Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.11.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Б въззивен състав,
в открито съдебно заседание на седми октомври през двехиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при участието на секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 11829 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение по гр.
дело № 7647/2017г. СРС, 160-ри състав в частта, с която са отхвърлени
предявения от „Д.“ АД срещу „М.Т.“ ООД иск с правно основание чл. 372 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ за разликата
над уважения размер от 540 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв. и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 47. 71
лв. до пълния предявен размер от 93.03 лв. и за деня 07.02.2017г.
Въззивникът – ищец обжалва решението в отхвърлителната
част, с доводи за неправилност и необоснованост, поради нарушения на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи, че изводите на
първоинстанционния съд за наличие на противопоставяне от страна на ответника по
смисъла на чл. 301 ТЗ, са неправилни. Поддържа, че по делото е установено, че е
уведомил своевременно ответника при натоварване на стоките за промяната в
опаковката, респ. за промяна в размера на дължимото превозно възнаграждение.
Излага, че показанията на свидетеля А.Д.в тази връзка следва да бъдат
кредитирани, като кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото,
а показанията на свидетеля Е.С.не почиват на лични впечатления и неправилно са
кредитирани в обжалвания акт. Твърди, че
е налице признание на ответника за дължимост на цялата дължима сума от
1200 лв., съгласно изготвеното от последния платежно нареждане. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да постанови ново за уважаване на
исковете, като потвърди изводите на СРС за неоснователност на направеното от
ответника възражение за прихващане. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „М.Т.“ ООД оспорва жалбата в
депозиран писмен отговор. Поддържа, че ищецът се е отклонил от заявката за
превоз и е изпълнил превоза неточно. Твърди, че уговореният начин на товарене
на процесните стоки – платове – е на ролки в насипно състояние, а платовете са
били натоварени на палети без негово съгласие. Сочи, че е бил уведомен за
промяната в опаковавнето и цената на 29.01.2016г. около обяд чрез електронно
писмо, като липсват годни доказателства за по-ранно уведомяване на 28.01.2016г.
Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в
сила, като необжалвано.
Решението е влязло в сила и в частта досежно приетото за неоснователно възражение за
прихващане от страна на ответника.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната му част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Производството пред СРС е образувано по иск с правно
основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 1 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за заплащане на сумата 1200 лв., представляваща незаплатено
превозно възнаграждение /навло/ с включен ДДС за извършен международен превоз
на товар по релация Италия - България, съгласно заявка - договор № 0198/28.01.2016г.
и фактура № **********/05.02.2016г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата 93.03 лв. – мораторна лихва за периода 05.05.2016г. - 07.02.2017г.
Ответникът е направил възражение за неточно изпълнение
по договора за превоз.
По отношение на предявеното възражение за прихващане с
вземане за неустойка за забава по договора за международен превоз в размер на
сумата 1 564. 66 лв. не е подадена жалба от ответника.
За да уважи частично исковете, СРС е приел, че между
страните е бил сключен договор за международен автомобилен превоз по заявка
–договор № 0198/28.01.2016г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца
извършване на международен автомобилен превоз по релацията Италия – България,
при товарен пункт: адрес 1 – 20200 В., Милано, Корсо Италия и адрес 2 – Е., виа
Палестро и разтоварен пункт и получател: Л.ООД, гр. София, бул. ******, с дата
на товарене 28.01.2016г. , с място на разтоварване гр. София, България, бул. ******
и срок на доставка 01.02.2016г. , срещу заплащане на превозно възнаграждение от
450 лв. СРС е приел, че ищецът е действал чрез друг превозвач при извършване на
превоза, а ответникът е действал по възлагане от името и за сметка на третото
лице „Л.“ ООД при условията на несъщински спедиционен договор. За да отхвърли иска за главницата до пълния
предявен размер, СРС е приел, че по делото не е установено по безспорен и
категоричен начин, че ищецът е уведомил своевременно ответника /при натоварване
на стоките/, че е налице промяна в
опаковката на стоката, предмет на договора. Прието е в обжалвания акт, че
показанията на свидетеля А.Д.в тази връзка са изолирани и съдържат вътрешни
противоречия. СРС е кредитирал показанията на свидетеля на ответника С., като
кореспондиращи с писмената кореспонденция между страните, съгласно които
ответникът е бил уведомен, че са натоварени не ролки плат, а палети с нова цена
на транспорта 1140 лв. без ДДС, най-рано на 29.01.2016г., 10. 47 ч. със
съобщение по електронната поща. Предвид
изложеното, е прието от СРС, че ответникът веднага след узнаването се е
противопоставил на извършване на превоза на стоката в палета и липсва съгласие
относно новата превозна цена.
С оглед влязлата в сила осъдителна част на
първоинстанционното решение, е установено със сила на присъдено нещо наличието
на сключен между страните договор за международен автомобилен превоз, който е
реализиран от ищеца съгласно уговорената релация.
По делото също е безспорно установено, че процесните
стоки са били доставени на 01.02.2016г. съгласно договора в склад на ищеца в
София, а на получателя „Л.“ ООД – на 08.02.2016г., като последният я е приел
без забележки. Преди получаването на стоката, на 08.02.2016г. в 9. 14 ч. от
ответното дружество е изпратено на ищеца по електронен път платежно нареждане за сумата 1200 лв. с включен ДДС. След
получаване на стоката ответникът е анулирал нареждането за превод и сумата
реално не е преведена на ищеца. /писмо от 15.02.2016г., изд. от „Райфайзенбанк“
/България“ ЕАД/.
По делото е представено писмо, изходящо от ответника
до ищеца, подписано за изпълнителния директор на ответното дружество от
свидетеля Е.С., в което се сочи, че задължението на ответното дружество спрямо
ищеца по процесната фактура е в размер на 1200 лв., като ответникът прави
прихващане със своето вземане за неустойка в размер на 1564. 66 лв. , поради
което се моли ищцовото дружество да заплати разликата от 364. 66 лв.
По възражението на ответника за неточно изпълнение,
обуславящо липса на основание за заплащане на претендираната по-висока от
първоначално уговорената превозна цена:
Въззивният съд намира същото за неоснователно, като не
споделя мотивите на СРС за приложение на нормата на чл. 301 ТЗ в хипотезата на
противопоставяне от страна на ответника веднага след узнаването за новата
опаковка и цена по договора. Съгласно показанията на свидетеля А.Д.– „Директор
международен и вътрешен транспорт“ в ищцовото дружество, към момента на
товаренето на стоките на 28.01.2016г. на
двата адреса, предмет на договора, е установено, че вместо ролки платове в
насипно състояние, стоката представлява палети, за което веднага – около 18 ч.
на същия ден, е уведомил ответното дружество, както и италианския товародател.
Свидетелят дава показания, че стоката е пристигнала и била натоварена на палети
по искане на товародателите, които изрично са заявили, че опаковката в палети е
задължителна с цел да не се увреди стоката.
В представената по делото разменена електронна
кореспонденция между страните също е налице изявление на свидетеля Д., че е
уведомил ответното дружество на 28.01.2016г. за промяната на опаковката и
цената, поради което не са налице противоречия в показанията му. Показанията на
свидетеля Д. и разменената кореспонденция си кореспондират относно установеното
устно уведомяване от свидетеля на представител на ответното дружество на
28.01.2016г., в деня на товаренето, както и писмено на следващия ден.
В писмената
кореспонденция действително липсва изрично съгласие относно променената цена,
но съдът намира, че показанията на свидетеля Д. са логични и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал и липсва процесуално основание да не бъдат
кредитирани. Налице е и изрично съгласие на ответника за допуснатите на ищеца
гласни доказателства.
От друга страна, съдът не споделя мотивите в
обжалваното решение, че показанията на свидетеля Е.С.относно момента на
уведомяването за промяната на опаковката и цената следва да бъдат кредитирани. Налице
е противоречие в показанията на С., че превозно възнаграждение от 1200 лв. не е
било обсъждано и подписаното от него съдържание на писмо, обсъдено по –горе, в
което се съдържа признание на задължението. Независимо, че писмото не изхожда
от законен представител на ответното дружество, същото следва да се цени при
преценка на събраните гласни доказателства. Отделно в същото се съдържа
признание на вземането, което не е оспорено в качеството на писмен документ.
Договорът за превоз е консенсуален, неформален и може
да се доказва с всякакви доказателствени средства, като товарителницата не е
форма за действителност на същия. Ето защо въззивният съд намира , че по делото
са установени действия на ответното дружество, с които е потвърдило промяната
на първоначално уговореното превозно възнаграждение, с оглед променената
опаковка на товара. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля Д.,
преценени съвкупно с обсъдените писмени доказателства, че превозвачът е получил
стоката с променена опаковка - палетизирана от самите товародатели и ответникът
е бил уведомен своевременно за отказа им стоките да бъдат разпалетизирани. Ето
защо не е налице противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ от ответното
дружество на действия, извършени от лице без представителна власт.
При така установените факти и на основание чл. 372,
ал. 1 от ТЗ, ответникът дължи уговореното превозно възнаграждение в
претендирания от ищеца размер.
С оглед уважаване на главния иск, е основателен и
акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва за разликата до пълния предявен
размер от 93. 03 лв. за периода 05.05.2016г. - 06.02.2017г., като досежно
началния момент на настъпване на забавата следва да бъде зачетено решението във
влязлата му в сила част. По отношение отхвърляне на претенцията по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за деня 07.02.2017г. решението е правилно, тъй като за визирания ден е
присъдена законна лихва, считано от предявяване на исковата молба.
По изложените съображения решението следва да бъде
отменено в обжалваната част за отхвърляне на исковете и вместо него постановено
друго за уважаването им и потвърдено в частта за отхвърляне на претенцията по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за деня 07.02.2017г.
Решението следва да бъде отменено и в частта за
присъдените в полза на ответника разноски.
С оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва
да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за въззивното производство
в общ размер на сумата 375 лв. –
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата 186. 66 лв. – дължими
разноски за СРС.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
по гр. дело № 7647/2017г. СРС, 160-ри състав в обжалваната част, с която са
отхвърлени предявения от „Д.“ АД срещу „М.Т.“ ООД иск с правно основание чл. 372 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ за разликата
над уважения размер от 540 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв. и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 47. 71
лв. до пълния предявен размер от 93.03 лв., както и в частта, с която „Д.“ АД е
осъдено да заплати на „М.Т.“ ООД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 214. 55 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М.Т.“ ООД, ЕИК *****да заплати на „Д.“ АД, ЕИК *****на
основание чл. 372 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ сумата 660 лв. - разликата над уважения размер от
540 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.02.2017г. до окончателното плащане; на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата 45. 32 лв. - разликата над уважения размер от 47. 71 лв.
до пълния предявен размер от 93.03 лв – мораторна лихва за периода 05.05.2016г.
– 06.02.2017г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата 375 лв. –
разноски за въззивното производство и сумата 186. 66 лв. –разноски за СРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решение по гр. дело № 7647/2017г. СРС, 160-ри състав в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявения от „Д.“ АД срещу „М.Т.“ ООД иск с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за деня
07.02.2017г.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.