Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
11.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският административен съд, ………....…….... в публично ……………………..
заседание на осми юни ………..………………..………..………....….………………..…………………………
през 2018/две хиляди и осемнадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….…… Павлина Петрова, ...............................
като разгледа докладваното от ................................. съдията Виктор Атанасов ...................
административно дело №227 ..... по описа за ...... 2018 година ........................................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.72, ал.4 и във вр. с ал.1 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на М.Д.Д. от ***, подадена чрез пълномощник – адвокат В.Х.Л. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Заповед за задържане на лице, с Рег.№*** от *** год., издадена от полицейски орган – *** към ОДМВР – Кърджали, с която е разпоредено, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, задържането за срок до 24 часа, на жалбодателя М.Д.Д. от ***, в помещение за временно задържане в РУ – Кърджали.
В жалбата се сочи, че на 30.05.2018 год. жалбодателят Д. е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка със заявителски материал за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, считано от 19:00 часа на 30.05.2018 год., като е бил отведен в РУ – Кърджали, за изтърпяване на наложената ПАМ, за което е била издадена заповед от *** С. Р. След изтичане на мярката по задържането от 24 часа, с нова заповед за задържане на лице, посочена в жалбата с №***/*** год., издадена от *** към РУ – Кърджали Й. Б., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, жалбодателят М. Д. отново бил задържан за срок от 24 часа, считано от 19:00 часа на 31.05.2018 год., за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК. В жалбата се твърди, че втората издадена заповед за задържане на лице за срок от 24 часа от 31.05.2018 год., е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила и не в законоустановената форма. Твърди се, че заповедта е издадена в противоречие с чл.5, т.4 от ЕКПЧОС и в нарушение на чл.5, §1 от ЕКПЧОС, както и се твърди, че в случая не са били налице материално-правните предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и че не са спазени всички изисквания на посочената разпоредба. В жалбата се сочи, че от материалите по полицейската преписка не става ясно, по какъв начин и с какви действия жалбодателят е осъществил състава на чл.270, ал.1 от НК, след като вече е търпял наложена ПАМ с предходна заповед от 30.05.2018 година. В жалбата се твърди, също така, че в случая, с обжалваната заповедта 31.05.2018 год., издадена от *** се цели заобикаляне на специалния закон – ЗМВР и конкретно – нормата на чл.73 от с.з. Твърди също, че с така издадената заповед се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигане целта на закона, с което е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК. Предвид изложеното в жалбата е направено искане оспорената заповед, посочена с Рег.№*** от *** год., издадена от *** да бъде отменена като незаконосъобразна, ведно със законните последици от това, както и се иска присъждане в полза на жалбодателя, на направените деловодни разноски.
Призован за съдебно заседание, жалбодателят М.Д.Д. от *** се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител – адв.В.Л. от АК-***. Поддържа жалбата изцяло по изложените в нея доводи и съображения, като изрично уточнява, че същата е подадена против Заповед с Рег.№***/*** год., а не както е посочено в жалбата – с Рег.№***/*** год., тъй като неправилно е бил разчетен изписания ръкописно номер в заповедта. Счита, че същата е незаконосъобразна и за нейното издаване не са били налице материалноправните предпоставки, както и процесуалноправните такива и че в жалбата са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността й и защо не е следвало да се издава. Освен това, сочи, че заповедите за задържане на лица, издаване от служителите от МВР, представляват ПАМ и те се налагат за преустановяване за извършване на престъпление или за да се отнеме възможността на лицето да извърши друго престъпление, а отделно от това, законът им е дал оперативна самостоятелност и дори да има някакви данни, които не са доказани, едно лице пак може да бъде задържано, но според чл.73 от ЗМВР, задържането на лице, при условията на чл.72, ал.1 от ЗМВР, не може да бъде повече от 24 часа. Сочи, че в случая, фактическото задържане е отминало, жалбодателят е излязъл от помещението за задържане, но въпросът е, че оспорената заповед е издадена на 31.05.2018 год., в 19:00 часа, а предишната заповед е издадена на 30.05.2018 год., той бил освободен в 18:50 часа и е неясно, как ще пречи на този полицейски орган и как са успели да го разследват и са открили и друго престъпление? Сочи, че жалбодателят е търпял ефективно тази принудителна мярка, за да му се отнеме възможността да извърши друго престъпление и тя му е била отнета и е неясно, защо трябва да се задържа за още 24 часа по някакво друго престъпление, по което даже няма обвинение, дори и за двете нямало, защото ДП било срещу неизвестен извършител, а други материали нямало и било неясно, къде са ги намерили тези други заявителски материали? Сочи, че в тази връзка имало тълкувателно решение на ВАС от 2004 год. – Решение №4/22.04.2004 год. по тълкувателно дело №4/2002 год., а имало и съдебна практика. Освен това сочи, че административният орган не е изложил мотиви в заповедта, като в т.2 на горното тълкувателно решение, ВАС се произнесъл именно по тези съображения и мотиви и отделно от това, счита че е нарушена разпоредбата на чл.73 от ЗМВР, в която се регламентира, че лицето не може да бъде задържано повече от 24 часа. Счита, че в случая, превратното използване на тази оперативна самостоятелност и на властта, която е дадена на служителите, със заповедта, която в момента обжалват, се цели заобикаляне на ЗМВР. По тези съображения, моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени оспорената заповед и да бъдат присъдени на жалбодателя направените по делото разноски.
В хода по същество жалбодателят М.Д.Д. заявява, че поддържа изцяло изложеното от процесуалния си представител.
Ответникът по жалбата – полицейски орган при РУ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали – *** към ОДМВР – Кърджали Й. С. Б., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк.М. П., като и двамата заявяват, че оспорват жалбата и я намират за неоснователна. Процесуалният представител на ответника заявява, че счита обжалваната заповед за законосъобразна, като твърди най-напред, че при издаването на заповедта не са нарушени административнопроизводствените правила и че тя съдържа необходимите реквизити, включително и мотиви, фактически и правни основания за издаването й. Сочи, че като фактическо основание в нея е посочено, че лицето е задържано за извършено от него престъпление по чл.270, ал.1 от НК, по ЗМ проверка №***/*** год., за това, че противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си по служба и че в заповедта било посочено правно основание, а именно - разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Твърди, че жалбодателят е пречел на служителите от РУ – Кърджали да изпълнят задълженията си по служба, като не е изпълнил многократно отправени към него устни разпореждания, да не пречи на органите да изпълняват задълженията си, а също така, видно било от приобщените към делото свидетелски показания по бързото производство, че същият е отправял обиди и закани към служителите и това поведение наложило първоначалното задържане - по бързото производство и задържането по ЗМ проверка, което задържане било по друга проверка, по друго производство. Твърди също, че в случая, за да се постанови това задържане от полицейските органи, не било необходимо на издателя на заповедта, да има категорично събрани безспорни доказателства, които установяват, че лицето, спрямо което е наложена тази ПАМ, е извършил престъплението, но имало данни, които да обосновават предположение за извършено престъпление по чл.270 от НК, които са били достатъчно на органа да издаде процесната заповед, както и че в случая, доказването на един по-късен етап, няма отношение към факта на задържането. Твърди също, че към момента деянието е било криминализирано по нашето законодателство, т.е. имало е данни за извършено престъпление, сочещи задържания за негов извършител, поради което счита, че заповедта не е издадена в нарушение на закона. Счита също, че заповедта не страда от пороци, каквито се сочат в настоящото производство, като издателят на заповедта реализирал в рамките на оперативната си самостоятелност своите правомощия, посочени в нормата, като в случая целта на това задържане, по чл.72 от ЗМВР, е било да се установи съпричастност на лицето към извършено конкретно престъпление – по чл.270, ал.1 от НК. Счита, на следващо място, че наложената ПАМ е в съответствие с целта на закона - за предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредни последици от тях, както и да се предупредят и превъзпитат нарушителите да спазват установения правен ред. По тези съображения, моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и с решението по делото да я отхвърли като такава.
Полицейският орган, издал оспорената заповед – Й. С. Б. - *** към ОДМВР – Кърджали, заявява, че всичко, което е издадено от негова страна, е законосъобразно и че изцяло се е съобразил със закона и с последващите нормативни документи. Поради това счита заповедта за законосъобразна и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспорената заповед е връчена лично на жалбодателя М.Д.Д. на 31.05.2018 год., в 19.00 часа, видно от оформената разписка за връчване на заповедта, с положен подпис на получателя, а жалбата срещу нея е подадена направо в Административен съд – Кърджали, на следващия ден – на датата 01.06.2018 год., в 13:08 часа, видно от положения на същата щемпел от деловодството на съда/л.2/, т.е. същата е подадена още на първия ден след издаването и връчването й. Доколкото разпоредбата на чл.72, ал.4 от ЗМВР не предвижда някакъв специален срок за оспорване на тези заповеди, то следва да се приеме, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което и следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Същата, освен това, е подадена от лице – неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което в този смисъл тя е неблагоприятна, макар и не по предвидения в закона ред, но в предвидената писмена форма и с необходимото съдържание, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Заповед за задържане на лице с Рег.№*** от *** год., издадена от полицейски орган при Районно управление – Кърджали към ОДМВР – Кърджали (*** към ОДМВР – Кърджали)/л.10/, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е постановено задържане за срок от 24 часа, на жалбодателя М.Д.Д. в помещение за временно задържане на Районно управление – Кърджали. В мотивировъчната част на оспорената заповед е посочено, че задържането е „по преписка №***/*** год. за престъпление по чл.270, ал.1 от НК - противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си по служба”, като с това се изчерпват т.нар. мотиви на заповедта и не е посочено или указано, нито кога, нито къде, е осъществено това противозаконно пречене на орган на властта, нито кой или кои са тези органи на властта. В така издаденият административен акт са посочени датата и часът на издаването му – 31.05.2018 год., в 19:00 часа, същият е подписан от полицейския орган и от задържаното лице, като в бланката е отразено, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР, а съответно, на стр.2 от заповедта е отразено, че задържаното лице е освободено в 18:30 часа, на датата 01.06.2018 год., под който текст липсва подписа на задържаното лице.
Преписката по издаване на оспорената заповед е изискана с разпореждане на съда от 01.06.2018 год./л.7/, като същата е изпратена на съда със съпроводително писмо с УРИ №*** от *** год. на началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, постъпило в съда с Вх.№***/*** год./л.9/.
От ответника по жалбата са представени и са приети като доказателство по делото: 1. Протокол за обиск на лице от *** год., без посочен час/Приложение №5 към т.1/, в който са описани намерените при обиска вещи, който протокол е подписан от полицейския служител и от задържаното лице, като към него е налице и подписана разписка за получаването от задържаното лице на екземпляр от протокола/л.11/; 2. Декларация/Приложение №1 към 15, ал.2/, от датата *** год., с посочен час на попълване и подписване на същата – *** часа/л.14/, в която, с положени 9/девет/ броя подписи, жалбодателят Д. е удостоверил, че е запознат с правата си, описани в деветте точки на декларацията и в която същият е отразил/в т.3/, че за задържането му иска да бъде уведомена *** и адвокат, като е посочил и номера на мобилни телефони; 3. Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещението за задържане, с Амб.№*** от *** год. на Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” АД ***/л.12/, в която е отразено, че в момента на прегледа лицето е без оплаквания, като към тази Карта за медицинско освидетелстване на лице е приложен и лист за преглед на пациент в *** от *** год., час – *** часа, издаден от д-р А. Ю., за извършения преглед на жалбодателя М.Д.Д./л.13/ и 4. Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от *** год./Приложение №3а към чл.87, ал.1, т.5а/, подписана от полицейски служител и от задържаното лице/л.15/, в която е отразено, че жалбодателят си е получил вещите, описани в протокола за личен обиск.
С разпореждане на съда от 04.06.2018 год./л.16-л.17/ е изискано от ответника по жалбата, да представи заверено копие от предходната заповед за задържане на същото лице, издадена на 30.05.2018 год. от *** С. Р., като в изпълнение на това разпореждане, като в изпълнение на разпореждането, със съпроводително писмо УРИ *** от *** год. на началника на РУ – Кърджали/л.23/, постъпило в АдмС – Кърджали с Вх.№***/*** год., е изпратен заверен препис от изисканата заповед за задържане на лице, ведно с преписката по издаването й. От тази Заповед за задържане на лице с Рег.№*** от *** год., издадена от полицейски орган при Районно управление – Кърджали към ОДМВР – Кърджали – С. Р. - *** в РУ – Кърджали към ОДМВР –Кърджали/л.24/, е видно, че със същата, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е постановено задържане за срок от 24 часа, на жалбодателя М.Д.Д. в помещение за временно задържане на Районно управление – Кърджали, като в мотивировъчната част на тази заповед е посочено, че задържането е „във връзка със ЗМ №***/*** год. за извършено за престъпление по чл.325, ал.2 от НК” и с това се изчерпват т.нар. мотиви и на тази заповед, като не е посочено или указано, нито кога, нито къде, е осъществено това престъпление. В така издаденият административен акт са посочени датата и часът на издаването му – *** год., в *** часа, същият е подписан от полицейския орган и от задържаното лице, като в бланката е отразено, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР, а съответно, на стр.2 от заповедта е отразено, че задържаното лице е освободено в 18:50 часа, на датата 31.05.2018 год., под който текст е положен подписа на задържаното лице М. Д.
С последващо разпореждане на съда от 05.06.2018 год., от ответника по жалбата е изискано да представи заверени копия от материалите по досъдебно производство №***/*** год. по описа на РУ – Кърджали, като в изпълнение на това разпореждане на съда, със съпроводително писмо с УРИ №*** от ***год. на началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, постъпило в съда с Вх.№***/*** год./л.30/ са представени изисканите материали по посоченото досъдебно производство. От приложеното към същите уведомително писмо НП №*** от *** год. на началника на РУ – Кърджали, изпратено до Районна прокуратура – Кърджали/л.54/, става ясно, че на 30.05.2018 год. е започнато бързо производство №***/*** год. по описа на РУ – Кърджали, срещу неизвестен извършител, за това, че ***, като в писмото е посочено, че бързото производство е започнато на основание чл.356, ал.2 от НПК, с действие по разследването: разпит на свидетел от ***. Към изпратените материали са приложени и протоколи за разпит на свидетели по така образуваното бързо производство №***/*** год. по описа на РУ – Кърджали, като първите два протокола от датата *** год. са за разпит в качеството на свидетели, на двама полицейски служители от РУ – Кърджали: П. С. Д./л.49-л.51/ и Б. В. Д. /л.52-л.53/, а вторите два протокола за разпит са от следващия ден – 31.05.2018 год., на други двама полицейски служители от РУ – Кърджали: С. С. Р./л.46-л.48/ и Й. С. Б./л.43-л.45/. В тези показания свидетелите са възпроизвели, според техните възприятия и интерпретации, обстоятелства, случили се на 30.05.2018 год., около *** часа, в ***, на ул.„***”, срещу ***, при извършване на проверка на МПС и на водача на същото, при която проверка е възникнал конфликт между това лице и още едно лице, което е дошло на място и четиримата полицейски служители, вследствие на което се е стигнало до употреба на физическа сила и помощни средства/белезници/, от страна на полицейските служители.Такива обстоятелства са описани и в приложената Докладна записка относно употреба на физическа сила, изготвена от единия от тези полицейски служители – *** Б. Д., адресирана до началника на РУ – Кърджали, с Рег.№*** от *** год. на РУ – Кърджали/л.38/. Следва да се отбележи, че в показанията на нито един от четиримата свидетели – полицейски служители, нито в докладната записка относно употребата на физическа сила, не се споменават имената на двете лица, за които се твърди, че са предизвикали конфликта и са извършили описаните действия, осъществяващи според изложеното по-горе, състава на престъплението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и за които действия, спрямо двете лица са били приложени помощни средства, били са отведени в РУ – Кърджали и са били задържани.
По делото е представена и е приета като доказателство и Докладна записка с Вх.№*** от *** год. на РУ – Кърджали, относно необходимостта да бъдат генерирани нови ЕИСПП номера по досъдебно производство №***/*** год. по описа на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, изготвена от *** Е. У., адресирана до началника на РУ – Кърджали/л.29/, в която вече е посочено, че в РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали е било образувано досъдебно производство №***/*** год. по описа на РУ – Кърджали, срещу жалбодателя М.Д.Д. *** и В.Д.Д./макар че това досъдебно производство е било образувано предишния ден – на 30.05.2018 год., срещу неизвестен извършител/, за това, че ***. В тази докладна *** е отразил, че освен горепосоченото деяние, лицата извършили и престъпление по чл.270, ал.1 от НК и спрямо същите следвало да се повдигне обвинение, квалифицирано по различен текст от НК, а именно за това, че на 30.05.2018 год., в ***, противозаконно пречили на орган на властта – на служителите на МВР при ОДМВР – Кърджали – Й. С. Б., да изпълни задълженията си по ЗДвП – престъпление по чл.270, ал.1 от НК и в тази връзка следвало да се започне 1 бр. ЗМ проверка в РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, срещу М.Д.Д. *** и В.Д.Д., за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК, като след генериране на ЕИСПП номера да се докладват по делото.
Впоследствие, с писмо Рег.№*** от *** год.на РУ – Кърджали/л.32/, *** е уведомил от Районна прокуратура – Кърджали, че бързо производство №***/*** год. по описа на РУ – Кърджали не може да бъде приключено в законоустановения седемдневен срок, като се е мотивирал, че от извършените до момента действия по разследването счита, че случаят представлява фактическа и правна сложност, поради което и е предложил, на основание чл.357, ал.2 от НПК, да бъде преобразувано бързото производство в досъдебно производство. По този повод, с Постановление от 04.06.2018 год. на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали/л.31/, на основание чл.357, ал.2 от НПК, бързо производство №***/*** год. по описа на РУ – Кърджали е преобразувано в досъдебно производство, което да се разследва по общия ред.
На поставени въпроси от съда, в съдебно заседание са дадени обяснения от ответника по жалбата – Й. С. Б., който в същите е заявил ,че лицата, които обжалват, в частност лицето М. Д., са извършили престъпление по чл.325, ал.2 от НК на 30.05.2018 год. и в хода на това бързо производство се установило, че има извършени и други престъпления (!?) и че съгласно вътрешните правила за работа в МВР, ЗМВР и последващите документи, следващите престъпления трябвало да се „узаконят” със съответните докладни записки, на които се поставяли номера и се завеждали за съответното престъпление по НК, след което следвало съответното задържане и за това издал следващата заповед за задържане на 31.05.2018 година.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно заседание, по повод поставени въпроси от съда, са дадени обяснения и от жалбодателя М. Д., като сочи, че и през първите 24 часа, през които е бил задържан, с него не са били извършвани никакви следствени действия – разпити или някакви други действия, като същият заявява, че нито са го разпитвали, нито са говорили с него и че 48 часа нищо не е било правено, никой не го е питал нищо, нито него, нито ***, който също е бил задържан. По отношение връчването на втората заповед за задържане, предмет на настоящото дело, жалбодателят е обяснил, че са го изкарали от клетката, сложили го долу, закопчали го с белезници и му казали, че го задържат повторно, като жалбодателят предполага, че ако не е дошъл адвокатът му, са щели да го държат и в събота, и в неделя.
По делото, въпреки дадените указания с разпореждането на съда от 04.06.2018 год., от ответника по жалбата не са представени други доказателства, които да установяват съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд -Кърджали направи следните правни изводи:
Заповедта е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, който, по силата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, разполага с правомощието да издава заповеди за задържане на лице, като няма пречка тази мярка да бъде предприета в рамките на образувана полицейска проверка по заявителски материаил или при образувано бързо производство.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; правното основание за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часа на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането; на адвокатска защита от момента на задържането; на медицинска помощ; на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане и др., което се установява от приложените писмени доказателства, обсъдени по-горе. Съдът намира, обаче, както основателно се сочи и в подадената до съда жалба, че в мотивите към заповедта, при посочено правно основание за издаването й – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, не са ясни фактическите основания за издаването й. Действително, от така посочените фактически основания става ясно единствено, че задържането на жалбодателя Д. се предприема „по преписка №***/*** год. за престъпление по чл.270, ал.1 от НК - противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си по служба”, но по никакъв начин не става ясно и не е упоменато, нито кога, нито къде, е осъществено това противозаконно пречене на орган на властта, нито пък кой или кои са тези органи на властта и какви задължения по служба им е попречено да изпълнят. В тази връзка съдът в настоящия състав намира, че в случая, простото посочване на номера и датата на образуваната преписка в РУ – Кърджали и че е за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК, не е достатъчно, за да обоснове и изясни всички тези обстоятелства, а това безспорно е необходимо, за да стане ясно както на задържаното лице, така и на съда при оспорване на заповедта, кое налага прилагането на тази принудителна мярка спрямо конкретното лице. Достатъчно показателен в това отношение, между впрочем, е фактът, че „идеята” за извършено престъпление и по чл.270, ал.1 от НК е възникнала у *** Е. У. едва на следващия ден – 31.05.2018 год., след като жалбодателят М. Д. вече е бил задържан за 24 часа и то от предишния ден – от 30.05.2018 год., в 19:00 часа, която идея същият *** е обективирал в докладната записка с Вх.№*** от *** год. на РУ – Кърджали, адресирана до началника на РУ – Кърджали и цитирана като основание в процесната заповед за задържане на лице.
На следващо място, задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка/ПАМ/ по смисъла на чл.22 от ЗАНН и за прилагането й в тази хипотеза следва да са налице данни за извършено престъпление от страна на задържаното лице. В случая се твърди, че задържането е било извършено във връзка с посочената преписка Вх.№*** от *** год. по описа на РУ – Кърджали за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК, който текст предвижда наказателна отговорност за лице, което противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си. Както става ясно от изисканите и приети като доказателство преписки по издаване на оспорената заповед и цитираната в нея с така посочения номер Вх.№*** от *** год., към *** год., по тази преписка е била налице единствено докладната записка със същия Вх.№*** от *** год. на РУ – Кърджали, относно необходимостта да бъдат генерирани нови ЕИСПП номера по досъдебно производство №***/*** год. по описа на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, изготвена от *** Е. У. и адресирана до началника на РУ – Кърджали, като всички останали писмени доказателства – протоколи за разпит на свидетели от *** и от *** год., уведомителни писма до РП – Кърджали и т.н., са материали по образуваното бързо производство с №***/*** год. по описа на РУ – Кърджали, за престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, което обаче, неясно защо, е било образувано срещу неизвестен извършител, при положение, че двете лица, за които се твърди да са извършили в съучастие това престъпление, едно от които жалбодателят М. Д., са били с установена самоличност и са били задържани в РУ – Кърджали с предходни заповеди за срок до 24 часа, а преки очевидци на това деяние – хулиганство, са били четиримата полицейски служители, разпитани като свидетели по това бързо производство. От съдържанието на тази докладна записка Вх.№*** от *** год. на РУ - Кърджали става донякъде ясно, че *** е приел, че със същото деяние, извършено в град Кърджали, на *** год., около *** часа, жалбодателят М. Д., освен престъплението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, е осъществил и състава на престъплението по чл.270, ал.1 от НК, като не става ясно дали и това деяние е извършено в съучастие или не с другото, посочено в докладната записка, лице. При това положение е ясно, че дори и да се приеме, че в случая са налице извършени две престъпни деяния, т.е. да е налице съвкупност от престъпления, то те са извършени при условията на т.нар. „идеална съвкупност” от престъпления или, налице е хипотезата на чл.23, ал.1, предл.І/първо/ от НК, при която, „с едно деяние са извършени няколко престъпления”, макар и това, разбира се, никъде да не е посочено в докладната записка, изготвена от разследващия полицай. Съгласно същата норма на чл.23, ал.1 от НК, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. В конкретния случай, по-тежкото наказуемото деяние е това по чл.325, ал.2 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, докато за деянието по чл.270, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева, а след като тези престъпления се извършват с едно деяние, при условията на чл.23, ал.1, предл.І от НК, то същите следва да се разследват в едно досъдебно производство, каквото в случая е било образувано на 30.05.2018 год. за по-тежко наказуемото престъпление, па макар и срещу неизвестен извършител. Във връзка с твърдението и наличните данни за извършването на това по-тежко престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК от жалбодателя М. Д., по отношение на същия е била приложена ПАМ – задържане за 24 часа в помещение за временно задържане в РУ – Кърджали, с предходната Заповед с Рег.№*** от *** год., издадена от друг полицейски орган при РУ – Кърджали и която ПАМ жалбодателят е изтърпял за времето от 19:00 часа на 30.05.2018 год. до 18:40 часа на 31.05.2018 година. При това положение, съдът в настоящия състав намира, че липсва каквото и да е фактическо основание да се налага последваща такава ПАМ – задържане за срок до 24 часа, за другото, по-леко наказуемо престъпление, което, както бе посочено и по-горе, е извършено със същото деяние, по същото време, на същото място и при същите обстоятелства, както и по-тежко наказуемото престъпление, за което вече е била приложена такава мярка. Тук следва да се посочи, че като основание за издаване на процесната Заповед за задържане на лице с Рег.№*** от *** год. е послужила единствено цитираната по-горе докладна записка с Вх.№*** от *** год. на РУ - Кърджали, изготвена от *** при същото РУ, относно необходимостта от генериране на нови ЕИССПП номера по вече образуваното досъдебно производство №***/*** год. по описа на РУ - Кърджали, в която докладна записка по никакъв начин не е посочена или обоснована необходимост или въобще някаква нужда от по-нататъшно 24-часово задържане на жалбодателя М. Д., във връзка с проверката за евентуално извършено от него престъпление и по чл.270, ал.1 от НК, а дори и такава нужда или необходимост да е била налице, то това може и следва да стане с постановление на съответния наблюдаващ прокурор, който, съгласно нормата на чл.64, ал.2 от НПК, при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда, но не и с издаване на две или повече последователни заповеди по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за задържане на лицето в помещенията за задържане на съответното РУ. Ето защо съдът намира, че в случая не са налице фактическите, т.е. материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед за задържане на лице, с която по отношение на жалбодателя е наложена ПАМ – задържане за срок до 24 часа в помещението за задържане в Районно управление – Кърджали, което води до нейната материална незаконосъобразност, т.е. съдът счита, че по отношение на същата е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. В допълнение може да се посочи, че ако при условията на идеална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, едно лице извърши три или повече престъпления с едно деяние и ако се следва и възприеме полицейската „логика” на ответника по жалбата, то това означава, че за всяко едно от евентуално извършените три или повече престъпления в условията на идеална съвкупност, ще следва да се издадат три или повече последователни заповеди за задържане на лицето за срок от 24 часа и то без прекъсване на това задържане. С едно такова разбиране и такава полицейска „логика” настоящият съдебен състав по никакъв начин не може да се съгласи, като счита, че и при условията на няколко престъпления, извършени с едно деяние, в условията на идеална съвкупност, при необходимост и с оглед постигане на легитимните цели на закона, заповедта за задържане на лице може и следва да е само една, за срок до 24 часа. С така издадената процесна Заповед за задържане на лице с Рег.№*** от *** год., на практика е нарушена и нормата на чл.73, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, която ясно регламентира, че срокът на задържането в случаите на чл.72, ал.1, т.1 - 4 от ЗМВР, не може да бъде повече от 24 часа. В случая, с налагането на тази ПАМ с процесната заповед, задържането на жалбодателя М. Д. в помещението за задържане на лица в РУ - Кърджали е продължило на практика непрекъснато почти 48 часа – от 19:00 часа на 30.05.2018 год. до 18:30 часа на 01.06.2018 год., т.е. двойно повече от срока, регламентиран в посочената норма на чл.73, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР. Освен това, следва да се посочи, че прилагането на ПАМ - задържане на лице за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, не е някакъв задължителен етап, който следва непременно да се осъществи в хода на извършвана полицейска проверка по заявителски материал или в хода на разследване по досъдебно производство, като е ясно, че тази ПАМ се прилага само при наличието на материалноправните предпоставки за това и само за постигане на целите, които законът регламентира с прилагането й.
По тези съображения съдът намира, че процесната заповед за задържане на лице е издадена, без да са били налице основанията за това и в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, което води и до нейната материална незаконосъобразност, т.е. по отношение на същата е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
Отделно от изложеното по-горе, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие и с целта на закона - основание за отмяната й по чл.146, т.5 от АПК.
Съгласно чл.4, ал.2, във вр. с чл.6, ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Според чл.22 от ЗАНН, принудителните административни мерки, каквато мярка представлява и задържането на лице за срок от 24 от часа, имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Във връзка с горното, при прилагане на мерките по чл.72, ал.1 от ЗМВР, органите на МВР следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, последната няма за цел наказване на уличеното лице или прилагане на някаква репресия спрямо това лице, за извършено от него деяние, а цели възпрепятстване на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване, както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство.
В случая, от представените и приети по делото писмени доказателства става безспорно ясно, че престъплението по чл.270, ал.1 от НК, което се твърди да е извършил жалбодателят Д. и по повод което е образувана преписка Вх.№*** от *** год. на РУ – Кърджали, е било извършено или по-скоро довършено на 30.05.2018 год., във времето около 18:30 часа, в идеална съвкупност по смисъла на чл.23 от НК и с друго твърдяно престъпление – такова по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, извършено в съучастие с друго лице, като непосредствено след това, в 19:00 часа, жалбодателят е бил задържан за 24 часа в помещението за временно задържане в РУ – Кърджали, с предходна заповед за задържане на лице, с Рег.№*** от *** год., като е изтърпял тази ПАМ за времето от 19:00 часа на 30.05.2018 год. до 18:50 часа на 31.05.2018 год., според отразеното в тази заповед. По делото няма никакви данни, а няма и никакви твърдения в тази насока, през периода на изтърпяване на тази ПАМ жалбодателят Д. да е извършил и друго престъпление, още по-малко пък такова по чл.270, ал.1 от НК, като става ясно, също така, че през този период на задържането му с него не са проведени никакви действия по разследването на другото престъпление – това по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Процесната заповед за задържане на лице с Рег.№*** от *** год. е издадена веднага след като е изтекъл срокът на задържането по предходната такава, а именно на 31.05.2018 год., в 19:00 часа, като се установява, че жалбодателят въобще не е бил освободен от РУ – Кърджали, а само е бил изведен от помещението за задържане/т.нар. „клетка”/, за да му бъдат поставени белезници и да му бъде връчена втората заповед за задържане за срок от 24 часа – предмет на настоящото производство, след което е бил върнат обратно в помещението за задържане. Тази втора последователна заповед за задържане на лице е издадена от полицейския орган без да са налице каквито и да е данни, че жалбодателят Д. ще извърши друго престъпление, което прилагането на тази ПАМ би предотвратило, нито пък са налице данни или дори твърдения, че същата се издава с цел преустановяване извършването на нарушение или престъпление или за предотвратяване и отстраняване на настъпили вредни последици от тях. От данните по делото става ясно, също така, че М. Д. е с установен домашен адрес, на който е могъл да бъде намерен при нужда, за извършване на необходими действия по разследването, като от събраните доказателства се установява също, че с него не са проведени или извършени никакви действия по разследването през всички тези, на практика непрекъснати, 48 часа, през които същият е бил задържан в помещението за задържане на лица в РУ – Кърджали, като дори не е бил разпитан като уличено лице по образуваното бързо досъдебно производство №***/*** год. по описа на РУ – Кърджали, за извършено престъпление.
Няма твърдения, нито някакви данни, че са били налице условия за осуетяване събирането на материали по образуваната проверка и разкриването на обективната истина, нито пък задържането е послужило за предприемане на някакви неотложни действия, целящи събиране на доказателства за образуване на досъдебно производство. Факт, който не се оспорва от ответника по жалбата е, че след отвеждането му в РУ – Кърджали, от задържаното лице Д. дори не са били снети писмени обяснения по случая от 30.05.2018 год., при който деянието е извършено около 18:30 часа и при който случай се твърди, че е извършено престъпление, освен по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и такова по чл.270, ал.1 от НК. Така всъщност, жалбодателят М. Д. е бил задържан за непрекъснати почти 48 часа в РУ – Кърджали – от 19:00 часа на 30.05.2018 год. до 18:30 часа на 01.06.2018 год., като вторите 24 часа са в резултат на издадената процесна заповед за задържане на лице, без каквато и да е основателна причина и без с него или спрямо него, след задържането му с втората заповед, да са предприети каквито и да е действия във връзка и по повод образуваната проверка по цитираната в заповедта преписка №***/*** год. по описа на РУ - Кърджали, за престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед категорично е постановена в несъответствие с целта на закона и задържането на жалбоподателя Д. за още 24 часа, осъществено с нея, е извършено в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл.6 от АПК. В тази връзка следва да се добави, че задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл.5, пар.1, б.„с” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай, задържането за нови последователни 24 часа, осъществено с процесната заповед с Рег.№*** от *** год., издадена от полицейски орган при РУ – Кърджали, след като лицето вече е било задържано за 24 часа с предходна заповед от предишния ден, не се оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена и няма данни да се е укривало, с което да е осуетило явяването си пред компетентните органи. По делото не е установено със задържането на жалбодателя с тази втора последователна заповед да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление, като няма данни, също така, за опасност от укриване на жалбодателя след извършване на престъпление. При така установеното, съдът в настоящия състав намира, че при прилагането на тази ПАМ в конкретния случай категорично е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК и правата на жалбодателя М. Д. са били засегнати в много по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане на която се предвижда налагането на подобна мярка. В настоящата хипотеза, дори и да се приеме, че са били налице някакви данни за съпричастност на жалбодателя към извършване на деяние, реализиращо състава на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, то не се установява приложената принудителна мярка да е била необходима и да е допринесла за постигане на някоя от изброените по-горе легитимни цели, като прилагането й в случая, всъщност се е превърнало в някаква своеобразна наказателна репресия спрямо жалбодателя./В този смисъл - Решение №13336/24.10.2012 год. по адм.дело №13969/2011 год. на ВАС, V отд., Решение №3475/09.03.2012 год. по адм.дело №5290/2011 год. на ВАС, V отд., Решение №4768/02.04.2012 год. по адм.дело № 6326/2011 год. на ВАС, V отд./.
Така, по изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за задържане на лице, с Рег.№*** от *** год., издадена от Й. С. Б. – *** към ОДМВР – Кърджали, за незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби на закона, както и в противоречие с целта на закона, поради което и с решението по настоящото дело, същата следва да бъде отменена.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбодателя Д., изразена в жалбата и чрез процесуалния му представител в хода по същество, за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо в размер 310.00/триста и десет/ лева, представляващи внесена държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, по с/ка на Административен съд – Кърджали, съгласно представената и приложена по делото разписка от 01.06.2018 год. за превод на сума чрез ПОС-терминал в Адм.съд – Кърджали, транзакция ***, авторизационен код ***/л.4/, както и изплатеното в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00/триста/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2018 год./л.5/ и подписано пълномощно към него от същата дата, който размер на платеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер, регламентиран в разпоредбата на чл.8, ал.3 (Нова - ДВ, бр.84 от 25.10.2016 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която норма регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лева. В случая, за дължимите на жалбодателя М.Д.Д. от ***, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая ОДМВР – Кърджали, към структурата на което принадлежи административния орган – *** „Териториална полиция”/ТП/ при РУ - град Кърджали към ОДМВР – Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с ал.1 от АПК и във вр. с чл.72,ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с Рег.№*** от *** год., издадена от Й. С. Б. – *** към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е било разпоредено задържане за срок от 24 часа, на жалбодателя М.Д.Д. от ***, с ЕГН **********, в помещение за временно задържане в РУ – Кърджали.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали – ***, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д. от ***, направените от него деловодни разноски в настоящото производство, възлизащи общо в размер на 310.00/триста и десет/ лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.1 от АПК, незабавно да се връчи или изпрати на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: