Решение по дело №334/2021 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260323/20.7.2021г.

 

20.07.2021 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2021                    Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен                                                                  седми  състав

На 24 (двадесет и четвърти) юни                                               Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 334 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба (конкретизирана) ищецът „ЮБЦ” ЕООД гр. София, представлявано от Ю.Б.Ц. твърди, че на 04.12.2015 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД  сключило с ответницата М.Н.Д. договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги. За периода 22.12.2017 г. – 21.02.2018 г. мобилният оператор издал фактури на обща стойност 61,58 лв. за потребените услуги. Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми, „БТК“ ЕАД прекратило едностранно договора с Д.. Последната дължала и обезщетение за забава. Ответницата не изпълнила задълженията си по договора и все още дължала цитираната сума. Впоследствие, със сключени договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. мобилният оператор прехвърлил вземанията си срещу ответницата първоначално на „С.Г. груп“ ООД, а последното дружество – на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 2418/2020 г. по описа на съда. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ответницата депозирала възражение срещу издадената заповед. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в размер на 61,58 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 22.12.2017 г. – 21.02.2018 г. по договор  от 04.12.2015 г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, прехвърлено на ищеца чрез сключени договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.; в размер на 16,21 лв., представляващо обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 61,58 лв. за периода 10.03.2018 г. – 13.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, като претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че с писмено предизвестие в края на 2017 г. уведомила мобилния оператор, че прекратява договора си с него, като прехвърля номера си при друг мобилен оператор. Счита, че по този начин не се намира в облигационна връзка с праводателя на ищеца, поради което не дължи претендираните суми. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като й бъдат присъдени направените деловодни разноски.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представените договори №№ 20140123163016-29864821/23.01.2014 г., 20140123165238-29865067/23.01.2014 г., 20131223113331-29607124/23.02.2013 г. е, че „БТК” ЕАД се е задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, на М.Н.Д. различни свои услуги. Съдът констатира от приложения договор № 20151204155550-35530884/04.12.2015 г., че предходните услуги били закрити, като ответницата избрала да ползва услуга „Комбинирай и спести“, в която били включени мобилна гласова услуга и мобилна услуга за данни. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на Виваком-услуги. Уговореният срок на договора бил до 04.12.2017 г.

В раздел XVII от Общите условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа, е уредена процедурата по пренасяне на номер(а). Според чл. 59, процедурата започва с подаване на писмено заявление в стандартна форма. В чл. 62 са предвидени хипотезите, в които „БТК“ АД може да откаже пренасяне на номер, като съгласно чл. 62.4 – когато не са заплатени всички задължения към БТК, пряко свързани с пренасяния номер и услугите, ползвани чрез него, включително пакетни услуги, обвързани с пренасяния номер, възникнали и станали изискуеми преди датата на подаване на заявлението и дължими от абоната или потребителя на БТК.

По делото са приложени месечни сметки №№ ********** за периода от 22.11.2017 – 21.12.2017 г.,  ********** за периода от 22.12.2017 – 21.01.2018 г., ********** за периода от 22.01.2018 – 21.02.2018 г., издадени от „БТК“ ЕАД, от които е видно, че за периода от 22.12.2017 г. – 21.02.2018 г. на ответницата е начислена сума в общ размер 140,22 лв., включваща месечни такси, разговори, данни и съобщения и начислен ДДС.

Видно от представения договор за прехвърляне на вземания № **********/16.10.2018 г., че „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД свои вземания, произтичащи от сключени договори от акционерното дружество, като в потвърждение за прехвърляне на вземания, изг. от „БТК“ ЕАД се сочи, че е прехвърлено и вземане срещу М.Н.Д. в размер на 61,58 лева. По делото е представено „извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.“, изд. на 20.10.2020 г. от представляващия „С.Г. Груп“ ООД, в което се сочи, че същото се издава въз основа на искане на „ЮБЦ“ ЕООД, отразяващо, че между двете дружества бил сключен договор за цесия от 01.20.2019 г., като е прехвърлено вземането срещу ответницата.

С определението, постановено по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК, ответникът бе задължен да представи по делото, в срок до първото съдебно заседание предизвестие за прекратяване на договор по т. 50.2 от ОУ на „БТК“ ЕАД, депозирано от М.Н.Д.. до „БТК“ ЕАД и заявление по т. 59 от ОУ на „БТК“ ЕАД, депозирано от М.Н.Д.. до „БТК“ ЕАД. В съдебно заседание на 24.06.2021 г. съдът констатира, че посочените документи не са представени.

Със същото определение, на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК, по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, но „ЮБЦ“ ЕООД, в определения от съда срок не представи доказателство за платен депозит за вещото лице.

От приложеното ч.гр.д. № 2418/2020 г. по описа на ШРС се установява, че „ЮБЦ” ЕООД подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 30.10.2020 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260218/02.11.2020 г. срещу ответницата за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 205,00 лв., направени в заповедното производство. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, Д. депозирала възражение срещу издадената заповед.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от „ЮБЦ” ЕООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответницата М.Н.Д.. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260218/02.11.2020 г. на ШРС, и след редовно депозирано възражение. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

            По основателността на исковете:

            Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за мобилни услуги от 04.12.2015 г.

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2418/2020 г. на ШРС и представените писмени документи в настоящото исково производство.

            По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС:

            Доказа се, че между „БТК“ ЕАД и ответницата валидно възникнало облигационно отношение по индивидуален договор от 04.12.2015 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, операторът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответницата, като потребител, услуги от собствената си мрежа, срещу насрещно задължение на последната да заплаща цената на тези услуги. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията на Д., „БТК“ ЕАД имало вземане срещу нея, което било прехвърлено чрез сключване на два договора.

            Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано, до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Доказа се по делото, че „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, вкл. и това срещу ответницата. Ищецът твърди, че на 01.10.2019 г. сключил със „С.Г. груп“ ООД договор за прехвърляне на вземания, вкл. и процесното. Съдът намира, обаче, този факт за недоказан, тъй като по делото не е представен договора, нито приложение № 1 към него. Ищецът прилага единствено изявление от цедента, озаглавено „извлечение“, което не установява наличието на осъществена валидно сделка. Поради това, настоящият състав приема, че „ЮБЦ“ ЕООД не е носител на спорното материално право, поради което няма вземания срещу М.Д.. Предвид обстоятелството, че твърденията на ищеца в исковата молба са, че той е носител на материалното право, засегнато от правния спор, то следва, че ищцовото дружество притежава активна процесуална легитимация в настоящото производство. Това е така, тъй като принадлежността на правото на иск произтича от фактическите твърдения в исковата молба.

            Освен това, във връзка с възраженията на ответницата следва да се отбележи следното: М.Д. твърди, че осъществила пренос на номера, като сменила доставчика на мобилни услуги, като валидно депозирала пред ищеца предизвестие и заявление за пренос. Същата счита, че чрез валидно осъществяване на тази процедура, облигационната връзка между нея и „БТК“ ЕАД била преустановена на 18.12.2017 г. „ЮБЦ“ ЕООД бе задължено по реда на чл. 190 от ГПК да представи документи по искане на ответницата за доказване на описаните по-горе нейни твърдения. Поради това, съдът намира, че ищецът е създал пречки за събиране на доказателства, поради което, на основание чл. 161 от ГПК, приема за доказано, че М.Д. валидно пренесла номерата си и облигационните й отношения с „БТК“ ЕАД били прекратени на 18.12.2017 г. Поради това, претенциите за наличието на вземане, представляващо неплатена в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 22.12.2017 г. – 21.02.2018 г. по договор  от 04.12.2015 г. са неоснователни, тъй като в този период на ответницата не са предоставяни услуги от този доставчик.

            Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че ищецът не доказа по делото, че съществува вземането му срещу М.Д., за което е издадена заповед за изпълнение и искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС, вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, за съществуване на парично вземане против ответницата в размер на 61,58 лв., представляващо неплатена в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 22.12.2017 г. – 21.02.2018 г. по договор  от 04.12.2015 г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, прехвърлено на ищеца чрез сключени договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г., се явява неоснователен и недоказан. Ето защо, претенцията следва да бъде отхвърлена.

Касателно претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

            Предвид акцесорния характер на иска за лихви и при установеното по-горе относно липсата на доказано вземане, представляващо главница, в полза на ищеца срещу ответницата, предявеният иск за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца срещу ответницата за сума в размер на 16,21 лв., представляващо обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 61,58 лв. за периода 10.03.2018 г. – 13.10.2020 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            Предвид отхвърлянето на исковите претенции, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. С. 1404, район Триадица, бул. „Б“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц. срещу М.Н.Д.. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Г.С. ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ЮБЦ“ ЕООД гр. София от М.Н.Д.. в размер на 61,58 лв. (шестдесет и един лева и 58 стотинки), представляващо неплатена в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 22.12.2017 г. – 21.02.2018 г. по договор  от 04.12.2015 г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, прехвърлено на ищеца чрез сключени договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260218/02.11.2020 г. по ч.гр.д. № 2418/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД гр. София с ЕИК *** срещу М.Н.Д.. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ЮБЦ“ ЕООД гр. София от М.Н.Д.. в размер на 16,21 лв. (шестнадесет лева и 21 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 61,58 лв. за периода 10.03.2018 г. – 13.10.2020 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260218/02.11.2020 г. по ч.гр.д. № 2418/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

Районен съдия: