Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 15.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                                           

 Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 2185/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б.Г.Ц., от гр.Русе, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0001683/22.10.2020 г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което за нарушение по чл.18, т.4 от  Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка/Наредба № Н-9/2008г./ и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ му било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лв.

Жалбоподателят  моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          За административнонаказващия орган, редовно призовани, не се явява упълномощен или законен представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липсата на елементи от обективната страна на състава на нарушение, за неправилно приложена санкционна норма, както и поради наличието на предпоставки нарушението да бъде преценено като маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 14.09.2020 г., около 13.00 ч., в с. Ново село, в района на кръговото кръстовище, свид. К.Ц. и Г.Д.– инспектори в РД “Автомобилна администрация”-Русе спрели за проверка товарен автомобил с влекач „МАН“ с рег.№ Т 6744 ВТ, с прикачено полуремарке – и двете собственост на „Кристера“ АД гр. Попово, управляван от жалб. Б.Ц.. От представените от водача документи за автомобила и товар, се установило, че с процесното превозно средство се извършва превоз за собствена сметка на царевица.

          В хода на проверката, жалб.Ц. не могъл да представи на проверяващите заповед за превоза, издадена от лицето, за чиято сметка се извършва превоза - „Кристера“АД гр. Попово.

          С оглед установеното свид. Ц. приел, че жалб. Б.Ц. е извършил нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/2008 г. на МТ, за което му съставил акт.

          Въз основа на този акт и посочените по-горе факти, Директорът на РД “Автомобилна администрация” гр. Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за установеното нарушение и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр наложил на Б.Ц. наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лв.

           Впоследствие, с жалбата срещу това наказателно постановление, жалб. Ц. приложил заверено копие от Заповед № 325/14.09.2020 г., издадена от „Кристера“АД за процесния превоз.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество, се явява частично основателна.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че съставът на нарушението по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/2008 г. на МТ е осъществен виновно от жалб. Б.Ц..

Съобразно тази правна норма, при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице, като в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.

Установява се по безспорен начин в настоящото производство, че на 14.09.2020 г. жалб. Ц. извършвал превоз на царевица за собствена сметка на  „Кристера“АД гр. Попово. При извършената му около 13.00 ч. проверка във връзка с този превоз, жалб. Ц. не представил на инспекторите от РД „АА“-Русе  заповед по чл.18, т.4 от Наредбата, издадена от управляващия „Кристера“ АД.

С оглед на изложеното правилно е ангажирана отговорността на водача на основание чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/2008 г. на МТ.

В същото време обаче, представена е от жалбоподателя и е приобщена по делото Заповед № 325/14.09.2020 г., издадена от „Кристера“АД, която очевидно се отнася за процесния превоз, и в която се съдържат всички необходими реквизити, съобразно разпоредбата на чл.18, т.4 от  Наредба № Н-8/2008 г. на МТ. Доколкото въззивната инстанция по административнонаказателните дела е инстанция по същество, безспорно е, че не съществува пречка в тази фаза на производството да бъдат представяни и събирани относими към предмета на делото доказателства. При тези обстоятелства и при липса на оспорване от страна на АНО на така приобщената от Съда заповед или други доказателства, които да подлагат на съмнение автентичността ѝ и истинността на отразените в нея обстоятелства, следва да се приеме, че такъв документ е съществувал в правния мир към датата на проверката, но по неустановена в хода на делото причина жалб.Ц. не го представил на проверяващите инспектори от РД „АА“-Русе.

Доколкото съгласно § единствен от заключителните разпоредби на Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, същата се издава на основание чл.12б, ал.1 от ЗАПр, то за нарушението по чл.18, т.4 от Наредбата са приложими санкционните норми на чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗАПр.

По мнение на Съда обаче, в конкретния случай, при изяснената по-горе фактическа и правна обстановка, приложима е не възприетата от АНО санкционна норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, а тази на чл.93, ал.2 от ЗАПр.

Основанията за това са следните:

Състава на нарушението по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ еднозначно очертава изпълнителното деяние на водача, с което то се осъществява -  не представя при поискване от контролните органи заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът. Т.е. правната норма не изисква изначално изобщо да не е издаван такъв документ и той да не съществува, а само да не е представен при поискване от контролните органи. Едва, ако в хода на цялото административнонаказателно производство се установи липсата изобщо на процесния документ, то на нарушителя следва да бъде наложена санкция по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, според която се наказва водач, извършващ съответният превоз, без издаден конкретен документ. Т.е., за да ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя по този ред, АНО е следвало при условията на пълно и главно доказване да докаже, че съответният документ изначално не е бил издаван.

Както бе посочено по-горе, тези предпоставки в настоящият момент не са налице – представена е, макар и в по-късен момент, Заповед № 325/14.09.2020 г., издадена от „Кристера“АД, относима към процесния превоз. При това положение, жалб. Б.Ц., като водач на товарния автомобил, следва да понесе административнонаказателна отговорност само за това, че не е представил тази заповед на контролните органи на РД„АА“-Русе, респективно да му бъде наложено предвиденото в чл.93, ал.2 от ЗАПр наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв.

Съдът намира, че доколкото по делото безспорно бе доказано, че жалб. Ц. е извършил нарушението по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, тъй като на 14.09.2020 г., не представил при поискване от контролните органи заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът и съобразно възможностите по чл.63, ал.1 от ЗАНН, при еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, НП следва да се измени, като се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАПр. По мнение на Съда, разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 НПК е приложима, тъй като при разглеждане на въззивни жалби по административнонаказателни дела действа правилото на чл.84 от ЗАНН, според който доколкото в ЗАНН няма специални правила /към настоящият момент/ за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. Обратното би означавало съдът да премира нарушителя като го освободи изцяло от административнонаказателна отговорност при доказаност на извършено административно нарушение от фактическа страна, което противоречи на целите на административното наказание - чл.12 от ЗАНН, доколкото, за да бъде отменено НП се изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение според квалификацията на основанието за ангажиране на административно-наказателната му отговорност в НП, а и според фактите на обвинението.

Обсъжданото по-горе изменение на НП не води до ограничаване на процесуалните права на наказаното лице, тъй като то се е защитавало срещу предявените му с НП факти, не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и това изменение обуславя по-лека административнонаказателна отговорност.

В този смисъл освен трайната практика на административните съдилища е и волята на законодателя, който понастоящем изрично е включил тази възможност в изменената разпоредба на чл.63 от ЗАНН, чието влизане в сила предстои.

Предвид изложеното Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като вместо санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, се приложи относимата санкционна норма на чл.93, ал.2 от ЗАПр.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001683/22.10.2020г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.18, т.4 от  Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, на Б.Г.Ц., от гр.Русе, ЕГН-**********, на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лв., като вместо това,

на осн. чл.93, ал.2 от ЗАПр му се НАЛАГА наказание „Глоба“ в размер на 100.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

         

Районен съдия: