РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. Сливен, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230100321 по описа за 2024 година
Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 09.05.2020г., около 20:40 часа, на АМ “Тракия”,
при км. 233 + 250, в платното за движение с посока София, претърпели ПТП.
Ищецът Г. управлявал товарен автомобил - марка “КИА”, модел “Сеед”, per.
№ СВ 8788 АС, собственост на “Рекламна агенция Киви” ООД, в който се
возила и дъщеря му ищцата М. Г.. Сочат, че на магистралното пътно платно
пред автомобила внезапно изскочило куче, ударено от ищеца, въпреки опита
му да спре автомобила. Като пряка и непосредствена последица от
настъпването на инцидента на ищците били нанесени неимуществени и
имуществени вреди, а лекия автомобил е със значителни имуществени увреди.
Сочат, че местопроизшествието било посетено от служители на РУ - Нова
Загора, които документирали събитието в съставените от тях Протокол за ПТП
№ 1735733 от 09.05.2020 г. и Акт за установяване на административно
нарушение - серия GA № 222207 от 09.05.2020 г. За настъпилата щета бил
уведомен застрахователя на автомобила, който извършил оглед на щетите,
съставил опис на вредите и издал възлагателно писмо, с което възложил
1
ремонт на автомобила. На 12.05.2020 г., в нормативно предвидения 3-дневен
срок, ищецът подал възражение срещу АУАН серия GA № 222207/09.05.2020
г., с копие до Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. С
писмо УРИ 306000-4674/02.06.2020 г. на РУ - Нова Загора ищецът бил
уведомен за прекратяване на административно-наказателната преписка, на
осн. чл.54 ЗАНН.
Пряк резултат от причинените на ищците травми били последвалите
трайно намалена работоспособност, болки и страдания за продължителен
период, силен стрес, както и дълговременен страх от управление и возене на
МПС. Претърпените от ищците неимуществени вреди се изразявали в
преживян стрес след настъпилото ПТП, страх от преживяното, болки и
страдание, напрежение, притеснение и негативни емоции, които били в
причинна връзка с ПТП.
За лечение на травмите на ищцата се наложила консултация с
психиатър. На 09.06.2020г. тя записала час за преглед, тъй като оплакванията
й не само не отшумявали, а продължавали и се засилвали. Било й предписано
медикаментозно лечение. Поставена била диагноза Посттравматично
стресово разстройство. Ищцата не успяла продължително време, след като
баща й паркирал авариралия автомобил да откачи обезопасителният колан,
поради стрес. Въпреки бързата реакция и последвалото успешно намаляване
на скоростта и спиране на автомобила, ударът бил с висока скорост, а стресът
за нея бил изключително висок.
Твърди се, че в продължение на повече от месец след настъпване на
катастрофата ищцата не била на себе си, чувствала силен страх и
притеснение, не могла да общува нормално с близките и роднините си, не
могла да се концентрира и да отдалечи мислите си от претърпяното
произшествие. Ищецът от своя страна претърпял неудобство и гняв, в
резултат на наложения дълъг престой на мястото на произшествието,
продължило близо два часа и половина, в изчакване на контролните органи да
съставят протокол за настъпилото ПТП. Предвид гледката на удареното куче,
преминаващите водачи на автомобили отправяли укорителни и гневни
погледи и обвинително сочели с ръце ищците. Те се чувствали нервни.
Ищецът претърпял изключителни неудобства,заради това, че при настъпване
на ПТП управлявала чужд автомобил. Трябвало да дава обяснения на
2
собственика на увредения автомобил, бил му съставен АУАН, бил му отнет
контролния талон, било необходимо още да води разговори със
застрахователната компания и с други лица, което било свързано с
напрежение, неспокойствие, притеснение, разход на енергия и време. Ищцата
започнала да страда от безсъние, наложило употребата на силни успокоителни
медикаменти.
Твърди, че ответникът, като стопанин на участъка от пътната мрежа, на
който се осъществило ПТП, носел отговорност за причинените на ищците
вреди. Твърди се, че ответникът бездействал и не изпълнил задължението за
поддържане на пътя в безопасно състояние, поради което настъпило ПТП с
излязлото на пътното платно куче.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищцата М. Г. сума
в размер на 5 000 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно с със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното
изплащане.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца Л. Г. сума в
размер на 3 500 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно с със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното
изплащане.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната по иска страна депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.
Твърди, че към датата на събитието АМ Тракия кв.233+250 била в
отлично състояние. На визирания км.233 АМ Тракия, имало поставена
оградна мрежа, поставена именно с цел да предпазва преминаването на
животни. Оградната мрежа по време на настъпване на произшествието била
без нарушена цялост, видно от представения сертификат по месечно задание
за м.май 2020г. за действително изпълнените и приети ремонтни работи на
територията на ОПУ - Сливен - нивото на поддържане на предпазната мрежа
било 100 % и видно от шифър 8009 - възстановяване на унищожена предпазна
мрежа с променлив размер на светлия отвор 0 височина-0.00. Ответникът и
фирмата, ангажирана с поддържането на този път не били уведомени за
инцидент в този пътен участък.
Не оспорва, че път АМ“Тракия“ е път от републиканската пътна мрежа
3
и като такъв се поддържал от ответника, както и, че на територията на
Сливенска област тази дейност се извършвала, чрез специализираното му
звено - ОПУ Сливен.
Счита, че в случая настъпилото събитие и щетата по имуществото не се
дължало на противоправното поведение на ответника, на който било
възложено поддържане на конкретния пътен участък в изправност. Налице
било внезапно възникнало препятствие на пътното платно, чието
отстраняване или обозначаване било обективно невъзможност в рамките на
изминалото време между възникването на препятствието и настъпването на
ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на МПС, който не се съобразил с разпоредбата на чл.20 ЗДвП.
Сочи, че съгл. разпоредбите на Техническите правила за приложение и
техническа документация за огради/предпазни мрежи/ за автомагистрали,
издание на ГУП, 1995 г. при мостови съоръжения предпазната мрежа се
прекъсва при отвора на съоръжението и съоръжението остава свободен, а при
пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно
нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-
малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. При
пътни възли мрежата се поставяла от външната страна на връзките съобразно
нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-
малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път.
Следователно животното, което се е намирало на пътното платно на
магистралата, би могло да влезе на пътя именно от такова место. В този
смисъл счита, че е без правно значение дали е имало или не предпазна мрежа в
участъка. Още повече, че наличието на такава не можело да се приема като
абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.
Твърди, че в предаден и проверен сертификат за отчитане на
извършените ремонтни дейности за м.май 2020г., когато станало ПТП-то
нямало отчитане на временна пътна сигнализация за осигуряване на
безопасност на движението на км.233+250 посока гр.София. Нямало
констатирани нарушения по предпазната ограда, както и отчитане в
сертификат за м.май 2020г. възстановяване на унищожена предпазна мрежа на
тези участъци. От констативен протокол за доставка, монтаж и демонтаж на
временна пътна сигнализация при възникнали ситуации, които налагали
4
незабавно действие за осигуряване на безопасността на движение /с
материали на Изпълнителя/шифър 1006/ по месечно задание за м.май 2020 г.
на ОПУ - Сливен, било видно, че на посоченият участък км.233+250 на АМ
Тракия и към тази дата не били правени тези неща.
Твърди, че не съществувала причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди на ищците и неизправност на пътя.
Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Предмет на разглеждане е и предявен обратен иск с правно основание
чл.54 ЗЗД, вр.чл.49 ЗЗД.
Ищецът АПИ София, чрез ОПУ Сливен твърди, че сключил договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-38-3/13.12.2018г. с ответника
„Автомагистрали“ ЕАД София (превантивно, текущо, зимно и ремонтно -
възстановителни работи при аварийни ситуации) за АМ“Тракия“ - ОПУ Стара
Загора, ОПУ - Сливен, ОПУ - Ямбол и ОПУ - Бургас по обособени позиции,
стопанисвани от АПИ съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. За
обособена позиция № 4 - АМ Тракия на територията на ОПУ Стара Загора,
ОПУ - Сливен, ОПУ - Ямбол и ОПУ - Бургас с дължина на пътната мрежа
164.808 км. стопанисвани от АПИ, където попадал и процесния пътен участък.
Съгласно чл. 5 от договора дейностите по поддържане на републиканските
пътища се възлагали от Възложителя с месечни, допълнителни и извънредни
задания. Сочи, че с допълнително задание по цитирания договор за
извършване на ремонтно-възстановителни дейности по АМ Тракия в участъка
с посока на движение гр.София в района на км.233+250 били възложени на
ответника задължения за извършване на конкретни действия: попълване на
банкети и поддържане и ремонт на пътната настилка, пътни съоръжения и
техните принадлежности със срок на изпълнение - 13.12.2023г. В тази връзка
ищецът сочи, че изпълнил коректно и своевременно задълженията си за
поддържане на пътищата от РПМ, отворени за обществено ползване, в добро
експлоатационно състояние. В случай, че в хода на производството бъде
установена причинно - следствена връзка между настъпилия вредоносен
резултат и състоянието на пътното платно, счита, че е налице неизпълнение на
възложената на ответника но обратния иск работа по горепосоченото
допълнително задание.
Иска се от съда в случай, че уважи исковете да се осъди ответника по
5
обратния иск да заплати на ищеца по банкова сметка IBAN: BG19UBBS 8002
3106 1343 04; BIC: UBBSBGSF; ТБ „ОББ” АД -клон Сливен, сумите за които
е осъден ищецът по обратния иск, като ответник по главните искове, ведно със
законната лихва, считано от 09.05.2020г. /датата на увреждането/ до
окончателното плащане.
В срок е подаден отговор от третото лице помагач и ответник по
обратния иск, с който се оспорват претенциите. Оспорва твърденията на
ищците, механизма на ПТП, вида и размера на настъпилите вреди и причинно
следствената връзка между тях и дейността на ответника по поддържане на
пътя. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на водача,
който управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия.
Счита, че щетата по имуществото не се дължи на противоправно
поведение на ответника, а в резултат от случайно събитие, което не е могло да
бъде предвидено. Било установено от протокол за дейността, че за м.май
2020г. нямало установени липси в процесния участък- нямало увредена
предпазна мрежа и животното най-вероятно преминало през участък от пътя,
за който не е имало нормативно установено задължение да бъде обезопасен с
оградна мрежа.
Иска се отхвърляне на главните искове, като неоснователни.
Оспорва се също и обратния иск. Не се оспорва сключването на договор за
възлагане на обществена поръчка. По този договор дейностите, които бил
длъжен да изпълнява, се възлагали с месечни, допълнителни и извънредни
задания /чл.5/. На база възложените задания се съставяли месечни
сертификати, които били доказателство за действително изпълнени от
изпълнителя и приети от възложителя ремонтни работи (чл.9, ал.5 от
договора). Извънредните задания били приложими при настъпване на
„непредвидени обстоятелства“ и съгласно чл.5, „В“ от договора.
Възложителят или упълномощено от него лице имат право да възлага писмено
възникналите работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътния
участък и осигуряване безопасността на движението. В тази хипотеза
изпълнителят бил длъжен да започне незабавно работа по разпоредените
дейности. Съгласно Раздел I Дефиниции, т.8 “извънредно задание“ означавало
писмено възлагане от възложителя на видовете количества и работи,
невключени в месечното и допълнителното задание, необходими за
6
осигуряване на проходимостта на пътищата и безопасността на движението
при възникване на непредвидени обстоятелства, включително по смисъла на
чл.2 ЗЗБ. От законовите разпоредби на чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 ЗП
следвало, че със сключването на договора за обществена поръчка ищецът не е
прехвърлил изцяло на ответника поддържането на пътния участък, където
било осъществено събитието. Отговорността можела да се прехвърли само и
единствено, ако имало изрично задание (месечно, допълнително или
извънредно), възложено по описания в договора начин, което водело до
неизпълнение на договорните задължения, а такова в случая нямало.
В договора не било посочено задължение на ответника да следи за
настъпване на непредвидени обстоятелства, включително и такива, които
можели да доведат до ПТП, то и следвало да се приеме, че задължението му
като лице, осигуряващо поддръжка на пътя, било да отстрани последиците на
ПТП, но само по изричното възлагане от страна на възложителя,
включително, чрез устно такова, с оглед извънредния характер на
обстоятелството и възникването му през тъмната част на денонощието. Видно
било от Протокол по месечно задание за м. май 2020г. за изпълнени дейности
по шифър 8009 (Възстановяване на унищожена предпазна мрежа с променлив
размер на светлия отвор по височина), че ответника по обратния иск подменил
75 м предпазна мрежа. Само че, това се отнасяло за участъка от км. 229+850
до км. 229+925., а също така от констативен протокол от 04.05.2020г. било
видно, че тази мрежа била възстановена на 01.05.2020г. или 8 дни преди
настъпване на процесното ПТП. От приложения към обратния иск
сертификат по месечно задание за м. май 2020 за действително изпълнени и
приети ремонтни работи, и по-специално за дейностите по сметка № 1
(Организационни мероприятия) нямало наложени санкции или неустойки към
„Автомагистрали“ ЕАД, още повече такива, свързани с настъпване на
процесното ПТП).
Сочи, че отговорността можела да се прехвърли на ответника само и
единствено ако имало изрично задание, което водело до неизпълнение на
договорните задължения – каквото в случая нямало.
Иска се отхвърляне на обратния иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ на събраната
7
доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа
страна следното:
На 09.05.2020г., около 20:40 часа, на АМ “Тракия”, км 233 + 250, в
платното за движение в посока София настъпило ПТП с товарен автомобил -
марка “КИА”, модел “Сеед”, per. № СВ 8788 АС, собственост на “Рекламна
агенция Киви” ООД, управляван от ищеца Г. и пътник в автомобила ищцата Г..
При движението си на горепосочената дата автомобилът блъснал внезапно
навлязло в платното за движение в посока на движението куче и настъпили
материални щети. Мястото на произшествието било посетено от полицейски
органи, които съставили протокол за ПТП № 1735733, в който отразили, че
водачът на МПС не избрал скоростта на движение, съобразно условията на
видимостта, интензивността на движението и др.обстоятелства за да спре пред
предвидими препятствия, следствие на което блъснал куче в посока на
движението си. На ищеца водач на МПС бил съставен АУАН №
222207/09.05.2020г. От съдържанието на приетата по делото административно
наказателна преписка се установява, че ищецът депозирал възражение срещу
акта и административно наказателната преписка била прекратена съобразно
чл.54 ЗАНН.
На 15.05.2020г. застрахователя на автомобила, управляван от ищеца
направил поръчка за възлагане на ремонт на автомобила, както и възлагателно
писмо, в което са описани повредите.
На 13.12.2018г. между ответника АПИ, като възложител и третото лице
помагач и ответник по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД гр.София, като
изпълнител бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка с
предмет определяне на изпълнител за извършване на поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации/ на АМ Тракия, вкл. и ОПУ Сливен по обособени позиции,
стопанисвани от АПИ, съгл.чл.19, ал.1, т.1 Закона за пътищата, за обособена
позиция № 4- АМ Тракия на територията на ОПУ Стара Загора, Сливен,
Ямбол и Бургас с дължина на пътната мрежа 164,808 км. Съгласно чл.5 от
договора дейностите по поддържане на републиканските пътища се възлагали
от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни
задания. Месечните се представяли на изпълнителя в срок до 28-мо число на
месеца, предшестващ изпълнението. Допълнителните задания се представяли
8
на изпълнителя по всяко време, но в срок не по-кратък от три работни преди
началото на работата. Извънредно задание по смисъла на договора /т.8 от
Раздел I Дефиниции/ означава писмено възлагане от възложителя на видове и
количества работи, невключени в месечното или допълнителното , необходими
за осигуряване проходимостта на пътищата и безопасността на движение при
възникване на непредвидени и/или изключителни обстоятелства, вкл.при
бедствие. Извънредните задания, в случаи на непредвидени и/или
изключителни обстоятелства, възложителят или директора на ОПУ на
територията, на което се осъществява предмета на договора, съгласувано с ЦА
на АПИ имали право да възлагат и чрез констативен протокол за възникналите
работи, пряко свързани с осигуряване безопасността на движението. В срок от
три дни от възникване на обстоятелството, устно разпоредените работи се
оформяли като извънредно задание, което се връчвало на изпълнителя.
Последният бил длъжен да започне незабавно изпълнение на разпоредените
работи. Съгласно чл.28 от договора при причиняване на ПТП и/или
възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
на предмета на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди.
Установява се от Протокол от 01.06.2020г., че била извършена проверка
на спорния пътен участък км 229+286 до км 273+354 на охраняваните пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на АМ Тракия, както и прилежащите
пътни връзки /шифър 1008/, като било констатирано, че за периода
01.05.2020г. до 31.05.2020г. нямало констатирани липси и кражби. От месечно
задание за месец май 2020г. км 208+181 до км 359+475 е видно, че за шифър
1008 в обхвата на ОПУ Сливен са извършени дейности по охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата – 45.740 на
единична цена 700 лв. и обща стойност 32 018 лв. От сертификат по
месечното задание за месец май 2020г. за действително изпълнените и приети
ремонтни работи, както и от обобщена количествена сметка – допълнителни
работи –сметка № 8 и протокол от 04.05.2020г. се установява, че третото лице
помагач възстановило на 01.05.2020г. след реализирано ПТП от 30.04.2020г.,
75 м. предпазна мрежа в участък 229+925 дясно платно. Работата е приета и
платена от ответната пътна агенция.
На 09.06.2020г. ищцата М. Г. посетила лекар с оплаквания, свързани с
претърпяната катастрофа на магистралата. Издаден бил амбулаторен лист за
9
проведения преглед, в който е посочено обективно състояние, сочещо, че
няколко дни след ПТП тя станала разсеяна, не можела да се концентрира,
поради тревожност и натрапчиви мисли за инцидента. Появил се страх от
возене в автомобили. На моменти получавала пристъпи с треперене на ръцете,
сърцебиене, чувство на тежест в гърдите, задух и рязко повишаване на нивата
на кръвно налягане. Била с нарушен сън, сънувала кошмари и се будела по
няколко пъти през нощта. Поставена й била диагноза „Постравматично
сресово разстройство“ и изписани медикаменти.
В хода на производството е назначена, респ.изготвена съдебна авто-
техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
движейки се по АМ Тракия при км 233+250 по посока гр.София пред товарния
автомобил „КИА СЕЕД“ с рег.№ СВ 8788 АС внезапно излязло куче и
настъпило ПТП. Водачът на лекия автомобил се движел с разрешена за
движение по АМ скорост, т.е. под максимално разрешената скорост от 140
км/ч. Вещото лице посочило, че ако скоростта е била над 140 км.ч и водача
предприеме рязко отклонение на автомобила, то щетите биха били
многократно по-големи, вкл. и преобръщане. Експертът не открил данни за
установен спирачен път. Ударът на животното бил непредотвратим и
поведението на водача не е предпоставило настъпването на ПТП. Процесното
ПТП настъпило на прав участък с асфалтово покритие в много добро
състояние- без неравности и кръпки. Нямало поставени пътни знаци за
ограничение на максимално допустимата скорост от 140 км/ч. Техническото
състояние на МПС-то към настъпване на ПТП било много добро.
По делото е прието и заключение на вещо лице, изготвило допусната
съдебно психологична експертиза. Според заключението на вещото лице,
преживяването на процесното ПТП от ищцата й се е отразило по особено
мъчителен начин и тя изпаднала в състояние на посттравматично стресово
разстройство. Същото възникнало като закъснял или протрахиран отговор
към стресогенно събитие. Типичните симптоми включвали епизоди на
повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на
минали сцени, сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство на
вцепененост, емоционална претъпеност, отчужденост от другите хора, липса
на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония и избягване на
действия и ситуации напомнящи за травмата. Между началото на
заболяването и травмата имало латентен период от няколко седмици до
10
месеци. Ходът на заболяването е флуктуиращ, но болшинството от случаите
завършвали с оздравяване. Вещото лице сочи, че в случая се касае за
преживяно ПТП от млад човек на 18 години с малък житейски опит. Тогава
ищцата била на прага на важен момент от житейски път – завършвала
средното си образование, престояли й държавни зрелостни изпити, от които
зависела бъдещата реализация и продължаване на образованието. Самият
инцидент се случил в „годината на КОВИД“ след продължителна социална
изолация и обща за човечеството травматична ситуация. Първоначално
ищцата била в състояние на зашеметеност, с известно стесняване на полето на
ясното съзнание, стеснение на вниманието и невъзможност за възприемане на
стимули и дезориентация, след което се наблюдавала депресия, тревожност,
промени в настроението, отчаяние, свръх активност и др. Пълно заличаване на
спомена на събитието не била вероятна, тъй като всяка личност била
изградена от нейните спомени под ролята на минал опит. Възможно било в
ситуация наподобяваща преживяното спомените да оживеят и било нормално
психологично преживяване, поради което при изследването ищцата
споменавала за неприятни изживявания всеки път, когато пътувала в този
участък на пътя. Ищцата ползвала след инцидента психиатрична помощ, но
към момента не приемала лекарства.
В заключение вещото лице приема, че към настоящия момент ищцата
се адаптирала и преработила преживяното и се върнала към нормалния си
начин на живот.
Що се касае до ищеца Л. Г. вещото лице не установило данни за телесни
увреждания и провеждане на медикаментозно лечение. Същият не е търсил и
ползвал специализирана психологическа и/или психиатрична помощ след
инцидента. Експертът е приел, че към настоящия момент той се адаптирал и
преработил преживяваното и се е върнал към нормалния си начин на живот.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез
разпит на двама свидетели.
Показанията на свидетеля М. К.- съставил протокола за ПТП
установяват, че полицейските служители не издавали протокол без да са се
убедили, че на място е имало животно. Свидетелят посещавал много
катастрофи на автомагистралата, включително и настъпили със животни –
кучета и диви животни и щом в протокола било отбелязано „куче“,
11
означавало, че на място било установено това обстоятелство.
Свидетелят М.П. установява, че след ПТП-то ищцата се страхувала да се
качва в автомобил. Ако това се случвало, тя бързала да постави предпазен
колан, държала се с две ръце за дръжката отстрани на вратата, била
напрегната. Преди катастрофата тя често излизала с приятели, била социална
и весела. След инцидента станала затворена, дори това се отразило негативно
и на комуникацията с баща й. Това състояние на ищцата отшумяло в рамките
на една година. Ищецът също бил тревожен след катастрофата. Споделил, че
му съставили акт, който по-късно бил отменен. Имал притеснения и за
автомобила, тъй като не бил негова собственост, а на работодателя му.
Големите му тревоги били обаче за състоянието на дъщеря му. Затова помолил
свидетелят да я кани да излизат навън с приятели по-често.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи едни с други и с писмените доказателства и доказателствени
средства по делото.
Съдът кредитира заключенията на изслушаните по делото съдебна авто-
техническа и психологическа експертизи, като неоспорени от страните и
изготвени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма
основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
От събраните гласни доказателствени средства и писмените такива
/заключението на вещото лице, изготвило съдебната авто-техническа
експертиза, както и протокол за ПТП/ се установи механизма на настъпилото
ПТП и причината за него, а именно внезапно излизане на куче на платното за
12
движение.
Пътят, на който е настъпило ПТП е част от Републиканската пътна
мрежа на страната ни /чл.3, ал.2 ЗП/. Като вид изключителна държавна
собственост автомагистралите се управляват от АПИ, а управлението им
включва и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението,
ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, и осъществяване
защита на пътищата, вкл. и на пътните съоръжения и на принадлежностите на
пътя - чл. 19 от ЗП в действащата му редакция към момента на възникване на
вредите - ДВ, бр.105/18.12.2018г. Автомагистралите съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6
ЗП следва да имат предпазна телена ограда, която е вид пътна принадлежност
според определението по § 1, т.4 ДР ЗП. Съгласно Технически правила за
приложение и техническа документация за огради /предпазни мрежи/ за
автомагистрали, изд. на ГУ "Пътища", 1995 г. предпазни мрежи по
автомагистралите се поставят задължително при посочените т.2.1 хипотези, а
именно, когато магистралата преминава в близост до гори и горски масиви,
обитавани от диви животни, в близост до пасища и обработваеми селско -
стопански пасища и земи, в близост до населени места, при доказани
статистически данни повече от 1 ПТП на 1 км. участък, предизвикано от
пресичане на домашни или диви животни, независимо от съществуването или
не на горните условия.
Предвид установеното съдът приема, че внезапната поява на куче е в
резултат от липсата или компрометирана изискуемата се от чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП
предпазна ограда. Ответната АПИ, чрез ОПУ Сливен има задължение да
организира поддръжката на процесния път, чрез свои длъжностни лица или
чрез възлагане поддръжката на трето лице. В конкретния случай се установява
неизпълнение на задължението за поддръжката на горепосочената пътна
принадлежност, във връзка с което е настъпило процесното ПТП. Тъй като
АПИ изпълнява възложените й със закон задължения посредством възлагане
на определена работа на физически лица, нейни служители/съответно и на
трети лица като подизпълнители/, тяхна е и отговорността при пропуск да
вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни
задължения/или договорни/. В случая виновното поведение се изразява в
бездействие. Съобразно предвидената гаранционно-обезпечителната
отговорност на осн. чл. 49 от ЗЗД за вредата, причинена от бездействието на
13
нейните служители/или подизпълнители/, отговоря АПИ. За ангажиране на
отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД е достатъчно да се установи виновно
неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно
установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри
условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи
точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще
виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки
служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени
задължения, т.е. бездействие.
Независимо от къде е навлязло животното на платното за движение,
отговорността за това е на ответната пътна агенция, като част от
ангажиментите й да поддържа магистралата, включително по нея да няма
животни.
Съдът намира възражението на ответната страна, както и на третото
лице помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице за неоснователно. Не се установи водача на лекия автомобил
да се е движил с несъобразена скорост за съответния пътен участък или да е
допуснал друго нарушение на правилата за движение, поради което
първоначално съставения на водача АУАН е бил отменен. Освен това в процеса
се установи, чрез автотехническа експертиза, че поведението на водача на
МПС е било адекватно, тъй като ако е предприел маневра за да избегне
сблъсъка със животното биха настъпили по-големи вреди, включително
преобръщане на МПС.
С оглед изложеното съдът намира претенциите за доказани по
основание.
Размерът на претендираното обезщетение за морални вреди съобразно
чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се изхожда от
особеностите на всеки конкретен случай.
В процеса се установи, посредством гласни доказателствени средства и
съдебно психологична експертиза, че след инцидента ищцата изпаднала в
състояние на посттравматично стресово разстройство. Често изживявала
събитието, чрез сънища и кошмари на фона на продължаващо чувство на
вцепененост, емоционална претъпеност, отчужденост от другите хора, липса
на съзвучност спрямо заобикалящата среда. Травмирането на психиката на
14
ищцата наложило посещение при психиатър и прием на медикаменти.
Тревожното състояние на ищцата отшумяло за около година и към настоящия
момент тя се адаптирала и преработила преживяното и се върнала към
нормалния си начин на живот.
При тези данни, съдът счита, че справедлив еквивалент на преживените
морални вреди от ищцата е сума в размер на 3 000 лв., до който размер искът е
основателен, а над този размер до пълния предявен от 5 000 лв. искът бива
отхвърлен.
Що се касае до ищеца Л. Г., установи се, че той преживял редица
неудобства и притеснения във връзка с инцидента, като изчакване на място на
полицейските органи, последвалото съставяне на АУАН, наложилият се
ремонт на чуждото МПС, тревогите за състоянието на дъщеря му. От друга
страна не се установи той да е имал нарушения в психически аспект, които да
са наложили специализирано лечение. Освен това към момента той се е
върнал към нормалния си ритъм на живот.
Ето защо съдът намира, че за изпитаните неудобства във връзка с
инцидента, на ищеца му се следва обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1 500 лв., за който размер искът бива уважен, като за разликата до
3 500 лв. претенцията бива отхвърлена, като неоснователна.
Върху тези суми следва да се присъди и законната лихва, считано от
деня на увреждането 09.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. Това е така, тъй като при непозволено увреждане длъжникът
изпада в забава от момента на увреждането, без да е необходима покана –
чл.84, ал.3 ЗЗД.
С оглед изхода на спора по главния иск отговорността за разноски следва
да се определи съобразно уважена и отхвърлена част на исковете. Ищцата е
сторила разноски в размер на 1 050 лв., от които 200 лв. платена държавна
такса и 850 лв. адвокатско възнаграждение, а ищецът сторил разноски в
размер на 890 лв. /140 лв. държавна такса и 750 лв. адвокатски хонорар. Така
ответникът бива осъден да заплати на ищцата М. Г. разноски в размер на 630
лв., съобразно уважения размер на претенцията и на ищеца Л. Г. разноски в
размер на 381,43 лв. Ищците от своя страна биват осъдени да платят разноски
на ответника, съобразно отхвърлената част от претенциите. Ответната страна
сторила разноски в процеса в общ размер на 1 241,86 лв. /391,86 лв.
15
възнаграждение на вещо лице изготвило съдебно психологическа експертиза;
600 лв. възнаграждение за вещо лице изготвило съдебно автотехническа
експертиза и 250 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда/.
Съобразно отхвърлената част на претенциите, всеки от двамата ищци дължи
разноски на ответника в размер на по 292,20 лв.
Предявеният обратен иск от АПИ ОПУ Сливен против
„Автомагистрали“ ЕАД гр.София е допустим, но неоснователен.
Не е спорно по делото между тези две страни, а и се установи, че се
намират в облигационни отношения по повод сключен договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет определяне на изпълнител за извършване на
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи
при аварийни ситуации/ на АМ Тракия, вкл. и ОПУ Сливен по обособени
позиции, стопанисвани от АПИ, съгл.чл.19, ал.1, т.1 Закона за пътищата, за
обособена позиция № 4- АМ Тракия на територията на ОПУ Стара Загора,
Сливен, Ямбол и Бургас с дължина на пътната мрежа 164,808 км.
Ангажирането на отговорността на ответника по обратния иск се
свързва с разпоредбата на чл.29 от договора, а именно при причиняване на
ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено
изпълнение на предмета на договора.
Ищецът по този иск обаче не доказа неизпълнение от страна на
ответника на договорни задължения. Възложената работа от АПИ, въз основа
на месечно задание от май 2020г. се установи да е изпълнена от ответника по
обратния иск, приета и платена от ищеца по този иск. Ищецът не доказа
наличие на некачествено изпълнение - неправилен монтаж, компрометирани
участъци в оградната мрежа или др., което да се вмени във вина на
изпълнителя по договора, респ. да се ангажира неговата отговорност. Не се
установи в процеса да е възложена подобна работа на изпълнителя във връзка
или след настъпването на процесното ПТП.
По изложените съображения обратният иск бива отхвърлен, като
неоснователен и недоказан и ищецът по този иск бива осъден да заплати
деловодни разноски на ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правна помощ в размер на 200 лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
16
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София, бул.”Македония”
№ 3, Областно пътно управление гр.Сливен, ЕИК 0006950890240, бул.”Хаджи
Димитър” № 41 ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. Г., ЕГН: ********** от гр.***,
ул.“***“ № ***,ет.**, ап.**, сума в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие
от ПТП, настъпило на 09.05.2020г., около 20:40 часа, на АМ “Тракия”, км 233
+ 250, в платното за движение по посока гр.София между товарен автомобил -
марка “КИА”, модел “Сеед”, per. № СВ 8788 АС, собственост на “Рекламна
агенция Киви” ООД, управляван от Л. Г., ведно със законната лихва, считано
от 09.05.2020г. до окончателното плащане,като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от
5 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София, бул.”Македония”
№ 3, Областно пътно управление гр.Сливен, ЕИК 0006950890240, бул.”Хаджи
Димитър” № 41 ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. Г., ЕГН: ********** от гр.***,
ул.“***“ № **,ет.**, ап.***, сума в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
следствие от ПТП, настъпило на 09.05.2020г., около 20:40 часа, на АМ
“Тракия”, км 233 + 250, в платното за движение по посока гр.София между
товарен автомобил - марка “КИА”, модел “Сеед”, per. № СВ 8788 АС,
собственост на “Рекламна агенция Киви” ООД, управляван от Л. Г., ведно със
законната лихва, считано от 09.05.2020г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от 3
500 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София, бул.”Македония”
№ 3, Областно пътно управление гр.Сливен, ЕИК 0006950890240, бул.”Хаджи
Димитър” № 41 против „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД гр.София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис“ III,
17
№ 215 ет.4, представлявано от изп.директор инж. Иван Станчев, обратен иск
по чл.54 ЗЗД, вр.чл.49 ЗЗД, вр.чл.29 от Договор от 13.12.2018г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет определяне на изпълнител за извършване на
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи
при аварийни ситуации/ на АМ Тракия, вкл. и ОПУ Сливен по обособени
позиции, стопанисвани от АПИ, съгл.чл.19, ал.1, т.1 Закона за пътищата, за
обособена позиция № 4- АМ Тракия на територията на ОПУ Стара Загора,
Сливен, Ямбол и Бургас с дължина на пътната мрежа 164,808 км., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София, бул.”Македония”
№ 3, Областно пътно управление гр.Сливен, ЕИК 0006950890240, бул.”Хаджи
Димитър” № 41 ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. Г., ЕГН: ********** от гр.**, ул.“**“
№ **,ет.**, ап.**, сума в размер на 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/,
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София, бул.”Македония”
№ 3, Областно пътно управление гр.Сливен, ЕИК 0006950890240, бул.”Хаджи
Димитър” № 41 ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. Г., ЕГН: ********** от гр.**, ул.“**“
№ **,ет.**, ап.**, сума в размер на 381,43 лв. /триста осемдесет и един лева
и 0,43 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Л. Г., ЕГН: ********** от
гр.**, ул.“**“ № **,ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София, бул.”Македония”
№ 3, Областно пътно управление гр.Сливен, ЕИК 0006950890240, бул.”Хаджи
Димитър” № 41, сума в размер на 292,20 лв./двеста деветдесет и два лева и
0,20 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Л. К. Г., ЕГН: ********** от
гр.**, ул.“**“ № **,ет**, ап.**ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София, бул.”Македония”
№ 3, Областно пътно управление гр.Сливен, ЕИК 0006950890240, бул.”Хаджи
Димитър” № 41, сума в размер на 292,20 лв./двеста деветдесет и два лева и
18
0,20 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София, бул.”Македония”
№ 3, Областно пътно управление гр.Сливен, ЕИК 0006950890240, бул.”Хаджи
Димитър” № 41 ДА ЗАПЛАТИ на „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД гр.София,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар
Борис“ III, № 215 ет.4, представлявано от изп.директор Стоян Беличев, сума в
размер на 200 лв. /двеста лева/, деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника, а именно „Автомагистрали“ ЕАД гр.София.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
19