РЕШЕНИЕ
№ 781
гр. Бургас, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20252100501011 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от етажната собственост на сграда с
идентификатор № 51500.507.616.1, представляваща апартаментен хотел
„Месембрия Палас“, с адрес: к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър,
представлявано от управителя Надежда Непша, чрез адв. М. Трифонова от
Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 105 от 24.03.2025 г. по гр. д.
№236/2024 г. на Районен съд – Несебър, с което са отхвърлени исковете на
етажните собственици срещу Л. С. С. за заплащането на сумата от 996,07 лв. –
такса за поддръжка на общите части за периода 2023 – 2024 г., и сумата от
221,75 лв. – вноска към фонд „Ремонт и обновяване“ за същия период,
съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 21.06.2023
г., ведно със законна лихва от 08.03.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се излага, че първоинстанционното решение е неправилно.
Твърди се, че решението на общото събрание на етажната собственост, на
което ищцовата страна първоначално се е позовавала, е отменено по гр. д. №
812/2023 г. на Районен съд – Несебър, до приключването на което е било
спряно делото пред първоинстанционния съд. Предвид липсата на влязло в
1
сила решение на общото събрание за процесния период, въззивниците считат,
че процесните суми могат да бъдат получени само на основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД. Изтъкват, че разходите са сторени в полза на етажната собственост и,
като етажен собственик, въззиваемата дължи съответната на правата й част от
тях, тъй като се е ползвала от общите части на апартаментния хотел и всичко
изградено върху поземления имот, върху който е построен, без да заплаща
нищо. Излагат се подробни съображения, че са налице всички елементи от
фактическия състав на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав или да уважи молбата на ищеца за
изменението на основанието на исковете, след което да се произнесе по
същество. Претендират се деловодните разноски. Въззивниците молят
настоящия съд да уважи доказателствените искания, които
първоинстанционният съд е отказал да уважи поради това, че не е приел
изменението на основанието на исковете.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Л. С. С., чрез адв. П.
Аранудова от Адвокатска колегия – Бургас. В него се изразява становище за
неоснователност на въведените в жалбата оплаквания за неправилност на
крайния акт на първата инстанция. Въззиваемата счита доводите във
въззивната жалба за относими към разглеждането на иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, какъвто в случая не е предявен. Счита, че основанието, от
което етажните собственици черпят правата си да търсят заплащане на
разноски за поддръжката на общите части на сградата, е недоказано.
Поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и моли да бъде
потвърдено. Претендира деловодните разноски. С отговора на въззивната
жалба не са направени доказателствени искания.
Съдът намира подадената жалба за редовна и допустима, поради което
няма пречка да бъде разгледана по същество.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата
молба на етажна собственост на апартаментен хотел „Месембрия Палас“ за
осъждане на Л. С. С. да заплати сумата от 996,07 лв. – такса за поддръжка на
общите части за периода 2023 – 2024 г., и сумата от 221,75 лв. – вноска към
фонд „Ремонт и обновяване“ за същия период, съгласно взето решение на
общото събрание на етажната собственост от 21.06.2023 г., ведно със законна
лихва от 08.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
2
С определение от 22.07.2024 г. производството по делото е спряно до
приключване на производството по гр. д. 812/2023 г. на Районен съд –
Несебър, по който е предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на всички
решения на общото събрание на етажната собственост от 21.06.2023 г.
С Решение № 139 от 17.04.2024 г. по гр.д. 812/2023 г. на Районен съд –
Несебър са отменени всички решения, взети от общото събрание на етажната
собственост, проведено на 21.06.2023 г., включително и решенията, на
основание на които се претендират процесните суми за дължима такса за
поддръжка на общите части за 2023 – 2024 г. (т. 4) и за вноска към фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2023 – 2024 г. (т. 5).
С молба от 14.02.2025 г. ищцовата страна е поискала от
първоинстанционния съд да допусне изменение на основанието на исковете,
като е заявила, че въпреки отмяната на посочените решения на общото
събрание от 21.06.2023 г. етажната собственост е извършила множество
действия по поддържане на общите части, за което е сторила съответните
разходи, а претендираните от ответницата суми представляват частта от
всички общо направените от етажната собственост разходи. Твърди се, че
липсва друг начин да се отстрани неоснователното обогатяване, поради което
се иска от съда да допусне изменение на основанието от решение на общото
събрание в неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
С протоколно определение от 11.03.2025 г. първоинстанционният съд е
оставил без уважение искането за изменение на исковете, със съображения, че
не се касае за изменение, а за предявяване на изцяло нови искове.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове поради
това, че основанието, на което се претендира заплащането на паричните суми
– решение на общото събрание на етажната собственост, е отменено.
Настоящият състав намира, че молбата за изменение на основанието на
иска, подадена в първоинстанционното производство, по същество
представлява изцяло нов иск. Страната не изменя, а въвежда изцяло нова
фактическа обстановка, поради което не става дума за изменение на
основанието на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК. о. Освен това изменението е
неуместно с оглед защитата на ответника. В този смисъл са Решение № 773 от
09.10.2025 г. по в. гр. д. № 1012/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, както и
Решение № 244 от 11.08.2025 г. по т. д. № 1655/2024 г. на ВКС, I т. Ето защо
първоинстанционният съд правилно е отказал да допусне изменението на
исковете.
При това положение предявените искове се явяват неоснователни, тъй
като безспорно основанието, въз основа на което се претендират – решението
на общото събрание на етажните собственици, е отпаднало. Без значение е, че
ответницата е извършила плащане в хода на процеса, тъй като съдът е длъжен
да се произнесе само на заявеното основание (чл. 6, ал. 2 ГПК). Липсват
конкретни оплаквания във въззивната жалба, по които настоящият съд да е
длъжен да се произнесе.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
3
По разноските:
Предвид този изход на спора, на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105 от 24.03.2025 г. по гр. д. №236/2024 г.
на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА етажната собственост на сграда с идентификатор №
51500.507.616.1, представляваща апартаментен хотел „Месембрия Палас“, с
адрес: к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, да заплати на Л. С. С., родена на
********** г. в СССР, с настоящ адрес: к.к. „Слънчев бряг, общ. Несебър,
апартаментен хотел „Месембрия Палас“, ап. B305, сумата от 400 лв. –
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, сторени във въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Тихомир Руменов Рачев
Не съм съгласен с мнозинството, че с предприето през първата инстанция
изменение на исковете се е стигнало до предявяване на изцяло нови искове.
Искът се състои от основание и петитум. Основанието е юридическият факт,
от който се твърди, че е възникнало правото. В случая първоначалното
основание е решение на общото събрание на етажната собственост. Петитумът
е искането, което се отправя до съда. В случая искането е за осъждане на
ответницата да заплати парична сума. За да се приеме, че е налице изцяло нов
иск, е нужно да се констатира, че едновременно е изменено както
основанието, така и петитумът. В случая ищецът е изменил само основанието,
а петитумът е останал същият. Ето защо не е налице изцяло нов иск. С цел да
не се стигне до изменение на иска чрез замяна на основанието с такова, което
няма нищо общо с първоначалното, практиката е извела като допълнителна
4
предпоставка за допускане на изменението то да е уместно с оглед защитата
на ответника. Смятам, че по настоящото дело изменението е уместно, тъй като
двете основания имат житейска и правна връзка помежду си. Не би могло да
се приеме, че е налице неуместност на изменението само поради това, че
ответникът ще трябва да се защитава срещу друг иск. Подобни мотиви са
изложени в особеното мнение към цитираното Решение № 244 от 11.08.2025 г.
по т. д. № 1655/2024 г. на ВКС, I т. о. В съдебната практика не липсват случаи
на допуснато изменение на основанието на иска в сходни хипотези – например
Решение № 258 от 07.02.2019 г. по т. д. № 6308/2016 г. на Софийски градски
съд, потвърдено с Решение № 1902 от 01.07.2019 г. по т. д. № 1921/2019 г. на
Софийски апелативен съд. Поради изложеното подписвам решението с
особено мнение.
________________________
Мл. съдия Тихомир Рачев
5