Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 29.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 2551 по описа за 2020 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 276067 от 15.11.2019
г. по гр.д. № 19145 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 42 състав е
отхвърлен искът с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от Л.Б.М.
с ЕГН **********, с адрес ***, а. 27 против „С.“ ООД с ЕИК *******със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от С. Ц. с искане за постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата не дължи чрез
способите на принудително изпънение поради изтекла погасителна давност сумите
от 151, 42 лв. – главница за далекосъобщителни услуги за периода от 05.01.2010
г. до 04.02.2010 г., сумата от 45, 48 лв. – моратона лихва за периода от
24.02.2010 г. до 22.01.2013 г.
С влязло в сила определение №
17229/20.01.2020 г. по гр.д. № 19145/2019 г. по описа на Софийски градски съд,
42 с-в, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането на
„С.Г. Г.“ ООД за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу постановеното решение е постъпила
е въззивна жалба на ищцата Л.Б.М. с вх. № 5210819/16.12.2019 г. по регистъра
на СРС, подадена чрез адв. С.С. с приложено към нея пълномощно. Направени са
оплаквания за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение.
Жалбоподателката поддържа, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист,
тъй като същите са погасени по давност. Излага съображения, че въз основа на
издадения на 11.04.2013 г. изпълнителен лист е образувано изп.д. №
20138630401184 по описа на ЧСИ С.Х.. Погасителната давност е започнала да тече
през м.05.2013 г., когато е извършено последното изпълнително действие и е
изтекла към момента на образуваното впоследствие изп.д. № 20198630400644 по
описа на ЧСИ С.Х.. Иска се отмяна на атакуваното решение, уважаване на
предявения иск и присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната страна – ответник в
първоинстанционното проитзовдство „С.Г. Г.“ ЕАД – в качеството си на
универсален правоприемник на „С.Г.Г.“ ЕООД-заличен, подаден чрез адв. В.В. с
приложено към отговора пълномощно. Според въззиваемата страна жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно. Поддържа, че
последното изпълнително действеи по изп.д. № 20138630401184 в извършено на
22.01.2015 г., когато е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжницата, а второто изпълнително дело № 20198630400644 е образувано по молба
от 06.03.2019 г., в която се съдържа овластяване на съдебния изпълнител за
избор на начин на изпълнение и със същата е прекъсната давността. Счита още, че
до постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
погасителна давност в изпълнителния процес не е текла, защото приложимо е било
е ППВС № 3/1980 г., т.е. за периода от 26.04.2013 г./образуване на изп.д. № 20138630401184 до 26.06.2015 /постановяване
на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС/ давност не е текла. Иска се потвърждаване на
постановеното първоинстанционно решение и присъждане на разноски.
В
откритото съдебно заседание, проведено на 15.10.2020 г. въззивникът Л.Б.М. не
се явява лично и не изпраща представител. Постъпила е молба от адв. С., с която
се поддържа подадената въззивна жалба и се иска отмяна на атакуваното решение.
Въззиваемата
страна „С.Г. Г.“ ЕАД не изпраща представител.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2008502/02.04.2019 г. на Л.Б.М., подадена чрез
адв. С.С., против „С.“ ООД, уточнена с молба от 11.04.2019 г., с която ищцата е
поискала от СРС да признае за установено, че не дължи на ответника сумите, за
които издаден изпълнителен лист от 11.04.2013 г. по ч.гр.д. 1528/2013 г. по
описа на СРС, 91 с-в, както следва: 151, 42 лв. – главница за незаплатена
стойност на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 05.01.2010 г. до
04.02.2010 г., ведно със законна лихва за периода от 25.01.2013 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 45, 48 лв. за периода от 24.02.2010
г. до 22.01.2013 г. и 145 лв. – съдебни разноски – 25 лв. – държавна такса и
120 лв. – възнаграждение за адвокат. Навела е твърдения, че въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20138630401184 по описа на ЧСИ С.Х.,
което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно дадените
задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се Тълкувателни решение
№ 2 /26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. погасителната давност в изпълнителния
процес не се спира, а се прекъсва многократно с предприемане на всяко действие
по изпълнението. Според ищцата погасителната давност по изп.д. № 20138630401184
по описа на ЧСИ С.Х. е започнала да тече на 22.01.2015 г., когато е изпратено
съобщение за налагане на запор и е изтекла на 22.01.2018 г. Междувременно е
уведомена със съобщение с изх. № 2632/17.01.2018 г., че това изпълнително дело
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Към момента на образуваното
последващо изп.д. № 20198630400644 на ЧСИ С.Х. въз основа на същия изпълнителен
лист не е съществувало изпълняемо право, тъй като вземанията по изпълнителния
лист са били погасени по давност. Поддържа още, че задълженията за които е
издаден изпълнителния лист са такива за периодични плащания и тъй като не е
постановено съдебно решение, с което да бъдат съдебно признати се погасяват с
изтичането на тригодишна давност, поради това и към 22.01.2018 г. самите вземания са погасени по давност. Въз
основа на молба от 06.03.2019 г. е образувано изп.д. № 20198630400644 по описа
на ЧСИ С.Х. въз основа на същия изпълнителен лист от 11.04.2013 г. по ч.гр.д. №
1528/2013 г. по описа на СРС, 91 с-в и към тази дата вземанията на ответника
към ищцата вече са били погасени по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество „С.“ООД,
подаден чрез адв. В.В. с приложено пълномощно, с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди, че последното изпълнително действие срещу длъжника е
поискано от взискателя с молба с вх. № 82132/30.08.2017 г. поддържа още, че до
постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давност
по време на изпълнителния процес не е текла, тъй като действието му е само
занапред. Поддържа, че доколкото вземането произтичало от договор за банков
кредит била приложима общата 5-годишна погасителната давност. Иска се отхвърляне
на предявения иск и присъждане на разноски.
По делото е приет неоспорен от
страните изпълнителен лист, издаден на 11.04.2013 г. по гр. д. № 1528/2013 г.
по описа на Софийски районен съд, 91 с-в въз основа на влязла в сила по реда на
чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.01.2013г, издадена по
същото дело, с който Л.Б.М. е осъдена да заплати на „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК *******сумата
от 151, 42 лв. - главница за незаплатена стойност на ползвани далекосъобщителни
услуги за периода от 05.01.2010 г. до 04.02.2010 г., ведно със законната лихва
за периода от 25.01.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 45, 48 лв. за периода о 24.02.2010 г. до 22.01.2013 г. и 145 лв. – съдебни
разноски по делото.
Приети са още неоспорени от
страните заверени преписи от изпълнително дело № 20138630401184 по описа на ЧСИ
С.Х. и от изпълнително дело № 20198630400644 по описа на ЧСИ С.Х..
Видно от съдържащите се книжа в
изп.д. № 20138630401184 по описа на ЧСИ С.Х. същото е образувано по молба от
26.04.2013 г. на „С.“ ООД, подадена чрез адв. В.Г.за събиране на вземанията по
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1528/2013 г. по описа на СРС. Поискано е
да се извърши справка относно имущественото състояние на длъжника, да се наложи
запор на трудовото му възнаграждение, на вземанията му по разкритите на нейно
име банкови сметки. ЧСИ е изпратила запорно съобщение до „Алианц Банк България“
АД – с върнат отговор, че лицето не е клиент, до „Банка Пиреос България“ АД – с
върнат отговор, че лицето не е клиент, до „Креди Агрикол България“ ЕАД – с върнат
отговор, че лицето не е клиент, до „МКБ Юнионбанк“ АД – с върнат отговор, че
лицето не е клиент, до „Обединена Българска банка“ АД, до „Първа Инвестиционна
банка“ АД – с върнат отговор, че лицето не е клиент, до „Сосиете Женарал
Експресбанк“ АД, до „Си Банк“ АД - – с върнат отговор, че лицето не е клиент,
до „Уникредит Булбанк“ АД – с върнат отговор, че лицето не е клиент, до „Алфа
Банк-клон България“ – с върнат отговор, че лицето не е клиент, до „Банка ДСК“
ЕАД – с върнат отговор, че лицето не е клиент, до „Интернешънъл Асет Банк“ АД –
с върнат отговор, че лицето не е клиент, до „ТБ Инвестбанк“ АД - – с върнат
отговор, че лицето не е клиент, до „Централна кооперативна банка“ АД – с върнат
отговор, че лицето не е клиент, до „Корпоративна търговска банка“ АД – с върнат
отговор, че лицето не е клиент, до „Юробанк България“ АД – с върнат отговор, че
лицето не е клиент, до „Общинска банка“ АД – с върнат отговор, че лицето не е
клиент, до „Райфайзенбанк България“ ЕАД – с върнат отговор, че лицето не е
клиент, до „Прокредит Банк България“ АД с върнат отговор, че е наложен запор,
но по сметката е налице недостатъчна наличност по посочените суми. Постъпило е
съобщение с вх. № 2310/31.05.2013 г. от „Обединена българска банка“ АД, че
лицето има сметки в банката и е наложен запор.
На 26.06.2013 г. по изп.д. № 20138630401184
по описа на ЧСИ С.Х. е подадено заявление от Л.Б.М., в което е посочила, че ще
погасява дълга по 50 лв. месечно. На 15.07.2013 г. с писмена молба длъжницата е
поискала да бъде вдигнат запора върху сметката ѝ в „Обединена българска
банка“ АД, тъй като по тази сметка получава издръжката за сина си, съгласила е
да се внася по 100 лв. ЧСИХ.е изпратила съобщение с изх. № 38610/15.07.2013 г.
до „Обединена българска банка“, с което е наредила незабавно да се вдигне
наложеният запор. На 27.09.2013 г. по делото е постъпила молба от взискателя, с
която овластява съдебния изпълнител да определи начин за изпълнение срещу
длъжника по реда на чл. 18 ЗЧСИ. С молба от 16.01.2015 г. взискателят е поискал
от ЧСИХ.да наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжницата по
местоработата ѝ в Генетична и медико-дагностична лаборатория „Геника“,
запорно съобщение е изпратено на 22.01.2015 г. По делото е приложено и
извлечение от електронната поща на съдебния изпълнител изпратено от главния
счетоводител на работодателя, в което е посочено, че е невъзможно да се удържат
суми по трудовото правоотношение на лицето, тъй като към момента на получаване
на запорното съобщение е в отпуск по майчинство до 18.11.2015 г. и получава
обезщетение само от НОИ. Със съобщение от 12.02.2015 г., изпратено до
длъжницата и залепено на входната врата на адреса ѝ на 24.03.2015 г., тя
е уведомена за насрочен на 07.04.2015 г. опис, оценка и изземване на движими
вещи. По делото не се съдържат данни насроченият опис да е извършен. На
30.08.2017 г. е подадена молба от взискателя за извършване на справка в
регистъра на БНБ за разкрити банкови сметки на длъжницата и налагане на запор
на наличните, както и да бъде направена справка за получавано от нея трудово
възнаграждение или пенсия и налагане на запор. С постановление за прекратяване
от 16.01.2018 г. е постановено прекратяване на изпълнителното производство, отбелязано
е, че постановлението в влязло в сила на 24.01.2018 г. По молба на взискателя
на 12.10.2018 г. оригинала на изпълнителния лист е върнат оригинала на
изпълнителния лист.
Видно от съдържащите се книжа в
изп.д. № 20198630400644 по описа на ЧСИ С.Х. същото е образувано по молба от
06.03.2019 г. на „С.“ ООД, подадена чрез адв. В.Г., против Л.Б.М. за
събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1528/2013 г. по
описа на СРС. На основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдия-изпълнителя
цялостно проучване на имуществото на длъжника и определяне на изпълнителен
способ. Поискано е да се наложи запор на трудовото му възнаграждение, както и
на банковите ѝ сметки.
На 18.03.2019 г. е изпратено
запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД, до „Банка ДСК“ АД, като са
върнати отговори от банките до ЧСИ за наложени запори. Постъпила е молба от
29.03.2019 г. от длъжницата с искане да бъде вдигнат запора на банковата
ѝ сметка, разкрита в „Обединена българска банка“ АД с довода, че по нея
получава месечни помощи за отглеждането на децата си. На 30.03.2019 г. на Л.Б.М.
е връчена покана за доброволно изпълнение. На 18.03.2019 г. е изпратено и
запорно съобщение до „Генетично и медико - диагностична лаборатория Геника“ ООД
за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, същото е
залепено на 22.03.2019 г. на адреса на третото лице и на 07.05.2019 г. е
изпратено по електронната поща на работодателя.
С определение № 96843 от 17.04.2019
г. по гр.д. № 19145/2019 г. СРС, 42 с-в по реда на обезпечение на исковете е
спрял изпълнението по изпълнителното дело и с молба от 10.05.2019 г., подадена
от длъжницата по изпълнителното производство по изп.д. № 20198630400644 са приложени
обезпечителната заповед. С постановление от 10.05.2019 г. изпълнителното
производство е спряно
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявеният отрицателен
установителен иск е с правно основание чл. 439 ГПК – за установяване на недължимост като погасени по давност на суми за незаплатена
стойност на доставени далекосъобщителни услуги и лихва за забава на плащането
й, за които е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК.
При така предявения иск ищцата следва
да докаже правен интерес, че ответникът претендира плащането на сумите, както и
че е изтекъл определен период от време между две последователни действия на
ответника по събиране на вземанията по изпълнителния лист. В тежест на
ответника е да докаже валидно възникнало вземане срещу ищеца, както и че е
проявил активност за събиране на вземането си като е предявил своевременно
действия за събирането им.
Вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са за ползване на
далекосъобщителни услуги и за лихви, поради което съдът приема, че същите са
периодични и са скрепени с кратката 3-годишна погасителна давност. Макар по
делото да не е приложен конкретен договор, въз основа на който са възникнали
вземанията, с оглед обичайното развитие на гражданския оборот и търговска
практика, настоящият счита, че сумите, предмет на изпълнителния лист така,
както са индивидуализирани, са били предмет на договор с периодично изпълнение.
Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка
на услуги. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от
време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е
различен /в този см. Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС/.
Погасителната давност на
вземания, възникнали въз основа на договори с периодично изпълнение, може да
бъде с по-дългия 5 годишен срок само в хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД – ако вземането бъде установено със съдебно решение. Тогава започва да
тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да
се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б."в" ЗЗД. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
императивна материално-правна норма и за нейното приложение съдът следи
служебно, независимо дали е въведена като оплакване във въззивна жалба. Ето защо
и въззивната инстанция дължи проверка на правилността на извода на
първоинстанционния съд относно възприетия период на погасителната давност по
отношение на процесното вземане. Настоящият състав счита, че заповедта по чл. 410 и
чл. 417 от ГПК и издаденият изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за
установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и в случая СРС неправилно е приел, че от влизането в сила на
заповедта за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК започва да тече нова
петгодишна погасителна давност. Напротив подаването на молбата/заявлението за
изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява
задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на новата
погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство по чл. 410
ГПК, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото изпълнителният лист,
издаден по реда на заповедното производство се издава без да се провежда исково
производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването
на вземането на кредитора. Със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се
разпорежда да се плати и се издава изпълнителен лист на посочено от заявителя
основание, поради което не се променя характерът на задължението. Издаденият
изпълнителен лист в тази хипотеза няма последиците на съдебно решение за
установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, а както вече
беше посочено в случая настоящият състав намира, че тя е кратката тригодишна
давност.
Погасителната давност е сложен
юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото
и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало. Съгласно чл. 116, буква "в" от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Спорно по делото е към кой момент
е приложима разпоредбата на чл. 116 б. „в“ ЗЗД и изтекла ли е погасителната
давност по отношение на претендираните от ответника вземания предвид данните за
извършени действия по изпълнението.
Погасителната давност е прекъсната
с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното
изпълнение давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то
е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен
изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като
насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ,
присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо
плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до
спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от
всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и
книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга,
извършването на разпределението - в този смисъл т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай по издадения
на 11.04.2013 г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на 26.04.2013
г., изпратени са запорни съобщения за налагане запор върху вземания на длъжника.
На 22.01.2015 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжницата,
впоследствие е изпратено съобщение с изх. № 9024/12.02.2015 г. до длъжницата за
насрочен опис на притежаваните от нея движими вещи на 07.04.2015 г., като не се
съдържат данни, че същият да е извършен. Съдът приема, че тези действия са прекъснали
погасителната давност за вземанията и от всяко едно от тях последователно е
започнала да тече нова погасителна давност. На 30.08.2017 г. е постъпила молба
от процесуалния представител на взискателя за проучване на имущественото
състояние на длъжницата и налагане на запори, но липсват данни за извършени
изпълнителни действия по изп.д. 20138630401184 две години назад преди
подаването ѝ, т.е. към 31.08.2017 г. на основание на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона. При така
възприето съдът приема, че искането за налагане на запори по молбата от
31.08.2017 г., с оглед на момента на отправянето му, не е от естество да
прекъсне погасителната давност за вземанията. Този извод не се променя от обстоятелството,
че формално съдебния изпълнител е прекратил производството по изп.д. №
20138630401184 с постановление от 16.01.2018 г.
Във връзка с изложените
съображения по отношение на неприложимостта на чл. 117, ал. 2 ЗЗД към
конкретния случай, както и при съобразяване на данните за прекъсването на
давността с оглед извършените конкретни изпълнителни действия по изп.д. №
20138630401184 на ЧСИ Х., настоящият състав намира, че претендираните вземания, обективирани в изпълнителен лист от 11.04.2013
г. са погасени по давност преди образуваното
на 06.03.2019 г. изп. Д. № 20198630400644 и предприетите по него
изпълнителни действия не могат да прекъснат една вече изтекла погасителна
давност, поради което е безпредметно разглеждането им в настоящото
производство.
В заключение съдът приема, че
погасителната давност за процесните вземания е изтекла и предявените исковете
са основателни, а решението на Софийски районен съд е неправилно и следва да бъде
отменено, като вместо него исковете се уважат.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът приема, че в тежест на ответника следва да се
поставят разноските на ищцата по делото. Пред СРС ищцата е представила списък
за направени разноски в размер на 350 лв., представляващи 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, изплатено в брой видно от договор за правна защита и съдействие
от 29.03.2019 г. и държавна такса в размер на 50 лв., пред СГС е направила
разноски за държавна такса в размер на 30 лв., а ответникът ѝ дължи
посочените суми.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 276067 от 15.11.2019 г. по гр.д.
№ 19145 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 42 състав, с което е
отхвърлен искът с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК на Л.Б.М.
с ЕГН **********, с адрес *** против „С.“ ООД с ЕИК *******със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от С. Ц. с искане за постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата не дължи чрез
способите на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност сумите
от 151, 42 лв. – главница за далекосъобщителни услуги за периода от 05.01.2010
г. до 04.02.2010 г., сумата от 45, 28 лв. – мораторна лихва за периода от
24.02.2010 г. до 22.01.2013 г. и вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отрицателния установителен иск, предявен от Л.Б.М. с ЕГН **********, с адрес ***
против „С.“ ООД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С. Ц., с правно основание чл. 439 от ГПК, че Л.Б.М. с ЕГН **********, с адрес *** не
дължи на „С.“ ООД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С. Ц. заплащане на сумите по изпълнителен лист от 11.04.2013
г., издаден по гр.д. № 1528 по описа за 2013 на СРС, 91 с-в, както следва 151, 42 лв. – незаплатена стойност на
ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 05.01.2010 г. до
04.02.2010г., ведно със законна лихва от 25.01.2013 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и мораторна лихва в
размер на 45, 48 лв. за периода от 24.02.2010 г. до 22.01.2013 г. и 145 лв. - съдебни разноски поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Ц. да заплати на Л.Б.М.
с ЕГН **********, с адрес *** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 350 лв., представляваща сторените съдебни разноски пред първа
инстанция и сумата от 30 лв., представляваща сторените съдебни разноски пред
въззивна инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.