РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Сливница, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. И.ова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20221890200226 по описа за 2022 година
В. С. И. от гр. С., ж.к.“Л.“, бл.***, ет.*, ап.*, ЕГН: ********** е подала жалба
срещу наказателно постановление № 20-1204-002188 от 20.10.2018г., издадено от началник
група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което на основание чл.638, ал.3 от
Кодекса на застраховането й е наложено административно наказание “глоба” в размер на
400,00лв. за нарушени по чл. 638, ал.3 КЗ.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено. Изразява
съмнение в достоверността на изнесените данни и моли за прекратяване на наказателното
постановление. В съдебн заседание се явява, лично. Поддържа жалбата си, тако моли за
отмяна на процесното НП, като сочи разминаване в часа на ксонстатираното нарушения.
Представя копие от полица за сключена застраховка „ГО“.
Ответната по жалбата страна – ОДМВР София, редовно призована пред настоящата
съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище по жалбата, представя
АНП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 29.09.2020г. в 01,20ч. в гр.Божурище, на ПП 1-8в района на 41 км, с посока на
движение към гр.Сливница, свидетелите И. Т. Т. и Н. Б. Г. – полицейски служители към
ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, спират за проВ. движещ се л.а. “П. П.” с рег.№
*************. Установили че автомобилът е управляван от жалбодателя, а е собственост
на „**************“ ЕООД. При проВ.та установили, че водачът, като ползвател, няма
сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност за
автомобилистите”. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на
нарушение № 134243 от 29.09.2020г. на жалбоподателя от И. Т. – мл.автоконтрольор при
ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, в присъствието на свидетеля Н. Г.. Актът е
подписан от жалбоподателя, без отбелязани възражения. Въз основа на така съставения акт
1
за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 20-1204-002188 от 20.10.2018г., издадено от началник група към ОДМВР
София, С-Р ПП ОДМВР София, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на
застраховането й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400,00лв. за
нарушени по чл. 638, ал.3 КЗ.
В съдебно заседание, свидетелите И. Т. Т. и Н. Б. Г., заявява, че потвърждават
изложеното в обстоятелствената част на съставеният и предявен им АУАН, като предвид
дългия срок изминал от съставянето му, не могат да изложат подробности. Потвърждават
подписите си в АУАН. Заявяват, че датата и часа в АУАН се генерират автоматично от
таблета, с който работят.
В съдебно заседание е представена в копие задължителна застраховка “Гражданска
отговорност за автомобилистите”, от която е видно, че същата е сключена на 29.09.2020г. в
13,40ч. от „В. Д.“ ЕООД за л.а. “П. П.” с рег.№ *************. От представената полица е
видно, че срокът на договора е от 13,40ч. на 29.09.2020г., от този момент е и
застрахователния период и периода на застрахователното покритие.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се
установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и
събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че
неточностите относно датата на пътуването се дължи на изминалия продължителен ериод от
време, но толкова, доколкото, по отношение на останалите съставомерни факти,
свидетелските показания се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът
намира същите за правдиви и относим.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е основателна.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение № 134243 от
29.09.2020г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на АУАН ясно е изписано нарушението, констатирано от св.Т. и
св.Г. – управление на л.а. “П. П.” с рег.№ **********, без сключен действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност за автомобилистите”. В акта е
посочено, конкретните норми, нарушени от жалбодателя, нарушението е описано словесно,
като е осигурена възможността жалбодателят да разбере за какво извършено от него
нарушение е привлечен към административна отговорност. Посочена е датата и мястото на
извършване на констатираното нарушение, както и доказателствата, въз основа на които е
установено.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
2
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление № 20-1204-002188 от 20.10.2018г., издадено от началник група
към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, намира същото за законосъобразно, издадено
от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
Преди съдът да направи проВ. на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проВ. дали издадените АУАН и НП отговарят на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни
лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят И. Т. – мл.автоконтрольор към
ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София е материално компетентен да състави процесния
АУАН .
Административнонаказващият орган - началникът на група към ОДМВР София, С-Р
ПП ОДМВР София, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата
на чл.174, ал.3 ЗДвП и от Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на Директора на ОДМВР-София.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното
НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
Установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в
рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат за верни
до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от
ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.
В случая обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение се оспорват от
наказаното лице. В хода на съдебното производство се установи по безспорен начин от
показанията на разпитаните свидетели И. Т. Т. и Н. Б. Г., че жалбодателя е управлявал
моторно превозно без да има сключен действащ договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност за автомобилистите”. Тези констатации се подкрепят и от
представеното копие от застрахователна полица за моторното превозно средство, валидна от
от 13,40ч. на 29.09.2020г. и разпечатката , служебно изискана към часа на установяване на
нарушението и по смисъла на чл.638, ал.3 КЗ представлява нарушение, водещо до
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбодателя.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на В. И. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която
предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
3
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а
именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че
жалбоподателят В. И. не е собственик на управлявания от нея лек автомобил. Обект на
застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в
момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач
е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. В тази връзка В. И. не е представила
доказателства за наличие на „ГО” на процесния автомобил /към 29.09.2020г., в 01:20 часа/
нито в момента на проВ.та, нито в хода на настоящото производство. Видно от приложената
по делото в копие задължителна застраховка “Гражданска отговорност за автомобилистите”,
същата е сключена на 29.09.2020г. от „В. Д. ЕООД за л.а. “П. П.” с рег.№ ****** и срокът на
договора е от 13,40ч. на 29.09.2020г., от този момент е и застрахователния период и периода
на застрахователното покритие, т.е. след констатиране на нарушението. Настоящият състав
намира, че не случайно законодателят и използвал „сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите“, което означава, че за да бъде
управлявано което и да е МПС на територията на страната ни към момента на управлението
му следва да има не само сключена задължителна застраховка , но и тя да е действаща.
Горното се налага с оглед защитата на обществените отношения, които се уреждат, а именно
сигурност за всички участници в движението от настъпването на вреди.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде
определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен
фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно
глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито
наказващият орган биха могли да изменят .
Съгласночл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП.
Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт. Ето защо с оглед изхода на
делото не му се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-1204-
002188 от 20.10.2018г., издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР
София, с което на В. С. И. от гр. С., ж.к.“Л.“, бл.***, ет.*, ап.*, ЕГН: **********, на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 400,00лв. за нарушени по чл. 638, ал.3 КЗ.
4
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5