№ 8791
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110128127 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на
М.Б. ООД, чрез юрисконсулт Катя Кръстева срещу Д. К. З., ЕГН **********,
с М.Б. ООД, ЕИК ********** е предявило срещу Д. К. З., ЕГН **********
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество суми, както следва: 1/ сумата от 1877,98 лева, представляваща
падежирали и непогасени лизингови вноски за периода 15.07.2018 г. –
17.01.2019 г. по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, сключен на
21.08.2017 г. между М.Б. ЕООД, в качеството на лизингодател и Д. К. З., в
качеството на лизингополучател, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 664,37 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
15.08.2018 г. – 17.01.2019 г.; 3/ сумата от 66,74 лева, представляваща
неустойка за забава, начислена на основание чл. 15.1 от Общите условия на
ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл.
от погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379; 4/
сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно
1
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и формирана
като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер на 413,33
лева/; 5/ сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване
владението върху лизинговия актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, за които суми на
31.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Със заявление вх. № 3079838/01.11.2019 г. М.Б. ООД, ЕИК **********
е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. К. З.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1877,98 лева,
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода
15.07.2018 г. – 17.01.2019 г. по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379,
сключен на 21.08.2017 г. между М.Б. ЕООД, в качеството на лизингодател и
Д. К. З., в качеството на лизингополучател, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 664,37 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
15.08.2018 г. – 17.01.2019 г.; 3/ сумата от 66,74 лева, представляваща
неустойка за забава, начислена на основание чл. 15.1 от Общите условия на
ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл.
от погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379; 4/
сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и формирана
като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер на 413,33
лева/; 5/ сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване
владението върху лизинговия актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество. На 31.08.2020 г. е издадена
2
заповед по чл. 410 ГПК в полза на М.Б. ООД, ЕИК **********. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
с разпореждане № 20080813/29.03.2021 г. на ищцовото дружество са дадени
указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението, срещу
Д. К. З., ЕГН **********, като довнесе дължимата държавна такса. Препис от
разпореждане № 20080813/29.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 63490/2019
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е връчено на ищеца на 19.04.2021 г.
Исковата молба е подадена на 19.05.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 21.08.2017 г. между М.Б. ЕООД, в качеството на
лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател, е сключен Договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № AG0000379. Поддържа, че в изпълнение на поетите по
процесния договор за лизинг задължения, ищецът е придобил собствеността
върху посочения от лизингополучателя актив – лек автомобил „Опел
Мовано“, рег. № СА4696МХ, идентификационен номер на рама:
VN1F9C2E639869374 и е предоставил ползването му на лизингополучателя,
за което обстоятелство между страните по договора за лизинг бил съставен
приемо-предавателен протокол от 21.08.2017 г. Посочва, че размерът на
финансирането бил 7000 лева. Твърди, че договорът за лизинг бил сключен за
срок от 24 месеца, изтичащ на 15.08.2019 г. Поддържа, че между страните по
договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36%, съответно
размер на дължимите месечни вноски от 413,33 лева. Посочва, че последното
извършено от ответника плащане по процесния договор било извършено на
10.12.2018 г. в размер на 420,00 лева. Поддържа, че поради неизпълнение на
поетите по договора задължения, последният бил прекратен на 17.01.2019 г.,
на която дата и лизинговата вещ била иззета от представители на
лизингодателя. Излага съображения, че на основание чл. 15.1 от Общите
условия на ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до
№ 17 вкл. от погасителния план към Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0000379, ответникът – лизингополучател дължи на ищцовото дружество –
лизингодател и сумата от 66,74 лева, представляваща неустойка за забава.
Поддържа, че на основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото
дружество, ответникът – лизингополучател дължи на ищцовото дружество –
3
лизингодател и сумата от 239,99 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
формирана като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния
план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер
на 413,33 лева/. Посочва, че на основание чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите
условия на ищцовото дружество, ответникът – лизингополучател дължи на
ищцовото дружество – лизингодател и сумата от 500,00 лева, представляваща
разходи за възстановяване владението върху лизинговия актив.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което
да бъде признато за установено, че Д. К. З., ЕГН ********** дължи в полза на
М.Б. ООД, ЕИК ********** суми, както следва: 1/ сумата от 1877,98 лева,
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода
15.07.2018 г. – 17.01.2019 г. по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379,
сключен на 21.08.2017 г. между М.Б. ЕООД, в качеството на лизингодател и
Д. К. З., в качеството на лизингополучател, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 664,37 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
15.08.2018 г. – 17.01.2019 г.; 3/ сумата от 66,74 лева, представляваща
неустойка за забава, начислена на основание чл. 15.1 от Общите условия на
ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл.
от погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379; 4/
сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и формирана
като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер на 413,33
лева/; 5/ сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване
владението върху лизинговия актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, за които суми на
31.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
4
160 състав.
Претендират се разноски в настоящото исково производство и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
В срока за отговор на исковата молба, от името на ответника Д. К. З.,
ЕГН **********, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител в производството - адвокат Н.Д. – САК, е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Посочва се, че от
изложеното от ищеца в исковата молба не може да се направи извод на което
от основанията по чл. 87 ЗЗД се твърди да е развален процесния договор за
лизинг. Излагат се съображения, че по делото не се съдържат доказателства за
спазване на процедурите по чл. 13.6 вр. чл. 13.5I от Общите условия на
ищеца. Оспорва се претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, като в тази връзка се излагат
съображения за нищожност на клаузата на чл. 15.5 от Общите условия на
ищцовото дружество, като противоречаща на добрите нрави. Оспорва се и
претенцията за сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за
възстановяване владението върху лизинговия актив, дължимо на основание
чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, като в
тази връзка се сочи, че ответникът не е бил уведомен от ищеца за развалянето
на процесния договор за лизинг и за произтичащото от това задължение за
ответника, да върне лизинговата вещ.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД.
За уважаване на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи,
при условията на пълно и главно доказване, че между М.Б. ЕООД, в
качеството на лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател, е
сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
5
собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, по силата на който,
лизингодателят е предоставил на лизингополучателя твърдяната в исковата
молба лизингова вещ, размерът на дължимите лизингови вноски, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; наличието на валидна уговорка
между страните по лизинговия договор, предвиждаща дължимост на
неустойка при забава в изпълнение задълженията на лизингополучателя по
договора за заплащане на уговорените лизингови вноски; размерът на
дължимата неустойка за забава, претендирана на основание чл. 15.1 от
Общите условия на ищцовото дружество; наличието на валидна уговорка
между страните по лизинговия договор, предвиждаща дължимост на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, претендирана на основание чл. 15.5 от Общите условия
на ищцовото дружество; размерът на дължимата неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, претендирана на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество; че между
страните по договора за лизинг са постигнати уговорки за дължимост
възстановяване владението върху лизинговия актив; че лизингодателя-ищец е
търпял вреди от неизпълнението на задължението на лизингополучателя да
предаде обратно владението върху лизинговата вещ на лизингодателя, както и
техния размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
възражението си за нищожност на клаузата на чл. 15.5 от Общите условия на
ищцовото дружество, предвиждаща дължимост на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, настоящият съдебен състав намира следното:
По делото е представен и приобщен към доказателствения материал
договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0000379 от 21.08.2017 г., от който се
установява в производството, че на 21.08.2017 г. между М.Б. ЕООД
/понастоящем А.Ф.Е./, в качеството на лизингодател и Д. К. З., в качеството
6
на лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0000379, по силата на който лизингодателят се задължил да придобие и
предостави на лизингополучателя в сроковете и при условията, предвидени в
Общите условия по договори за финансов лизинг на „М.Б.“ ЕООД, МПС
марка „Опел“, модел „Мовано“, двигател № G94650C139498, на доставна
цена от 7000,00 лева. Уговорен е срок на договора от 24 месеца, като
лизингополучателят дължи заплащането на 24 лизингови вноски, първата от
които в размер на 375,94 лева, а останалите в размер от 413,33 лева.
Представен е подробен погасителен план, както и Общите условия към
договора. Всяка от погасителните вноски по договора включва, както
уговорената главница, така и възнаградителна лихва, която страните по
процесния договор за финансов лизинг уговорили в чл. 5 от процесния
договор за лизинг. Уговореният лихвен процент бил фиксиран за целия срок
на договора и уговорен в размер на 36 %.
Съгласно чл. 15.1 от Общите условия, приложими по отношение на
процесния договор, в случай на забава при плащането на лизингова вноска,
лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава
върху незаплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от
датата, на която сумата първоначално е станала изискуема.
От представения по делото приемо-предавателен протокол се
установява, че на 21.08.2017 г. МПС марка „Опел“, модел „Мовано“, двигател
№ G94650C139498, е предаден на лизингополучателя Д. К. З.. Посоченото
доказателство е достатъчно да установи ползването на вещта през посочения в
исковата молба, доколкото същата е била на разположение на ответника и не
са наведени твърдения, нито ангажирани доказателства, от които да се
установява в производството, че вещта, предмет на процесния договор за
лизинг е върната от лизингополучателя на лизингодателя преди датата
17.01.2019 г. /крайната дата на процесния период/, респективно, че
лизингополучателят не е ползвал вещта през процесния период.
За установяване размера на претенциите по делото е изслушана и
приета, без оспорване от страните, съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която дава заключение, че размерът на непогасените лизингови
вноски за периода 15.07.2018 г. – 17.01.2019 г. е общо 1877,98 лева, като по
7
отношение на дължимите лизингови вноски за горепосочения период, е
настъпил уговорения между страните по договорното правоотношение падеж.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, са доказани пълно и главно, като доколкото ответникът
не е ангажирал доказателства за погасяване на задължението, същият следва
да бъде уважен в пълен размер. Като законна последица от уважаване на иска
за главница, следва да се присъди и законната лихва, считано от 01.11.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Както се посочи по-горе, от събраните по делото доказателства се
установи в производството, че страните са били обвързани от валидно
сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, по силата на който
лизингодателят се задължил да придобие и предостави на лизингополучателя
в сроковете и при условията, предвидени в Общите условия по договори за
финансов лизинг на „М.Б.“ ЕООД, МПС марка „Опел“, модел „Мовано“,
двигател № G94650C139498, на доставна цена от 7000,00 лева, а
лизингополучателя се задължил да заплаща уговорените между страните
лизингови вноски. Установи се, че договорът за лизинг е сключен за срок от
24 месеца. Съгласно чл. 4 от процесния договор всяка от дължимите 24 броя
лизингови вноски включва главница и възнаградителна лихва, съгласно
одобрен от страните по договора за лизинг погасителен план. Съгласно чл. 5
от процесния договор за лизинг, страните са уговорили фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора от 36,00 %. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК,
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Процесният договор е именно такъв. При съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства и на уговорките между
страните, обективирани в процесния договор за лизинг, включително
характера на поетите от страните по договора задължения и липсата на
обезпеченост на изпълнението задължението на лизингополучателя по
договора, настоящият съдебен състав намира, че уговорката на чл. 5 от
процесния договор за лизинг, уреждаща размера на дължимата
възнаградителна лихва, уговорена между страните по процесното договорно
правоотношение, не противоречи на добрите нрави и не е неравноправна по
смисъла на чл. 7, ал. 3 ГПК. Уговореният лихвен процент е фиксиран за целия
8
срок на договора, описано е как се формира, като по делото не са ангажирани
доказателства, че размерът на уговорения лихвен процент е изменян
едностранно от лизингодателя, респективно, че във вреда на потребителя-
лизингополучател, е изменян начина на формиране на уговорения лихвен
процент. С оглед характера на поетите по силата на договора за лизинг
задължения и обстоятелството, че задълженията на лизингополучателя по
договора не са обезпечени по никакъв друг начин, съдът намира, че
уговореният в чл. 5 от договора размер на фиксирания лихвен процент не
противоречи на добрите нрави.
За установяване размера на претенциите по делото е изслушана и
приета, без оспорване от страните, съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която дава заключение, че размерът на договорената и незплатена
част от възнаградителната лихва по процесния договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0000379, дължима за периода 15.08.2018 г. – 17.01.2019 г., е в размер на
664,37 лева. Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на
задължението, поради което и предявеният иск за признаване за установено,
че ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 664,37 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 15.08.2018 г. – 17.01.2019
г., се явява основателен и доказан за пълния предявен размер и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 66,74 лева, представляваща неустойка за забава, начислена на
основание чл. 15.1 от Общите условия на ищцовото дружество за забава в
плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл. от погасителния план към
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е форма на
договорна отговорност и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, когато длъжникът по изпълнението отговаря за тях, т.е. в
случаите на виновно неизпълнение. Следователно, за да възникне
9
задължението за плащане на неустойка за договорно неизпълнение (в случая
за забавено изпълнение), следва да се установят следните кумулативно
предвидени предпоставки: наличието на облигационна връзка – двустранна
правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква
задължение за изпълнение; че кредиторът е изпълнил задълженията си по
сключения договор /че е бил готов да ги изпълни/; уговорена по размер
неустойка в случай на забава при изпълнението на задължението на ответника
или неизпълнение и какъв е размерът на неустойката за исковия период.
В настоящия случай се установи, че между че страните са били
обвързани от валидно сключен договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, по
силата на който лизингодателят се задължил да придобие и предостави на
лизингополучателя в сроковете и при условията, предвидени в Общите
условия по договори за финансов лизинг на „М.Б.“ ЕООД, МПС марка
„Опел“, модел „Мовано“, двигател № G94650C139498, на доставна цена от
7000,00 лева, а лизингополучателя се задължил да заплаща уговорените
между страните лизингови вноски. Налице е и уговорка за неустойка –
съгласно чл. 15.1 от Общите условия, приложими по отношение на
процесния договор, в случай на забава при плащането на лизингова вноска,
лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава
върху незаплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от
датата, на която сумата първоначално е станала изискуема. Видно от приетото
заключение на вещото лице по допуснатата в производството съдебно-
счетоводна експертиза, е налице забавено изпълнение на задължението на
ответника за плащане на посочените от ищеца лизингови вноски, като
неустойката за забавено плащане на лизинговите вноски за периода от
15.07.2018 г. до 17.01.2019 г. е в размер на 139,33 лева, която сума е дължима
от ответника по силата на цитираните разпоредби. Същевременно от
заключението на вещото лице се установява, че част от дължимата на
основание чл. 15.1 от Общите условия, приложими по отношение на
процесния договор, неустойка, е заплатена от лизингополучателя, като
незаплатен е остатък в размер на 66,74 лева.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск, по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 92 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът Д. К. З. дължи в полза на ищеца А.Ф.Е. /с
10
предишно търговско наименование М.Б. ЕООД/ сумата от 66,74 лева,
представляваща неустойка за забава, начислена на основание чл. 15.1 от
Общите условия на ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от
№ 11 до № 17 вкл. от погасителния план към Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0000379, е основателен и доказан за пълните предявени размер и период,
респективно, следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и
формирана като сбор от три месечни погасителни вноски по
погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379
/всяка от които в размер на 413,33 лева/, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е форма на
договорна отговорност и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, когато длъжникът по изпълнението отговаря за тях, т.е. в
случаите на виновно неизпълнение. Следователно, за да възникне
задължението за плащане на неустойка за договорно неизпълнение (в случая
за забавено изпълнение), следва да се установят следните кумулативно
предвидени предпоставки: наличието на облигационна връзка – двустранна
правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква
задължение за изпълнение; че кредиторът е изпълнил задълженията си по
сключения договор /че е бил готов да ги изпълни/; уговорена по размер
неустойка в случай на забава при изпълнението на задължението на ответника
или неизпълнение и какъв е размерът на неустойката за исковия период.
В настоящия случай се установи, че между че страните са били
обвързани от валидно сключен договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, по
силата на който лизингодателят се задължил да придобие и предостави на
лизингополучателя в сроковете и при условията, предвидени в Общите
11
условия по договори за финансов лизинг на „М.Б.“ ЕООД, МПС марка
„Опел“, модел „Мовано“, двигател № G94650C139498, на доставна цена от
7000,00 лева, а лизингополучателя се задължил да заплаща уговорените
между страните лизингови вноски. Налице е и уговорка за неустойка –
съгласно чл. 15.5 от Общите условия, приложими по отношение на
процесния договор, при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на 3 (три)
лизингови вноски, която се изчислява въз основа на последните 3 (три)
лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на договора.
В исковата молба се излагат твърдения, че лизингополучателят е
преустановил плащания по процесния договор за лизинг след датата
10.12.2018 г., като последното извършено плащане било извършено именно на
същата дата и било в размер на 420,00 лева. Излагат се съображения, че
поради неизпълнение, от страна на лизингополучателя, на поетите от
последния задължения по процесния договор за лизинг, лизингодателя е
развалил едностранно процесния договор, считано от 17.01.2019 г., за което
уведомил лизингополучателя, като на същата дата /17.01.2019 г./ била
предадена и фактическата власт върху вещта, предмет на договора за лизинг,
от лизингополучателя на лизингодателя, за което е съставен приемо-
предавателен протокол.
По делото не са ангажирани доказателства за установяване на
твърдяното в исковата молба обстоятелство, че процесният Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № AG0000379 е развален от страна на лизингодателя на
датата 17.01.2019 г. Следователно се налага извод, че по делото не е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че процесният
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0000379 е развален от страна на лизингодателя
на датата 17.01.2019 г. Доколкото по делото не се ангажираха доказателства
за твърдяното разваляне на процесния договор за лизинг, за което се твърди
от ищеца, че е извършено от лизингодателя по договора, то не може да се
приеме извод, че процесният договор е развален по вина на
лизингополучателя /за което обстоятелство също не се сочат доказателства/,
което да обуслови и дължимост на предвидената в чл. 15.5 от Общите
условия, приложими по отношение на процесния договор, неустойка, при
12
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Като допълнение,
следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства /или
направени доказателства за събиране на доказателства/ за установяване на
обстоятелството, че процесният договор за лизинг е прекратен преди
изтичането на срока по чл. 3 от договора, а именно преди 21.08.2019 г.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира,
че предявеният, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. К. З.
дължи в полза на ищеца А.Ф.Е. /с предишно търговско наименование М.Б.
ЕООД/ сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и формирана
като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0000379, следва да се отхвърли, доколкото в
производството не се доказа дължимостта на горепосочената сума, на
посочените от ищеца в исковата молба основания /съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК,
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните. При спазване на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, залегнал в цитираната по-горе разпоредба на
процесуалния закон, съдът е длъжен да се произнесе единствено по
исканията, с които редовно е сезиран от страните и на основанията, посочени
от същите/.
Предвид изведения извод за неоснователност на предявения иск за
сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и формирана
като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0000379, настоящият съдебен състав намира, че
не следва да се произнася по релевираното с отговора на исковата молба,
подаден от името на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител в производството – адвокат Н.Й. Д. – Кръстева,
възражение за нищожност на клаузата на чл. 15.5 от Общите условия на
13
ищцовото дружество, като противоречаща на добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за
възстановяване владението върху лизинговия актив, дължимо на
основание чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия на ищцовото
дружество, съдът намира следното:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на действително облигационна правоотношение,
възникнало между М.Б. ЕООД, в качеството на лизингодател и Д. К. З., в
качеството на лизингополучател, по сключен между тях Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив № AG0000379; че между страните по договора за лизинг са постигнати
уговорки за дължимост възстановяване владението върху лизинговия актив;
че лизингодателя-ищец е търпял вреди от неизпълнението на задължението на
лизингополучателя да предаде обратно владението върху лизинговата вещ на
лизингодателя, както и техния размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
В исковата молба са изложени твърдения, че за възстановяване
владението върху лизинговия актив, лизингодателят е използвал услугите на
трето за правоотношението лица, а именно дружеството „Башев Секюрити
тийм“ ООД, на когото е заплатено комисионно възнаграждение в размер на
500,00 лева за за възстановяване владението върху лизинговия актив.
От събраните по делото доказателства не се установяват
обстоятелствата, които подлежат на доказване от ищцовото дружество, за да
се приеме основателност на претенцията за сумата от 500,00 лева,
представляваща разходи за възстановяване владението върху лизинговия
актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия на
ищцовото дружество.
Действително, съгласно чл. 8.7.10 от Общите условия на ищцовото
дружество, е предвидено задължение за лизингополучателя, да възстанови на
лизингодателя, в срок от пет работни дни от издаване на счетоводен документ
от страна на последния, разходите, направени от лизингодателя във връзка с
14
възстановяване държането върху лизинговия актив.
От друга страна, обаче, по делото не са ангажирани доказателства, че
ищецът е търпял вреди от неизпълнение на договорно задължение на
лизингополучателя, изразяващи се в заплащане на комисионно
възнаграждение в размер на 500,00 лева за възстановяване владението върху
лизинговия актив, по силата на сключен между ищеца и „Башев Секюрити
тийм“ ООД договор.
Действително, вещото лице по допуснатата и приета в производството
съдебно-счетоводна експертиза посочи, че в счетоводството на ищцовото
дружество е отразено извършване на разходи за възстановяване на лизинговия
актив по процесния договор за лизинг в размер на 500 лева, както и че на
вещото лице е представен платежен документ за заплащане на сума в размер
на 500 лева. Сами по себе си, обаче, тези обстоятелства не могат да установят
по безспорен и категоричен начин твърдяните в исковата молба обстоятелства
за сключен договор между ищеца и „Башев Секюрити тийм“ ООД, по силата
на който на последното дружество да е заплатено комисионно
възнаграждение в размер на 500,00 лева за възстановяване владението върху
лизинговия актив. Не са ангажирани доказателства за установяване
твърдяното от ищеца обстоятелство за наличие на сключен договор между
ищеца и „Башев Секюрити тийм“ ООД. Представеният по делото договор от
29.10.2018 г., сключен между М.Б. ЕООД и Башев Секюрити тийм ООД, беше
изключен от доказателствения материал, по реда на чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК,
с определение на съда от 30.05.2022 г., постановено в проведено на същата
дата открито съдебно заседание по делото, поради неизпълнение на
указанията, дадени с определение № 8481/03.04.2022 г., постановено в
настоящото производство, поради което и съдът не може да основава
изводите си на така представения по делото, но изрично изключен от
доказателствения материал, писмен документ. На следващо място,
посоченото от вещото лице обстоятелство, че от ищеца му е представен
платежен документ за сумата от 500,00 лева, за която в счетоводството на
ищцовото дружество е отразено, че представлява разход за възстановяване
владението върху лизинговия актив, предмет на процесния договор за лизинг,
не може да обвърже съда, доколкото по делото не е представен платежен
документ, удостоверяващ обстоятелството, че действително от страна на
ищцовото дружество е заплатена сума в размер на 500,00 лева в полза на
15
дружеството Башев Секюрити тийм ООД по сключен между последното и
ищеца договор, с предмет издирване и възстановяване на фактическата власт
върху процесния лизингов актив.
Предвид горното, съдът намира, че изложените в исковата молба
твърдения, че за възстановяване владението върху лизинговия актив,
лизингодателят е използвал услугите на трето за правоотношението лица, а
именно дружеството „Башев Секюрити тийм“ ООД, на когото е заплатено
комисионно възнаграждение в размер на 500,00 лева за възстановяване
владението върху лизинговия актив, останаха недоказани в производството,
от което следва, че недоказан остана и предявеният, по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване
владението върху лизинговия актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество. Следователно искът
следва да се отхвърли.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от името на А.Ф.Е.
/с предишно търговско наименование М.Б./, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А против Д. К.
З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********************, по реда на
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. К. З., ЕГН
********** дължи в полза на А.Ф.Е. /с предишно търговско наименование
М.Б./, ЕИК ********** суми, както следва: 1/ сумата от 1877,98 лева,
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода
15.07.2018 г. – 17.01.2019 г. по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379,
сключен на 21.08.2017 г. между М.Б. ЕООД, в качеството на лизингодател и
Д. К. З., в качеството на лизингополучател, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 664,37 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
15.08.2018 г. – 17.01.2019 г.; 3/ сумата от 66,74 лева, представляваща
16
неустойка за забава за периода 15.07.2018 г. – 17.01.2019 г., начислена на
основание чл. 15.1 от Общите условия на ищцовото дружество за забава в
плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл. от погасителния план към
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0000379, за които суми на 31.08.2020 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на А.Ф.Е. /с предишно търговско
наименование М.Б./, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А против Д. К. З., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ********************, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Д. К. З., ЕГН ********** дължи в полза на
А.Ф.Е. /с предишно търговско наименование М.Б./, ЕИК ********** суми,
както следва: 1/ сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
начислена на основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и
формирана като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния
план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер
на 413,33 лева/; 2/ сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за
възстановяване владението върху лизинговия актив, дължимо на основание
чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, за които
суми на 31.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Д. К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******************** да заплати в полза на ищеца А.Ф.Е. /с предишно
търговско наименование М.Б./, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ************************* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 518,74 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 28127/2021 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
17
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Д. К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******************** да заплати в полза на ищеца А.Ф.Е. /с предишно
търговско наименование М.Б./, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ************************* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 112,17 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 63490/2019 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18