Решение по дело №13/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260019                                20.10.2020 година                                град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и девети септември                                                                 2020 година

В публично заседание в следния състав:   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 13 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на активно и пасивно субективно съединяване отрицателни и положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Б.В.Д. и С.В.А. срещу В.Д.В. и М.Д.С.. Ищците твърдят, че ответниците са наследници на брата на ищците Д. В.Д., починал на 19.06.2005 г., като всички били съсобственици по силата на наследствено правоприемство на следните недвижими имоти: 1. Дворно място с площ от 1700 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо парцел III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота; 2. Дворно място с площ от 1045 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо парцел II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота; 3. Празно дворно място с площ от 1880 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, парцел ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото. Твърдят, че имотите наследили от техните общи наследодатели баща им В. Д. С., починал на 01.07.1986 г. и майка им М. Б. С., починала на 28.10.1993 г. Твърдят, че преди смъртта си техният покоен брат Д. В.Д., без тяхно знание, по скрит начин, се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение върху имотите от 12.10.2000г. Твърдят, че след смъртта на родителите им ищецът Б.Д. се е грижил за стопанисването и управлението на имотите, включително и към момента, като двамата ищци са заплащали данъците за имота, споделяли са намеренията си за делба на имотите. Твърдят, че никога не са се дезинтересирали от собствеността върху имотите. Твърдят, че брат им никога не е демонстрирал намерение за промяна на държане във владение, което да е било демонстрирано спрямо тях. Твърдят, че брат им никога не е владял имотите и поради това не би могло да ги придобие по давност. Поради това искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо тях, че двамата ответници не са собственици на 2/3 ид.части от имотите, както и че са собственици всеки от тях на по 1/3 ид.части от имотите, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени констативният нотариален акт в частта му за 2/3 идеални части от имотите. В съдебно заседание се претендират разноски от адв. И. в качеството му на пълномощник на ищцата С.В.А..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор от ответниците В.Д.В. и М.Д.С., чрез адв. М., в който вземат становище за допустимост на исковете, но поддържат тяхната неоснователност. Твърдят, че ищците са брат и сестра на техния баща, като ищецът Б.Д. *** през 1973 г. и от тогава живеел там, а ищцата С.А. *** през 1974 г., а по-късно създала семейство там и останала да живее там до настоящия момент. Твърдят, че през 1971 г. М. С.и В.С., общ наследодател, се развели, като майката М. останала да живее при големия си син Д. Д. в с. К., а бащата В. С.напуснал селото и отишъл да живее в друго населено място. Твърдят, че през 1978 г. изгоряла старата къща на вече бившите съпрузи, като през същата година М. С.дала на сина си Д., баща на ответниците, свой наследствен имот, който имала от родителите си и който представлявал процесните три дворни места, за да си построи къща, в която да живеят заедно със семейството си. Твърдят, че по-късно техният баща Д. Д. си построил къща със стопански постройки на новото място и заживял там със семейството си и своята майка. Твърдят, че от 1978 г. до смъртта му през 2005 г. техният баща Д. Д. ползвал имотите необезпокоявано от никого, като никой не е предявявал претенции към тези имоти, в това число и ищците. Твърдят, че баща им посадил овощна градина, грижел се за имотите, а ищците са живели в други населени места и само са идвали на гости. Твърдят, че тъй като техния баща не притежавал акт за собственост през 2000 г. се снабдил с констативен нотариален акт, декларирал е имотите като свои и е заплащал данъците им. Твърдят, че след 2005 г., смъртта на баща им, имотите се владели и ползвали от ответниците и това състояние продължавало до момента. Искат от съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендират разноски. Представят писмена защита.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 06.08.2020 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по чл. 146 ГПК, обективиран в определението от 30.06.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищците Б.В.Д. и С.В.А. са брат и сестра на Д. В.Д., починал на 19.06.2005 г., чиито деца са ответниците В.Д.В. и М.Д.С..

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК при така отделените като безспорни обстоятелства, по отрицателния установителен иск ответниците В.Д.В. и М.Д.С. следва да докажат, че са собственици на 2/3 идеални от имотите на годно правно основание – изтекла придобивна давност в ползва на техния баща Д. Д. в периода от 1978 г. до 2005 г. и в тяхна полза в периода от 2005 г. до момента.

При така отделените като безспорни обстоятелства, по положителния установителен иск ищците следва да докажат, че са собственици всеки от тях на по 1/3 ид.части от имотите на основание наследствено правоприемство от техните общи наследодатели В. Д. С. и М. Б. С..

От приетите по делото като писмени доказателства удостоверения за наследници № 573/02.09.2019 г. и № 245/30.08.2019 г. /л.8-11/ е видно, че М. Б. С., починала на 28.10.1993 г., и В. Д. С., починал на 01.07.1986 г., имат три деца – Б.В.Д., С.В.А. и Д. В.Д., починал на 19.06.2005 г. Също така се установява, че починалият Д. В.Д. е оставил като законни наследници своята съпруга П. Д.Д., починала на 10.08.2015 г., и своите низходящи – В.Д.В. и М.Д.С., ответниците по делото.

От събраните гласни доказателства се установява, че общите наследодатели М. Б. С. и В. Д. С. са притежавали приживе отделни дворни места в село К., като процесните имоти били на общия наследодател М. Б. С., в който тя е живяла до смъртта си. Установява се, че общият наследодател на страните В. Д. С. е притежавал друго дворно място, на около 250-300 метра от това дворно място, но е съвсем различно дворно място, в което е имало къща, която е изгоряла преди много години от пожар, и което дворно място не е предмет на делото. От тук следва извод, че общия наследодател на страните М. Б. С. е притежавала имот в село К., бивш имот № 300, кад.район 501, с площ от 4862 кв.м. в с. К., ведно с постройките в него, който имот понастоящем съобразно приетата скица от 11.02.2020 г. /л.32-33/ и на основание заповед № 733 от 11.10.1989 г. е разделен на три УПИ, както следва: 1. Дворно място с площ от 1729 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо парцел III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота /налични 1 МС, 1 пМЖ и 1 МЖ сгради в имота/; 2. Дворно място с площ от 1059 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо парцел II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота /налична 1 сграда пМС/; 3. Празно дворно място с площ от 1908 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, парцел ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото. От гласните доказателства се установява, че между трите УПИ няма построена каквато и да било граница, а представляват един общ двор. От събраните гласни доказателства /св. Живка Петкова, св. В. А., св. Б. Костов, св. Боньо Д./ се установява, че бащата на двамата ответника – Д. В.Д., заедно със семейството си, е живял в дворното място на баща си В. Д. С. до пожар на къщата, след което е отишъл да живее в гр. Казанлък, след това се върнал на квартира и в последващ момент се е преместил да живее в процесното дворно място /тогава е бил един имот, тъй като това се случва през годините 1975-1976, а имотът е разделен през 1989 г./, в който имот са живеели тогава неговата майка М. Б. С. и неговата баба по майчина линия Яна. От тук следва извод, че имотът е бил най-напред собствен на майката на общия наследодател М. Б. С., чиято собственост е преминала по наследствено правоприемство у общия наследодател М. Б. С. до смъртта ѝ /28.10.1993 г./, тъй като не се установи по делото тя приживе да се е разпореждала с процесния имот.

Налице е едно косвено доказателство за намеренията на общия наследодател на страните М. Б. С. – същата е имала три деца Б.В.Д., С.В.А. и Д. В.Д.. От приетата скица се установи, че със заповед № 733 от 11.10.1989 г. цялото дворно място от 4862 кв.м. е разделено на три УПИ със следната площ: 1729 кв.м., 1059 кв.м. и 1908 кв.м. Видно е от скицата, че е предвидено излаз на път и за УПИ ХIII-300 от западната страна, тоест да има самостоятелен излаз на път. Малко време след разделянето на УПИ през 1993 г. е починала М. Б. С.. По делото няма доказателства защо е предприето това разделение на имота през 1989 г., като единствена логична причина е била да се раздели имота на три дяла, по един за всяко дете на общия наследодател М. Б. С..

До смъртта си М. Б. С. е живяла в процесното дворно място, като още приживе на нейната майка – баба Яна, е позволено на наследодателя и баща на ответниците Д. В.Д. да построи къща в дворното място, в която къща са живели всички. Както се посочи по-горе няма доказателства да са предприети действия по прехвърляне на дворното място чрез различни сделки, поради което същите са преминали в собственост чрез наследствено правоприемство към законните наследници на наследодателя М. Б. С. към смъртта ѝ /28.10.1993 г./. Няма никакви доказателства, сочещи наследодателят на ответниците Д. В.Д. да се е обявявал като единствен собственик на дворното място и постройките пред своята майка, баба и ищците, неговите брат и сестра.

От гласните доказателства се установява, че ищците са живели в други населени места /гр. София, село Полски градец/, а не в процесното дворно място, но винаги са ходили при събирания, през лятото, когато са се събирали всички роднини по различни поводи. Няма доказателства те да са приемали брат си Д. В.Д. като единствен собственик на дворното място и постройките, нито той да им е заявявал такива претенции. Обстоятелството, че е живял в дворното място и е построил къща със съгласието на собственика /първо неговата баба, след това неговата майка/ не го превръща във владелец на имота.

От гласните доказателства /виж показанията на св. В. А./ се установява, че на различни събирания около годините 1997-1999 е бил повдиган въпросът за подялбата на дворното място. От приетия по делото констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 143 от 12.10.2000 г. на нотариус Галя Дачева /л.12/ е видно, че бащата на ответниците – Д. В.Д. е признат за собственик на дворното място въз основа на обстоятелствена проверка по давностно владение.

От показанията на св. В. А. е видно, че съпругата на Д. В.Д. - П. Д.Д. показала на ищците, че не са искани повече да ходят в дворното място след смъртта на Д. В.Д. през 2005 г., поради която и причина ищците са спрели да ходят там. Класическо за българската народопсихология по онова време след разпада на колективизацията и разпределянето на частната собственост на физическите лица, съпътствана с множество спорове за собственост между роднини, така и в настоящия случай се установява, че отношенията между роднините са били влошени поради неуредената собственост върху дворното място и съответно претенциите на ищците за дял от наследственото дворно место.

По делото е приета като писмено доказателство декларация по чл. 26 ЗМДТ /л.77-99/, от която е видно, че Д. В.Д. е декларирал имота като собственик на 1/3 идеални части, като ищците са посочени като съсобственици.

От съвкупният анализ на доказателствата е видно, че непосредствено след изявените претенции на ищците за подялба на дворното место през годините 1997-1999 наследодателят на ответниците Д. В.Д. се е снабдил с процесния констативен нотариален акт за собственост по давностно владение.

Съгласно т.1 на ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Тъй като по делото няма данни за прехвърляне на собствеността чрез правна сделка, съответно се установи да е налице наследствено правоприемство /от наследодателя М. Б. С. към низходящите наследници по закон Б.В.Д., С.В.А. и Д. В.Д./, то логично и закономерно според разясненията на ТР № 1/2012 г., т.1, към датата на смъртта на общия наследодател М. Б. С. - 28.10.1993 г., собствеността върху дворното място е преминала към нейните трима низходящи наследници по закон, като съсобственикът Д. В.Д. е започнал да владее своята идеална част, но да държи недвижимите имоти като общи, то той е станал държател на идеалните части на ответниците Б.В.Д. и С.В.А., а презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена.

От всички събрани доказателства се установява обаче, че към 2000 г. въобще не е имало каквито и да било основания за снабдяване с такъв констативен нотариален акт, тъй като общия наследодател М. Б. С. е починала на 28.10.1993 г., тоест 7 години преди съставяне на констативния нотариален акт. А за придобиване по давностно владение в хипотезата на недобросъвестно владение са нужни поне 10 години упражнена фактическа власт /чл. 79 ЗС и липса на предпоставките по чл. 70 ЗС в случая/. Съгласно т. 2 на ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С оглед на това и се явява незаконосъобразно съставен констативния нотариален акт към 12.10.2000 г., тъй като не се установява към тази дата да е изтекъл 10 годишен давностен срок за придобиване на собствеността върху дворното място от страна на Д. В.Д..

Съгласно постановките на ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК /какъвто е процесният/, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В случая беше оспорено от ищците констатираното право на собственост с въпросния нотариален акт по обстоятелствена проверка, а проведеното от ищците доказване установи, че КНА е бил съставен без наличието на законовите предпоставки за упражнена фактическа власт от страна на лицето Д. В.Д. за повече от 10 години.

В т.2 на ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС се посочва, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите собственици намерението да владее техните идеални части за себе си. От проведеното доказване не се установи лицето Д. В.Д. да е извършвал действия пред ищците, с които да е обективирал спрямо тях намерение да владее техните идеални части за себе си. Напротив, установи се, че ищците са посещавали дворното място, като са повдигали въпроса за делбата, но не са срещали отговор от страна на брат си Д. В.Д., а с оглед на физическото му състояние /виж показанията на св. В. А./ изпитвали неудобство да превръщат претенциите си в спор между роднините. Съответно пък се установи, че без знанието на ищците, през 2000 г. наследодателят на ответниците Д. В.Д. се е снабдил с процесния КНА за дворното място и постройките. Както обаче се посочи по-горе съобразно постановките на ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС съставеният констативен нотариален акт не го е направил собственик на имота, тъй като за това е било нужна промяна в намерението му спрямо ищците, по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на ищците, което няма доказателства по делото да се е случило. Всъщност се установява по скрит за ищците начин да се е снабдил Д. В.Д. с процесния КНА, но това по никакъв начин не води до извод за промяна в намерението му, което да е обявено на ищците по явен и недвусмислен начин.

А тъй като ответниците в качеството им на наследници по закон на Д. В.Д. се позовават на придобивна давност в полза на наследодателя си, то те трябва да докажат, че наследодателят им е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици – ищците и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на ищците. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.

От доказателствата по делото се установява, че в процесното дворно място до смъртта си са живели както наследодателя на ответниците Д. В.Д., така и неговата преживяла съпруга П. Д.Д., но пък ответниците не са живели там и не живеят и понастоящем. Обстоятелството, че свидетелите Б. К. и Б. Д. не виждали „ищците да сложат нито една керемида“, „не са изкопали едно трапче“ и като цяло не са стопанисвали имота не ги лишава от правата им на съсобственици, нито пък се явяват явно и недвусмислено манифестиране от страна на Д. В.Д. на своене на техните идеални части от имота. Затова и съдът намира, че не се установява от доказателствата по делото наследодателите на ответниците Д. В.Д. и П. Д.Д. да са демонстрирали спрямо ищците явно и недвусмислено завладяване на техните идеални части, тоест възражението на ответниците за придобиване по давност на имота не се установява в нито един момент от миналото, тоест няма доказателства за упражнявана фактическа власт върху идеалните части на ищците от наследодателите на ответниците и самите ответници.

По отношение на постройките важи принципът на чл. 92 ЗС и същите по приращение са станали собственост на собственика на земята към датата на построяването им /около 1975 г./, с което изводите са идентични както за дворното место, така и за постройките в него. Извършените подобрения в общ имот не променят съсобствеността, а само пораждат облигационни отношение между съсобствениците.

Това води на извод, че процесния имот е преминал в собственост от общия наследодател М. Б. С. по наследствено правоприемство при равни части съобразно правилата на чл. 5 и сл. от ЗН към нейните три деца - низходящите наследници по закон Б.В.Д., С.В.А. и Д. В.Д., при равни квоти по 1/3 идеални части за всеки от тях. Съответно частта на Д. В.Д., и съответно след смъртта на неговата преживяла съпруга П. Д.Д., е концентрирана при равни части у двамата ответници, които се установиха да притежават по 1/6 идеални части от процесните имоти.

Поради изложеното се установи, че ищците проведоха успешно отрицателните установителни искове и същите ще следва да се уважат, като се признае спрямо ищците Б.В.Д. и С.В.А., че ответниците В.Д.В. и М.Д.С. не са собственици на 2/3 идеални части от процесните недвижими имоти, което налага служебно на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отмяна на констативния нотариален акт за същата тази част от собствеността върху недвижимите имоти.

С оглед на изложеното съответно пък се и установи, че ищците са собственици, всеки от тях на по 1/3 идеални части от процесните недвижими имоти, което обосновава и основателност на предявените от тях положителни установителни искове за собственост.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски за производството, но такива са поискани само от ищеца С.А., но не и от ищеца Б.В.Д., поради което и с оглед диспозитивното начало на гражданския процес нему разноски не ще се присъдят.

На ищеца С.А. следва да се присъдят разноските с оглед уважените искове съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като ѝ се присъдят разноски в размер на 1121,01 лв. /държавна такса за исковото производство в размер на 121,01 лв., от които 80,67 лв. за отрицателния установителен иск и 40,34 лв. за положителния установителен иск, и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г. на л.63/.

 

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и С.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, че В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, не са собственици на 2/3 идеални части от следните недвижими имоти:

1. Дворно място с площ от 1729 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота /1 МС, 1 пМЖ и 1 МЖ/;

2. Дворно място с площ от 1059 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота /1 пМС/;

3. Празно дворно място с площ от 1908 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, че Б.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, е собственик, въз основа на наследствено правоприемство от М. Б. С., на 1/3 идеални части от следните недвижими имоти:

1. Дворно място с площ от 1729 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота /1 МС, 1 пМЖ и 1 МЖ/;

2. Дворно място с площ от 1059 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота /1 пМС/;

3. Празно дворно място с площ от 1908 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, че С.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, е собственик, въз основа на наследствено правоприемство от М. Б. С., на 1/3 идеални части от следните недвижими имоти:

1. Дворно място с площ от 1729 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота /1 МС, 1 пМЖ и 1 МЖ/;

2. Дворно място с площ от 1059 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота /1 пМС/;

3. Празно дворно място с площ от 1908 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 143 от 12.10.2000 г., том I, рег. № 4786, нот.дело № 506/2000 г. на нотариус Галя Дачева, в ЧАСТТА МУ, с която Д. В.Д., ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение на 2/3 идеални части от следните недвижими имоти:

1. Дворно място с площ от 1700 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота /1 МС, 1 пМЖ и 1 МЖ/;

2. Дворно място с площ от 1045 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота /1 пМС/;

3. Празно дворно място с площ от 1880 кв.м., находящо се в с. К., община Раднево, съставляващо УПИ ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото.

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на С.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1121,01 лв. /хиляда сто двадесет и един лева и 01 ст./, представляваща разноски за производството.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: