Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 01.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА
ПЕТКОВА
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 477/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Със заповед № 1015 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
04.05.2018 г. по ч. гр. дело № 1766/2018 г. Добричкият районен съд е разпоредил
ДЛЪЖНИКЪТ С.И.С. с ЕГН ********** ***, в качеството на кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № *** от 04.02.2017 г., ДА ЗАПЛАТИ, въз основа
на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, на
кредитора „***, със седалище и адрес на управление – *** дставлявано от
изпълнителните директори: ***, следните суми: 3 490,26 лв. /три хиляди четиристотин и деветдесет лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща главница по договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното й
изплащане; 1 340,15 лв. /хиляда
триста и четиридесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г.; 191,06 лв. /сто деветдесет и един лева и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на просрочената главница в
размер на законната лихва за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2018 г., както и
150,43 лв. /сто и петдесет лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни
разноски.
По издадения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 20188100400478 по описа на ЧСИ с рег.№ 810 при КЧСИ с
район на действие ДОС. Изпратена е покана за доброволно изпълнение с изх.№
16722 от 04.09.2018 г. Връчителят не е открил длъжника, включително и по
месторабота, поради което е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В
указания срок книжата не са потърсени, поради което се счита, че същите са
връчени.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като в
случай, че не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
съдът обезсилва заповедта за изпълнение.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК
/изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с определение от 31.12.2018 г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
477/2019 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му
относно посочените по-горе суми.
В условията на евентуалност, ако
установителните искове бъдат отхвърлени, ищецът е предявил осъдителни искове за
сумите от: 3 490,26 лв. /три
хиляди четиристотин и деветдесет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното й изплащане; 1 340,15 лв. /хиляда триста и
четиридесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г.;
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК С.И.С., чрез назначения му особен представител адвокат Д.Д. ***,
е представил отговор на исковата молба, според който
предявените искове са допустими. По отношение основателността на исковата
претенция ответникът ще изрази позиция след събиране на всички относими към
спора доказателства.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На
04.02.2017 г. между „***, като кредитор, и С.И.С., като кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски кредит № **********, с предмет предоставяне на
кредит в размер на 3 000 лв., като към отпуснатия кредит е включена и
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 436,79 лв., дължима в деня на
подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се
възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план.
Съгласно
чл. 7.1 от договора, потребителят е сключил застраховка „Живот” в размер на
316,80 лв., както и застраховка „***” в размер на 323,14 лв., като общото
крайно задължение по Договора възлиза на 6 138,33 лв. Посочената сума е
разсрочена на 32 погасителни месечни вноски - 31 вноски в размер на 191,82 лв.,
ведно с една последна изравнителна в размер на 191,91 лв. Уговореният между
страните лихвен процент, с които се олихвява предоставеният кредит, изразен
като годишен лихвен процент е в размер на 32,38 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от
Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне
на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна
лихва.
Ищецът
сочи, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, като съответно е
пропуснал да изпълни падежиралите си задължения изразяващи се в три
последователни месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а
именно вноски с падежи: 05.10.2017 г., 05.11.2017 г., 05.12.2017 г.
Според Договора
автоматичната предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента настъпва
при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16. ал.2 от Договор). Ищецът
е уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Страните са
постигнали съгласие взаимната кореспонденция да се изпраща на адреса за
контакт, посочен в договора, а именно постоянният и настоящ адрес на ответника.
Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и
контакта страните са длъжни да уведмоят за това в писмен вид. Доказването, че
дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е
изпратила писмото.
По делото
са представени доказателства, че уведомлението за предсрочна изискуемост е
адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение,
като постоянен и настоящ.
Според
ищеца предсрочната изискуемост е настъпила на 06.12.2017 г., поради неплащането
на три поредни месечни вноски 05.10.2017 г., 05.11.2017 г., 05.12.2017 г. След
тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и
цялото вземане на кредитора от 4 830,41 лв. (3 490,26 лв. главница и 1 340,15
договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно изискуемо.
Към дата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК (03.05.2018 г.), задължението на С.И.С. по Договора е било в размер
на 4 830,41 лв. (3 490,26 лв. главница и 1 340,15 договорна лихва), като
кредиторът претендира на основание чл. 9, ал. 4 от Договора обезщетение за
забава (лихва за просрочие), което към 19.04.2018 г. е било в размер на 191,06
лв.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице, по която С.И. дава заключение, според което: Размерът на
платеното по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК – 03.05.2018г. е общо 1 324,99 лв., като с тази сума са погасени:
·
Главница – 586,47
лв.;
·
Договорна лихва
– 721,45 лв.;
·
Обезщетение
за забава – 17,07 лв.
Според в.л.
размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор към дата
– 03.05.2018г. по компонента е както следва
·
Главница –
3 490,26 лв.;
·
Договорна
лихва – 1 340,15 лв., начислена от 05.11.2017 г. до 05.11.2019 г.;
·
Обезщетение
за забава върху главницата – 204,64 лв., за периода от 05.10.2017 г. до
03.05.2018 г.
Размерът на
останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор към датата на
изготвяне на експертизата - 17.09.2019г. по компонента е както следва:
·
Главница –
3 490,26 лв.;
·
Договорна
лихва – 1 340,15 лв., за периода от 05.11.2017 г. до
05.11.2019 г.;
·
Обезщетение
за забава върху главницата – 683,58 лв. за периода от 05.10.2017 г. до
17.09.2019 г.
Вещото лице
е установило, че от предоставеното извлечение от разплащателната сметка на С.И.С.
сумата по процесния договор в размер на 4 076,73 лв. е постъпила по
разплащателната сметка на 06.02.2017 г. От предоставеното платежно нареждане от
ищеца се установява, че на 27.03.2017 г.
е извършен превод по групова застрахователна полица в размер на 41 343,65 лв.
към „УНИКА ЖИВОТ” АД с основание „Комисион м.02/2017” и на
27.03.2017 г. е извършен превод по групова застрахователна полица в размер на
60 233,02 лв. към ЗК „УНИКА” АД с основание: „Комисион м.
02/2017 г.”.
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от с.з., във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са процесуално допустими, защото имат за
предмет вземания за които има издадена заповед за изпълнение. Същите са предявени
в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК от кредитор, снабдил се със заповед за
изпълнение, който има интерес от установяване на процесните вземания, доколкото
ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да установи
по безспорен и категоричен начин съществуването на валидно облигационно
отношение между кредитора и кредитополучателя по Договор за кредит от 11.07.2017
г., настъпилата изискуемост на вземането на банката, както и уведомяването на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
В обсъжданата хипотеза безспорно е съществуването на
валидно заемно правоотношение по Договор за потребителски кредит, по силата на
което ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3 000
лв., реално усвоен от последния.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, като същият се сключва в писмена
форма.
Съгласно ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да прецени съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
При
положение, че съществуването на вземането се
установява към момента, в конто се формира СПН следва ла се уважат изискуемите
вземания към същия момент. В случая на 05.11.2019 г. изтича срокът на договора,
което налага извода, че настъпва изискуемостта на търсените със заявлението и в
последствие с исковата молба суми в пълен размер.
Това е така, тъй като искът по чл. 415-422 от ГПК за
вземане по договор за банков кредит при претендирана от ищеца предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
В производството по настоящото дело съдът следва да
установи дали ищецът има вземане, така, както е заявено по основание и размер в
заповедното производство. Според неоспорено от
страните и прието по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е изправна страна по процесния договор,
тъй като същият е изпълнил задължението си да предостави заемните средства на
ответника, съобразно уговореното между страните. Вещото лице докладва, че
непогасеното задължение към Банката е в съответствие с претендираните в
исковата молба суми, като потребителят не е изпълнил задължението си да върне
предадената парична сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва по начин и
в срок, посочен по договора.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда
да приеме, че изтъкнатите от ответницата възражения нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които
успешно се противопоставят на вземането на кредитора. Предявените установителни
искове, са основателни и доказани до размера на сумата от 3 053,47 лв. –
главница; 1 340,15 лв. – възнаградителна лихва; 191,06 лв. – лихва за забава.
По отношение на горницата от 3 053,47
лв. до 3 490,26 лв., равняваща се на сумата от 436,79 лв., представляваща
„Еднократна такса за оценка на риска”, претенцията е неоснователна, поради
нищожност на договора в тази му част.
Допустимо е съгласно разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по договор за потребителски кредит да
договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.
Санкцията при несъобразяване е в
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. Добрите нрави, в качеството им на морални норми, наситени с
нравствено-етично съдържание, са въздигнати от законодателя в критерий за
оценка на сделките. Тези норми, доколкото не са правни такива са неписани и
неконкретизирани, съществуват като общоприети, принципни положения на
обществения живот или произтичат от такива. Същите не се налагат принудително и
не разполагат със задължително действие, но се приемат от социума в резултат на
вътрешни убеждения и най-висши духовни потребности. По правило и дефиниция,
накърняването на добрите нрави е обективно състояние – не необходимо страните
да съзнават естеството на нравствено-етичните правила, които нарушават с
поведението си, нито да целят това. Не всяко нарушение на битуващите морални и
етични догми се счита за “накърняване на добрите нрави”, по смисъла на
цитираната норма, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с
утвърдените нравствено-етични правила за поведение.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/. Понятието „добрите нрави” по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.
При преценка дали уговорения
размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително
надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както
и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил,
прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва
да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на кредитодателя
да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да
я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва.
Действително договорната свобода
(чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по договора свободно да определят
съдържанието му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона
и с добрите нрави. Законодателят забранява на кредитора да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и
да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и
предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.
В случая кредиторът претендира
такса за услуга, която по същество представлява действие по предоставяне на
кредита. Като страна в едно равнопоставено гражданскоправно отношение,
кредитополучателят носи отговорност, която не следва да противоречи на принципа
на равнопоставеността на правните субекти в гражданския оборот. Изложеното
обосновава извода, че допълнителните услуги касаят усвояването и управлението
на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития, а и са неясно
формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите на
закона.
Те освен това заобикалят закона,
тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в
договора годишен процент разходи.
Тъй като в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, установен в обществен
интерес, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, нищожността на уговорките може да бъде установена и приложена служебно от
съда без от страните да е наведен такъв довод.
С оглед установената по делото
нищожност на сключеното между страните споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, поради
което в тази част – за сумата от 436,79 лв., представляваща „Такса за оценка на
риска”, искът следва да бъде отхвърлен.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумите от: 3 053,47 лв. –
главница; 1 340,15 лв. –
възнаградителна лихва; 191,06 лв. – лихва за забава.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 667 лв. /шестстотин шестдесет и седем лева/.
По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на сумата от 137,35 лв. /сто тридесет и седем лева и тридесет и пет
стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че С.И.С. с ЕГН ********** ***, в качеството
на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ********** от
04.02.2017 г., ДЪЛЖИ по издадената заповед № 1015 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.05.2018 г. на Добричкия
районен съд по ч. гр. дело № 1766/2018 г. в полза на кредитора „***, със
седалище и адрес на управление – *** представлявано от изпълнителните
директори: ***, следните суми:
1) 3 053,47 лв. /три хиляди петдесет и три лева и четиридесет и
седем стотинки/, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 3 053,47 лв. до 3 490,26 лв.
2) 1 340,15 лв. /хиляда триста и четиридесет лева и петнадесет
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до
06.12.2017 г.;
3) 191,06 лв. /сто деветдесет и един лева и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на просрочената главница в
размер на законната лихва за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2018 г.,
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН ********** ***
да заплати на „***, със седалище и адрес на управление – *** представлявано от
изпълнителните директори: ***, сумата от 667
лв. /шестстотин шестдесет и седем лева/, представляваща сторените по
настоящото дело съдебни разноски, както и сумата от 137,35 лв. /сто тридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
сторените по ч. гр. дело № 1766/2018 г. по описа на Добричкия районен съд
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: