РЕШЕНИЕ
№ 260073/ 11.05.2021г. град Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на тринадесети април две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Катя
Кентова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №53 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба предявена от Д.Г.Д. ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, партер, офис 1 адв. П.К., срещу „Д.З." АД с ЕИК030269049 със седалище и адрес на
управление гр.София 1504, бул.“Княз Александър Дондуков" №68, чрез
юрисконсулт В.Т., в която се твърди се, че на 16.11.2017 г. около 15.30 часа на
главен път І-8 в района на минерален плаж - *** гр.Б., при управление на л.а.
Фолксваген Пасат с ДК № - В.П.М., ЕГН **********
при движение с несъобразена с пътните условия скорост навлязъл в лентата за
насрещно движение и предизвикал ПТП, като блъснал челно насрещно движещия се л.а.
Мерцедес С180 с ДК № ***, управляван от Д.Г.Д., ЕГН **********, като причинил и
своята смърт и тази на съпругата му, пътуваща на предна дясна седалка до него -
В.И.М., както и травматични увреждания на пътуващия на задната седалка негов
внук В.М. и на водача на л.а. Мерцедес С 180 с ДК № ***Д.Г.Д..
Ищецът сочи, че по случая е образувано ДП № 382/2017 г.
по описа на РУП - гр. Септември, прокурорска преписка № 4985/2017 г. по описа
на ОП - гр. Пазарджик. След извършване на съответните процесуално-следствени
действия наказателното производство било прекратено с постановление за прекратяване от 27.09.2019 г.
на основание чл. 243 ал.1 т.1 от НПК вр. с чл. 24, ал.1 т.4 от НПК -
поради смъртта на престъпния деец.От същото ПП от 27.09.2019 г. било видно, че
вина за настъпването на процесното ПТП носи единствено и само водачът на л.а.
Фолксваген Пасат - В.П.М., с ЕГН **********,цит.„описаната фактическа обстановка
се установява по безпротиворечив начин от целия събран доказателствен материал и
налага правния извод, че В.М. е осъществил състава на престъплението по чл.
343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл. 4то, б. „б" във вр. с ал. 1, б.
„в" във вр. с чл. 342, от НК. На 16.11.2017 г., около 15.30 часа, той е управлявал по път І-8, км.167,
пътен участък между гр. С.и гр. Б. собствения си л. а. Фолксваген Пасат с ДИ *** със скорост
на движение 90 км/ч., като е предприел
неочаквана маневра „отклонение вляво" и преминаване в лентата за насрещно
движение, без да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, и
без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и
по-конкретно за движещия се там л.а. Мерцедес С180 с ДК *** /управляван от
ищеца/ несъобразявайки положението,
посоката и скоростта му на движение, при което е предизвикал ПТП, от
което е настъпила смъртта на едно лице и са причинени телесни повреди на две
лица...".Твърди се,че вещите лица по допуснатата AвTE са също
категорични, че двете превозни средства са били технически изправни и тяхното
техническо състояние преди произшествието не е причина за настъпването му.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП Д.Д. е получил следните физически травматични увреждания: -мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома, причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота - средна
телесна повреда,
-многофрагментарно счупване на тибия и фибула на левия крак, наложило
хирургическа интервенция и гипсова имобилизация,
-многофрагментарно счупване на глезена на левия крак, наложило
хирургическа интервенция и гипсова имобилизация,
-многофрагментарно счупване на тибия и фибула на десния крак, наложило хирургическа
интервенция и гипсова имобилизация,
- многофрагментарно счупване на глезена на десния крак, наложило хирургическа
интервенция и гипсова имобилизация,
- счупване
на метатарзалните кости на стъпалото на десния крак - от първа до четвърта метатарзална кост, наложило хирургическа
интервенция и гипсова имобилизация.
Сочи се, че травматичните увреждания са причинени по
механизма на действие на тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и отговарят
да са получени при ПТП - автомобилна травма /пострадал водач на лек автомобил
при сблъскване на автомобила към момента на инкриминираната дата/. Всички
травми били получени от Д.Д. вътре в управлявания от него автомобил при ПТП-то
на 16.11.2017 г.
Ищецът твърди, че в резултат на травматичните увреждания
бил претърпял 5 хирургически
интервенции,като са му били имплантирани различни фиксиращи
елементи и в двата крайника. Изцяло бил неподвижен, с гипсови протези, на
постелен режим-на легло.При всяка една от интервенциите му била поставяна анестезия, респ. претърпял 5
анестезии, както и имал болничен престой от общо 48 дни. Между първата и
последната пета хирургическа интервенция бил изминал период от 15 месеца. През цялото това
време ищецът бил напълно
неработоспособен.Молят съда при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение да има предвид следните фактори,
че към момента на настъпване на застрахователното събитие (момента на
удара, счупването на костите, непосредствено след това, последвалите
хирургически интервенции) пострадалият е тъпял изключително силни болки. Болките са били
интензивни за изключително дълъг период, имайки характера на самите увреждания,
броят на фрактурите, броят на хирургическите интервенции, вида и броя на
поставяните анестезии. Твърди се, че болките не били отшумели и до днес.
Пострадалият не възвърнал пълният си
обем на движение на наранените крайници. С оглед вида и характера на
счупванията, както и възрастта на пострадалия, прогнозите за пълното му възстановяване били негативни.
Сочат, че процесното ПТП е причинило трайни травматични
увреждания на общото здравословно състояние на ищеца, които са се превърнали в
хронични и патологични такива. Това се потвърждавало от извършените
рентгенографии и тяхното разчитане от специалистите в Болница „Вива“.
Твърдят, че след проведена рентгенография на 13.07.2018
г. е констатирано, че Д.Д. е получил остеопороза:„състояние на фрактури на дясна тибия и
фибула и лява тибия и фибула с операции и метална синтеза вдясно на двете кости
и вляво на фибулата. В рентгенографията от 10.09.2018 г. било документирано
„патологично костно преустройство"
на лявата тибия.
Твърди
се, че и в момента изпитвал болки в
травмираните крайници при продължително
ходене или стоене прав. Д.Д. работел като техник към Я. и К.,
м.“Ч.“, общ. С., като работата му била свързана с това да обикаля постоянно
обектите, които са сред планински и пресечени местности. Травмите му били
причина за голям дискомфорт и правели изпълнението на служебните му задължения
изключително трудно и на моменти невъзможно.Твърди се, че пострадалият е бил
напълно имобилизиран (и
двата му крака били били гипсирани) за много дълъг период от време. Бил на постелен режим и на легло. Не е
могъл да се придвижва, движенията му са били ограничени, в това число и до
днес. Не е могъл сам да обслужва ежедневните си хигиенни и други навици - да се
къпе, облича, посещава тоалетна, да се храни сам и т.н. , като за същото са се
грижели неговите близки. Налице били данни за трайни увреждания в опорно-двигателния апарат на ищеца и към момента нямал
пълноценни движения на долните крайници, не можел да сгъва и разгъва докрай
наранените стави. С оглед вида и броя на травмите, тяхната тежест и с оглед
възрастта на пострадалия не се очаквало
пълно възстановяване на Д.Д.. Обездвижването (имобилизацията), било
довело до значителна мускулна атрофия,
която допълнително е възпрепятствала възстановителния процес.
Твърдят,
че дълго продължилата неработоспособност
на пострадалия се отразила негативно както на него, така и на
домакинството, на което пострадалият е глава и за което основно той е изкарвал
финансови средства преди процесното събитие.
Сочат,че претърпяното ПТП е формирало у пострадалия и значителни негативни психологически последици. Състоянието
на Д.Д. било депресивно, най-вече заради претърпения стрес, психическата травма от понесените силни болки,
претърпяната хоспитализация, многобройните хирургически интервенции,
негативните прогнози за пълното му възстановяване. Емоционалните изживявания
симптоматично градирали в дистрес - увреждащо високи за психиката на човек нива
на стрес, с трайно във времето проявление и с негативен ефект върху физиката,
емоциите, умствената концентрация, адаптацията и справянето в различни
ситуации. Налице били категорични данни за посттравматично разстройство.
Твърди се, че преди процесното ПТП, ищецът бил контактен и жизнен. В момента бил затворен вътре в себе си. Не
говорел за случилото се. Рядко споделял каквото и да е изобщо. Страхувал се да се придвижва на
открито, както и да управлява, дори да се вози в МПС-та.Отделно от това бил
потиснат от факта, че възможността му за физически натоварвания е лимитирана,
което не му позволявало да извършва редица дейности, които затрудняват
изкарването на прехраната му на него и семейството му.
Твърдят, че от всички факти и обстоятелства по случая
може да се направи безспорният извод, че процесното събитие било довело до трайно намаляване на физическата и
интелектуална способност на Д.Д., което ще съпътства целият му живот,
като пълно възстановяване от
претърпените травми не се очаквало да настъпи.Към исковите претенции са
представени многобройни медицински документи, които свидетелстват за
претърпените травми, тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
продължаващият възстановителен процес, трайните оплаквания на пострадалия,
продължителната му неработоспособност, инвалидността му, негативните очаквания
за пълно възстановяване.Твърди се, че на 20.11.2019 година отправил
претенция към ответника, а с писмо с изх. № *********/16.03.2020 г. застрахователят го уведомил, че е
готов да заплати сумата от 80 000 лева, застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и 1482 лева застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Общата сума от 81482 лева ищецът бил получил на
17.03.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 498 ал.3 предл. 3 от КЗ увреденото
лице можело да предяви претенцията си в съда, ако не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Считат, че справедливия размер на
дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, вследствие
на настъпилото застрахователно събитие, бил в размер на 200 000 лева, поради което претенцията на настоящия
иск е за разликата от 120 000 лева.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови
съдебно решение, с което да осъди ответника „Д.З." АД с ЕИК030269049 със
седалище и адрес на управление гр.София 1504, бул.“Княз Александър
Дондуков" №68, да заплати на Д.Г.Д.
ЕГН ********** ***, сумата от
120 000 лева представляваща разлика между дължимото обезщетение от 200
000 лева /и заплатената сума от 80 000 лева/ за претърпени неимуществени
вреди от ПТП настъпило на 16.11.2017 година край с.М.Б., ведно със законната
лихва от 21.02.2020 година/датата следваща изтичането на 3-месечният срок/, до
окончателното изплащане.Претендират и разноски.
В
законния срок е постъпил отговор на исковата молба от "Д.З." ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, с който предявените искове се оспорват по основание и
размер, по следните съображения:
Твърдят, че намират исковете за процесуално допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорват, както по основание, така и по размер.
Считат, че не са налице всички нужни предпоставки за
ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, в така претендираните
размери за вредите, които ищеца твърди да търпи, като в тази насока излагат
съображения, че в настоящото производство се търси ангажиране на договорната
отговорност на дружеството им, която отговорност е функционално обусловена от
наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е налице деликтна
отговорност обаче, следвало да има виновно извършено противоправно деяние -действие или бездействие, от
страна на водача в пряка причинно следствена връзка с което ищеца да търпи
претендираните вреди. Макар и по силата на закона вината да се презюмира,
противоправността на деянието, което се презюмира да е виновно извършено, както
и причинно следствената връзка на последното с твърдените за настъпили като
последица вреди, подлежали на доказване в процеса по общия ред, както всички
останали твърдения.
Намират, че по делото не били ангажирани доказателства,
доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на
застрахован в дружеството им водач, в пряка причинно следствена връзка, от
което ищеца да е претърпял всички посочени в исковата молба вреди.Твърдят, че
по делото е представен само препис от Протокол за ПТП, в който обаче не били
посочени обстоятелствата и причините, поради които е настъпило процесното ПТП.
Наказателното производство водено във връзка с процесното ПТП било приключило с
постановление на прокуратурата, с което се прекратявало производството на
основание чл. 243 ал.1 т.1 във връзка с чл. 24
ал.1 т. 4 от НПК и чл. 199 от НПК. Сочи се,че управлението на МПС, след
употреба на алкохол /съобр. представен протокобл А-405/21.17.2017г. за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина,
било самостоятелно нарушение на правилата за движение по пътищата, но можела да
не е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
В тежест на ищеца била да установи механизма на ПТП и
противоправното поведение на соченият за виновен водач.
Алтернативно заявяват, че
исковете за неимуществени вреди за силно завишени и неотговарящи на
реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна
практика в тази насока, относно присъжданите размери на обезщетения за
неимуществени вреди по сходни случаи. Считат, че не всички претендирани вреди
са последица от процесното ПТП, поради което оспорват пряката причинно
следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.
Изрично оспорват твърденията за наличие
на - загуба на съзнание; продължаващи болки и дискомфорт; негативни прогнози за
пълно възстановяване; възникнала остеопороза; посттравматичен синдром изразяващ
се в стрес, депресия, липса на концентрация, емоционална нестабилност,
затвореност, страх от придвижване на открито и останалите изброени в исковата
молба - трайно намаление на интелектуалната
способност на ищеца, които да са в пряка причинно следствена връзка с
процесното ПТП.
Сочат, че при липса на каквато и да е доказана
неврологична травма, горните оплаквания продължаващи повече от две години се
явяват както необосновани, така и с недоказана връзка към претърпяното ПТП.
Намират твърдените в исковата молба неимуществени вреди
за неоснователни и недоказани и сочат обем, както и, че същите са приложени
основно за целите на настоящото производство, с оглед оправдаване на търсеният
висок размер на застрахователно обезщетение.
Установявало се също така, че ищеца многократно е
получавал ревизия на осъществените медицински интервенции, което налагало
извода за възможно неправилно лечение, което да е обусловило продължителният
оздравителен период. В случай, че това е така, то същото би разкъсало пряката
причинно следствена връзка между процесното ПТП и търпените след два-три
месеца от датата на ПТП (колкото
обичайно трае възстановителният период за тази травма и интервенции) болки
и страдания, включително и тези свързани с последващите медицински интервенции.
Твърдят, че от представените към исковата молба
доказателства, при ищеца се установени само средни телесни повреди, които са
лекувани успешно и без каквито и да е доказани остатъчни негативни
последици.Намират, че ищецът неправилно придава твърде голяма тежест на
сочените травми и здравословни последици, а сумата от 200000 лв. представлявала
двойният размер на обичайно определяното по справедливост обезщетение за смърт
или множество тежки телесни повреди пълна парализа, ампутация на няколко
крайника, будна кома ипр. в съдебната практика.Твърдят, че липсва съдебна
практика, по която за средни телесни увреди от рода на описаните в исковата
молба да се присъжда обезщетение от 200 000 лева.
Правят и възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
Твърди се, че последният също е нарушил правилата за движение по пътищата, като
е управлявал МПС без поставен задължителен обезопасителен колан (с който
процесното МПС е фабрично оборудвано) и с незаконосъобразна скорост. С оглед
твърденият механизъм на настъпване на ПТП считат, че с това си поведение ищеца
е допринесъл съществено за негативните за него последици от ПТП, които се сочат
за налични. В подкрепа на горното било и обстоятелството, че при тези удари
предпазният колан, чиято основна функция е да държи тялото па пътника в
стационарно положение към седалката, непозволявайки на същото контакт с
интериора на купето е максимално ефективен. Несъобразната скорост от друга
страна безспорно обуславяла по-силен удар. Известно било, че не контакта(удара)
между двете МПС-та е обуславящ за вредите, а неговата сила, която при челен
удар се определя от сумарната скорост па движение на двете МПС-та участващи в
ПТП.Считат, че ако ищеца бе пътувал с поставен задължителен обезопасителен
колан и управлявал МПС със законосъобразна скорост, би получил само леки
телесни увреди, като последица от ПТП.
Намират, че с вече изплатеното застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., били
изпълнили задълженията си на застраховател в цялост, като били обезщетили ищеца
в нужната пълнота.Твърдят, че неоснователността на главният иск водела до
неоснователност и на акцесорният такъв за лихви от претендираната
дата.Претендират разноски.
Постъпила е
допълнителна искова молба от ищеца, във връзка с подадения от ответника отговор
по предявените искове, в която се оспорват възраженията, като се моли съдът да
има предвид наличието на валидна
задължителна застраховка „гражданска отговорност" за процесното МПС към
датата на процесното ПТП в ответното дружество.
С отговора на исковата молба ответното дружество не оспорвало факта, че към момента на
процесното ПТП - 16.11.2017 г., за л. а. Фолксваген Пасат с ДК № „***" е
имало валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка
„гражданска отговорност" в Д.З. АД. Същото е видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 340р-13845/16.11.2017 г. (Доказателство
№ 2 към Исковата молба) и Справка
в база-данни на Гаранционен фонд (Доказателство
№ 57 към Исковата молба), а именно че полица № за задължителна застраховка „гражданска
отговорност" на л. а. Фолксваген Пасат с ДК № „***" е била валидна за
периода от 08.08.2017 г. до 07.08.2018 г., прекратена на 26.02.2018 г.
Твърдят, че изцяло неоснователни са твърденията на
ответника, че липсват доказателства за безспорната вина на водача на л.а.
Фолксваген Пасат с ДК „***" В.П.М.
за настъпване на процесното ПТП. С исковата молба били представени редица
писмени доказателства от които било видно, че причината за настъпването на
процесното ПТП се корени единствено и само в действията и бездействията на
водача на л. а. Фолксваген Пасат с ДК № „***" В.П.М.. Същият бил предприел
неочаквана
маневра „отклонение вляво" и преминаване в лентата за насрещно движение,
без да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, и без да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението и по-конкретно за движещия се там л. а.
Мерцедес С180 с ДИ № „***" (управляван от Д.Д.), несъобразявайки положението, посоката и скоростта му на движение.
Сочат, че процесното ПТП е било непредотвратимо за водача на л.а. Мерцедес С 180 с ДК № ***Д.Д., като
е същата насока са и събраните в хода на досъдебното производство доказателства
от страна на разследващите органи, които са заключили, че възможностите за предотвратяването на ПТП-то са били зависими изцяло и единствено от
поведението на водача на л. а. Фолксваген Пасат относно
целесъобразността и законосъобразността на движението му да предприема или
преустановява движението си или да обезпечава евентуално предприетата от него
маневра.
Твърдят, че механизмът на ПТП и в частност наличието на
вина за настъпването единствено и само на водача на л. а. Фолксваген Пасат с ДК
№ „***" В.П.М. ще докажат чрез представените писмени доказателства и
поисканата от тях САТЕ.
Отбелязват, че допълнителен аргумент за наличието на основание за
ангажиране отговорността на застрахователя е фактът, че последният доброволно и
преди завеждането на исковата молба е заплатил застрахователно обезщетение на
ищецът за процесното събитие в размер на 80 000 лева, като със същите
конклудентни действия е признал вината на водача на л. а. Фолксваген Пасат с ДК
№ „***" В.П.М..
Сочат,
че всички травматични увреждания, описани в исковата молба, които са търпени и
продължават да се търпят от ищеца, били пряка и непосредствена последица от
настъпилото ПТП, като връзката им със същото е безспорна и също ще бъде
доказана при условията на главно и пълно доказване в хода на настоящето
производство.
Твърдят, че е представените многобройни медицински
документи се установявало,че ищецът в резултат на процесното ПТП има следните
травматични увреждания:мозъчно сътресение, протекло
с пълна загуба на съзнанието до
степен на комоционна кома, причинило
на пострадалия разстройство на
здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК;многофрагментарно счупване на тибия и фибула на левия крак, наложило
хирургическа интервенция и гипсова имобилизация, представляващо средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 от НК;многофрагментарно счупване на глезена на левия крак, наложило хирургическа
интервенция и гипсова имобилизация, представляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК;многофрагментарно счупване на тибия и фибула на десния крак, наложило хирургическа
интервенция и гипсова имобилизация, представляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК;многофрагментарно счупване на глезена на десния крак, наложило хирургическа
интервенция и гипсова имобилизация, представляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК;- счупване на
метатаозолните кости на стъпалото на десния крак - от първа до четвърта
метатарзална кост, наложило хирургическа интервенция и гипсова имобилизация,
представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК;
Твърдят, че в резултат на травматичните увреждания
пострадалият е претърпял 5 хирургически
интервенции. Били са имплантирани различни фиксиращи елементи и в двата
му крайника. Бил е изцяло неподвижен, с гипсови протези, на постелен режим (на
легло). При всяка една от интервенциите в била поставяна анестезия, респективно Д.Д. е бил
упояван 5 пъти.
Сочат, че Д.Д. е имал болничен престой от общо 48 дни. Между първата и последната пета хирургическа интервенция е изминал период от 15 месеца. През цялото това време
Д.Д. е бил напълно неработоспособен.
Твърдят, че бил получил адекватни медицински грижи в
лицензирани медицински заведения, като е бил лекуван от медицински лица,
притежаващи специалност в областта на ортопедията и травматологията, анестезиологията
и интензивното лечение, физиотерапията и др. Ето защо считат, че е нелепо да се
твърди, че Д.Д. не е бил лекуван съгласно действащите медицински стандарти,
както и че травмите на Д.Д. е следвало да отшумят за 2-3 месеца. Нещо повече,
благодарение на адекватните медицински грижи Доверителят им е успял да проходи
отново, макар и същото да е изключително трудно, непълноценно и болезнено към
настоящия момент.
Изрично оспорват наведените доводи за съпричиняване,
направени от ответника – затова,че ищецът бил с непоставен предпазен колан се бил движел с несъобразена скорост.
Твърдят, че ищецът
е бил с правилно поставен предпазен колан. Твърдят, че поставянето или не на предпазен колан, било ирелевантно
към настъпването на процесните увреждания, поради фактът, че с оглед скоростта,
интензитета, вида и силата на самия удар и деформацията на управлявания ищеца
л.а. Мерцедес настъпилите процесни увреждания са били непредотвратими от
поставянето или не на предпазен колан. В подкрепа на твърденията им за
силата и интензитета на удара бил фактът за настъпилия мигновен летален край на
пътувалите на предните две седалки лица в другия автомобил.
Оспорват твърденията, че Д.Д.
се е движил с несъобразена скорост и е станал причина за настъпването на
процесното ПТП. Липсвали каквито и да е доказателства в тази насока.От
Протокола за оглед на местопроизшествието и от неговата скица било видно, че
участъкът от пътното платно, в който е настъпило процесното ПТП, е трилентов. В посоката си за движение
управляваният от В.П.М. л.а. Фолксваген Пасат с ДК №***, е разполагал с две
ленти за движение и въпреки това той е
пресякъл двойната непрекъсната разделителна линия, в последния момент,
като е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е осъществил челен
удар с л.а. Мерцедес, управляван от Д.Д., без да остави никакъв шанс за реакция на последния. Не на последно
място, моля да имате предвид, че Д.Д. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди,
че В.М. може да прекоси двойната непрекъсната линия и да му нанесе челен удар.
Твърдят, че вината
за настъпване на процесното и възможностите за предотвратяването му са били
зависими изцяло и единствено от поведението на водача на л. а. Фолксваген Пасат
относно целесъобразността и законосъобразността на движението му да предприема
или преустановява движението си или да обезпечава евентуално предприетата от
него маневра.
Оспорвате и останалите твърдения на ответното дружество,
релевирани с отговора на исковата молба, в т.ч. и твърденията, че присъждането
на застрахователно обезщетение в претендирания размер би довело до лукс в
живота на пострадалия, както и че същото надвишава стотици пъти средния му годишен доход.
Твърдят, че застрахователната обезвреда имала за цел да
доведе до лукс в живота на 60-годишен човек, който се е срещнал очи в очи със смъртта, избегнал я е като
по чудо и също така като по чудо успява да се движи с цената на толкова много
хирургически интервенции и възстановителни процедури, макар и същото това
движение да е вече изключително ограничено и болезнено.
Твърдят, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Доверителя им. Ако това е наистина така, то изплатеното
от ответника по доброволен ред застрахователно обезщетение в размер на 80 хил.
лева следва да е редуцирано с твърдяното от същия съпричиняване в размер на
поне 50%. Което води до извода, че ответникът сам с действията си признавал, че
размерът на дължимата застрахователна обезвреда следва да е поне 160 хил. лева.
Изводи в каквато и да е друга насока са изцяло противоречащи на фактическите
действия и твърдения на ответното застрахователно дружество.
В рамките на нормативно установеният срок е постъпил
отговор на допълнителната искова молба, в който ответника твърди, че поддържа
изцяло изложеното в отговора си към исковата молба, както и всичките си
оспорвания, възражения и искания.
С определение
№260025/11.01.2021 година, в производството са конституирани трети лица
помагачи на страната на на ответника „Д.З." АД с
ЕИК030269049 – С.В.М. с ЕГН ********** и П.В.М. с ЕГН ********** и двамата с
адрес за призоваване гр.Б. ул.“М.“
№3.В даденият им от съда срок са депозирали становище, в което
не вземат становище по съществото на спора.
Окръжният
съд,
като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият
отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта: Предявеният иск
е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429
ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477
ал. 1 и 2
от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото/за което
страните в настоящото производство не спорят/, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
В случая между страните не се спори по никой от фактите
безспорно е, че в хода на процеса ответника „Д.З.“ АД на 17.03.2020 г. е изплатил на ищеца общата сума от 81 482 лева, от които
80 000 лева за неимуществени вреди, което
представлява извънсъдебно признание на иска, а и съдебно с оглед последното
становище.
От представените писмени
доказателства и поведението на ответника се обуславя извод за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване
отговорността на застрахователното дружество: установен деликт при съответно
авторство, противоправност, вина, вреди /неимуществени – болки и страдания от
травматичните увреждания/, и причинна връзка между деяниято и вредите, което се
установява от приетата и неоспоране от страните САВтЕ.
От
допуснатата САвтЕ се установява,че на
16.11.2017 г., около 15:15 часа по път , км., в посока от гр.Б. към гр. С.се
движел лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ ДК № /на скицата „
Уч.2/, управляван от
Д.Г.Д./ищеца/, а в обратна посока в
средната лента (към гр. Б.) се е движел
лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ ДК № ,управляван от В.П.М..В един момент по неизвестна причина,
последният се отклонил на ляво,
пресякъл косо двойната непрекъсвана разделителна линия и навлязъл в лентата за
движение на насрещно движещият се лек автомобил „Мерцедес Ц180“ , от което
настъпил кос централен удар.Установява се, че ищецът се е движел със скорост от
порядъка на 80 км./ч., непосредствено преди удара.А от техническа гледна точка
настъпването на процесното ПТП, било предотвратимо, при непрекъснат контрол над
движението на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ ДК №
От
изслушаната САвТЕ, се установява безспорно, че ищецът е
бил с поставен обезопасителен колан.
Във връзка с тези изводи на приетата САвтЕ, възраженията
на ответника за съпричиняване са изцяло неоснователни.
След плащането на сумата от 80 000 лева като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, спорен остава въпросът
репарирани ли са изцяло претърпените вреди от Д..И какъв е справедливият размер
на обезщетение.
Ответника не оспорва представената мед.документация по
делото.
От допуснатата СМЕ, се установява,че при
настъпилото ПТП на ищецът Д.Д.
е бил откаран в много тежко състояние и с опасност за живота в МБАЛ Пазарджик
АД, където е бил приет за лечение в Ортопедотравматологичното отделение на
болницата с клинични данни за мозъчно сътресение и тежка травма на двата долни
крайника- счупване на костите на подбедриците (тибия и фибула) на двата крака,
транскондилна фрактура на тибията на десен крак, счупване на ходилните кости на
стъпалото на десния крак от първа до четвърта метатарзална .
Обективно
е установена деформация и патологична подвижност на двата глезена. Валгусна
деформация на дясното ходило. Патологична подвижност и костни крептации на
метатарзалните кости на дясното ходило.
На
16.11.2017 г. е извършена хирургическа интервенция, изразяваща се в „ОНВФ
(открито наместване с вътрешна фиксация) - тибия и фибула на десен крак с
дистална плака за тибия и реконструктивна плака за фибула, тибия проксимално с
кондилна плака на десен крак, метатарзални кости от първа до четвърта на
дясното стъпало /първа с външен фиксатор и от втора до четвърта с Киршнерови
игли/. Счупванията на ляв крак са фискирани с дистална плака за тибия и
Киршнерови игли за фибула. Били имплантирани заключени плаки за дистална тибия
-
2
бр. Кондилна плака; ВФУ; Киршнерови игли. Оперативната интервенция е извършена
със спинална анестезия,
като е започнала в 21.35 часа на 16.11.2019 г. и е приключила в 01.30 след
полунощ на 17.11.2019 г. И двата крака на пострадалия са били имобилизирани с
поставяне на гипс. На 01.12.2017 г. (15 дни след приемането му) Д.Д. е бил
изписан за домашно лечение.
На
05.01.2018 г. пострадалият е посетил д-р И.Т.
-
специалист
по ортопедия и травматология- Амбулаторен лист № 15/05.01.2018 г.. Там
пострадалият в бил прегледан и насочен за хоспитализация.
Поставена е била следната анамнеза:
„преди 50 дни след ПТП получил фрактури на двата глезена. Носи външен фиксатор.
Диагностичната и лечебна цел не могат да бъдат постигнати е условията на
извънболнична помощ.
Необходими са
допълнителни
изследвания и консултации.
Издава се
направление
за хоспитализация по КП № 219."
и
обективно състояние: „наличие на оперативен цикатрикс в областта на двата
глезена и външен фиксатор на единия глезен".
Издадено
Направление за хоспитализация от 05.01.18 г.
На
08.01.2018 г., видно от приложената Епикриза от И.З. № 409/12.01.2019 г.
пострадалият е бил приет в ОТО на МБАЛ Пазарджик. Под венозна анестезия на
08.01.2018 г. в 13.15 ч.
пострадалият
е претърпял хирургическа интервенция за отстраняване на имплантираните уреди
-тарзални и метатарзални.
На
17.01.2018 г. пострадалият е бил хоспитализиран в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина на МБАЛ Пазарджик АД- история на заболяване №
999/17.02.2019 г.
Анамнеза:...постъпва
за първи път на лечение в отделението по повод това си страдание. При ПТП
получава фрактури в двете глезенни стави, фрактура на проксимална тибия и фибула
на десен крак, фрактура на метатарзални кости на дясното ходило.
Обективно състояние: ...походка - не се тества, болен на легло. Хипотрофия на мускулите на
двата крака, невъзможност за флексия в дясна колянна става.
Установява
се още, че На 19.06.2018 г. пострадалият е посетил личния си лекар д-р Т.А. и
бил насочен към физиотерапия, поради което е издадено Медицинско направление №
0939/19.06.2018 г. в МБАЛ „Хигия“.
На
13.07.2018 г. той е потърсил отново медицинска помощ, като е бил прегледан от
д-р И.Т. - специалист по ортопедия и травматология, видно от приложения
Амбулаторен лист № 378/13.07.2018 г. Пострадалият е бил прегледан и поради
продължаващите затруднения на движението на оперираните крайници и насочен за
рехабилитация.
Пострадалият
е бил хоспитализиран на 16.08.18 г. в Специализираната болница за рехабилитация
в гр. В.- Епикриза от история на заболяване № 4133. Налице са ограничени и
болезнени движения в двете глезенни и двете коленни стави с хипотрофия на
мускулатурата. Оточност в двете подбедрици. Ходи с една канадка. Ъглометрия на
глезенни стави:
Дясна
S-20-0-45
градуса,
лява S 15-0-30
градуса.
Амбулаторен
лист, издаден от д-р Ф.Д. на 10.09.18 г. Предписана физиотерапия в дома и от
21.09.18 г. от д-р И. Т.- насочен за отстраняване на метални елементи.
На
26.09.2018 г., видно от приложената Епикриза № 409/12.01.2019 г. пострадалият е
бил приет в ОТО на МБА/1 Пазарджик. С интубационна
анестезия
на 26.09.2018 г. от 11.10 ч. пострадалият е претърпял хирургическа интервенция
- По стария оперативен цикатрикс се екстирпира плаката
на проксгшална тибия. Обработи се фистулата на кожата като се санира и
фистулния ход, дренаж, стерилна превръзка. По стария
оперативен цикатрикс се екстирпира и плаката от дистална тибия в дясно. Послоен шев,
стерилна превръзка.
На
15.02.2019 г. пострадалият е посетил д-р И. Т. -специалист по ортопедия и
травматология- Амбулаторен лист № 79/15.02.2019 г. Там пострадалият в бил
прегледан и насочен за хоспитализация.
Анамнеза:
преди 15 месеца след ПТП получил фрактури на двата глезена, се направление за
хоспитализация по КП N9 219."
В
резултата на травмите е издадено Направление за хоспитализация от 15.02.2019 г.
На
26.02.2019 г., видно от приложената Епикриза от И.З. № 3599/01.03.2019 г.
пострадалият е бил приет в ОТО на МБАЛ Пазарджик. След поставяне на венозна
анестезия
на 26.02.2019 г. в 12.20 ч. пострадалият е претърпял хирургическа интервенция
за отстраняване на имплантираните уреди- плаките от
латералните малеоли.
На
07.06.2019 г. на пострадалия е назначен рехабилитационен курс на лечение в П. Б.
В медицинския документ подробно са описани вида и количеството на съответните
физиотерапевтични процедури...На 23.07.2019 г. той е преминал нов курс на
физиотерапия, включващ четири процедури подводна гимнастика, три процедури е
нискочестотни токове, четири процедури подводно струев масаж и четири процедури
лечебна гимнастика. Същите са подробно описани във Фактура № 721866/23.07.2019
г. на стойност 101 лева, ведно е 2 бр. касови бонове към нея.
Вещото
лице е извършило преглед за целите на експертизата на 5.03.2021 г. в 9 часа.От
прегледа се установява, че се касае се мъж на видима възраст, отговаряща на
действителната с правилно телосложение, нормотрофичен, контактен и адекватен.
На поставените въпроси отговаря точно и ясно.Локален статус: По външната
повърхност на дясната колянна става, двата глезена на дясната подбедрица и
областта на метатарзалните кости има ръбци от извършените медицински
интервенции. Подобни ръбци има по глезените и средната трета на лявата
подбедрица. Десният долен крайник има валгитет в колянната става. Обемът
движения в дясната колянна и двете глезенни стави е възстановен е болезненост в
края на сгъването.
От експертизата на д-р М., се усдтановява
още ,че при процесното ПТП пострадалият е получил: Транскондилна фрактура на
голямопищялната кост на десен крак; Раздробена фрактура на костите на дясната
подбедрица в дисталната им трета; Счупване на ходилните /метатарзални/ кости от
първа до пета на десен крак; Счупване костите на лявата подбедрица в долната им
трета; Мозъчно сътресение;
Ищецът
Д. е претърпял общо 5 хирургични интервенции както следва: -на 16/17.11.17 г.
ОНВФ- тибия фибула с имплантация на заключени плаки за тибия- 2 бр., кондилна
плака, външно фиксиращо устройство, Киршнерови игли. Извършено със спинален
блок.
-На
8.01.18 г. Отстраняване от костта на инплантирани уреди-тарзални и
метатарзални. Венозна анестезия.
-На
16.05.18 г. Отстраняване от костта на имплатирани уреди от тибия и фибула със
спинален блок.
На
26.09.18 г. Отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула.
Анестезия-интубационна.
На
26.02.19 г. Отстраняване от костта на имплантирани уреди с венозна анестезия.
Между
телесните увреждания и настъпилото ПТП е налице пряка причинно-следствена
връзка.
След
оперативната интервенция по повод на счупванията на костите на долните крайници
са поставени стабилизиращи гипсови шини за периода до първата
рехабилитация.Пострадалият е започнал да прави опити за вертикализация на
проходилка след около 4-4,5 месеца, като
е спазвал постелен режим около 6 месеца.
Според
приетата СМЕ, се касае се за тежки увреждания на долните крайници, което е
довело до трайно затрудняване на основната им функция- ходенето. Пострадалият е
имал нужда от чужда помощ за да се придвижва, както и от ползването на помощни
средства за около 8-9 месеца от датата
на травмата.
В
периода от 16.11.17 г. до 10.12.18 г. пострадалият е ползвал болнични листове
за временна нетрудоспособност, издавани от специализирани ЛКК и удължавани с
решения на ТЕЛК.
През
целия период на неработоспособност пострадалият ищец е имал оплаквания от
болка, затруднени движения в дясната колянна и двете глезенни стави, мускулна
слабост, поради което е търсил медицинска помощ при личния си лекар,
травматолози и рехабилитатори. Установени са съответно намален обем на движения
в дясна колянна и глезенните стави, инактивитетна хипотрофия на мускулатурата,
патологично костно преустройство- остеопороза.
Установява
се, че ищецът е имал нужда от
рехабилитационни процедури, които са много важен елемент на лечението. Той е
провеждал такива в МБАЛ-Пазарджик, МБАЛ-Хигия, Специализираната болница по
рехабилитация във В. и П. баня в обем и вид, предписан от съответните специалисти.Мускулната
хипотрофия при в случая е инактивитетна и се развива от поставянето на
мускулатурата на долните крайници в принудителен покой. Клинично се проявява с
намален обем на мускулната маса и намалена мускулна сила. С рехабилитацията се
цели както възстновяване на обема движения в ставите, така и преодоляване на
мускулната хипотрофия.
От
заключението на д-р М. се установява, че с рентгенография на 13.07.2018 г. са
били налице данни за остеопороза на костите на подбедриците, но тази остеопороза е локална и е последица от
принудителното обездвижване. За преодоляването и е необходимо
възстановяване и физическата активност и пълноценно хранене.
Към
момента на изготвяне на експертизата обема на движения в двете глезенни и
дясната колянна става е възстановен.
При достигане на крайна флексия и екстензия пострадалият съобщава за поява на
болка.При Д. ще се появяват болки при физически натоварвания, метеорологични
промени, статични натоварвания и др.
В заключение експертът е отговорил, че не се установяват данни за пропуски
в лечението или неправилно лечение на ищеца. Дългият период на лечението е
обусловен от тежестта на травмите.
Разпитани са свидетелите Д. Ц. и Г. М., които
установяват, че след инцидента ищецът бил променен депресиран, като се возел в
автомобил изпитвал страх.Изправил се напълно и проходил след около 1 година от
инцидента, преди това бил отслабнал, куцал и след операциите придвижването му
било трудно.И двамата свидетели установяват, че при по-дълго ходене Д. изпитвал
болка и в настоящият момент.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да
се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл
са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“
Вследствие на ПТП ищецът
е получила травматологични увреждания, представляващи всяко от тях средна
телесна повреда.
Съдът приема от съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал писмени доказателства чрез
представената медицинска документация и гласни доказателства, а също така и от
неоспореното и изцяло кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено
заключение и имайки предвид
установените по делото болки и страдания, преживени от ищеца в резултат
на нанесената му травма при ПТП,
отчитайки като ориентир за определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди конкретните икономически
условия в страната, съдебната практика при сходни увреждания /напр. решение по
в.т.д.41/18г. на Ап.С Б., цитираната и посочена съд практика в определение №562/05.11.2020 по т.дело №48/2020 на ВКС, ТК, I т.о. /, както и установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост,продължителността
на възстановяване повече от нормалното около 6 месеца постелен режим/ в рамките на 9 месеца движение без помощни
средства/, липсата на трайна остеопороза, която се твърдеше в исковата
молба, настоящият съдебен състав намира,
че размера на обезщетението следва да е 80 000 лева, т.е. толкова колкото
ответника е изплатил на ищеца.
Този размер е
справедлив и е съобразен от една страна с
вида на нанесените телесни повреди, с интензитета и продължителността на
физическите болки и страдания, с невъзможността на Д. да се обслужва сам за
продължителен период от време – шест месеца, с наложилата се промяна в начина
му на живот и социални контакти.Правилни са възраженията на ответника, че
претендираният размер на обезщетение доближава размера на обезщетенията за
неимуществени вреди от настъпила смърт и в този смисъл би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца.
При така
изложеното, следва исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. По отношение
на претенцията за лихви, същата следва да се отхвърли, с оглед отхвърляне на
главният иск.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК, при този изход на делото, ищецът дължи разноски на
ответника.От представеният списък по чл.80 от ГПК е видно, че ответникът е
направил разноски в размер на 600 лева от които/по 150 лева за допуснатите
експертизи и 300 лева юриск.възнагр./.
На третите
лица съобразно чл.78 ал.10 от ГПК, разноски не се дължат.
Воден от горното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове по реда на чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, от Д.Г.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***, партер, офис 1 адв. П.К., срещу
„Д.З." АД с ЕИК030269049 със седалище и адрес на управление гр.София 1504,
бул.“Княз Александър Дондуков" №68, чрез юрисконсулт В.Т.,за осъждане на
ответника Д.З." АД с ЕИК030269049, да заплати на ищеца Д.Г.Д. ЕГН **********,
сумата от 120 000 лева
представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, претърпени
в резултат от ПТП, настъпило на 16.11.2017 г. на главен път в района на минерален плаж - *** гр.Б. /като
разлика между дължимото обезщетение от 200 000 лева и изплатеното от ответника
в размер на 80 000 лева/, както и за законна лихва, считано от 21.02.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, партер,
офис 1 адв. П.К., да заплати на „Д.З."
АД с ЕИК030269049 със седалище и адрес на управление гр.София 1504, бул.“Княз
Александър Дондуков" №68, чрез юрисконсулт В.Т.,разноски в производството
в размер на 600 лева.
Делото е разгледано при
участието на трети лица помагачи на страната на ответника „Д.З." АД с
ЕИК030269049 – С.В.М. с ЕГН ********** и П.В.М. с ЕГН ********** и двамата с
адрес за призоваване гр.Б. ул.“М.“ №3.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: