№ 2272
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100508511 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 7226 от 19.04.2024 г., постановено по гр. д. №
35254/2023 г. на Софийски районен съд, 119-и състав са отхвърлени
предявените от К. Ю. П. против „Баланси-М“ ООД искове – за признаване
на уволнението на ищцата за незаконно и отмяна на заповед № 155, издадена
на 21.04.2023 г. от управителката на „Баланси-М“ ООД като
незаконосъобразна; за възстановяване на ищцата на длъжността
„рецепционист на „Рош България“ ЕООД“ в „Баланси-М“ ООД и за осъждане
на ответника да плати на ищцата сумата от 14160 лв. – обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно от
24.04.2023 г. до 24.10.2023 г.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между
страните като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1000 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищцата К. П., подадена чрез адв. В. М., в която са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. На първо
място в жалбата е посочено, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата, последната е ползвала отпуск за временна
нетрудоспособност, удостоверена с болничен лист от 21.04.2023 г., поради
което счита, че трудовото правоотношение е незаконосъобразно прекратено.
1
Според въззивницата неправилно първоинстанционният съд е направил
проверка на болничния лист, доколкото същият не е оспорен по надлежния
ред от работодателя. Излага още, че е недопустимо едва с отговора на
исковата молба ответникът да оспорва болничния лист, тъй като същият бил
надлежно пратен на работодателя.
Относно спазването на срока за предявяване на иска в жалбата е
изложено, че датата 24.06.2023 г. е датата на разнос на пратката, а не на
подаване на исковата молба в пощата, както неправилно е приел решаващият
съд. Според въззивницата дори да се приеме обаче, че 24.06.2023 г. е датата на
подаване на исковата молба, то пак би бил спазен срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ, тъй като в заповедта за уволнение е записано, че работодателят
прекратява трудовото правоотношение, считано от 24.04.2023 г.. Счита, че
именно от този момент възниква потестативното право на работника или
служителя да иска отмяна на незаконното уволнение и оттогава започва да
тече двумесечният срок да предявяване на иск.
На следващо място въззивницата излага, че в хода на производството е
оспорила датите на представените от ответника длъжностни разписания, като
в тази връзка посочва, че ответникът не представил други доказателства, че
служителката е била уведомена по надлежния ред за съкращаването на щата.
В заповедта също не било уточнено кой щат се съкращава, коя длъжност и на
какво основание се закрива. Намира, че е недопустимо с уволнителната
заповед да се извършва съкращаване на щата, тъй като този юридически факт
следва да е налице към момента, към който се издава уволнителната заповед.
Ето защо намира, че дори да се приеме, че не е била в болничен към момента
на прекратяване на трудовото й правоотношение, ищцата не е била наясно с
конкретната фактическа причина за прекратяване на същото.
Счита, че не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания, тъй
като са противоречиви, и от тях не ставало ясно кой и кога е добавил
ръкописното изречение в заповедта за уволнение. В заповедта не било
уточнено и в колко часа е връчена, нито кое лице е констатирало отказа на
ищцата да я получи.
Поради изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова, с което исковите
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна „Баланси-М“ ООД, подаден чрез процесуалния
му представител адв. Е.П., с който е взето становище за неоснователност на
същата. Според въззиваемия правилно първоинстанционният съд не е зачел
болничния лист, тъй като същият е издаден след края на работния ден, което
се установявало от събраните по делото доказателства, а именно изслушаните
свидетелски показания и представения банков документ. Тъй като по делото
било доказано, че болничният лист е издаден в края на работния ден,
неправилно в него било записано, че отпускът започва от 21.04.2023 г. вместо
от 22.04.2023 г. Посочено е още, че доколкото въззивницата е била на работа
на 21.04.2023 г. и заповедта за уволнение е връчена на работното й място, то
последната не следва да се ползва от предварителна закрила, дори за същия
ден да има болничен лист за временна неработоспособност.
По отношение на щатните разписания въззиваемият счита, че няма
2
нормативно установени изисквания за одобряване на щатно разписание, а е
необходимо единствено изявление на компетентния орган, като новото щатно
разписание е било утвърдено преди прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата.
С отговора се поддържа още, че заповедта съответства на всички
изисквания на закона – в нея е посочено фактическото и правно основание за
прекратяване на трудовия договор и моли съда да вземе предвид, че същата е
връчена при отказ на служителката да я получи, което се установявало от
изслушаните свидетелски показания.
Поради изложеното е отправена молба до настоящата съдебна
инстанция за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да се премине към проверка за неговата
правилност.
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед №
155/21.04.2023 г. на управителя на „Баланси-М“ ООД за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ; за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност „рецепционист на
„Рош България“ ЕООД“ и за осъждане на ответника за заплащане на
обезщетение в размер на 14160 лв. за времето, през което ищцата е останала
без работа, а именно от 24.04.2023 г. до 24.10.2023 г.
Безспорни между страните са следните обстоятелства: че ищцата е била
служителка при ответника на длъжност „рецепционист на „Рош България“
ЕООД“; че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед №
155/21.04.2023 г.; че размерът на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец е в размер на 2360 лв. Основните спорни
въпроси, поставени за обсъждане пред настоящата инстанция, са дали
исковата молба е подадена в законоустановения срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 и дали ищцата е следвала да се ползва от
закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 КТ.
Преди да премине към обсъждане основателността на исковете по
същество, съдът следва да изследва въпроса досежно спазването на срока по
чл. 358, ал. 1, т. 2, където е предвидено, че исковете по спорове за
прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок.
3
Разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 пък предвижда, че при искове относно
прекратяване на трудовото правоотношение срокът започва да тече от деня на
прекратяването.
В случая заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата е с дата 21.04.2023 г., но в същата е предвидено, че трудовият договор
на ищцата се прекратява от 24.04.2023 г. Константната практика на ВКС
приема, че потестативното право на работника или служителя да иска отмяна
на незаконното уволнение възниква с настъпването на правния ефект на акта
за прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовият договор
подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда
действие от връчването й, освен ако в нея не е посочено друго. Ето защо
датата 24.04.2023 г. е началният момент, от който е започнал да тече
двумесечният срок за предявяване на иска за отмяна на уволнението. Исковата
молба е подадена чрез куриер, като на товарителницата като ден за разнос е
посочена дата 24.06.2023 г. Когато исковата молба се подава чрез куриер или
пощенски оператор, релевантният момент е датата на предаване на пратката
на куриера, респ. пощенския оператор. В хода на въззивното производство е
прието писмено доказателство, а именно електронно изявление от „Еконт“,
видно от което пратката, съдържаща исковата молба, ведно с приложенията й,
е предадена в офис на „Еконт“ на 23.06.2023 г., следователно това е датата, на
която следва да се приеме, че исковата молба е подадена в съда. Дори да се
приеме за релевантна обаче датата за разнос (24.06.2023 г.) двумесечният срок
по чл. 358, ал. 1, т. 2 отново би бил спазен, тъй като, както вече бе посочено, в
заповедта за уволнение е предвидено, че трудовото правоотношение се
прекратява, считано от 24.04.2023 г. Ето защо за разлика от районния съд
настоящият съдебен състав приема, че исковете са подадени в
законоустановения за това срок, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение е прекратено по време,
когато същата е била в отпуск по болничен, надлежно разрешен от здравните
органи и удостоверен с болничен лист, като работодателят е прекратил
трудовото й правоотношение, без да изследва въпроса дали е налице
основание за закрила по чл. 333 КТ. Разпоредбата на чл. 333 КТ предвижда, че
в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят
може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за
всеки отделен случай. Сред хипотезите, изброени в чл. 333, ал. 1 КТ, в които
се изисква предварително разрешение на инспекцията по труда попада и
хипотеза на работник или служител, който е започнал ползуването на
разрешения му отпуск.
По делото е представен болничен лист за временна нетрудоспособност,
видно от който ищцата е била в отпуск от 21.04.2023 г. до 04.05.2023 г.
Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 се прилага винаги, когато работникът или
служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск за временна
неработоспособност. Същевременно обаче работникът следва да е уведомил
работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като
не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. Ако
работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена
заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за
4
същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност.
Правнорелевантният момент за преценка дали е дадено предварително
разрешение за уволнение, респ. дали въобще е необходимо изискването на
такова, е връчването на заповедта за уволнение, т.е. когато волеизявлението за
прекратяване на трудовия договор е достигнало до адресата.
Процесната заповед е връчена на ищцата на 21.04.2023 г. при отказ –
обстоятелство, удостоверено с подписите на двама свидетели на отказа, а
именно Ж.П. и П.К.. И двете са разпитани в хода на първоинстанционното
производство. Свидетелката К. е служителка при ответното дружество, която
разказва как последно е общувала с ищцата на 21.04.2023 г., когато
присъствала на среща между адв. П., управителят на ответното дружество
В.Я. и ищцата, като целта на срещата била ищцата да бъде запозната с
опциите, които й дава дружеството за прекратяване на трудовите
взаимоотношения. Разказва, че по време на срещата управителят на ответното
дружество обяснила на ищцата, че позицията й се закрива и й предоставя два
варианта за прекратяване на трудовото й правоотношение. На ищцата били
предоставени за запознаване документи, които по спомен на свидетелката
били заповеди. Ищцата поискала да се консултира с адвокат, поради което
обсъдила предложенията с него. Последният я посъветвал да поиска
обезщетение от 12 работни заплати, адв. П. предложила 5 работни заплати,
като й казала, че би могла да говори с управителите на „Рош България“ ЕООД
да поиска разрешение за 6 брутни заплати, но ищцата отказала и казала, че
държи на 12 брутни заплати. След това адв. П. й казала, че няма да може да се
постигне споразумение, поради което поканили свидетелките К. и П. да
присъстват на връчването на заповедта и да се разпишат като свидетели.
Свидетелства, че прочела документа, върху който се подписала, но не в
момента не може да си спомни точното му наименование. След срещата
ищцата дала на свидетелката К. картата си за достъп, за да може да бъде
спрян, събрала си личните вещи от индивидуалното шкафче, предала си
компютъра и поискала да си закупи служебния телефон, който заплатила на
рецепция. В заключение посочва, че ищцата напуснала сградата в 16,55 ч.
Уволнителната заповед е предявена на свидетелката, като същата е заявила, че
това е заповедта, за която е говорила, че е разписала.
Разпитана е и свидетелката Ж.П. (служителка при ответното дружество),
която също разказва как е присъствала на срещата между ищцата, адв. П. и
управителката на „Баланси-М“ ООД. Спомня си как ищцата разговаряла по
телефона с адвоката си и отказала да подпише заповедта, поради което тя и
свидетелката К. се подписали като свидетели, че ищцата е отказала.
Процесната уволнителна заповед е предявена на свидетелката, като същата е
заявила, че това е нейният подпис и три имена, както и, че е прочела
документа, преди да го подпише.
Ето защо въззивният съд приема за установено, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е връчена на
последната при отказ на 21.04.2023 г. – обстоятелство, удостоверено с
подписите на двама свидетели на отказа, а именно Ж.П. и П.К.. Ирелевантно в
случая е дали работодателят е оспорил болничния лист по административен
ред, доколкото по делото категорично се установи, че ищцата се е явила на
работа на 21.04.2023 г. Предвид изложеното по-горе досежно предварителната
5
закрила, въззивната инстанция приема, че в случая доколкото по делото се
установява, че на 21.04.2023 г. (началният момент на отпуска) ищцата е била
на работа, то последната не може да се ползва от закрилата, предвидена в
разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4, а работодателят не е бил длъжен да изисква
разрешение на инспекцията по труда, за да може законосъобразно да упражни
правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение.
В случая трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 – поради съкращаване на щата. За първи път с
въззивната жалба обаче се навеждат възражения, че не е било налице реално
съкращаване на щата. В хода на цялото първоинстанционно производство
ищцата е поддържала единствено, че уволнението е незаконосъобразно, тъй
като е извършено в момент, в който същата е следвала да се ползва от
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4. Проверката на законността на уволнението,
съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва
да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за
незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които (според
уволненото лице) опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване
на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът
няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда
правото на уволнение или надлежното му упражняване. Ето защо и предвид
поетапната преклузия в гражданския процес съдът не дължи произнасяне по
тези оплаквания.
Предвид изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 е неоснователен.
Уважаването на исковете по т. 2 и т. 3 на същата разпоредба са обусловени от
уважаването на този по т. 1, поради което предвид отхвърлянето му, следва да
бъдат отхвърлени и те. Районният съд е достигнал до същия краен резултат,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3
ответникът има право на разноски за въззивното производство. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като са
представени и доказателства за реалното му заплащане. Възражанието за
прекомерност, релевирано от насрещната страна, е неоснователно, тъй като
размерът на уговореното възнаграждение е под минималния такъв, установен
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо претенцията за разноски на въззиваемия е
основателна в пълния претендиран размер и следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7226 от 19.04.2024 г., постановено по
6
гр. д. № 35254/2023 г. на Софийски районен съд, 119-и състав.
СЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК К. Ю. П. с ЕГН
********** да заплати на „Баланси-М“ ООД с ЕИК ********* сумата от
500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7