Р
Е Ш Е Н И Е
№
20
Габрово,
15.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на петнадесети февруари, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при
секретаря Радина Церовска
и с участието на прокурор Тихомир
Петков за
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 18
от 2023 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-167 от 26.01.2023 г., подадена
от директор ТД на НАП – Велико
Търново чрез главен юрисконсулт К.Д., против съдебно
Решение № 133
от 9.11.2022
г., постановено по н.а.х.д. № 336
от 2022 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, с искане за неговата отмяна,
както и за потвърждаване на отмененото
с него Наказателно
постановление /НП/, издадено от касатора.
С атакуваното съдебно
решение е отменено НП
№ 448794-F488580 от 16.07.2019 г. на директора на ТД на НАП – Велико
Търново, с което на К.Н.Д. на основание чл. 80б, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложена
глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 2 от същия нормативен
акт.
Нарушението, за което е
издадено
процесното НП,
се изразява в следното:
В качеството
си на данъчнозадължено лице /ДЗЛ/ Д. не е издал документ по чл. 9, ал. 2от ЗДДФЛ за придобит от него доход в размер на 550.00 лв., изплатен му от *** на
15.10.2018 г. за извършена от него услуга – монтаж на новозакупена камина с
посочена марка.
Според
сочената като нарушена правна норма данъчно
задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за
придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3
и 4,
съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от
Закона за счетоводството. Документът се
издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а
вторият се съхранява от физическото лице.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Изложените в него факти се оспорват от жалбоподателя
изцяло, което прави спорът фактически и правен такъв.
За
да постанови съдебния си акт, РС е приел, че вмененото нарушение се явява
недоказано от обективна страна,
не съдържа съществени задължителни реквизити, което го прави издадено в
противоречие с изискванията за форма и при съществено нарушение на
процесуалните норми. В него липсват посочени дата на извършване на нарушението,
както и описание на обстоятелствата, при които е извършено то. Не става ясно
въз основа на какви доказателства АНО е достигнал до извода, че е налице
противоправно виновно поведение на Д., като единственото доказателство е
изнесеното в жалбата на ***, която твърди, че е дала пари на ръка, без да е
получила документ за това. РС е разсъждавал и за приложението на нормата на чл.
34 от ЗАНН, като счита, че срокът, регламентиран в нея, тече от подаване на
сигнала от страна на ***. Той не може да започне да се брои от друг последващ и
неконкретизиран момент, когато е събрана информация по случая от страна на
административните органи, като законодателят е предвидил императивни срокове за
образуване и развитие на административно-наказателното производство. Пред съда
не е установено извършването на нарушение, т.к. е недоказано получаването на
въпросната сума от привлеченото към АНО лице. Единствено в подадения сигнал се
сочи, че на него е изплатена процесната сума, което той оспорва, липсват писмен
договор, свидетел на предаването и получаването на парите, както и каквито и да
било други доказателства, като в заключение съдът приема за неустановени
основни за спора факти, поради което отменя процесното НП.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена
е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество с оглед нейната основателност. В нея се излагат съображения за немотивираност и неправилност на така
постановения съдебен акт. Касаторът не споделя извода на РС, че тримесечният
срок по чл. 34 от ЗАНН е изтекъл преди образуване на АНП, т.к. при подаване на
сигнала органите на НАП все още не са установили нарушението, било е необходимо
време и предприемане на действия, събиране на доказателства, за да достигнат до
извода, че такова е налице. Релевантните обстоятелства са събрани едва на
25.03.2019 г., при среща с жалбоподателя, отразена в съставен и приложен по
делото протокол. Едва от тази дата следва да се счита за започнал да тече и този
преклузивен срок. Оспорва се и извода на съда за неустановеност на нарушението
от обективна страна и конкретно – за доказаност на получения от Д. доход, за
който той не е издал изискуемия от закона документ. Касаторът намира за
достатъчни в този смисъл свидетелските показания дадени пред съда от Маринова,
която потвърждава с тях този факт.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответната страна не се явява
и не изпраща представител. Прилага писмено становище, с което моли за оставяне
в сила на първоинстанционния съдебен акт.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и
законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:
АНП е започнало със съставянето на АУАН № F488580
от 29.05.2019 г., издаден за горепосоченото нарушение. Въз основа на същия е
издадено и процесното НП на 16.07.2019 г. от касатора. АНО е приел, че сумата е
изплатена на 15.10.2018 г. Това е и датата на извършване на нарушението, т.к.
при получаване на сума, за която се дължи издаване на документ и липса на
посочен срок за това то документът следва да бъде издаден в същия момент, като
след това субектът се намира в забава. По делото не се установява Д. да е
изпълнил това свое задължение дори със закъснение, поради което следва да се
приеме, че нарушението е било налице и към съставянето на АУАН и издаването на
НП.
По делото е приложено копие от жалба от 6.12.2019 г. –
дата на постъпването й в ТД на НАП – Велико Търново, в която авторът й сочи, че
през лятото на 2018 г. решил да направи ремонт на отоплението в дома си и за
това му бил препоръчан К.Н.Д., който бил представител на фирма „***, Габрово.
Авторът на жалбата се свързал с фирмата и след предварително направена уговорка
в дома се явил Д. и препоръчал вид камина на стойност от 2 400.00 лв., като се
договорили след доставката той да направи и монтаж за „около 300.00 лв.“. При
доставката на камината Д. присъствал лично, а също така и приемал
„документите“, като дал на автора на жалбата книжка с инструктаж и непопълнена
гаранционна карта, без касов бон. Монтажът продължил над месец и след него Д.
поискал 650.00 лв. за услугата. Жалбоподателят го запитал защо е налице такава
разлика, след като договорката била за 300.00 лв. и поискал фактура и касова
бележка, но не получил такива. Имал у себе си само 550.00 лв. и дал тях на Д.,
но не получил попълнена гаранционна карта. Имало проблеми с кюнците на
камината, но Д. отказал да ги оправи. Не получил и попълнена и заверена
гаранционна книжка за самата стока, доставена от фирмата, в която работел Д.. На
18.10.2019 г. след намеса на други хора /познати на жалбоподателя/ Д. дошъл
отново в дома, попълнил гаранционната карта и издал касов бон за 2400.00 лв.,
но не издал документ за изплатената за самото поставяне сума.
Към момента на подаване на жалбата не може да се приеме,
че е налице установено нарушение, т.к. жалбата е само твърдение за изложени от
автора й факти, които факти обаче подлежат на установяване, проверка, анализ,
събиране на доказателства, за да може правоимащият орган въз основа на тях да
направи извода за липсата или наличието на административно нарушение, поради
което АСГ приема довода на касатора, че в случая срокът по чл. 34 от ЗАНН от 3
месеца, считано от датата на установяване на нарушението не следва в случая да
се брои от датата, на която жалбата е постъпила в НАП. Този срок следва да
започне да тече едва след извършване на проверка и събиране на доказателства,
установяващи релевантните факти.
Не може да бъде споделено становището на РС, че ако за
дата на установяване на нарушение бъде приет по-късен от подаване на жалбата
момент, то това би довело до безкрайно удължаване във времето възможността да
се развива административно-наказателно производство като „един безкраен и
напълно неконтролируем процес“, т.к. за целта законодателят, в същата правна
норма, е предвидил още един преклузивен срок и това е срокът, броим от
извършване на нарушението, след изтичането на който АУАН също не може да се издава.
Този втори контролен срок е също гаранция за непродължаване безкрайно във
времето на възможността за търсене на административнонаказателна отговорност.
Освен това съществува и институтът на общата погасителна давност, което се
явява трети гарантиращ ненастъпването на такава последица срок. Самото подаване
на жалба и сигнал обаче не може да е начало, от което следва да се счита, че
„нарушителят е открит“, т.к. сами по себе си тези актове не са доказателство, а
съставляват само твърдение за наличието на нарушение. По аналогичен начин стои
въпросът с установяването на престъпления, за които са подадени сигнали до
компетентните да образуват производство органи.
По сигнала на клиента била извършена проверка, за която е
съставен Протокол на 31.05.2019 г. В него е отразено, че К.Н.Д. работел по
трудов договор с „***“ ЕООД като
сервизен техник. От представени от фирмата обяснения ставало ясно, че клиентите
на същата заплащали в брой и по банков път получените стоки и услуги и Д. е
получавал такива средства в брой от клиенти на дружеството, като продажбите са
били отчитани на касов апарат, правени са дневни финансови отчети, издавани са
счетоводни и търговски документи от същото съгласно пълномощно от 7.06.2018 г.
Дружеството не знае за извършени от негово име чрез Д. сделки, за които клиенти
са заплатили в брой и не е издаден документ. Но това е и логично, т.к.
ситуацията, описана в НП, се развива само между клиента и привлеченото към
юридическа отговорност лице. Самото нарушение е именно такова – липса на
издаден от последния документ, с който се установява извършването на стопанска
операция – получаване на сума /доход за положен личен труд в случая/.
Дружеството не е получател на сумата, за да е информирано за нея и да я е
завело счетоводно. То е предлагало и продало само въпросната камина, за която в
последствие са издадени платежни документи.
В протокола е отразено, че дружеството се управлява от ***,
а лицето, извършващо търговската дейност и получаващо паричните средства от
клиентите за извършените доставки е Д., който издава и подписва счетоводните и
търговски документи, отчита продажбите на касовия апарат и нулира дневния
оборот, като издава дневен финансов отчет. При проверка на дружеството се
установява, че то не е изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на ФУ за всеки ден, в
който има отчитани продажби от него. При проверката на документите за месец
октомври, 2018 г., е установена една отчетена продажба на 15.10.2018 г. за 2400
лв., което съвпада с твърденията на лицето, подало жалбата до НАП, че едва на
18.10.2018 г. от тази дата /15.10.2018 г./ му е предоставен документ за сумата,
платена за камината и гаранционната карта. За 15.10.2018 г. не е издаван пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, поради което
касов документ може да е бил издаден и по-късно. Едва на 29.10.2018 г. е
издаден ДФО нулиране на стойност 2 843.00 лв. За периода 15.10.2018 г. –
29.10.2018 г. във ФУ са регистрирани пет продажби, сред които и процесната за
2400.00 лв., като за целия период е налице отпечатан общ пълен дневен финансов
отчет с натрупване, в нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н 18 от 13.12.2006
г. на МФ, за което на дружеството е съставен отделен АУАН.
На 25.03.2019 г. е проведена среща с клиента ***, относно
факти, изложени в сигнала й от 6.12.2018 г., като се пресъздава нейният разказ
за събитията, описани в жалбата й, който е обективиран в дадени от нея писмени
обяснения пред компетентните да установяват нарушения на данъчното
законодателство органи. Тези писмени обяснения съставляват доказателство за
твърдяни факти. От тях се установява, че *** е предоставила на Д. посочената
сума като възнаграждение за услуга, извършена лично от него /монтаж на
закупената камина/, но не е получила от него документ за това. *** е
представила писмени показания като свидетел, приложени по делото под формата на
декларация от 25.03.2019 г., в която се сочи накратко, че на 15.10.2018 г.
същата дала на ръка на Д. сума от 550.00 лв. за монтаж на камина, но не й бил
издаден ФКБ.
На 2.05.2019 г. от проверяваното лице са представени
писмени обяснения, в които Д. отрича да е получавал сума от 550.00 лв. на ръка.
Сумата 550.00 – 600.00 лв. била прогнозна стойност за извършвани корекции по
проблемни участъци от съществуващата отоплителна система с цел превенция на
евентуални проблеми, които биха могли да възникнат при бъдеща експлоатация.
След обявяването на сумата между него и клиента са възникнали пререкания. Документираната
продажба от 2 400.00 лв. включва само стойността на закупената от *** камина,
за която е издаден касов бон от 15.10.2018 г. с предмет „отоплителна техника“.
На същата дата е попълнена и заверена гаранционната карта за изделието, в която
е отразено, че то е инсталирано от К.Н.Д., който е проверил инсталацията,
извършил е необходимите настройки и първи пуск на изделието и е провел
инструктаж за експлоатацията му, т.е. предоставил е услуга по монтаж и проверка
на изделието. Приложена Фактура от 9.08.2018 г. с получател – „*** ЕООД и
доставчик – „***“ ООД, в която стойността на стоката с ДДС е 2 204.10 лв.
Правилен е изводът на проверяващите органи, че в случая услугата по монтажа е
предоставена от физическото лице Д., а не от дружеството, което единствено е
прехвърлило собствеността върху предлаганата от него стока /камина/ на
купувача, без да са налице данни, че то се задължава да я инсталира и пусне в
действие.
Констативният протокол е неоспорен от страните по делото и
в качеството си на официален свидетелстващ документ е писмено доказателство за
верността на отразената в него информация.
По делото пред РС като свидетел е разпитана клиентката ***,
която в съдебно заседание потвърждава написаното в жалбата от 6.12.2018 г.,
като е налице разминаване единствено в размера на посочената сума. Свидетелката
твърди, че е платила на ръка на Д. 450.00 лв., вместо предварително
договорените 300.00 лв., но разпитът е проведен на 13.10.2022 г. – четири
години след случката и е нормално свидетелят да не помни в детайли отделни
факти, вкл. точни цифри. В съдебно заседание по този повод самата свидетелка
заявява, че не помни точно каква сума е дала е на ръка, но договорката е била
за 300.00 лв. и тя е предоставила повече, т.к. в последствие й била поискана
по-голяма сума. Свидетелските показания не са оспорени. Не са представяни други
доказателства по делото. В съдебното решение не се съдържат мотиви в насока
дали същите се приемат или не се кредитират с доверие и ако не се кредитират с
доверие от съда, то по каква причина. Те съставляват годно и относимо към спора
доказателство, което съответства на съставения протокол и на житейската логика
– предоставената услуга се заплаща извън стойността на закупената стока.
АСГ приема за установено по несъмнен начин и безспорно
между страните, че действително К.Н.Д. е доставил и инсталирал в дома на *** през
лятото на 2018 г. пелетна камина, като документи за стойността на същата и
доставката са й били издадени на 15.10.2018 г. За тази услуга клиентката му е
заплатила сума в брой, за която той не е издал документ по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Същият се явява административно-наказателно отговорен субект по смисъла
на чл. 3 от същия нормативен акт. На 6.12.2018 г. клиентката е подала жалба за това
нарушение. По делото са представени доказателства за извършеното нарушение и
неговият извършител, като същите не са оборени. Нарушението е установено по
безспорен начин от обективна и субективна страна. Правилно е посочена
нарушената и санкционната правна норма.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 80б, ал. 2 от ЗДДФЛ физическо
лице, което, като е задължено, не издаде документ по чл. 9, ал. 2 за придобитите от него
доходи, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. В
случая наложената санкция е в размер на 200.00 лв. В НП не са изложени мотиви
за определяне на размера на санкцията и съдът не може да осъществи контрол
относно митивираността му в тази му част. Нарушението не е с висока степен на обществена опасност в
сравнение с други от същия вид. Платената сума, за която не е издаден документ,
не е висока и в случая е справедливо определяне на санкцията към минималния
размер – 100.00 лв.
Като е отменил процесното НП, РС не е приложил правилно
закона, поради което съдебното решение следва да бъде отменено, а НП следва да
се измени досежно размера на наложената санкция, като такава бъде определена в
минимален размер, а в останалата си част да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор искането на процесуалния
представител на касатора за присъждане на деловодни разноски се явява
основателно. Такива следва да се присъдят за първа съдебна инстанция в
минимален размер от 80.00 лв. за първа съдебна инстанция и в размерна 50.00 лв.
за настоящата касационна съдебна инстанция,на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5
от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е и чл. 25а, ал. 3 от
Наредбата за правната помощ.
Въз основа на горното и
на основание чл.221, ал.2, във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 133 от 9.11.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 336
от 2022 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено Наказателно
постановление № 448794-F488580 от 16.07.2019 г., издадено от директора на ТД на НАП – Велико
Търново, с което на К.Н.Д. ***, с ЕГН: **********, на основание чл. 80б, ал. 1
от ЗДДФЛ е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 2
от ЗДДФЛ.
ИЗМЕНЯ същото наказателно постановление като определя размер на санкцията
за същото нарушение – глоба в размер на 100.00 /сто/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА същото наказателно постановление в останалата му част.
Осъжда К.Н.Д. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Национална агенция по
приходите, като юридическо лице, деловодни разноски за първа съдебна инстанция
в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., а за настоящата касационна съдебна инстанция
– 50.00 /петдесет/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.