглед обезпечаване
събирането на вземането на държавата по чл. 332, ал. 2, във връзка с ал. 1 от
Кодекса на търговското корабоплаване. В изпълнение на Заповедта с Разпореждане
№ 134/ 26.09.2021 г. Изпълнителният директор на ИАМА е наредил предприемането
на действия, свързани с възложеното му от Министъра на транспорта задържане на
плавателния съд и товара му, но това разпореждане не превръща Изпълнителната
агенция, която действа от името на държавата в този случай, в субект на
задължението по чл. 131, ал. 1 от Закона за водите. В цитираната по – горе
Заповед липсват задължения за ИАМА, свързани с опазването на морските води,
респ. с разтоварването на кораба. С Разпореждането, в т. III, Изпълнителният
директор на ИАМА е наредил пристъпване към разтоварване на кораба. Кои са били
конкретните лица, които са извършвали разтоварването, както и каква е връзката
им с ИАМА, не може да се установи от административнонаказателната преписка.
Освен това, видно от приложената пред касационната
инстанция ЗНПАМ, действия по изгребване и претоварване са извършени на 27.09.21
г. (л. 12), като липсва отразяване в тази Заповед за установено разтоварване и
замърсяване на 28.09.21 г. На 28.09.21 г. са взети проби в 16.15 часа, от които
не става ясно в резултат на действия на коя дата са конкретните показатели.
С оглед горното, ако се счете, че има замърсяване, то не е
доказано категорично, че е в резултат на действия на 28.09.21 г., т.е.
нарушение на съответната дата не е доказано.
На следващо място, е налице и втори съществен порок при
налагането на административнонаказателната санкция на ИА “Морска
администрация“, а именно, че НП е издадено в нарушение на чл. 10 от ЗАНН,
приложима и по отношение на ЮЛ на основание чл. 83, ал. 2 от ЗАНН.
С текста на чл. 10 от ЗАНН е разписано, че при
административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите както и
допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или
указ. В противоречие с чл. 10 от ЗАНН наказващият орган е санкционирал касатора
за допустителство при липса на предвидена в санкционната разпоредба на чл. 200,
ал. 1, т. 3 от ЗВ административно-наказателна отговорност за допустителство.
Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ определя, че се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което замърси водите, разруши
леглата или бреговете на реките в нарушение на забраните, съдържащи се в
чл. 132, 134, 143 и 144 - от 5000 лв. до 15 000 лв. Начинът, по който е
предвидена санкцията, налага пряко извършване на нарушението и е неотносима към
допустителство, т.е. от хипотезата на цитираната санкционна разпоредба е видно,
че субект на деянието, обявено за наказуемо, е именно само прекият извършител -
физическото или юридическото лице, което замърси водите, но не и лицето, което
е допуснало извършване на деянието. Изпълнителна агенция „Морска администрация“
е санкционирана за това, че е „допуснала замърсяване и не е взела необходимите
мерки за предотвратяването му“, но в признаците на състава на чл. 200, ал. 1,
т. 3 от ЗВ не е налице текст за допускане. В този смисъл за констатираното
нарушение не е предвидена административнонаказателна отговорност за
допустителство.
За пълнота следва да се отбележи, че, за да се наложи
санкция по реда на чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ, разпоредбата изисква да е
нарушена някоя от предвидените забрани по чл. 132, 134, 143 и 144, а в НП не е
посочено коя от хипотезите се има предвид.
Установените пороци на НП, които не са констатирани от РС,
са довели до неправилно решение, което следва да бъде отменено, а като резултат
да бъде отменено и НП. С оглед на това касационната жалба се явява основателна
и следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изложеното и своевременно стореното от касатора чрез
процесуалния му представител в съдебно заседание искане за присъждане на
разноски, на основание 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН в полза на Изпълнителна
агенция „Морска администрация“ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от по 80 лева за двете инстанции.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд –Добрич, в касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3/ 09.01.2023 г., постановено по НАХД №
20223240200111/ 2022 г. по описа на Районен съд – Каварна, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35/ 16.05.2022 г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което
на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000.00 лв. (пет
хиляди лева) на основание чл. 200, ал. 1, т. 3 от Закона за водите за нарушаване
на чл. 131, ал. 1 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ сумата от 160.00 лв. (сто и
шестдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: