№ 40932
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110132547 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца , с която се иска на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК съдът да измени постановеното решение като присъди ДДС в
размер на 130,00 лева към присъдения с решение № 15117 от 02.08.2024 г. разноски по
делото за оказана безплатна правна помощ.
Ответникът по молбата не изразява становище.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустимо, а разгледано по същество същото
е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл.2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с
място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон
лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно
вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на
територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на
изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по
този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки
на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност.
Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на
лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки
или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява
безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на
облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в" от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност.
Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38 ал.2 ЗА по
съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната
страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати
адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл.25
ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.
1
Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно
задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да
заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока
или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има
само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да
бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли
ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. – така в
определение по ч.гр.д. №1323/2023 г. на ВКС, 4-то ГО.
Сочената от молителя практика в обратния смисъл, не се споделя от настоящия съдебен
състав, поради което молбата следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на Адвокатско дружество „М.“ за
изменение на Решение №15117 от 02.08.2024 г, постановено по гражданско дело
№32547/2023 г. на СРС, 71 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2