№ 78
гр. ХАСКОВО, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20235600900069 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 80 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – Г. Т. Г. твърди, че на 28.11.2021 год.
около 09.45 ч. по пътя между село Кости и село Сливарово, Община Малко
Търново, е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на Х. Г.
К., като водач на специализиран военен автомобил ***, с рег.№ ***, в който
пътували военнослужещите М. К. К. – на предната дясна седалка в кабината
на автомобила, и ищеца – на седалка, намираща се в задния отсек на
превозното средство. Водачът К. изгубил контрол над автомобила, който
навлязъл с предната си дясна гума в дълбока канавка, вследствие на което
последвал силен удар с предната дясна част на МПС в дърво, намиращо се
встрани от пътя. Вследствие на настъпилия пътен инцидент, ищецът
пострадал тежко и бил откаран по спешност от екип на ЦСМП в УМБАЛ –
гр.Бургас, където бил хоспитализиран за периода от 28.11.2021 год. до
14.12.2021 год., с поставена диагноза – фрактура на лява бедрена кост.
Впоследствие е бил приет на лечение във Военномедицинска академия –
гр.София, за периода от 14.12.2021 год. до 30.12.2021 год., където била
поставена окончателна диагноза „фрактура феморис ин партис дисталис“,
като левия му долен крайник бил имобилизиран с гипсова шина. При
извършено КТ изследване на гръдния кош били установени фрактура от 2-ро
до 5-то ребро в ляво, а в гръдната стена – малък плеврален излив в дясно. За
периода от 28.01.2022 год. до 25.02.2022 год., ищецът отново бил
хоспитализиран във ВМА – София, където на 10.02.2022 год. е бил опериран
1
под пълна упойка, с извършена външна фиксация на фрактурата с поставяне
на фиксатор, а в канала на бедрената кост – на антибиотични перли. За
периода от 15.03.2022 год. до 25.03.2022 год., за трети път ищецът бил
хоспитализиран във ВМА – София, където на 25.03.2022 год. е бил подложен
на поредна оперативна интервенция, при която били отстранени фиксиращите
метални импланти. От 11.04.2022 год. до 04.05.2022 год., ищецът бил
хоспитализиран в същото болнично заведение, като на 15.04.2022 год. е била
извършена оперативна интервенция, при която в лявото му коляно бил
поставен спейсър от облечен с антибиотичен цимент и клюнчеров пирон.
Последващите две хоспитализации били в периодите от 06.06.2022 год. до
14.06.2022 год. и от 19.01.2023 год. до 17.02.2022 год., при второто от които е
бил подложен на поредна оперативна интервенция, при която под пълна
упойка е била извършена смяна на лявата колянна става. В периода от
14.03.2023 год. до 05.05.2023 год., ищецът двукратно е бил хоспитализиран в
„СБПЛР – Любимец“ ЕООД, за провеждане на рехабилитационно лечение. За
периода от катастрофата до 18.05.2023 год. ищецът бил в болнични, поради
временна неработоспособност. И към момента възстановителния период
продължавал с болки в областта на лявото коляно. Ищецът изпаднал в
депресия, поради невъзможност на упражнява трудова дейност и реализира
доходи, необходими за лечението му. Към момента на настъпване на пътното
произшествие бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен между ответното дружество и собственика на автомобила,
управляван от виновния водач, поради което на 24.11.2022 год. отправил
застрахователна претенция, по която не било определено и изплатено
застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното моли за решение, с
което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на 80 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на станалото на
28.11.2021 год., ПТП, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2022 год. –
дата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗД „БУЛ ИНС“ АД - гр.София
– оспорва иска. Изразява становище за частична недопустимост на иска – за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по отношение на
уврежданията, които не били описани в подадената от ищеца застрахователна
претенция, както и тези, които не били посочени в акта на наказателния съд,
поради което последните не се явявали част от съставомерното деяние, за
което е ангажирана наказателната отговорност на водача на застрахованото
МПС. Заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и за съпричиняване, допуснато от ищеца, изразяващо се
в това, че не е бил с поставен обезопасителен колан, с което било нарушено
изискването, предвидено в чл.137 а, ал.1 от ЗДвП, поддържайки, че
автомобилът, в който се е возел пострадалия е бил фабрично оборудван с
обезопасителни колани. Твърди, че ищецът не е реагирал адекватно и не се е
държал за съответно възможните за това места от интериора на автомобила.
Поддържа, че част от уврежданията са в резултат на това, че при приемането
на ищеца в болничното заведение, същият е бил диагностициран с „ковид“, а
2
други – поради допуснати лекарски грешки, и действия на пострадалия,
довели до разместване на поставения му фиксиращ пирон и до смяна на
колянната става. Твърди, че ищецът е бил компенсиран от работодателя на
основание призната трудова злополука, с искане, с получените обезщетения да
бъде намалено претендираното в настоящото производство, застрахователно
обезщетение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 4 от 18.04.2022 год., постановено
по АНД № 12 / 2022 год. по описа на Военен съд - Сливен, Х. Г. К. е признат за
виновен в това, че на 28.11.2021 год., в 09.45 ч., по пътя между с.Кости и
с.Сливарово, Община Малко Търново, при управление на ***, с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и допуснал по
непредпазливост причиняване на средни телесни повреди на повече от едно
лице – редник 2 кл. М. К. К. и ефр. 2 кл. Г. Т. Г., и двамата от ВФ 52740, като
след деянието деецът направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите – престъпление по чл.343 а, ал.1, б.“в“, вр. чл.343, ал.3, б.“а“, вр.
ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78 а от НК е освободен от
наказателна отговорност и наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 лева. Решението е влязло в законна сила на 04.05.2022 год.
Видно от приетите като писмени доказателства
по делото писмо с рег.№ 3СВ – 53 от 05.01.2023 год. на Сухопътни войски и
полица № ВG/028121001812764 от 24.06.2021 год. е, че към датата на
настъпване на пътното произшествие – 28.11.2021 год. е бил в сила договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие от 01.07.2021
год. до 30.06.2022 год., сключен между ответното застрахователно
дружество и Министерство на отбраната - собственик на ***, с рег.№ ***,
управляван от Х. Г. К..
Като писмено доказателство по делото е приет и
договор № УД 15 – 3 от 17.03.2021 год., сключен между Министерство на
отбраната – застраховащ и „Дженерали Застраховане“ АД – гр.София –
застраховател, съгласно чл.6, ал.1, т.3 от който е предвидено, че при временна
загуба на работоспособност над 20 календарни дни вследствие на злополука,
настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения,
застрахователното обезщетение е 1 000 лева.
Видно от приложения по делото документ
„детайли за трансакция“ с наредител „Дженерали Застраховане“ АД –
гр.София е, че в полза на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 1 000
лева. В подкрепа на това обстоятелство е и приетото като писмено
доказателство преводно нареждане от 11.08.2023 год.
Като писмено доказателство по делото е приета
претенция на ищеца, отправена до ответното застрахователно дружество, с
искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени вреди от станалото на 28.11.2021 год., ПТП, получена от
3
ответника на 24.11.2022 год., видно от приложеното по делото известие за
доставяне.
Доказателства за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ответника в полза на ищеца, не са
представени.
С разпореждане № 5104 – 26 – 50 от 15.12.2021
год. на НОИ, ТП – Хасково, станалата с ищеца на 28.11.2021 год., злополука е
приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО – през време, по повод и във връзка с
дейност, извършвана в интерес на осигурителя – Военно формирование 52740
– гр.Хасково.
От приетото като писмено доказателство
бюджетно платежно искане от 11.12.2023 год., изпратено с писмо рег.№ ****
от 19.12.2023 год. на Сухопътни войски – Военно формирование 52740 –
гр.Хасково се установява, че в полза на ищеца е била изплатена сума в размер
на 8 976 лева – обезщетение трудова злополука при средна телесна повреда,
причинена при изпълнение на военна служба.
От заключението, представено по назначената по
делото автотехническа експертиза се установява, че застрахованият при
ответника автомобил, с който е настъпил процесния пътен инцидент,
фабрично и в действителност не е бил оборудван с обезопасителни колани
или с други системи на защита към момента на настъпване на ПТП.
Автомобилът е бил технически изправен.
От представеното по делото допълнително
заключение по допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява,
че процесният автомобил е бил оборудван със седалки, захванати за пода, като
същите имало възможност да се свалят при необходимост за превозване на
обемисти предмети / товари, което било конструктивно заложено от завода –
производител. Разположението на седалките в задния отсек на автомобила,
където е пътувал ищеца е било на два успоредни реда, като същите били
монтирани за пода на автомобила напречно на надлъжната му ос. Ищецът не е
имало къде да се захване, за да бъде стабилно тялото му, тъй като нямало
предвидени и монтирани такива устройства и приспособления в интериора на
купето му – дръжки, обезопасителни колани.
От заключението, представено по допуснатата по
делото тройна съдебно – медицинска експертиза се установява, че в резултат
на станалото на 28.11.2021 год., ПТП, ищецът е получил следните
травматични увреди, а именно – счупване на долния крак на лява бедрена кост
МКБ – 10 S72.4 и множествени счупвания на ребра – 2, 3, 5 в ляво МКБ – 10
S22.4, довели до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник и
съответно – на движението на снагата, по смисъла на чл.129 от НК.
Получените увреди били пряко свързани с претърпяното ПТП. Проведено
било стационарно /болнично/ и амбулаторно лечение, включващо
консервативно медикаментозно лечение, оперативно лечение,
физиотерапевтично и рехабилитационно лечение. При хоспитализацията на
ищеца в УМБАЛ Бургас АД, непосредствено след инцидента била установена
4
съпътстваща инфекция с СОVID – 19, което наложило първоначалното
лечение на получените травми да се проведе в условията на изолация съгласно
действащите към момента противоепидемични мерки и указания. Налице
било трайно стабилизирано съС.ие и добър изход от проведеното лечение.
Оздравителният процес при ищеца продължил от 28.11.2021 год. до 05.05.2023
год. и към момента бил приключил. В заключението, вещите лица посочват, че
не може със сигурност да се твърди, че болките в дясната половина на кръста
с изкълчване на десния крак до ходилото, както и болеви и вертебрален
синдром в областта на кръста, радикулопатия от възбудно – сетивен тип в
дистрибуция на Л5 и Ес1 коренчета от дясно, имат причинно следствена
връзка с претърпения инцидент. Посочените увреждания не можело да бъдат
приети като усложнение на първоначално получените такива. Налице били
трайни последици за здравословното съС.ие на ищеца, получени вследствие
на претърпяното ПТП, изразяващи се в намален обем на движението на лява
колянна става, три първично зараснали линеарни оперативни белега /срединно
по предна повърхност на коляното с дължина 17 см.; по външна повърхност с
леко дъговиден ход и дължина 15 см. и по вътрешна повърхност с дължина 16
см./, оперативни белези по предна коремна стена от лапароскопска
херниопластика с поставяне на платно, и скъсяване на ляв долен крайник с
около 1.5 см. Намаленият обем на движение в лява колянна става – флексия
/сгъване/, практически не оказвала влияние при ходене. Скъсяването на левия
долен крайник се компенсирало с носенето на подложка. Получените
травматични увреди били причинени по механизма на директен удар и били в
резултат от съприкосновението на ищеца с предната седалка и пода на
превозното средство. Вещите лица посочват, че стационарното лечение е
проведено съгласно изискванията на клиничните пътеки по действащия
Национален рамков договор за медицински дейности 2020 - 2022 г., като бил
спазен диагностично – терапевтичния алгоритъм, изпълнени били
изискванията за завършена клинична пътека – спазен минимален болничен
престой и извършени диагностични и оперативни процедури. Съгласно
приложената медицинска документация, проведеното лечение в клиниката по
ортопедия и травматология не било в противоречие с медицинския стандарт
по ортопедия и травматология, правилата за добра медицинска практика и
основните принципи на правото на медицинска помощ за своевременност,
достатъчност и качество. На ищеца били извършени пет оперативни
интервенции в резултат на травмата, получена при станалото на 28.11.2021
год., ПТП. Първата оперативна интервенция била извършена на 28.11.2021
год., при която пострадалият бил поставен постравматично на директна
транстибиална екстензия. Втората оперативна интервенция била осъществена
на 10.02.2022 год. – чрез медиален и латерален достъп до бедрената кост е
достигнато до фрактурата. Поставен бил външен фиксатор, а в канала на
бедрената кост – антибиотични перли. При третата оперативна интервенция,
проведена на 25.03.2022 год. е свален външния фиксатор. При четвъртата
оперативна интервенция, станала на 15.04.2022 год., чрез латерален достъп,
послойно с щателна хемостаза е достагинато до лява колянна става, при
отварянето на която е установен пус и взет материал за микробиологично
5
изследване, извършен щателен дебридман, поставен спейсър от облечен с
антибиотичен цимент кюнчеров пирон. При петата оперативна интервенция,
извършена на 24.01.2023 год. с медиален парапателарен достъп е достигнато
до лявата колянна става – артрозно изменена и деформирана, при която са
отсранени авиталните тъкани от фрактурата, като се срязало до здраво
бедрената кост. Последователно били обработени проксималната тибия и
дисталното бедро, а с помощта на костен цимент са били фиксирани следните
компоненти: Феморална компонента, тибиална компонента, поставен
аспирационен дрен. Извършената смяна на колянната става при последната
оперативна интервенция, според вещите лица се намира в пряка причинно
следствена връзка с уврежданията от ПТП. Причина за смяната й е било
счупването на долния край на лявата бедрена кост и последващата инфекция
на същата. Нямало данни поведението на ищеца да е усложнило
здравословното му съС.ие или да е довело до разместване на поставените му
импланти. Съгласно правилата на добра медицинска практика, трайното
лечение чрез смяна на колянна става трябвало да се извърши при липса на
данни за инфектция. Това наложило първоначално поставянето на
антибиотични перли в канала на бедрената кост, а впоследствие спейсър от
облечен с антибиотичен кончеров пирон, които процедури довели до
негативно повлияване на общото съС.ие на ищеца.
От обясненията на ищеца, дадени на основание
чл.176 от ГПК се установява, че седалката, на която се е намирал по време на
пътния инцидент, била покрита с дунапрен и кожа, и се вдигала отдолу.
Нямало подлакътници за всеки пасажер. Ръцете му били поставени отзад, зад
дъската на пейката, закрепена на железа, захванати за пода. След удара, за
няколко минути бил в безсъзнание. Когато се свестил се намирал на пода. Не
можел да си мръдне коляното. Нямало нито обезопасителни колани, нито
дръжки, за които да се захване. В продължение на четиринадесет дни бил в
Ковид отделението в болницата в гр.Бургас, където бил настанен след пътния
инцидент, с екстензия за крака. В момента кракът му бил по – къс с 1.5 см.,
поради което си поръчвал специални обувки. Имал метални тела в крака, които
били там за поС.но. Ставите били сменени. Ползвал помощни средства. Имал
болки и понастоящем, както и ограничения във военната служба. Ходел
цивилен на работа – освободен от занятия и от тежка физическа работа. След
инцидента, в продължение на две години не бил на работа. Ползвал болнични.
По повод пътния инцидент му било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1 000 лева, на основание договор за застраховка, сключен с
работодателя.
По делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелката М.С. – майка на ищеца, от показанията на която
се установява, че в деня на инцидента, синът й я уведомил по телефона, че е
постарал при катастрофа и е приет за лечение в болницата в гр.Бургас,
настанен в Ковид отделение, след като показал положителен тест. Уведомил я,
че кракът му е счупен и ребрата го болят. В продължение на четиринадесет
дни не му били извършвани никакви медицински интервенции, поради липса
на операционна за Ковид. Впоследствие е бил приет на лечение във ВМА –
6
София, където му направили операция на крака, поставили импланти и перли,
поради установена бактерия. Настъпили усложнения, които наложили
първите имплатни да бъдат свалени. За първи път, след инцидента, видяла
сина си на 30.12.2021 год., когато се прибрал в къщи. Кракът му бил гипсиран.
Придвижвал се с патерици. Изпитвал болки в коляното. След като на
28.01.2022 год. е бил приет отново на лечение, направили рентген, от който се
установило, че ищецът има напукани ребра. Тогава установили и наличието
на бактерия в крака, което не позволявало да бъде опериран. Впоследствие
колянната му става била сменена, а кракът му останал по къс с 1.5 см.
Поръчвал си специални обувки, защото гръбначният му стълб започнал да се
изкривява. И в момента синът й бил много депресиран. Все още не бил
възстановен. Забелязвала промяна в характера му. Започнал по-рядко да
излиза с приятели. Преди инцидента, синът й работел като шофьор. Дни преди
заседанието, в което е разпитана свидетелката, синът й се върнал на работа. До
тогава бил в болнични. Синът й обяснил, че се е возил на седалка, намираща
се зад шофьорското място. За период от около два месеца след изписването му
от болницата, ищецът бил на легло и с памперси, обслужван изцяло от нея,
поради забрана да става от леглото. След това започнал да използва патерици,
проходилки, а понастоящем – канадка. Провел рехабилитация, но резултатът
бил незначителен. Пиел обезболяващи, а понастоящем и лекарства за високо
кръвно, проблеми с което преди катастрофата нямал. Преди пътния инцидент,
синът й обичал да ходи на лозето си, където се разтоварвал от напрежението,
но след катастрофата, всичко приключило. Животът му се обърнал на 360
градуса.
От показанията на свидетеля К. се установява, че
по време на пътния инцидент е управлявал автомобила, в който се возел
ищеца, отзад в багажното /десантно/ отделение. Описва мястото, на което се е
возел пострадалия като метална рамка, закрепена за пода, с импровизирана
седалка отгоре, която можело да се премества. Нямало обезопасителни
колани, нито дръжки, за които да се захване. След удара, намиращите се отзад
предмети – резервна гума и кашони се разхвърчали навсякъде. Твърди, че
управляваният от него автомобил е бил неизправен. Нямало спирачки –
педалът трябвало да се натисне няколко пъти, за да може автомобилът да
спре.
От показанията на свидетелката М. К. се
установява, че работи във военно формирование 52740 – гр.Хасково, както и
това, че на 28.11.2021 год. заедно със свидетеля К. и ищеца били
командировани в с.Граматиково – на границата. Към 10.00 часа тръгнали към
село Кости на обход, застъпвайки дежурството, с автомобил, управляван от
свидетеля К.. Свидетелката се возила на предната дясна седалка до шофьора,
а ищеца – отзад – зад шофьора, на първата скамейка, представляваща метална
конструкция, закрепена за пода на автомобила, върху която имало сложени
плоскости с кожа, които също били закрепени. По нататък в показанията си
посочва, че не е сигурна дали седалките са били закрепени за пейките.
Обяснява, че не е сигурна и дали около пейката е имало дръжки, за които
пасажерът да може да се хване при движение на автомобила. Не си спомняла в
7
отделението на превозното средство, където се е намирал ищеца, дали е имало
вещи, които да не са били закрепени. След злополуката, видяла, че ищецът е
паднал на колене, обяснявайки, че кракът го боли. Автомобилът се ударил в
дърво в предната си дясна част, където се намирала свидетелката. Не видяла
разпилени в отделението, предмети.
При така установената по делото от фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на исковата претенция
се съдържа в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди могат да се претендират пряко от
застрахователя, с който собственикът на МПС, управлявано от виновния водач
е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Безспорно по делото е установено, че по
отправената от ищеца застрахователна претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от пътния инцидент увреждания, от страна на
ответното застрахователно дружество не е определено и не е изплатено
застрахователно обезщетение.
Посочените фактически обстоятелства, които
съдът възприема от събраните по делото писмени доказателства, обуславят
допустимостта на иска.
Разгледан по същество, искът се явява
основателен, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че на
28.11.2021 год. е настъпило ПТП, допуснато виновно от Х. Г. К., при което по
непредпазливост на ищеца са били причинени средни телесни повреди.
Безспорно е и това, че отговорността на виновния водач е ангажирана с
влязло в сила решение № 4 от 18.04.2022 год., постановено по АНД № 12 /
2022 год. по описа на Военен съд – Сливен, влязло в законна сила на
04.05.2022 год., което има за гражданския съд същата задължителна сила като
влязлата в сила присъда, съгласно задължителните в тази насока указания,
дадени в т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по
тълк.д. № 6/2012 год., ОСГТК, според които с решението по чл.78 а от НК,
наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които с присъдата
– за дееца, деянието, противоправността му и за вината, като деянието и в този
случай си остава престъпление, а не административно нарушение и
решението по чл.78 а от НК, с което е наложено административно наказание е
приравнено на влязла в сила присъда. С присъдата и с решението по чл.78 а от
НК, фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и
постановеното от наказателния съд и в двата случая, има обвързващата сила
по чл.300 от ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца, предвидени като предпоставки от фактическия състав
на основанието по чл.45 от ЗЗД, които по изложените по-горе доводи съдът
приема за установени.
8
Безспорно е още, че към момента на ПТП,
станало на 28.11.2021 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между собственика на автомобила, управляван от
причинителя на вредата – Х. Г. К. и ответното дружество по отношение на
превозното средство, с което е настъпило произшествието. В тази насока
съдът цени приетите като писмени доказателства полица №
ВG/028121001812764 от 24.06.2021 год., със срок на действие от 01.07.2021
год. до 30.06.2022 год., сключен между ответното застрахователно
дружество и Министерство на отбраната - собственик на ***, с рег.№ ***,
управляван от виновния водач – Х. Г. К..
С настъпване на застрахователното събитие за
застрахователя се е породило задължението да заплати на увредения, спрямо
който застрахования е отговорен, застрахователно обезщетение. Отказът на
застрахователя да заплати на пострадалия застрахователно обезщетение,
обуславя основателност на претенцията, предявена на основание чл.432, ал.1
от КЗ, съгласно който увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Изхождайки от вида и степента на причинените
на ищеца в резултат на пътния инцидент, увреждания и времето за тяхното
възстановяване, съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определен в размер на 80 000 лева. В тази насока съдът
цени заключението на вещите лица от състава на допуснатата по делото
тройна съдебно медицинска експертиза, според което в резултат на ПТП, на
ищеца са били причинени следните травматични увреди – счупване на
долния край на лявата кост и множество счупвания на ребра – 2, 3, 4 и 5 в
ляво, довели до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник и
съответно – на снагата, по смисъла на чл.129 от НК, за които увреди
експертите са категорични, че са пряко свързани със станалия на 28.11.2021
год., пътен инцидент. Заключението в посочената част – относно вида и
характера на уврежданията и причинна връзка със станалия пътен инцидент,
не е оспорено от страните, поради което съдът го възприема като обективно
дадено. В тази насока – относно вида на едно от уврежданията - счупване на
долния край на лявата кост, съдът зачита и задължителната сила на решение
№ 4 от 18.04.2022 год., постановено по АНД № 12 / 2022 год. по описа на
Военен съд - Сливен, с което е ангажирана административно наказателната
отговорност на прекия причинител на вредата, управлявал застраховано при
ответника МПС. Действително, в диспозитива на решението не са описани
конкретните увреждания, причинени на пътниците в автомобила – М. К. и
ищеца - Г. Г., но доколкото в мотивите се съдържа индивидуализация относно
вида и характера на причиненото на ищеца травматично увреждане, явяващо
се елемент от състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната
отговорност на водача на застрахования при ответника автомобил, съдът
приема за установено, че в резултат на ПТП, на ищеца е била причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на лявата
бедрена кост, в подкрепа на което обстоятелство е и заключението на вещите
лица от състава на допусната по делото тройна съдебно медицинска
9
експертиза. Ценейки същата като компетентна и обективно дадена, съдът
приема за доказано, че в резултат на същия пътен инцидент, ищецът е получил
и другото, описано в заключението увреждане – множество счупвания на
ребра – 2, 3, 4 и 5 в ляво, довело до трайно затруднение на движението на
снагата по смисъла на чл.129 от НК, независимо от това, че същото е извън
обективните предели на решението на наказателния съд. В тази връзка, с
доклада по делото на ищеца бе възложена доказателствената тежестта да
установи наличието и на това травматично увреждане, за което не е била
ангажирана наказателната отговорност на делинквента, което съдът намира за
безспорно установено от заключението по назначената тройна съдебно
медицинска експертиза, изготвено въз основа на медицинската документация,
съдържаща се в кориците по делото и неоспорена по надлежния за това ред от
страна на ответника.
При определяне размера на обезщетението,
наред с вида на уврежданията, съдът отчита и времето за възстановяване на
ищеца, като според заключението на вещите лица в тази насока,
оздравителният процес е продължил от 28.11.2021 год. до 05.05.2023 год., т.е
за период от приблизително една година и половина. Релевантно за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е и
обстоятелството, че в резултат на травмата на левия долен крайник, ищецът е
бил подложен на пет последователни оперативни интервенции – поставен на
директна транстибиална екстензия, поставяне на външен фиксатор, а в канала
на бедрената кост – антибиотични перли, сваляне на външен фиксатор,
поставяне на спейсър – след отваряне на ставата, от облечен с антибиотичен
цимент, кончеров пирон, отстраняване на авиталните тъкани от фрактурата,
чрез срязване до здраво на бедрената кост, фиксиране на феморална и
тибиална компонента, смяна на колянната става. Безспорно, всички тези
обстоятелства са повлияли негативно както на физическото, така и на
психологичното здраве на ищеца – данни в каквато насока съдът цени и от
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката С.ова
– майка на ищеца, от които се установява още, че животът на сина й след
катастрофата се е „обърнал на 360 градуса“. Бил е лишен от любимите си
занимания преди пътния инцидент – поддържане на лозе, която работа му е
позволявала да се възстанови от стреса и напрежението от ежедневието.
Продължителен период от време – повече от една година и половина, ищецът
е бил в отпуск за временна нетрудоспособност, което също е повлияло
негативно на съС.ието на пострадалия, променяйки изцяло начина му на
живот, поставен в зависимост от грижите на своите близки непосредствено и
след инцидента, чувството за несигурност, породено от неизвестността на
предстоящите му медицински изследвания и от усложнения на травмата.
Наред с изложените по-горе обстоятелства, като относимо към определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетено и
наличието на трайни последици за здравословното съС.ие на ищеца, получени
вследствие на станалия пътен инцидент, като болка в областта на лява колянна
става, ирадираща към ляв четириглав бедрен мускул, намален обем на
движение на лява колянна става, три първично зарастнали линеарни
10
оперативни белега по крака и оперативни белези по предната коремна стена,
скъсяване на долен ляв крайник с около 1.5 см.
Описаните по-горе обстоятелства – вид и
характер на травматичните увреждания, продължителния срок за
възстановяване, трайни последици за здравето на пострадалия и свързаните с
това негативни изживявания и ограничения в бита, обосновават извод за
основателност и доказаност на иска в предявения размер от 80 000 лева,
претендиран като обезщетение за неимуществени вреди.
Като недоказани, а от тук и неоснователни съдът
намира заявените от ответника възражения за съпричиняване, допуснати от
страна на ищеца. Обстоятелството, че по време на пътния инцидент, ищецът
не е бил с поставен обезопасителен колан, не може да се приеме като такова,
обосноваващо извод за допуснато от него съпричиняване, предвид събраните
по делото доказателства, от които се установява, че автомобилът, в който се е
возел пострадалия не е бил оборудван фабрично с обезопасителен колан,
данни в каквато насока съдът възприема от заключението, представено по
допуснатата по делото автотехническа експертиза, в подкрепа на които са и
събраните по делото гласни доказателства от показанията на свидетелите К. и
К., и от обясненията на ищеца. Неоснователността на възражението съдът
преценя и на плоскостта на правилото, визирано в нормата на чл.81, ал.1 от
ЗЗД, според която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
По същата причина не следва да се вмени във вина на ищеца и
обстоятелството, че не е взел необходимите мерки за безопасно пътуване, чрез
използване на дръжка или друг предмет, позволяващ му да закрепи тялото си
по начин, който да избегне политането му напред. В тази насока по делото се
събраха доказателства, установяващи, че в отделението на автомобила, където
се е возил ищеца е нямало предмети, за които да се хване или с помощта на
които да се закрепи за седалката. Напротив, от събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите К., К. и от обясненията на ищеца
се установява, че пострадалият се е возил на пейка, изработена от метална
конструкция, закрепена за пода на превозното средство, върху която са били
поставени седалки, част от които били подвижни. Твърдението на ответника,
че ищецът е бил длъжен да осигури безаварийното си пътуване, да следи за
техническата изправност на автомобила, с който е настъпило ПТП, както и за
възможността да откаже да се качи в превозното средство, не обосновават
извод за допуснато от пострадалия съпричиняване, отчитайки в тази насока, че
застрахованият при ответника автомобил е собственост на Министерство на
отбраната, а ПТП е настъпило по време на работа, възложена на ищеца в
изпълнение на служебните му задължения, съгласно заповед № ЗДР – 695 от
12.11.2021 год. на командира на 31 механизиран батальон, приета като
писмено доказателство по делото. Обстоятелството, че ищецът е изпълнявал и
длъжността на шофьор, включително и на автомобила, с който е настъпило
застрахователното събитие, не обосновава извод в противна насока, предвид
липсата на доказателства, от които да се установи, че на ищеца са били
възложени задължения по обезопасяване на автомобила, включително и
11
такива за монтиране на предмети, за които да се захване при движение на
превозното средство. Заявеното от ответника възражение за съпричиняване,
допуснато от ищеца, обосновано с твърдения за това, че поради неспазване на
лекарски предписания се е стигнало до усложнения в травмата на левия крак,
както и, че усложненията са в резултат на лекарска грешка, съдът намира за
недоказано, ценейки в тази насока заключението по допуснатата тройна
съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че по делото липсват
данни поведението на пострадалия да е довело до усложняване на
здравословното му съС.ие или до разместване на поставените му имплатни,
както и това, че проведеното на ищеца лечение не е в противоречие с
медицинския стандарт по ортопедия и травматология, правилата на добра
медицинска практика и основните принципи на медицинска помощ за
своевременност, достатъчност и качество. В тази връзка експертите посочват,
че в случая е налице протрахиран ход на лечение, настъпил в резултат на
тежка травма, случайно стекли се обстоятелства и фактори, които лекарят не е
в съС.ие да предвиди и при най-добросъвестно изпълнение на
професионалните си задължения в рамките на непредвидимия професионален
риск, както и индивидуалните особености на организма.
Като неоснователни съдът намира въведените от
ответника възражения за частична недопустимост на иска – по отношение на
искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
уврежданията, които не били описани от ищеца в подадената от него
застрахователна претенция, предвид обстоятелството, че последиците от
настъпване на преклузия, намират проявление единствено и само в рамките на
съдебното исково производство, но не и в предшествалото го
административно такова, целящо доброволно уреждане на спора между
застрахователя и пострадалия. От друга страна, подаването на застрахователна
претенция се явява относимо относно началният момент на забава, в която
изпада длъжника при неплащане на поисканото застрахователно обезщетение.
Подаването на застрахователна претенция от пострадалия до застрахователя се
явява предпоставка за допустимост на иска, но същата не е от категорията на
абсолютните такива, доколкото и последиците от изтичане на срока за
произнасяне от страна на застрахователя, могат да бъдат зачетени по време на
висящността на делото, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В подкрепа на
изложените по-горе доводи следва да се посочи и това, че по отношение на
уврежданията, неописани в застрахователната претенция - болки в дясната
половина на кръста, с изкълчване на десния крак до ходилото, болеви и
вертебрален синдром в областта на кръста, радикулопатия от възбудно –
сетивен тип в кожната дистрибуция на Л5 и Ес1 коренчета от дясно, се
установи от заключението на тройната съдебно медицинска експертиза, че не
се намират в пряка причинно следствена връзка със станалия пътен инцидент,
поради което търпените от тях болки и страдания, не са включени при
определяне размера на претендираното обезщетение. Не без значение в тази
насока е и обстоятелството, че част от уврежданията – смяна на колянна става,
са настъпили след отправяне на застрахователната претенция, поради което
не посочването й в същата, не може да обоснове извод за недопустимост на
12
иска за присъждане на обезщетение за това увреждане, което според вещите
лица от състава на тройната медицинска експертиза, се намира в причинна
връзка със станалия пътен инцидент.
По отношение искането на ответника за
намаляване на застрахователното обезщетение с получени от ищеца
обезщетения за трудова злополука и по договор за застраховка, сключен с
работодателя на пострадалия, съдът приема за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че в полза на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1 000 лева в изпълнение на договор
Групова застраховка „Злополука“, сключен между „Дженерали застраховане“
АД – гр.София и Министерство на отбраната, съгласно т.3.3 от който при
временна загуба на работоспособност над 20 календарни дни вследствие на
злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните
задължение, застрахователят изплаща застрахователно обезщетение в размер
на 1 000 лева. Доколкото от съдържанието на посочената договорна клауза не
се установява вида на вредата, подлещажа на обезщета – имуществена или
неимуществена, съдът намира, че не са налице основания за намаляване на
определеното по-горе обезщетение, претендирано само за търпени от
пострадалия неимуществени вреди с полученото от него застрахователно
обезщетение по Групова застраховка „Злополука“. В тази връзка следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че при отправяне на претенцията си до
застрахователя „Дженерали Застраховане“ АД – гр.София, от страна на ищеца
са били представени доказателства за извършени от него разходи за
закупуване на материали, такси и др., което само по себе си обосновава извод
за това, че изплатеното му застрахователно обезщетение е такова за
имуществени вреди, поради което с размера на същото не следва да се намаля
размера на определеното по горе обезщетение от 80 000 лева, доколкото
същото се претендира и присъжда като обезщетение за неимуществени вреди.
От друга страна, от събраните по делото доказателства не се установява и това
дали при определяне размера на обезщетението, изплатено от работодателя не
е приспаднато застрахователното обезщетение, възможността за
извършването на което прихващане е предвидена с нормата на чл.200, ал.4 от
КТ. По същите съображения следва да се остави без уважение и искането на
ответника за намаляване на размера на застрахователното обезщетение с
получената от ищеца сума в размер на 8 976 лева, изплатена от работодателя
като обезщетение за трудова злополука, предвид липсата на доказателства,
установяващи вида на репарираната от работодателя вреда – имуществена или
неимуществена. Дори и условно да приемем, че посочените суми са
определени от застрахователя и от работодателя като такива, предназначени
да репарират търпени от ищеца неимуществени вреди, съдът намира, че с
размера на същите не следва да се извърши намаляване /прихващане/ с
исковата претенция за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
предмет на разглеждане в настоящото производство, доколкото сборът от
получените вече от ищеца обезщетения – общо 9 976 лева и определеното от
съда такова – в размер на 80 000 лева, не би се стигнало до нарушаване на
въведеният с нормата на чл.52 от ЗЗД, принцип за справедливост при
13
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, изхождайки от вида и
характера на уврежданията, причинени на ищеца, и трайните последици за
здравето му, както и на принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, съображения в каквато насока са изложени и в Тълкувателно решение
№ 1 от 01.08.2022 год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2012 год., ОСГТК, съгласно
които преценката на съда за размера на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не
може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата
молба.
По отношение на претендираната от ищеца
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
24.11.2022 год., следва да се отбележи следното:
Процесното ПТП е станало на 28.11.2021 год.
Ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя, получена от
последния на 24.11.2022 год., видно от приложеното по делото известие за
доставяне. За периода от датата на деликта – застрахователното събитие до
предявяване на претенцията пред застрахователя обезщетението за забава
върху обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се
дължи от делинквента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, т.е от 24.11.2022 год. до изплащане на
обезщетението, поради което искането за присъждане на законна лихва,
считано от посочената дата, като основателно следва да бъде уважено така,
както е предявено.
С оглед изхода на спора в полза на Адвокатско
дружество „Г. и М.“ – гр.София следва да бъде присъдена сума в размер на
3 600 лева, в ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, безплатна правна помощ на ищеца под
формата на процесуално представителство, съгласно приложен по делото
договор за правна защита и съдействие от 13.09.2022 год.
Ответникът следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на съда, сумата в размер на 3 200 лева –
държавна такса за образуване на делото и 1 287.04 лева – възнаграждения за
вещи лица от състава на тройната съдебно – медицинска експертиза,
изплатени от бюджетните средства на съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – *****, представлявано от С. С.П. и К.Д.К.,
с адрес за призоваване – ***** – адвокат С. Ф. М., да заплати на Г. Т. Г., ЕГН
********** от *****, с адрес за призоваване – **** – адвокат К. К. Г., сумата
в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени
вреди, търпени в резултат на травматични увреди – счупване на долния край
на лява бедрена кост и множествени счупвания на ребра – 2,3,4 и 5, в ляво,
причинени в резултат на ПТП, станало на 28.11.2021 год. по пътя между
с.Кости и с.Сливарово, Община Малко Търново по вина на Х. Г. К. като водач
на ***, с рег. № ***, застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен с полица № BG/02/121001812764, със
срок на покритие – 01.07.2021 год. – 30.06.2022 год., ведно със законната
лихва, считано от 24.11.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – *****, представлявано от С. С.П. и К.Д.К.,
с адрес за призоваване – ***** – адвокат С. Ф. М., да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и М.“, Код по БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление – ****, представлявано от адвокат К. К. Г., сумата в размер на
3 600 /три хиляди и шестотин/ лева, с ДДС - адвокатско възнаграждение за
оказана на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, безплатна
правна помощ на Г. Т. Г., ЕГН ********** от *****, под формата на
процесуално представителство.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – *****, представлявано от С. С.П. и К.Д.К.,
с адрес за призоваване – ***** – адвокат С. Ф. М., да заплати сумите в размер
на 1 287.04 лева - възнаграждения за вещи лица, изплатени от бюджетните
средства на съда и в размер на 3 200 лева – държавна такса за образуване на
делото, които суми да се приведат по сметка на Окръжен съд - Хасково.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
15