№ 348
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20231800100503 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени искове от Л. Г. Л., ЕГН
**********, за осъждане на основание чл. 2б, ал. 1, пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД на Софийския градски съд, представляван от председателя, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за сумата от
370 000 лева, представляваща частичен иск от 500 000 лева, ведно със
законната лихва от 07.06.2021 г., обезщетение за претърпени имуществени
вреди-претърпяна загуба и сумата от 25 000 лева, ведно със законната лихва
от 07.06.2021 г. върху главницата, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпени поради нарушаване на правото на
разглеждане и решаване на съдебното производство по гр.д. № 1879/2013 на
Софийски градски съд 1-5 с-в ГО в разумен срок.
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2008 година ищецът сключил с
„ВИТОША РИЗОРТ 2000“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК: ..............,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с Идентификатор № .............. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град София, с адрес на имота: гр. С., район
В., С., ет. ., ап. .., намиращ се в сграда № ., разположена в ПИ с
идентификатор № .............. представляващ апартамент № .., заедно със 7.46 %
1
идеални части от общите части на сградата и на комплекса и 0.50 % идеални
части от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с
идентификатор № .............. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София. Преди сключване на договора заплатил пълния размер
на продажната цена от 72,675.97 евро с ДДС. Имотът не му бил продаден,
поради което на 08.02.2013 г. депозирал искова молба с вх. № 14915 от
08.02.2013 г. в СГС за обявяване на договора за окончателен. По образуваното
ГД № 1879/2013 г. на СГС решение било постановено на 02.05.2019 г.,
производството приключило с окончателен съдебен акт на 07.06.2021 г., като
предварителният договор бил обявен за окончателен.
Излага се подробна хронология на действията на първоинстанционния
съд, част от които ищецът намира за незаконосъобразни, които поддържа, че са
довели на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, обосноваващо претенцията му за обезщетение на причинените
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева.
Претенцията за имуществени вреди обосновава с действия и
бездействията на ответника в периода от 11.02.2013 г. - дата на образуване на
делото до 02.12.2013 г. – дата на вписване на исковата молба. Твърди се, че за
времето от 11.02.2013 г. до 15.03.2013 г. съдията-докладчик е бездействал. На
15.03.2013 г. е постановено определение, с което исковата молба е оставена
без движение, а част от предявените искове отделени. Тези действия на съда
довели до забавяне на производството с два месеца, тъй като определението
било връчено на ищеца на 17.04.2013 г. (повече от месец след постановяването
му). С молба от 17.05.2013 г. ищецът поискал издаване на съдебни
удостоверения за снабдяване с данъчна оценка, такива били издадени на
10.06.2013 г. С молба от 08.07.2013 г. ищецът представил удостоверения за
данъчна оценка на процесния имот, без да е заплатил държавна такса. На
23.10.2023 г. съдът постановил разпореждане, с което на ищеца е дадено
указание да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер
5,681.00 лева (т.е. четирикратно по-висока от дължимата 1,420.25 лева) и такса
от 143.00 лева за вписване в полза на Агенция по вписвания. На 14.11.2013 г.
ищецът внесъл указаните от съда такси. На 29.11.2013 г. съдът е изпратил
писмо до Агенция по вписвания за вписване на исковата молба, която била
вписана по почин на съда на 02.12.2013 г.
2
Междувременно на 07.10.2013 г. година, било постановено определение
по т.д. № 5019/2013 на СГС по силата на което е допуснато обезпечение по чл.
629а ТЗ чрез налагане на възбрана, вписана на 09.10.2013 г. върху имотите на
продавача по предварителния договор „ВИТОША РИЗОРТ 2000“, в това
число имотът предмет на предварителен договор. Възбраната е вписана на
09.10.2013 г.
На 27.04.2017, синдикът на „ВИТОША РИЗОРТ 2000“, по реда на чл.
718 ТЗ, продал при условията на пряко договаряне процесния самостоятелен
обект в сграда с Идентификатор № ............... Вписаната от ищеца възбрана не
била пречка имотът да бъде прехвърлен от длъжника, респ. не е пречка
предварителният договор да бъде обявен за окончателен. По арг. от чл. 452, ал.
2 ГПК следва, че вписаната след възбраната искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
не е противопоставима на взискателите (кредиторите на нсъстоятелността),
т.е. тези кредитори биха могли да насочат изпълнение върху имота дори той да
е бил прехвърлен от длъжника. В случая именно това се е и случило, като на
27.04.2017 имотът е продаден от синдика, на която дата за ищеца е настъпила
имуществена вреда, изразяваща се в загубеното право на собственост. Вредата
е сигурна, доколкото синдикът продава в производството по несъстоятелност,
по което е наложена възбраната от 09.10.2013. Решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е
влязло в сила на 07.06.2021, към който момент, ако имотът не бе продаден по
реда на чл. 718 ТЗ, ищецът би притежавал правото на собственост. Поради
това и се твърди, че вредата на ищеца следва да се определи като пазарната
стойност на правото на собственост на самостоятелен обект в сграда е
Идентификатор № ............... към 07.06.2021, доколкото ако имотът не е бил
продаден от синдика, и ако не е била вписана възбрана преди исковата молба
на 09.10.2013, ищецът би бил собственик на имота. По твърдения на ищеца
пазарната стойност на имота към 07.06.2021 е 370,000.00 лева, която сума
представлява и пряка и непосредствена вреда от бездействието на Софийски
градски съд по вписването на исковата молба за период от 10 месеца за
периода 08.02.2013- 02.12.2013 г.
Претендира и законната компенсаторна лихва върху главните вземания
от датата на увреждането до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и
основателността на исковете. Твърди се, че исковете са недопустими, тъй като
3
не е изчерпана административната процедура по глава трета "а" от Закона за
съдебната власт, тъй като заявлението, подадено от ищеца по чл. 60а ЗСВ, не е
разгледано по същество, тъй като е депозирано след изтичане на 6-месечния
срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, а приетото с Определение № 2939/10.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 4012/2023 г. на ВКС, IV, ГО, тълкуване е в противоречие със закона
(contra legem).
По същество се обосновава, че исковете са неоснователни, тъй като по
гр.д. № 1879/2013 на Софийски градски съд 1-5 с-в ГО, е работено постоянно,
ритмично, без особени прекъсвания и забавяния. Давани са указания за
отстраняване на нередовности в исковата молба и новонастъпил факт –
продажба на паркомясто № .. и оттегляне на иска в тази частта, породили
необходимостта от уточняване на продажната цена само на апартамента. При
евентуалност се оспорва възможността размерът на вредата да бъде по-висок
от цената по предварителния договор. Обосновава се липса на причинна
връзка между претендираните имуществени вреди и поведението на
ответника, доколкото такива са претърпени поради собственото му
бездействие и неконституирането му като кредитор в производството по
несъстоятелност. Прави се възражение по 5 ЗОДОВ.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Софийският окръжен съд,
намира за установено следното:
По допустимостта на исковете:
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал. 1 по приключени
производства само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт,
по която няма постигнато споразумение/ Решение № 210/15.06.15 по г. д. №
3053/14, ІІІ ГО, Определение № 10/05.01.18 по г. д. № 2643/17, ІІІ ГО,
Определение № 141/11.04.22 по ч. г. д. № 1069/22, ІV ГО, Определение №
84/9.01.24 по г. д. № 1124/23, ІІІ ГО/. В цитираната съдебна практика е
изяснено, че изчерпана административна процедура по смисъла на закона
означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ, който
4
административен акт може да бъде позитивен (благоприятстващ) или
негативен (неблагоприятстващ) за лицето, подало заявление за обезщетение;
когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, откаже
да разгледа заявлението - било като подадено след срока по чл. 60а ал. 4 ЗСВ
или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на
лицата е чрез обжалване по реда чл. 197 АПК; предвиждането е исковият ред
по приключени производства, каквото е процесното /а не по висящи/, да се
прилага само след изчерпване на административната процедура - ако се
отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение
с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази
процедура или поради своята небрежност я компрометира с нередовно или
просрочено заявление (вж. Определение № 432 от 3.02.2025 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 73/2025 г., III г. о., ГК).
В настоящия случай решението по гр.д. № 1879/2013 г. на СГС е влязло
в сила на 07.06.2021 г., а ищецът е подал заявление чрез ИВСС на 03.08.2022
г., т.е. извън шестмесечния срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ. Поради това с писмо с
изх. № 94-Л-74/22 г. от 27.01.2023 г. на зам.-министъра на правосъдието е
уведомен, че заявлението не подлежи на разглеждане. Отказът не е обжалван
по реда на АПК.
С Определение № 635/14.08.2023 г. по гр.д. № 503/2023 г. на СОС,
потвърдено с Определение № 2219/08.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2366/2023 г. на
САС, исковата молба е върната и производството по делото прекратено на
основание чл. 130 ГПК. Изложени са аргументи, че 6-месечният срок по чл.
60а, ал. 4 от ЗСВ е преклузивен, пропускането му води до прекратяване на
субективното материално право на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС, респективно неподаване на
заявление в срок води до недопустимост на иска.
С Определение № 2939/10.10.2023 г. по к.ч.гр.д. № 4012/2023 г. на ВКС
горните две определения са отменени и делото е върнато на СОС за
продължаване на съдопроизводствените действия. Изложени са съображения,
че пропуснатият срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, в който увреденото лице от
нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС по приключено производство е следвало да
заяви претенция за обезщетение на вредите по административния ред в глава
трета „а“ от Закона за съдебната власт, не погасява неговото право на иск по
5
чл. 2б ЗОДОВ.
Съдът няма правомощие да проверява спазването на 6-месечния срок по
чл. 60а, ал. 4 ЗСВ. Компетентността е на министъра на правосъдието и
пропускането на срока има значение за крайния акт, който той е длъжен да
издаде. Министърът на правосъдието оставя без разглеждане по същество
просроченото заявление. Съдът е длъжен да провери допълнителната
процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, но тя е свързана с
надлежното упражняване, а не със съществуването, на правото му на иск по
чл. 2б ЗОДОВ. Осъществяването й изисква: 1) изчерпана административна
процедура и 2) непостигнато споразумение по нея. Административната
процедура е изчерпана/приключена, когато министърът на правосъдието е
издал акт, с който: 1) отказва да разгледа заявлението поради пропуснат срок
по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ или поради получено обезщетение за същото нарушение,
или 2) отхвърля заявлението като неоснователно, или 3) установява условията
на вземането за обезщетение от нарушението по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и определя
неговия размер. С издаването на първите два индивидуални административни
акта постигане на споразумение не е възможно. Тогава прилагането на
съответния акт към исковата молба е достатъчно, за да осъществи
изискванията по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Когато към исковата молба е приложен
актът, с който министърът на правосъдието определя обезщетението,
изискванията по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ са осъществени, освен ако ответникът
представи или съдът служебно събере доказателства, че увреденото
лице/ищецът се е съгласил да получи установеното в административното
производство обезщетение. Към исковата молба е представен отказа на
министъра на правосъдието да разгледа просроченото заявление, т. е.
осъществена е допълнителна процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ.
Предвид дадените с горното определение на ВКС задължителни
указания, настоящият състав приема, че въпросът за допустимостта на
предявените искове е решен, те са допустими, като възраженията, развити от
ответника в обратен смисъл, са неоснователни.
По основателността на исковете:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от
6
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански,
наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат
уважен искът е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да
е бил страна /в случая ищец/ по дело, което е било образувано от ответника; 2/
това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от
забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица.
В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на
граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна
и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без
значение кой е причинил вредоносния резултат /така Решение № 76-2016 г. на
III Г. О. на ВКС по гр. д. 5 721/2015 г. /. Тази отговорност на
държавата се реализира чрез нейните органи – в случая СРС. Преценката за
наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на
причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б,
ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ.
Следва да се вземат предвид примерно изброените от законодателя критерии,
а именно: общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи; следва да се вземат предвид
и всички други обстоятелства от значение за спора: конкретните болки и
страдания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения,
начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система,
трудовата биография, отражението върху личния, обществения и
професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за
развитието на заболяването. От значение за определяне на размера на
обезщетението са и обществено-икономическите условия в страната.
Съдебната практика приема, че неразумната продължителност на
7
производството причинява неимуществени вреди, поради което поначало не е
необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и
безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход,
накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността
поради забавяне на делото (вж. Решение № 50031 от 22.02.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 1077/2022 г., IV г. о., ГК, решение на ЕСПЧ по дело „Скордино срещу
Италия“, §. 203-204).
В настоящия случай фактите не са спорни между страните, спорна е
правната им оценка.
На 08.02.2008 година и на 15.02.2008 г. ищецът сключил с „ВИТОША
РИЗОРТ 2000“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК .............., два предварителни
договора за покупко-продажба на недвижими имоти – апартамент № ..
(самостоятелен обект в сграда с Идентификатор № .............. по КККР на гр.
София), паркомясто № .. и паркомясто № 23, като при подписване на
договорите заплатил продажната цена в общ размер на 95 500 евро.
Дружеството-продавач „ВИТОША РИЗОРТ 2000“ ООД не изпълнило
задълженията си по договора от 08.02.2008 г. и до изтичане на предвидения в
чл. 3.2.4. срок - 31.05.2009 г., не прехвърлило собствеността върху апартамент
№ .. и паркомясто № .., както и по договора от 15.02.2008 г. и до изтичане на
предвидения в чл.3.2. срок – 30.12.2009 г,. не прехвърлило и собствеността
върху паркомясто № ...
На 08.02.2013 г. ищецът депозирал искова молба с вх. № 14915 от
08.02.2013 г., по която било образувано ГД № 1879/2013 г. на СГС, за
обявяване на договорите за окончателни, както и на основание чл. 55 ЗЗД за
осъждане на дружеството продавач да заплати сумата от 12 225 евро, платена
без основание.
С определение от 15.03.2013 г. на основание чл. 210, ал. 2 ГПК
производството по предявените искове било разделено, като предмет на
разглеждане по ГД № 1879/2013 г. на СГС останал единствено искът по чл. 19,
ал. 3 ГПК за обявяване на окончателен на предварителния договор от
08.02.2008 г.
Със същото определение исковата молба е оставена без движение и на
8
ищеца Л. Л. е дадено указание в едномесечен срок от съобщението да
представи данъчна оценка на имотите, предмет на предварителния договор от
08.02.2008 г.
Препис от определението е връчен на ищеца Л. чрез процесуалния му
представител адв. И. на 17.04.2023 г.
В последния ден от срока на 17.05.2013 г. процесуалният представител
на ищеца адв. И. е депозирал Молба с вх. № 57819 за продължаване с един
месец на срока, даден с определение от 15.03.2013 г. и за издаване на съдебно
удостоверение, посредством което да се снабди с удостоверение за данъчна
оценка на имотите.
С определение от 22.05.2013 г. молбата е уважена.
На 10.06.2013 г. процесуалният представител на ищеца адв. И. е получил
съдебното удостоверение, бил е уведомен за продължения с 1 месец срок до
17.06.2013 г.
С Молба с вх. № 81187 от 08.07.2013 г. процесуалният представител на
ищеца адв. И. представил удостоверение за данъчна оценка на имотите.
С разпореждане от 23.10.2013 г. исковата молба е оставена без движение
и на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да
представи доказателства за държавна такса в размер на 143 лева, внесена по
сметка на Агенцията по вписванията.
Указанията, дадени с разпореждането, са съобщени на ищеца
посредством съобщение, връчено му на 11.11.2013 г., като със същото е
посочено, че следва да бъде внесена и държавна такса по сметка на СГС в
размер на 5681 лева.
С Молба с вх. № 128708 от 14.11.2013 г. процесуалният представител на
ищеца адв. И. изпълнил дадените указания.
С разпореждане от 26.11.2013 г. съдът постановил вписване на исковата
молба.
На 29.11.2013 г. било изготвени писмо до АВ, което било входирано на
02.12.2013 г. с вх. № 60383, която била вписана на 02.12.2013 г.
На 05.03.2014 г. е върнато в цялост съобщение за връчване на исковата
молба на ответника по ГД № 1879/2013 г. на СГС „Витоша Ризорт 2000“ ООД.
9
С разпореждане от 07.04.2014 г. е постановено извършване на справка в
ТРРЮЛЦН за седалище и адрес на управление на дружеството ответник.
С разпореждане от 11.04.2014 г. е прието, че връчването на книжата е
редовно.
С определение от 01.09.2014 г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдено заседание на 29.04.2015 г.
С разпореждане от 20.01.2015 г. на ищеца са дадени указания да
представи актуална данъчна оценка на имота, удостоверение за тежести и
доказателства, че имотът е собственик на ответника.
Разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищеца на
22.01.2015 г.
С Молба с вх. № 38216 от 23.03.2015 г. процесуалният представител на
ищеца е поискал издаване на удостоверение, по силата на което да се снабди с
удостоверение за данъчна оценка на процесните имоти. Такова е издадено на
25.03.2015 г. и е получено от процесуалния представител на 21.04.2015 г.
В проведеното на 29.04.2015 г. открито съдебно заседание не е даден ход
на делото, тъй като съставът на съда е констатирал, че ответникът е нередовно
призован, поради непризоваването му чрез назначения синдик. На основание
чл. 131 ГПК е постановено ново връчване на исковата молба и приложенията
към нея
Препис от исковата молба е връчен на ответника на 15.05.2015 г.
С Молба с вх. № 52328/23.04.2015 г. процесуалният представител на
ищеца е поискал издаване на ново съдебно удостоверение, тъй като в
издаденото е допусната техническа грешка относно адреса на имотите.
Съдебни удостоверения са издадени на 25.03.2015 г.
На 19.06.2015 г. е депозиран отговор на исковата молба.
С определение от 01.10.2015 г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 09.03.2016 г.
В проведеното на 09.03.2016 г. открито съдебно заседание е даден ход на
делото по същество и е отложено за 12.10.2016 г. във връзка с доказателствени
искания на процесуалния представител на ищеца за представяне на писмени
доказателства.
10
Във връзка с доказателствените искания на 11.03.2016 г. са издадени
съдебни удостоверения, които не са получени от ищеца или процесуалния му
представител.
В проведеното на 09.03.2016 г. открито съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца е оттеглил иска за обявяване на окончателен на
предварителния договор, досежно паркомясто № ... Поискал е предоставяне на
нова възможност за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, поради
неразбирателство с ищеца. С протоколно определение производството е
прекратено в съответната част и делото отложено за 08.02.2017 г., като на
ищеца е определен срок до тази дата да представи удостоверение за данъчна
оценка на имота.
С Разпореждане от 14.10.2016 г., получено на 24.10.2016 г., на ищеца са
дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира
продажната цена на апартамент № .., кога е платена, дали е платена на
ответника и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.
С Молба с вх. № 138533 от 31.10.2016 г. ищецът е депозирал уточнение
на исковата молба.
В проведеното на 08.02.2017 г. открито съдебно заседание делото е
обявено за решаване.
С определение от 12.04.2017 г., поради утвърждаване на кадастрална
карта в района, в който се намира процесният имот, производството е
възобновено, определението, с което устните състезания за обявени за
приключени, отменено и делото насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 12.07.2017 г.
В проведеното на 12.07.2017 г. открито съдебно заседание е даден ход на
делото, приобщени са доказателства и делото е отложено за 31.01.2018 г. за
изразяване на становище по допустимостта на писмени доказателства и за
снабдяване с такива.
В проведеното на 31.07.2018 г. открито съдебно заседание е даден ход на
делото, приобщени са доказателства и делото е отложено за 06.06.2018 г. за
изразяване на становище по допустимостта на писмени доказателства.
В откритото съдебно заседание на 06.06.2018 г. делото е обявено за
решаване.
11
На 02.05.2019 г. е постановено първоинстанционното решение № 3140, с
което предварителният договор е обявен за окончателен. То е връчено на
ищеца на 14.05.2019 г. и на ответника на 20.05.2019 г.
Срещу решението на 31.05.2019 г. е депозирана жалба от ответника в
първоинстанционното по производство по ГД № 1879/2013 г. на СГС.
Въззивната жалба е връчена на ищеца Л. на 12.06.2019 г. и на 24.06.2019
г. той е депозирал отговор.
На 01.07.2020 г. е образувано ВГД № 2080/2020 г. на САС, по което е
постановено Решение № 10251/17.03.2021 г. на САС, влязло в сила на
07.06.2021 г., с което първоинстанционното решение е потвърдено.
Междувременно в периода след образуване на ГД № 1879/2013 г. на СГС
на 07.10.2013 г. година, по т.д. № 5019/2013 на СГС било постановено
определение, по силата на което е допуснато обезпечение по чл. 629а ТЗ чрез
налагане на възбрана, вписана на 09.10.2013 г. върху имотите на продавача по
предварителния договор „ВИТОША РИЗОРТ 2000“, в това число имотите
предмет на предварителния договор. Възбраната е вписана на 09.10.2013 г.
С Решение № 85/25.05.2016 г. по т.д. № 2855/2015 г. ВКС е обявил в
несъстоятелност „ВИТОША РИЗОРТ 2000“, като е прекратил дейността на
предприятието му, наложил е обща забрана и запор върху имуществото,
включено в масата на неговата несъстоятелност, и е постановил да започне
осребряване на имуществото.
На 27.04.2017, синдикът на „ВИТОША РИЗОРТ 2000“, по реда на чл.
718 ТЗ, продал при условията на пряко договаряне на „Плиска Сървисис“
ЕООД процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
Идентификатор № .............. по КККР на гр. София, във форма на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 158, том I, рег. № 3125, дело
120 от 27.04.2017 г. на нотариус с рег. № 637 на НК.
С Решение № 775/16.02.2023 г. по гр.д. № 15224/2021 г. на СГС,
потвърдено с Решение № 473/22.04.2024 г. по гр.д. № 20231000501296/2023 г.
на САС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
1375/21.03.2025 г. по к.гр.д. № 2430/2024 г. на ВКС, са отхвърлени
предявените от Л. Г. Л. срещу В. Ц. П. и Г. В. П. (последващи приобретатели
на процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
12
Идентификатор № .............. по КККР на гр. София) искове с правно основание
чл. 108 ЗС да се признае по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на самостоятелен обект в сграда с Идентификатор № .............. по
КККР на гр. София и да се осъдят да предадат владението му, отхвърлен е и
предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД – за присъждане на сумата от
2650 лева обезщетение за неоснователно обогатяване на ответниците от
неправомерно ползване на същия имот в периода от 11.10.2021 г. до 21.12.2021
г. Аргументите на съдилищата за отхвърляне на ревандикационните искове се
свеждат до това, че вписаната искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по гр.д. №
1879/2013 г. на СГС след наложената с определение от 07.10.2013 г. по т.д. №
5019/2013 г. на СГС възбрана върху имота е непротивопоставима на
кредиторите на дружеството, съответно на купувача на имота, който го е
придобил в производство по осребряване на имуществото на длъжника.
Лицата, придобили права върху недвижим имот от масата на
несъстоятелността след отразяване на обща възбрана в имотния регистър по
партидата на длъжника – техен праводател, подлежат на отстраняване при
въвод от синдика по реда на чл. 717л, ал. 3 ТЗ, Съответно тези лице не могат
да получат и защита чрез предвидения в същата разпоредба иск за
собственост, тъй като придобитите права биха били непротивопоставими на
въведения във въведения във владение купувач, на основание чл. 717л, ал. 4
ТЗ, във вр. с чл. 496, ал. 2, във вр. с чл. 452, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 453, т. 2
ГПК спрямо взискателя и присъединилите се кредитори са
непротивопоставими не само всички разпоредителни сделки с вещни права,
но и решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били
вписани преди налагане на възбраната, като в случая преди вписването на
исковата молба е била вписана възбрана вх. рег. № 49323/9.10.2013 г. върху
имота, продаден от синдика чрез пряко договаряне. Този имот е придобит от
купувача от синдика. С вписване на възбраната последващите разпореждания
на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и
присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на
трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции
са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване
на възбраната.
По иска за имуществени вреди:
Развитието на ГД № 1879/2013 г. на СГС дава основание на настоящия
13
състав да приеме, че искът, предявен от Л. Г. Л. за осъждане на основание чл.
чл. 2б , ал. 1, пр. 1 от ЗОДОВ на Софийския градски за сумата от 370 000 лева,
представляваща частичен иск от 500 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, поради нарушаване на правото на
разглеждане и решаване на съдебното производство по гр.д. № 1879/2013 на
Софийски градски съд 1-5 с-в ГО в разумен срок, е недоказан поради липса на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
претендираната вреда.
По същество твърденията на ищеца се свеждат до това, че с действия и
бездействията на ответника в периода от 11.02.2013 г. - дата на образуване на
делото до 23.10.2023 г. е причинил имуществена вреда на първия в размер на
370 000 лева (от общо 500 000 лева), представляваща пазарната стойност на
самостоятелен обект в сграда с Идентификатор № .............. по КККР на гр.
София към 07.06.2021 г. Доколкото с неоправданото си бездействие не е
вписал своевременно исковата молба и преди вписването й, осъществено на
02.12.2013 г., на 07.10.2013 г. година, било постановено определение по т.д. №
5019/2013 на СГС по силата на което е допуснато обезпечение по чл. 629а ТЗ
чрез налагане на възбрана, вписана на 09.10.2013 г. върху имотите на
продавача по предварителния договор „ВИТОША РИЗОРТ 2000“, в това
число имотът предмет на предварителен договор.
Настоящият състав приема, че с продажбата на процесния апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с Идентификатор № .............. по
КККР, ищецът е претърпял вреда в размер на заплатената по предварителния
договор продажна цена. Пряката причина за настъпване на този резултат е
поведението на ищеца и процесуалния му представител, а не на ответника по
настоящото дело. Това е така доколкото искът за обявяване на предварителния
договор за окончателен е предявен на 08.02.2013 г. – 3 години и 9 месеца след
настъпване на падежа му. Преди предявяване на иска не е проведено
производство по обезпечаването му по реда на чл. 390 ГПК, след образуване
на делото не е поискано обезпечаване на предявения иск чрез вписване на
възбрана върху имота за периода до вписване на исковата молба. Предявена е
нередовна искова молба, за която не е заплатена държавна такса. Това е довело
да невъзможност за вписването й, тъй като съгласно 12, ал. 1 от ПВ, за да
извърши вписване на искова молба е необходимо тя да е депозирана в съда и
14
да е събрана държавна такса за образуване на делото. Ищецът не е предприел
действи по вписвнането й, като очевидно е прехвърлил на съда отговорността
за това. Тук е мястото да се отбележи, че са несподеляеми твърденията,
развити в исковата молба, че вписване на исковата молба по ГД № 1879/2013 г.
на СГС е следвало да бъде осъществено от ответника СГС. Ищецът следва да
впише исковата молба, доколкото той се ползва от оповестително-защитното и
действие. Изискването за вписване на исковата молба няма правната
характеристика на реквизит за нейната редовност. Съдът може да даде
указания за нейното вписване, както и по свой почин да постанови да бъде
вписана, доколкото по този начин се постига една по-висша цел на
гражданския процес: яснота за заявените в съдилищата искови молби,
подлежащи на вписване и по-голяма стабилност на решенията по тези дела, с
оглед защитата и на обществения интерес при засиления граждански оборот
на сделките с вещните права (вж. ТР № 3/2009 г. по ТД № 3/2009 г. на ВКС).
Това обаче не означава, че страната е освободена от задължението за вписване
на исковата молба, респективно, че съдът следва да носи отговорност в
случаите, когато страната не проявила нужната активности и не е предприела
действия по вписването й.
Както беше посочено в настоящия случай ищецът и процесуалния му
представител не са предприели действия по вписване на исковата молба след
образуване на ГД № 1879/2013 г. на СГС. При депозирането й в съда не е
заплатена държавна такса, макар такава да е дължима на основание чл. 128, т.
2 ГПК, не е отправено и искане за снабдяване с данъчна удостоверение за
снабдяване с удостоверение за данъчна оценка или искане до съда такава
служебно да бъде изискана.
Периодът надвишаващ един месец между 08.02.2013 г. (дата на
депозиране на исковата молба) до 15.03.2013 г. (дата на постановяване на
определение, с което е оставена без движение), през който не са извършвани
съдопроизводствени действия, не е значителен с оглед естеството на
конкретното действие, а и следва да се преценява в цялостния контекст на
действията и бездействията на участниците в процеса.
След връчване на определението от 15.03.2013 г. на 17.04.2023 г. е
последвало бездействие от ищеца и процесуалния му представител в сходен
по продължителност период от повече един месец, през който не са
15
извършвани никакви действия във връзка с изпълнение на даденото указание
за снабдяване с данъчна оценка. Едва в последния ден от срока – 17.05.13 г.
процесуалният представител е депозирал Молба с вх. № 57819 за
продължаването му с един месец и за издаване на съдебно удостоверение,
посредством което да се снабди с удостоверение за данъчна оценка на
имотите. Молбата е уважена е срокът е продължен до 17.06.2013 г. Ищецът
чрез процесуалния му представител е представил удостоверение за данъчна
оценка на процесния имот на 08.07.2013 г., т.е. след изтичане на горния срок,
като не е представил документ за внесена държавна такса.
В периода от 08.07.2013 г. до 11.11.2013 г. не са извършвани
съдопроизводствени действия. Това бездействие е неоправдано, доколкото
естеството на дължимото действие – определяне на размера на дължимата
държавна такса и срок за заплащането й, не разкрива висока фактическа и
правна сложност. Не са налице и доказателства за уважителна причина за
такъв период на бездействие. Въпреки това, този период на бездействие не
може да се разглежда изолирано от останалите действия на страните и
участниците в процеса, които бяха изброени. Следователно е невъзможно да
обуслови извод за пряка причинно-следствена връзка с настъпилата вреда.
Ищецът е проявил продължително бездействие от приблизително 3 години и 9
месеца, през които не е предприел действия, за да реализира правото си за
обявяване на предварителния договор за окончателен, не е предприел
действия по обезпечаване на иска, депозирал е нередовна искова молба, след
депозирането й в период от около месец не е предприел действия по
снабдяване с удостоверение, въз основа на което да се снабди с удостоверение
за данъчна оценка на имота, а след снабдяването с такова не е заплатил
дължимата държавна такса, не е предприел действия по вписването й. Трудно
може да бъде споделена тезата, че не е разполагал със знания да определи
размера й, тъй като макар по начало това да представлява задължение на съда,
страната е била представлявана от процесуален представител, а начинът на
изчисляване не разкрива особености, тъй като е пропорционална (1% от
данъчната оценка). Следователно във възможностите й е било да ускори
производството, включително като изпълни условията, за да бъде вписана
молбата. При това установено поведение не може да последва извод, че с
бездействието си в период от общо около 4 месеца ответникът пряко е
причинил претендираната вреда..
16
По изложените съображения съдът приема, че искът е недоказан и като
такъв, следва да бъде отхвърлен.
Предвид горния извод неоснователна е и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главницата от 07.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно претенцията за присъждане на неимуществени вреди:
Предявеният иск от Л. Г. Л. за осъждане на основание чл. чл. 2б , ал. 1,
пр. 1 от ЗОДОВ на Софийския градски съд за сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
претърпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
съдебното производство по гр.д. № 1879/2013 на Софийски градски съд 1-5 с-
в ГО в разумен срок, е частично основателен.
Тъй като се защитава право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, приложими са и
стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на
човека (ЕСПЧ), които националните съдилища са длъжни да съобразяват.
Според тях разумността на срока се оценява с оглед на конкретните
обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на производството. При преценка си за
разумна продължителност съдът (ЕСПЧ) прилага следните критерии:
сложност на делото, поведение на страната и поведение на конкретните
органи. Сложността на делото се преценява според броя на страните по
делото, броя на съединените искове в общо производство, встъпването на
други лица в процеса, естеството на фактите, които следва да бъдат
установени, нуждата да се проучат документите по делото и другите
релевантни обстоятелства. За преценка на поведението на компетентните
органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и
приключване на производството. Релевантна за отговорността на държавата
по (исковете) по чл. 2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното
производство – от предявяването на иска до приключването му (на
производството) с влязъл в сила съдебен акт, като неспазването на
инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени
действия е без значение.
В настоящия случай общата продължителност на съдебното
17
производство от предявяване на исковата молба на 08.02.2013 г. до
приключване с окончателен съдебен акт на 07.06.2021 г. е 8 години, 3 месеца и
30 дни. От депозиране на исковата молба на 08.02.2013 г. до постановяване на
първоинстанционното решение на 02.05.2019 г. е изтекъл период от 6 години,
2 месеца и 24 дни. Делото с предмет два кумулативно съединени иска по чл.
19, ал. 3 ЗЗД, един от които оттеглен в хода на производството, с две страни и
неголям обем от доказателства. Не са изготвяни експертизи, не са разпитвани
свидетели. Ето защо следва извод, че не разкрива висока фактическа и правна
сложност. При това положение, макар действията по делото са извършвани
относително ритмично, периодът на разглеждането пред първата инстанция е
неразумен, като той не е успял да бъде компенсиран посредством бързото
приключване на производството пред въззивната инстанция. Ответникът е
имал задължение да осигури значително по-бързо разглеждане на по гр.д. №
1879/2013 на Софийски градски съд, което не е изпълнил. Продължителността
е следствие от недобра организация по провеждането на гр.д. № 1879/2013 на
Софийски градски съд, но не и на поведението на страните. Прави
впечатление, че въпреки относителната ритмичност на действията, има
периоди на бездействие, които сами по себе си не са съществени, но
сумирането им, ведно с периодите между откритите съдебни заседание,
отменения ход на делото и изминалия период от повторното обявяване на
делото за решаване до изготвяне на решението са резултирали в т.нар. „бавно
правосъдие“.
Така 1 месец и 7 дни е отнело на състава на съда да осъществи преценка
за редовност на исковата молба в периода от 08.02.2013 г. до 15.03.2013 г.,
когато е постановено определение по чл. 129 ГПК. В рамките на този период
исковата молба е оставяна два пъти без движение – първият път за
представяне на данъчна оценка, която всъщност не реквизит за редовност на
исковата молба и вторият път за внасяне на държавна такса. Определението от
15.03.2013 г. е връчено на процесуалния представител на ищеца след 1 месец и
2 дни. След изтичане на 3 месеца и 5 дни от постъпване на Молба с вх. №
81187 от 08.07.2013 г. съдът е осъществил преценка дали са изпълнени
указанията, дадени с определението от 15.03.2013 г.
В конкретния случай процедурата по чл. 131 ГПК, с оглед оствеството
на делото и вида на исковата молба, не е сложно и периодът от 1 година и 7
дни не може да се приеме за разумен. Необосновано е твърдението на ищеца,
18
че с разделяне на основание чл. 210, ал. 2 ГПК на част от исковете е допуснато
забавяне на производството, тъй като то не е обжалвано в едноседмичния
срок, същевременно исковата молба и отстраняването на нередовността,
изразяващо се в представяне на удостоверение за данъчна оценка, е отнело на
ищеца повече от 2 месеца.
На 05.03.2013 г. е върнато в цялост съобщение за връчване на исковата
молба на ответника по ГД № 1879/2013 г. на СГС „Витоша Ризорт 2000“ ООД,
като 1 месец и 2 дни по-късно е постановено да бъде извършена справка
ТРРЮЛЦН за седалище и адрес на управление на дружеството ответник. С
определение от 01.09.2014 г. делото е насрочено за разглеждане след 7 месеца
и 28 дни в открито съдено заседание на 29.04.2015 г. В първото открито
съдебно заседание е установено, че връчването е нередовно, поради което на
29.04.2015 г. не е даден ход на делото. По този начин делото е забавено с 1
година и 1 месец, през който не са извършвани редовни процесуални действия.
Впоследствие, след осъществената редовно размяна на книжа, съдът е
постановил определение от 01.10.2015 г. на насрочване на делото 3 месеца и
11 дни след депозирането на отговор на исковата молба, като делото е
насрочено за 09.03.2016 г., т.е. за период от 6 месеца и 11 дни след
постановяване на определението.
В проведеното на 09.03.2016 г. открито съдебно заседание делото е
отложено за второ открито съдебно заседание, което е проведено 11 месеца
по-късно на 08.02.2017 г.
В проведеното на 08.02.2017 г. открито съдебно заседание делото е
обявено за решаване, но 2 месеца и 4 дни по-късно съдът е констатирал свой
пропуск да установи промяна в актуалния градоустройствен статут на имота,
поради което с определение от 12.04.2017 г. определението, с което устните
състезания са обявени за приключени, е било отменено и делото насрочено за
разглеждане за дата 12.07.2017 г.
Поради отправени доказателствени искания, направени в проведеното
на 12.07.2017 г. открито съдебно заседание, делото е отложено за 6 месеца и 18
дни по-късно – 31.01.2018 г., когато отново е отложено за 4 месеца и 6 дни по-
късно 06.06.2018 г., когато делото е обявено за решаване.
Първоинстанционното решение е постановено на 02.05.2019 г., т.е. 10
месеца и 26 дни по-късно или 9 месеца и 26 дни след изтичане на
19
инструктивния едномесечен срок, установен в чл. 235, ал. 5 ГПК.
След този момент не се констатират забави не делото. Въпреки това
горните периоди значително са забавили производството, като особено
значение имат периодите между откритите съдебни заседания и периодът за
изготвяне на решението. Макар част от отлаганията на делото да са били във
връзка с доказателствени искания на страните и уточнение на исковата молба,
то ответникът е следвало да съобрази общата продължителност на
производството и да намали значително периодите между отделните съдебни
заседания. В конкретния случай, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, настоящият състав приема, че разумната продължителност на
производството пред две инстанции е 3 години, а настоящото е продължило 8
години, 3 месеца и 30 дни
Както беше посочено по-горе, е константно разбирането в практиката на
ЕСПЧ и националната съдебна практика, че съществува силна, но оборима
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива. Такива са безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на
доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение. Със
събраните по делото доказателства, в случая тази презумпция за тяхното
настъпване не е оборена, а напротив – те са установени и с показанията на
разпитания в първоинстанционното производство свидетел Л.. Той разкрива
притесненията и разочарованието на ищеца от продължителността на
производството, обезверяването в институциите и трудностите, включително
финансови, които е изпитвал.
Предвид гореизложеното, предявеният по делото иск за обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по своето основание.
Съдът приема, че установените душевни страдания, както и това, че
делото е било от изключително значение за ищеца, който е вложил голяма част
от спестяванията си в покупка на имота, предмет на предварителния договор
и надвишаване на разумната продължителност на делото с 5 години, 3 месеца
и 30 дни, сочат висок интензитет на страдание, т.е. че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен на 10 660
лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху
20
главницата от 10 660 лева, считано от 07.06.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
Отговорността за разноски следва да се разпредели по реда на чл. 10
ЗОДОВ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.
10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ сумата от 10 лева – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. В. В. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото съдът
приема, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен съответно
на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа в размер на 3 180 лева с включен ДДС.
Съразмерната част на възнаграждението, което трябва да заплати ответникът,
е в размер на 1 824,05 лева с ДДС.
На основание чл. 10, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за отхвърления иск
по чл. 2б от ЗОДОВ за имуществени вреди и съразмерно с отхвърлената част
от иска за неимуществени вреди.
Ищецът не претендира разноски с оглед изявлението на процесуалния
му представител в последното съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4
ЗОДОВ установява единствено максималния размер на възнаграждението.
Съдът приема, че то следва да бъде определено в съответствие с разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно 360
лева по иска за имуществени вреди и 100 лева по иска за неимуществени
вреди. Съразмерната част на отхвърлената част от иска за неимуществени
вреди е в размер на 57,36 лева. Ето защо ищецът следва да заплати на
ответника 417,36 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По делото са сторени разноски от бюджета на съда в размер на 1000 лева
за изготвяне на съдебно-оценителните експертизи. Те са допуснати във връзка
с отхвърления изцяло иск по чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на имуществени
вреди, поради което на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищецът следва да бъде
21
осъден да заплати на Софийския окръжен съд сумата то 1000 лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд, втори
първоинстанционен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Л. Г. Л., ЕГН **********, искове на
основание чл. 2б, ал. 1, пр. 1 от ЗОДОВ СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
представляван от председателя, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, да бъде осъден да заплати сумата от 370 000 лева,
представляваща частичен иск от 500 000 лева, обезщетение за имуществени
вреди, претърпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване
на съдебното производство по гр.д. № 1879/2013 на Софийски градски съд 1-5
с-в ГО в разумен срок и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД законната лихва от
върху главницата, считано 07.06.2021 г. до окончателното заплащане на
вземането.
ОСЪЖДА СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, представляван от
председателя, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. Л., ЕГН **********, на основание чл. 2б, ал. 1,
пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 10 660 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени поради нарушаване на правото на
разглеждане и решаване на съдебното производство по гр.д. № 1879/2013 на
Софийски градски съд 1-5 с-в ГО в разумен срок, и на основание и чл. 86, ал. 1
ЗЗД законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2б, ал.
1, пр. 1 от ЗОДОВ до пълния претендиран размер от 25 000 лева.
ОСЪЖДА СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, представляван от
председателя, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. Л., ЕГН **********, сумата от 10 лева –
разноски в производството.
ОСЪЖДА Л. Г. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД, представляван от председателя, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 417,36 лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
22
исковете.
ОСЪЖДА СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, представляван от
председателя, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. А. В., личен № **********, със съдебен адрес:
гр. С., ж.к. „М. л.-.“, бл. .., ет. ., ап. ..., тел. .............., сумата от 1 824,05 лева с
ДДС - адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Л. Г. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СОФИЙСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, представляван от председателя, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 1000 лева – разноски в
производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
23