№ 19
гр. К., 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20235510201320 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление № **-******* от 19.10.2023г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З., с което е наложено
административно наказание - имуществена санкция.
Недоволни от това останал жалб. „М. М.“ ООД с ЕИК ********* които чрез
управителя си Л. Р. М. го обжалват пред съда.
Мотивират жалбата си с обстоятелството, че е налице несъответствие между
наложеното наказание и неизплатения размер на сумата, която се дължи на
работника, както и, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебното заседание се явява пълномощник, който поддържа жалбата и
моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират
и за разноски.
Представителя на възз. страна взема становище, че жалбата е неоснователна и
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди. Претендира и
за разноски.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства
установени с доказателствени средства- показания на свидетел, писмени и
след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.
59 ал. 2 от ЗАНН поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
1
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че при
извършена проверка на 05.09.2023 г. в „М. М.“ ООД в офис на управителя на
дружеството в обл. С. З. общ. К. в гр. К. на ул. „С.“ № * ет. * офис * и на
20.09.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. С. З. по представени
документи се е установило, че дружеството жалб. в качеството си на
работодател не е изпълнил задължително предписание дадено от контролен
орган Дирекция „Инспекция по труда“- С. З. на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 от
Кодекса на труда с протокол за извършена проверка № *********, получен
на 07.06.2023г.- предписание № 5, а именно: „Работодателят „М. М.“ да
изплати на Н. А. К. в предприятието или по банков път гарантирания размер
на трудовото възнаграждение в размер от 60 на сто от брутното и трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната
за извършената работа през месец април 2023 г., която съгласно
Постановление № *** от 29.12.2022 г. е 780 лв. от 01.01.2023 г. съгласно
изискванията на чл. 245 ал. 1 от Кодекса на труда със срок на изпълнение
26.06.2023 г., в нарушение от 27.06.2023 г..
С това АНО е приел, че жалб. е нарушил разпоредбата на чл. 415 ал.1 от
Кодекса на труда и на основание същия законов текст от Кодекса на труда е
наложил административно наказание- имуществена санкция в размер от 1500
лв..
Жалб. не оспорва приетата и посочена от АНО фактическа обстановка,
поради което и въз основа на показанията на св. Д. В.- актосъставител и
писмените доказателства- протокол за извършена проверка № ********* от
07.06.2023 г., и разчетно-платежна ведомост за заплати за месец април 2023 г.
съдът я приема за установена по несъмнен начин.
С предписанието дадено в протокола за извършена проверка №
*********/07.06.23 г. в т. 5 е предписано нар. в качеството си на работодател
да изплати трудовото възнаграждение в предприятието или по банков път
гарантирания размер на трудовото възнаграждение в размер от 60 на сто от
брутното и трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната за извършената работа през месец април 2023г. която
съгласно Постановление № *** от 29.12.2022 г. е 780 лв. от 01.01.2023г.
съгласно изискванията на чл.245 ал.1 от Кодекса на труда .
Срока определен за това е бил 26.06.2023 г..
С изтичане срока за изпълнение на дължимото поведение до 26.06.2023 г., на
следващия ден 27.06.2023 г. съдът счита, че деянието е било извършено и
довършено тъй като предписанието не е било изпълнено.
По изложеното съдът приема,че в случаите на бездействие в определен срок
деянието се счита за извършено и довършено с изтичане срока на дължимото
поведение.
От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно
постановление за законосъобразност не се констатираха допуснати
2
съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление отговоря изцяло на процедурата по издаване
съобразно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. В хода на административно-
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на
наказателното постановление. АУАН и НП съдържат пълно описание на
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалб..
Възпроизведен е не само текстът на чл. 415, ал. 1 от КТ, но е посочено и
конкретното бездействие на нарушителя и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Посочени са протоколът и съдържанието на
неизпълненото предписание. Така описаното нарушение дава възможност на
привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере точно
във какво се обвинява за да може да организира защитата си .
Доказателствата по делото подкрепят описаното в НП деяние, с което
жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение във
връзка със задължението му като работодател да изпълни предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителното
предписание на контролния орган за спазване на трудовото законодателство е
принудителна административна мярка за преустановяване на
административни нарушения. Жалбоподателят е имал възможност да заплати
дължимите от него трудови възнаграждения или ако е считал, че наложената
принудителната мярка е незаконосъобразна, e могъл да я оспори по реда на
АПК, каквото право му дава разпоредбата на чл. 405 от КТ.
Санкцията е абсолютно определена от закона поради което не подлежи на
индивидуализация от съда.
По изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В съдебното заседание юристконсулта на възз. страна претендира за
юристконсултско възнаграждение.
Предвид на това и на основание чл.63 ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от
Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва бъде определено юрисконсулстко възнаграждение в
минималния размер предвиден в закона от 80 лв. тъй като делото не
представлява фактическа или правна сложност и протече в едно съдебно
заседание.
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-******* от 19.10.2023г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З. с което на
3
основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание –имуществена санкция в размер от 1500 лв. на „М. М.“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл. С. З. общ. К. гр. К.
ул. „Б. К.“ № * вх. * ап. ** в качеството му на работодател като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „М. М.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление обл. С. З. общ. К. гр. К. ул. „Б. К.“ № * вх. * ап. ** да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв. по сметка на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. С. З. .
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4