Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
21.04.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Д.а
Павлина Господинова
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Д.а АНД (К) №196 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Й.Д. Д.( в касационната жалба е посочено Й.)***,, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 144/15.12.2020г., постановено по АНД № 394/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Касационният жалбоподател счита, че съдебното решение в необосновано и постановено в нарушение на закона. Сочи, че в случая било налице нарушение на чл.6, ал.6, т.1 от Наредба №1 от 2017г., изразяващо се в неспазване на реда за установяване на употребата на алкохол. Не били отчетени най-съществените обстоятелства, които обуславяли тежестта на допуснатото от контролните органи нарушение. На първо място, че определянето на времето за явяване за медицинско изследване било част от нормативно установения ред за установяване употребата на алкохол. Нарушаването му пряко влияело върху достоверността на показателите за алкохолна концентрация. При неспазване на този ред, нямало как да се приеме, че резултатите от пробата с дрегер били верни и да се пристъпи към реализиране на отговорността на провереното лице. Нарушението на реда за установяване на употребата на алкохол пряко засягало правото на защита на жалбоподателя и в случая го преграждало, поради което не можело да се квалифицира като несъществено.
Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт.
Ответникът, РУ – Д.град към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Д. е потвърдил Наказателно постановление №20-0254-000657 от 24.07.2020г., издадено от Началник сектор в РУ – Д.град при ОД на МВР – Хасково, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Й.Д. Д. е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
За да постанови решението си, районният съд приел, че при съставяне на АУАН били спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Правилно в акта било описано административното нарушение, конкретизирано по време, място и начин на извършване, като описанието било достатъчно ясно и разбираемо. При издаване на наказателното постановление също били спазени процесуалните правила, правилно бил приложен и материалният закон. Нарушението било безспорно установено и доказано. В случая употребата и концентрацията на алкохол у водача Д. била установена с техническо средство алкотест „Дрегер“ 7510, което отчело 0.98 промила алкохол в кръвта му. След връчването на АУАН в 22.50 часа на 13.07.2020г., на нарушителя бил връчен талон за медицинско изследване и дадени 30 минути за посещение на ЦСПМ – Димитровград за даване на кръвна проба. Приел, че с дадените едва 30 минути за придвижване на лицето от с.Добрич до ЦСПМ – Д.град, не било налице съществено нарушение на чл.6, ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като то не опорочавало цялата административнонаказателна процедура, доколкото в цялост същата била законосъобразно проведена. Несъобразяването на даденото време за придвижване на водача до мястото на изследване щяло да се отрази съществено върху правата на нарушителя едва при неговото явяване на мястото. В случая обаче нямало твърдения за желание или за явяване на водача в ЦСМП – Д.град дори и след визираното в талона за медицинско изследване време. Съдът описал в решението си евентуални хипотези при явяване на водача в ЦСМП след даденото му за това време, като отчел, че в случая липсвали каквито и да било индикации за намерение у Д. да посети центъра, за да даде кръв за изследване. В тази връзка, нямало как да се приеме, че заради определеното от водача кратко време за придвижване, същият не предприел предписаните по закон действия по изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и била опорочена цялата административнонаказателна процедура. Посочил, че разпоредбите на цитираната наредба давали приоритет на резултата от химическото изследване, но при липса на такова се приемали показанията на техническото средство.
При касационната проверка настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Предвид правните изводи на съда, фактическите му са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. От представените по делото доказателства е видно, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички законоустановени в ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и точно са описани нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво се ангажира административнонаказателна отговорност. Не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП по отношение описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Правилен е изводът на въззивния съд, че нарушението е безспорно установено и доказано. От събраните пред районния съд доказателства безспорно се установява, че на 13.07.2020г. в 22.40 часа в с.***, до кметството, Й.Д. Д. е управлявал лек автомобил „Тойота“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.98 на хиляда, установена с алкотест „Дрегер“ 7510 №0057. Описаното деяние представлява нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според разпоредбата на чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. При така установено и предвид цитираните законови разпоредби, правилно е била ангажирана отговорността на водача Д., а размера на наложените му наказания е определен в предвидения от закона размер.
Напълно се споделя изводът на районния съд, че липсва допуснато съществено нарушение на чл.6, ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е опорочена административнонаказателната процедура. В проверяваното решение са изложени подробни мотиви в тази насока, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да се преповтарят.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалвания съдебен акт. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/15.12.2020г., постановено по АНД № 394/2020г.
по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.