О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
07.10. 2019
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1931 2019
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
с адрес за призоваване: гр.Дупница, ул. „Солун“ № 2, ет. 2, чрез адв. И.З., срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско
шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, с която искова молба са предявени
отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
С определение
от 19.09.2019г. съдът е оставил исковата молба без движение, с указание за
внасяне на държавна такса в размер на 100.00 лв., определена съобразно чл.72,
ал.1, вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В срока за
изпълнение на указанията е постъпила молба от ищцата, обективираща искане за
освобождаването й от внасяне на дължимата държавна такса и разноски по делото. Представена е декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че единственият доход
на ищцата е пенсия поради общо заболяване в размер на 186.52 лв., социална
добавка за хора с увреждания в размер на 24.36 лв. и еднократно получена целева
помощ за отопление в размер на 465.90 лв. за годината. Същата не притежава
никакви недвижими имоти, не притежава лек автомобил живее под наем в общинско
жилище.
В задължителната практика на ВКС, обективирана в
определение №603/02.10.2014г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014г., II т.о.;
определение №573/12.07.2011г. по ч.т.д.№230/2011г. на ВКС, II т.о.; определение
№612/12.08.2010г. по ч.т.д.№564/2010г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013г.
по ч.т.д.№2492/2013г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на чл.274,
ал.3 от ГПК е прието, че при молба на страната за освобождаване от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка
налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна
такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и
всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за
производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на
страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с
цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски
и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства
към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея
и разноските по делото.
В конкретния случай, от представената декларация се
установява, че ищцата е в тежко здравословно състояние, като не притежава
недвижими имоти и няма други източници на доходи, освен пенсия за общо
заболяване в размер на 186.52 лв.
При така изложените и установени фактически
обстоятелства и като съпостави месечния размер на доходите на ищеца със сумата
за която следва да се внесе като ДТ, съдът приема, че към момента ищцата
не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса в
размер на 100.00 лв., поради което и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК следва да
бъде освободена от внасянето й. Също така, ищцата следва да бъде освободена и
от внасяне на разноски по производството.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: