МОТИВИ към АНД №1649/2015 г.:

Срещу В.А.С. *** е било започнато наказателно производство затова, че в качеството си на търговец с фирма ЕТ „В.С.“*** е изпаднал в неплатежоспособност, считано от 31.12.2009 г., и в 30 – дневен срок от спиране на плащанията /до 31.01.2010 г./ не е заявил това пред Пазарджишкия окръжен съд - престъпление по чл.227б, ал.1 от НК.

Въз основа на събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление от 18.08.2015 г., че по отношение на подсъдимия В.А.С. за извършеното от него престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.375 и сл. от НК.

В съдебно заседание подсъдимият В.С. се признава за виновен. Не дава обяснения.

Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на подсъдимите следва да се приложи чл.78а от НК.

Пазарджишкият районен съд,  като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

През 1993 г. подсъдимият В.С. регистрирал своя фирма на едноличен търговец с наименование ЕТ „В.С.“, която била вписана в търговския регистър при Пазарджишкия окръжен съд с решение по ф.д. №2590/1993 г. по описа на същия съд. Фирмата имала седалище в гр.Пещера, ул.„Изгрев“ №1 и предмет на дейност международен транспорт. До края на 2008 г. финансовото състояние на едноличния търговец било добро и неговото имущество било достатъчно за покриване на задълженията му по сключените от него търговски сделки и към бюджета. Нещата се променили коренно през 2009 г. Търговецът трудно събирал своите вземания от клиентите, поради което не можел да покрива текущите разходи, свързани с дейността му. Натрупал и публични задължения към държавата в размер на 41353,14 лв. ,от които главница 27 484,03 лв. и лихва към 31.12.2009 г. в размер на 13 869,11 лв.

Видно от съставения счетоводен баланс към 31.12.2009 г. ЕТ „В.С.“ е притежавал активи на стойност 132 х. лв., от които ДМА /дълготрайни материални активи/ по перо „Машини и производствено оборудване“ в размер на 15 х.лв. и ДМА по перо „Предоставени аванси и ДМА в процес на придобиване“ в размер на 55х. лв. Краткотрайните му активи към 31.12.2009 г. били  62 х. лв., от които 61 х. лв. под формата на материали и 1 000 лв. парични средства в брой.

Пасивите на едноличния търговец в края на 2009 г. включвали: непокрита загуба от минал период в размер на 10 х.лв., текуща загуба за 2009г. в размер на 65 х. лв. и краткосрочни задължения /с падеж до 1 г./ в размер на 167 х. лв. В общия размер на краткосрочните задължения влизат 111 х. лв. /66,5 %/ към банки и други нефинансови институции, 56 х. лв. /33,5 %/ текущи задължения, 25 х. лв. /15 %/ задължения към доставчици и клиенти, 2 х. лв. /1,2 %/ задължения към осигурителни предприятия и 28 х. лв. данъчни задължения /16,8 %/ . Към тях следва да се добавят и дължимите лихви върху данъчните задължения в размер на  13 869,11 лв.

Търговецът започнал да изпитва трайни материални затруднения. Неговите краткотрайни активи не били достатъчни за покриването на краткосрочните му задължения. Финансовото му състояние било толкова влошено, че в края на 2009 г. той фактически преустановил дейността си и спрял плащанията към голяма част от своите кредитори. През следващите 2010 г. и 2011 г. извършвал само частични плащания по стари задължения към отделни кредитори – главно банки и доставчици на гориво. Не бил в състояние да погаси задълженията към всичките си кредитори, в т.ч. и задълженията си към бюджета за данъци и осигуровки. Поради липсата на търговска дейност обвиняемият преустановил и воденето на хронологично счетоводство. Не подавал и данъчни декларации.

На 24.03.2014 г. - повече от четири години, след като преустановил търговската си дейност, подсъдимият, в качеството му на едноличен търговец, подал молба по чл.625 от ТЗ до Окръжен съд гр.Пазарджик, с която признал, че не е в състояние да покрива задълженията си, в т.ч. текущите такива за вода и електричество. Поискал от съда да бъде обявен в неплатежоспособност и спрямо него да бъде открито производство по несъстоятелност.

Съдът разгледал молбата на подсъдимия и се произнесъл с решение №82 от 30.06.2014 г. по т.д. №42/2014 г., с което обявил ЕТ „В.С.“ в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2009 г. Открил производство по несъстоятелност на търговеца, обявил го в несъстоятелност и прекратил дейността му.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  Д.Д. , М.Т., заключението на икономическата експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото, събрани в четири тома.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата В.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.227б, ал.1 от НК., като в качеството си на търговец с фирма ЕТ „В.С.“*** е изпаднал в неплатежоспособност, считано от 31.12.2009 г., и в 30 – дневен срок от спиране на плащанията /до 31.01.2010 г./ не е заявил това пред Пазарджишкия окръжен съд.

Въпросът дали ЕТ „В.С.“ е изпаднал в състояние на неплатежоспособност и от коя дата, е решен със сила на пресъдено нещо от Пазарджишкия окръжен съд с влязлото в сила решение №82 от 30.06.2014г. по т.д. №42/2014 г. По аргумент от разпоредбата на чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение на съда следва да бъде зачетено от всички съдилища в Република България, които не трябва да преразглеждат и пререшават въпроси, разрешени със силата на присъдено нещо с това решение. Адресат на тази СПН е и наказателния съд, пред който е поставен за решаване наказателноправен въпрос, обусловен от гражданското правоотношение, разрешено с влязло в сила решение. Това разбиране се поддържа в съдебната практика и в доктрината – така стр.336 от "Българско гражданско процесуално право" на проф.д-р Ж.Сталев – пето издание на УИ "Св.Климент Охридски", 1994 г.

При това положение трябва да се приеме, че ЕТ „В.С.“ е изпаднал с състояние на неплатежоспособност считано от 31.12.2009 г. Този извод на Пазарджишкия окръжен съд се потвърждава и от показателите за финансовото състояние на търговеца. На първо място това са показателите за ликвидност. Те характеризират  способността на търговеца да изплаща краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Ликвидността на предприятието е предпоставка за осигуряването на платежоспособност и характеризира финансовата му устойчивост. Платежоспособността е толкова по-добра, колкото коефициентът за ликвидност е по-голям от 1 и обратно. Първи сред показателите за ликвидност е Коефициентът за обща ликвидност /КОЛ/. Той представлява съотношението на краткотрайните активи и разходите за бъдещи периоди към краткосрочните задължения. В конкретния случай към 31.12.2009г. КОЛ е имал стойност 0,371, което показва, че задълженията превишават близо три пъти размера на активите.  Друг показател за ликвидност е Коефициентът на бърза ликвидност /КБЛ/ - краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства, отнесени към краткосрочните задължения. Към 31.12.2009г. същият е имал стойност 0,005. На следващо място е Коефициентът за незабавна ликвидност - парични средства, отнесени към краткосрочните задължения. Същият е имал стойност 0,005. И трите показателя са значително под 1, което показва, че през 2009г. търговецът не е бил в състояние да покрие всичките си краткосрочни задължения.

Друг ориентир за финансовото състояние на предприятието са показателите за финансова автономност. Те характеризират степента на финансова независимост на търговеца от неговите кредитори. Един от тях е Коефициентът за финансова автономност /КФА/, който представя съотношението на собствения капитал към всички пасиви на предприятието. Колкото КФА равен или по-голям от 1, толкова по-ниска е зависимостта на дружеството от кредиторите. Възприетото минимално ниво е 0,2. При ЕТ „В.С.“ КФА към 31.12.2009 г. е бил с отрицателна стойност /-0,21/, което е под критичното ниво и показва абсолютната зависимост на търговеца от кредиторите му.

Въпреки, че от анализа на финансовото състояние на ЕТ „В.С.“ е видно, че към 31.12.2009 г. същият е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, обв.В.С. е уведомил за това Пазарджишкия окръжен съд едва на 24.03.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл.626, ал.1 във връзка с чл.613 от ТЗ обвиняемият е бил длъжен да поиска от Пазарджишкия окръжен съд да открие производство по несъстоятелност в 30 – дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност.  В конкретния случай този срок е изтекъл на 31.01.2010 г. Макар и да не е спрял напълно плащанията към своите кредитори, неплатежоспособността му е била налице, защото е бил в състояние да плати частично или изцяло вземанията само на отделни, но не и на всичките си кредитори – аргумент от чл.608, ал.3 от ТЗ. За дата, на която подсъдимият е спрял плащанията следва да се приеме 31.12.2009 г., тъй като именно тя е посочена в решението на Пазарджишкия окръжен съд по т.д. №42/2014 г., което има обвързваща сила спрямо всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В действителност последното плащане преди 31.12.2009 г. е извършено на 21.12.2009 г. по фактура №11896/30.06.2009 г., което е видно от заключението на съдебно икономическата експертиза. Тази дата обаче е ирелевантна, тъй като нормата на чл.227б, ал.1 от НК няма предвид, че търговецът е спрял да плаща по-принцип, а че неговото финансово състояние трайно не му позволява да се разплати с всичките си кредитори. Да се приеме противното би означавало, че дори плащането на само едно задължение към кредитор, дори то да е най-малкото по размер, ще изключи съставомерността на деянието, макар в действителност търговецът да се е намирал в състояние на неплатежоспособност и да не е  уведомил своевременно съда за това.

Престъплението е извършено в гр.Пазарджик, където е седалището на Пазарджишкия окръжен съд, който съгласно чл.613 от ТЗ е компетентен да открие производството по несъстоятелност. Следователно именно там подсъдимият е следвало да извърши дължимото действие по подаването на молбата по чл.625 от ТЗ.

Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието и е искал настъпването на общественоопсаните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни за същата, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направените самопризнания, изразеното критично отношение, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни.

Разпоредбата на чл.227б, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до до три години или с глоба до пет хиляди лева.

От събраните по делото доказателства е видно, че В.С. е неосъждан, има добри характеристични данни.

Подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд приема, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба.

В тази връзка съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимия В.А.С. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.227б, ал.1 от НК, като й наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 600 лева, платима в полза на Държавата, по сметка на Районен съд Пазарджик.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия В.С. и му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия В.С. бяха присъдени направените по делото разноски в размер на 260 лева, вносими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и по 5 лв. ДТ, при служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови решението си. 

 

  

                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: