РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Враца, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420103861 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД срещу СР. МЛ. ЦВ. частичен регресен иск с правно
основание по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за сумата от 5 000.00 лева, от 25 000 лв.
Ищецът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД твърди, че с влязло в сила
Споразумение по чл. 381 и сл. от НПК, одобрено от съда по НОХД № 81/2014г. по описа на
Районен съд - гр. Враца, С. М. Ц. е признат за виновен в това, че при ПТП на 03.08.2013 г.,
на път 111-101, при управление на лек автомобил “*****” с per. № ******, в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта 3,51 промила, е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е причинил средна телесна повреда на Б. Р. Д., изразяваща се в
трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от един месец в
резултат на счупване на лява мишична кост. В резултат на произшествието е пострадала и Р.
Б. Ц. - майка на Б. Д., която е получила лека черепно мозъчна травма, с характер на мозъчно
сътресение с непълен спомен за ПТП, увредено общо състояние, затруднено самостоятелно
придвижване, масивен хематом в областта на челото в дясно; хематоми и охлузвания в
дясно бедро, и долна част на гръдния кош вдясно; посттравматично стресово разстройство.
Посочва, че съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Навеждат се твърдения, че гражданската отговорност на С.Ц., като водач на лек
автомобил “***” с рег. № *****, е застрахована от ЗАД “Булстрад ВИГ” с полица за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” № *********, със
срок на покритие от 26.07.2013г. до 25.07.2014г.
Във връзка с причинените неимуществени вреди на Б. Р. Д. и Р. Б. Ц., последните са
образували и водили срещу ЗАД “Булстрад ВИГ” АД, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на виновния водач, гражданско дело № 20598/2014г. по описа на
СГС, 1-11 състав (гр. дело (В) № 5425/2018г. по описа на САС, 8 състав.) Съгласно
1
решението по посоченото дело, ЗАД “Булстрад ВИГ” АД е осъдено да заплати обезщетения
за неимущестевни вреди в размер на 16 000 лв. на Р. Ц. и в размер на 25 000 лв. - на Б. Д.,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 03.08.2013 г. до окончателното
изплащане.
Въз основа на така постановеното решение и издаден по делото изпълнителен лист, е
образувано изпълнително дело срещу ЗАД “Булстрад ВИГ” АД - изп. дело № ****** по
описа на ЧСИ М. Д. – рег. № 787 на КЧСИ, с взиксател Б.Р. Д.. По същото дело в резултат
на наложен запор върху сметка на длъжника ЗАД “Булстрад ВИГ” АД е изтеглена сумата
42812.52 лв. на 28.11.2018г., от които 25 000 лв. - главница; 13 513,52 лв. - законна лихва и 4
299 лв. - такси и разноски по изпълнението (7-ма претенция по щета № ********* на ЗАД
“Булстрад ВИГ” АД).
В тази връзка и съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), след
изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят има право на регресен иск
срещу причинителя на вредите за изплатеното обезщетение, заедно с дължимите лихви и
разноски, когато причинителят е управлявал моторно превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
За събиране на вземането си за 5 000 лв., представляващо част от изплатената сума от
42812.52 лв. по изпълнително дело № 201887870400299 по описа на ЧСИ Михаил Делибозов
- per. № 787 на КЧСИ, с взиксател Б. Р.Д., ЗАД „Булстрад ВИГ” АД било образувано частно
гражданско дело № 2667/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Враца, 5-ти състав, като в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от С. М. Ц., поради което за ЗАД
„Булстрад ВИГ” АД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу
ответника.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез адв. М.М. оспорва предявения иск. Посочва,
че предвид влязлото в сила споразумение по НОХД №81 по описа за 2014г. на Врачански
районен съд, I нак. състав, не оспорва виновното си и противоправно поведение при
реализиране на ПТП на 03.08.2013г. на път Ш-101 Враца- Криводол, при управление на лек
автомобил „ Опел Корса“ с per. № ВР5541ВМ.
Твърди се, че е видно от приложените като писмени доказателства Решение
№3095/16.05.2018г. по гр. дело 20598 по описа за 2014г. на СГС, I ГО, 11-ти състав и
Решение №2110/22.08.2019г. по в.гр. д. №5425 по описа за 2018г. на САС, ГО, 8-ми състав, с
които е определено обезщетение за неимуществени вреди на постарадало лице е, че
ответника не е участвал в това дело в никакво качество. На основание чл.298, ал.1от ГПК,
тези решения имат сила само между страните, участвали в делото. До колкото ответника не
е участвал в никакво качество, не е привличан като трето лице, не е встъпвал като трето
лице по тези дела, то и на основание чл. 223, ал.2 от ГПК не е обвързан от доказателствената
сила на тези мотиви и от диспозитивите на тези решения. До момента, в който му връчена
Заповед за изпълнение по ч.гр. дело №2667/21г. на PC -Враца не е знаел, че лицето Б. Р.Д. е
имал някакви претенции за обезщетение.
По тази причина оспорва твърдението, изложено в исковата молба, че от
противоправното му поведение са настъпили неимуществени вреди, понесени от Б. Д.,
оспорва да е налице причинна връзка между противоправното деяние и твърдените
травматични увреждания, респективно, оспорва, че същите са настъпили в претендирания
обем и степен. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
малолетния тогава пострадал, макар и под надзора на законния си представител- неговата
майка, е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва и размера на обезщетението
от 25000 лв. като завишено и несъответстващо на понесените от Б. Р.Д. болки и страдания.
Също така поддържа оплакване, че застрахователят не е положил дължимата грижа при
воденето на горепосоченото гражданско дело, тъй като въпреки първоначалните си
твърдения, че предявения иск е необосновано завишен, след постановяване на решението, не
2
го е обжалвал, а след подадена от ищците въззивна жалба нито е изразил становище по
същата, нито е упражнил правата по чл.263, ал.2 от ГПК за подаване на насрещна въззивна
жалба и същото е влязло в законна сила.
Оспорва факта на плащане на застрахователното обезщетение. Приложеното като
доказателство за този факт извлечение от банкова сметка не установявало, че лицето Б. Р. Д.
е получил сумата чрез своята майка и законен представител Р. Б. Ц.
Оспорва предявеният иск и по размер.Посочва, че в настоящото дело претенцията е
заявена като частична в размер на 5000лв. от изплатената сума от 42 812,52лв. по
изпълнително дело № 201887870400299 по описа на ЧСИ Михаил Делибозов- per. №787 на
КЧСИ с взискател Б.Р. Д., без обаче да се уточнява какво включва претендираната сума,
доколкото сумата от 42 812,52 лв. е формирана като сбор от дължими на различини
основания суми: сумата за главница в размер на 25000лв., законна лихва за периода от
03.08.2013г. до 28.11.2018г. в размер на 13513,52лв. и 4299лв. такси и разноски по
изпълнението.
Оспорва дължимостта на сумата от 13513,52 лв., представляваща законна лихва върху
главницата, както и на сумата от 4299,00лв., тъй като не дължи плащането на суми,
произтичащи от отговорността на застрахователя за точното, пълно и своевременно
изпълнение на неговите задължения по застрахователен договор. Това е така, защото не е
налице причинно-следствена връзка между поведението на ответника и направените
разноски на пострадалите за снабдяване с изпълнителен лист, нито за натрупаните в
изпълнителното производство разноски, а още по-малко и за изтеклия период на забава на
застрахователя в изплащането на обезщетението на увреденото лице, за които е било
начислено допълнително обезщетение за забава.
По отношение обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на
неговото регресно право срещу застрахован в хипотезата на чл.274, от КЗ/отм./ и по арг. от
чл.227, т.2 КЗ/ отм./ е формирана непротиворечива практика на ВКС - Решение по т.д. №
705/2009 г., II т.о., Решение № 199 от 10.05.2016 г. пот. д. № 3137 / 2014 г. на ВКС, 1-во т.о.
в смисъл, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви
за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на
обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ/отм. приложими по силата на § 22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ,
бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. / или до датата на предявяване на прекия иск по
чл. 226, ал. 1 , освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини,
които не могат да му се вменят във вина.В тази връзка ответника посочва, че е изпълнил
добросъвестно задължението си по чл.224, ал. 1 от КЗ/отм./, месец след произшествието,
като до тогава са налице обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина, а именно
влошено здравословно състояние.Посочва, че самият той също е пострадал от ПТП-то и бил
хоспитализиран в хирургично отделение на МАЛ“ Христо Ботев“ гр.Враца с гръдна травма,
поради което не са налице основания, съгласно които да дължи по пътя на регреса платените
от ищеца лихви.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното
вземане.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
По частно гражданско дело № 2667/21 г. на Районен съд – гр.Враца е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 560 / 15.07.2021 г., с която е
разпоредено С. М. Ц., ЕГН: ********** от гр. Враца да заплати на кредитора
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" АД ЕИК: ********* следните суми: главница в размер на 5 000,00 BGN /пет хиляди
3
лева/, ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението в съда на
12.07.2021 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 100,00 BGN /сто лева/,
адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 BGN /седемстотин и двадесет лева/.
Видно от представеното копие от протокол от 28.01.2014 г. по НОХД № 81/2014г. по
описа на Районен съд - гр. Враца, съдът е одобрил споразумение по реда на чл.383, ал.1
НПК, по силата на което С. М. Ц. е признат за виновен в това, че при ПТП на 03.08.2013 г.,
на път 111-101, при управление на лек автомобил “****” с рег. № ******, в пияно състояние
с концентрация на алкохол в кръвта 3,51 промила, е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, като е причинил средна телесна повреда на Б. Р. Д., изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от един месец в резултат на
счупване на лява мишична кост. В резултат на произшествието е пострадала и Р. Б. Ц. -
майка на Б. Д., която е получила лека черепно мозъчна травма, с характер на мозъчно
сътресение с непълен спомен за ПТП, увредено общо състояние, затруднено самостоятелно
придвижване, масивен хематом в областта на челото в дясно; хематоми и охлузвания в
дясно бедро, и долна част на гръдния кош вдясно; посттравматично стресово разстройство.
От представените по делото влезли в сила съдебни Решение №3095/16.05.2018г.,
постановено по гр. дело 20598 по описа за 2014г. на СГС, I ГО, 11-ти състав и Решение
№2110/22.08.2019г. по в.гр. д. № 5425 по описа за 2018г. на САС, ГО, 8-ми състав, се
установява, че ищецът ЗАД “Булстрад ВИГ” АД е осъден да заплати обезщетения за
неимущестевни вреди в размер на 16 000 лв. на Р. Ц. и в размер на 25 000 лв. - на Б. Д.,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 03.08.2013 г. до окончателното
изплащане.
Видно от представения по делото изпълнителни лист от 19.11.2018 г. на СГС /л. 9/,
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е осъден да заплати на Б. Р. Д. сумата от
25 000 лева, представляваща обезщетение за неимущестевни вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 03.08.2013 г.
От представеното заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че въз основа на Изпълнителен лист от 19.11.2018 г., издаден по гр. дело №
20598/2014 г. на Софийски градски съд е образувано Изпълнително дело № 20187870400299
със страни: Б.Р. Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Р. Б. Ц., ЕГН **********- взискател и ЗАД „Булстрад ВИГ” АД - длъжник.
Във връзка с ИД № 20187870400299, образувано въз основа на ИЛ от 19.11.2018 г по
гр. дело № 20598/2014 г. на Софийски градски съд на 28.11.2018 г. по специална банкова
сметка № ***********, ************ с титуляр ЧСИ Михаил Делибозов, рег.№ 787 от
КЧСИ , с наредител ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е постъпила сума в общ
размер 42 812.52 лв., включваща главница в размер на 25 000.00 лв., законна лихва в размер
на 13 513.52 лв., изпълнителни разноски в размер на 1 266.00 лв с вкл. ДДС, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200.00 лв, с вкл. ДДС , авансови такси в размер на 66.00 лв и
Такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 3 033.00 лв с вкл.
ДДС.Основанието за плащането е ИД № 20598/2014 г. е обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по ИЛ от 19.11.2018 г., издаден по гр. дело № 20598/2014 г. на СГС.
На 05.12.2018 г. от ЧСИ Михаил Делибозов по банковата сметка на Б. Р. Д. е преведена сума
в размер на 38 513.52 лева, представляваща главница сума в размер на 25 000.00 лева и
законна лихва -сума в размер на 13 513.52 лв.Основанието за плащането от ЧСИ Михаил
Делибозов на Б. Р. Д. е задължение по ИД № 20187870400299 за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по ИЛ от 19.11.2018 г., издаден по гр. дело № 20598/2014 г. на
Софийски градски съд.
По делото е приета и изслушана и съдебно – медицинска експертиза.От заключението
на вещото лице се установява, че Б. Д. е получил счупване на лявата мишична кост в
4
далечния край, като оздравителния период е от порядъка на 3 – 4 месеца.Налице е пряка
причинно – следствена връзка между получената травма и процесното ПТП.
За установяване на обстоятелствата по делото е изслушана и съдебно – автотехническа
експертиза.Вещото лице е отразило, че от техническа гледна точка, след запознаване и
анализ на приложените в делото материали и свидетелските показания на И. П. И., дадени
на 12.04.2022г. в публично съдебно заседание вероятният механизъм на настъпилото на
03.08.2013г. ПТП, е следният:Лек автомобил „*****” с рег. № *********, около 15,40 часа
се е движел по път III-101 от гр. Криводол за гр. Враца. В обратната посока от гр. Враца за
гр. Криводол, по същият път се е движел и автомобил „*******”, рег. № *********. Пътят
за движение, по който са се движели двата автомобила е с две платна за движение,
двупосочен, във всяка посока по една лента.Автомобил с рег.№ ******** се е движел в
дясната си лента за движение от гр. Враца за гр. Криводол, като в него са пътували Р.Б. Ц. -
на предната дясна седалка и Б. Р. Д. - на задната седалка.В един момент, лек автомобил
„********” с рег.№******, движейки се в своята, дясната лента за движение, внезапно е
навлязъл в насрещното платно за движение и се е блъснал челно, малка косо, в насреща
движещият се автомобил „*****”, рег. № ********, в резултат на което се е реализирало
ПТП.Р. са: Р.Б., която удря с глава предното обзорно стъкло на автомобила и го счупва, а Б.
Р. е счупил костта на лявата ръка.В резултат на удара, по двата автомобила са нанесени
материални щети - по двигателите, по предниците, осветителните тела и др.Автомобил „***
***”, per. № ****** по свидетелство за регистрация от 31.07.2013 г. е товарен автомобил, но
на практика има 4+1 места, като лека кола. Има си седалки, колани и др. Посочено е също
така, че е налице причинно - следствена връзка между описаният механизъм на процесното
ПТП и получените от Б. Д. увреждания - счупване на мишлената лакътна кост на лявата
ръка.
Съдът кредитира експертните заключения като обективни, правилни и компетентно
изготвени.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И.
П. И. – водач на лекия автомобил „*****”, рег. № ********. В показанията си пояснява, че
си спомня за катастрофата, но не си спомня нито датата, нито годината. ПТП-то настъпило
на излизане от гр.Враца, преди околовръстния път, който сега го направили. Излизал от
посока Криводол, намирал се в неговото пътно платно, другата кола криволичела наляво,
надясно, усетил, че нещо не е наред и намалил скоростта, карал с около 40 км, дори и по-
малко. Изнесъл се плътно в дясно на неговото платно и другата кола навлязла в същото
платно и последвал челен сблъсък. В неговата кола пътувала – съпругата му Р. Б.и синът му
Б.Р.. На съпругата му се откъснал обезопасителният колан и ударила с глава стъклото,
счупила се закопчалката на колана, по–точно и си счупила с глава предното стъкло. Той
шофирал автомобил „******“ модел ********“. Синът му си счупил ръката, била много зле
счупена – костта даже стърчала леко. Детето и до днес се оплаква, че като се развали
времето го боли счупеното. Р. Ц. от тогава започнала да се държи странно – появили се
паник - атаки. Съпругата му седяла отпред до него, а детето било отзад. Отзад имало
седалка. Автомобилът има четири плюс едно място – стандартно. Това е лека кола, няма
товарен обсег, тя се води товарен автомобил, но си е лека кола. Закупил колата от гр.София
и те я регистрирали така заради данъците, но тя си е лека кола. Има си всичко – колани,
седалки, багажник, щора също. След ПТП-то отишли в болницата и синът им влязъл в
операционната и му поставили някаква игла, не знае точно, какво се води – имплант.
Останали вечерта - той и Р. с Б., спали в болницата – болницата в гр. Враца. Автомобилът
отпред - двигателя бил влязъл леко под автомобила. Поддържал десен курс. Не е завил
вдясно, той криволичел и рязко свил към него, след което последвал сблъсъка. Всичко
станало много странно. Преди да се ударят казал на жена си, че на този човек остреща с
колата нещо му става – може би му е лошо. Предницата на колата му била много зле, фарът
бил счупен на средата.
5
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 ГПК,
като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства – съдебна – автотехническа експертиза и протокол за ПТП.
От приетата като доказателство по делото справка по история на МПС за автомобил
„******”, рег. № ********** /л.105 – 106 / се установява, че същият е регистриран на
31.07.2013 г. със собственик Р. Б. Ц .В графата вид автомобил е отразено: Товарен
автомобил.
Приети като доказателство по делото са и констативен протокол за ПТП, настъпило на
03.08.2013 г. с пострадали лица, както и протокол за оглед на ПТП от същата дата.
При така разкритата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” носи риска; че е
заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди;
че ответника е причинил събитието, управлявайки автомобил с концентрация на алкохол
над допустимата по закон норма.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
Съгласно чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.); застрахователят се освобождава от задължението по
договора за застраховка към застрахования при задължителното застраховане Гражданска
отговорност, когато вредите на третите лица са причинени от застрахования по време на
управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона,
под въздействието на друго упойващо вещество или без да е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, следствие на което е
настъпила щета. Правото на регрес на застрахователя настъпва след заплащане
обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е средство за санкциониране на
виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи,
независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно
застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската
си отговорност.
В случая не се спори и съдът е приел за като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните фактите: 1/ че в причинна връзка с противоправното и виновно поведение
на ответника е настъпило ПТП на 03.08.2013г. на път 111-101 Враца- Криводол, при
управление на лек автомобил „ ***“ с per. № ******, за което ищецът, в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства
относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда. Съдът като взе
предвид, че е налице одобрено споразумение по чл.383, ал.1 НПК, имащо значение на
влязла в сила присъда по НОХД № 81/2014г. по описа на Районен съд - гр. Враца, се
решават въпросите по извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, намира че същото следва да бъде зачетено при настоящото производство относно
гражданските последици от престъпното деяние, а именно че при ПТП на 03.08.2013 г., на
6
път 111-101, при управление на лек автомобил “****” с рег. № *****, в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 3,51 промила, е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, като е причинил средна телесна повреда на Б. Р.Д., изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от един месец в резултат на
счупване на лява мишична кост.
Съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано
противоправно и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е
застрахована при ответното дружество, поради което виновният водач носи отговорност за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди.
За да определи размера на полагащото се обезщетение съдът съобрази следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и
тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общо
възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото,
което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63
г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на
болките и страданията; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни
битови потребности на ищеца в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период,претърпените хирургични интервенции, ограниченията, които е
търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на ПТП, както и отражението, което е
дало процесното ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Б.
Р. Д., съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 25.
000 лева.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат:
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно и недоказано.като
единствено основание за съпричиняване, процесуалния представител на ответника посочва
7
обстоятелството, че пострадалия Б. Р. Д. е пътувал без обезопасителен колан в товарния
отсег на автомобила.Доказателства в тази насока обаче, не са ангажирани.Единствено се
твърди, че автомобила, в който е пострадала Димитров, а именно „**** ***”, рег. № ******
бил товарен, с места 1 + 1, поради което нямало как всички пътници пътуващи по това време
в същия да са били с поставени колани.Това твърдение, обаче, остана недоказано по
делото.Действително,в представената по делото справка по история на МПС за автомобил
„*******”, рег. № ********/л.105 – 106 / е посочено, че същият е регистриран на 31.07.2013
г. със собственик Рени Борисова Ц. В графата вид автомобил е отразено: Товарен
автомобил.Въз основа на тази справка обаче, не може да се направи категоричен извод, че
коментирания автомобил е товарен.На първо място следва да се посочи, че отразеното в
справката е в противоречие с останалите събрани по делото доказателства – заключението
по назначената автотехническа експертиза. Вещото лице е посочило, че автомобил
„********”, per. № *******, по свидетелство за регистрация от 31.07.2013 г. е товарен
автомобил, но на практика има 4+1 места, като лека кола. Има си седалки, колани и
др.Изнесеното от вещото лице съвпада с показанията на свидетеля И. / Автомобилът има
четири плюс едно място – стандартно. Това е лека кола, няма товарен обсег, тя се води
товарен автомобил, но си е лека кола./ Следователно, по делото не е доказано
обстоятелството, че въпросният автомобил е товарен фактически, независимо от отразеното
в справката за регистрация.Дори и хипотетично, в разрез със събраните по делото
доказателство да бъде прието, че автомобил „*********” е товарен автомобил, то не е
установено по несъмнен начин, че именно Б. Р. Д. е пътувал без обезопасителен колан,
доколкото несъмнено е установено, че по същото време в автомобила е пътувала и майката
на Д. – Р. Ц. Следователно, при условията на пълно и главно доказване не е установено
своевременно заявеното с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК възражение за
съпричиняване.
От заключението по ССЕ се установява, че сумата от 42 812.52 лв., включваща
главница в размер на 25 000.00 лв., законна лихва в размер на 13 513.52 лв., изпълнителни
разноски в размер на 1 266.00 лева с вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение в размер на 1
200.00 лв, с вкл. ДДС , авансови такси в размер на 66.00 лв и Такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 3 033.00 лв с вкл. ДДС е заплатена на съдебния
изпълнител. С оглед на това, съдът приема за установено, че сумата от 5000 лв. е заплатено
от застрахователя обезщетение.
Поради което, следва да се разгледа направеното възражение за погасяване вземането
по давност.
Началният момент, от който започва да тече погасителната давност за регресните
претенции на застрахователя, е моментът на изплащане на обезщетението. По въпроса за
началото на давностния срок за регресния иск на застрахователя има задължителна съдебна
практика – т. 14 от ППВС № 7/77 година, която приема, че за регресните искове важи общата
давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица.
8
В случая застрахователната компания е заплатила на 28.11.2018 година
обезщетението за неимуществени вреди. От този момент започва да тече петгодишната
погасителна давност за регресния иск за заплатеното обезщетение. Следователно, към
момента на подаване заявлението в съда - 12.07.2021 г. давността не е изтекла.
Предвид гореизложеното, частичният иск за заплащане на сумата от 5000.00 лева
следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски, в общ размер от
1000.00 лева, от които: 100.00 лева – държавна такса, 850.00 лв. депозит за вещи лица, 40
лева депозит за свидетел, както и 10 лева за два броя съдебни удостоверения.
Предвид т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС на ОСГТК,
настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по
чл. 410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят съобразно
предявената по чл. 422 от ГПК претенция в размер на 100, 00 лева за държавна такса и
720.00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо сума в размер на 820.00 лева.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), че С. М. Ц., ЕГН: ********** дължи ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: ********* сумата от 5000,00 лв., част
от регресно вземане за главница в общ размер от 25 000 лева, представляващо изплатено на
пострадало при ПТП лице - Б. Р. Д. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 03.08.2013 г., реализирано от С. М. Ц., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 12.07.2021 г. до окончателното й погасяване, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 560 / 15.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2667/2021 г.
на Районен съд – гр.Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. М. Ц., ЕГН: ********** да заплати на
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: ********* сумата от 1000.00
лева (хиляда лева), представляваща направените разноски в производството по чл. 422 от
ГПК по гр.д. 3861 / 2021 г. по описа на РС – гр.Враца.
ОСЪЖДА С. М. Ц., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: ********* сумата от 820,00 лева (осемстотин и двадесет
лева), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2667/2021
г. на ВРС.
9
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10