№ 3883
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110106363 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 198, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответницата Ц. Л. С., както следва: за сумата
от 5 832,25 лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги, през периода
09.01.2018 г. до 07.02.2023 г. относно водоснабден имот, находящ се в
********************, клиентски номер ************, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1 544,81 лв. представляваща мораторна
лихва върху главницата, за периода от 10.03.2018 г. до 09.03.2023 г. и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.10.2023 г. в
производството по ч.гр.д. № 37789/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба ищецът излага наличие на облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане на отпадни води и
пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, но не били заплатени дължимите суми
за това. За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия и лихва
за забава в плащането в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, която не е влязла в сила. Прави искане за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба с
който оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Възразява,
че незаконосъобразно ищецът е начислявал суми за ВиК услуги на база, а не въз основа
показанията на монтирания м имота водомер.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът Ц. Л. С., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
1
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198,
ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да
установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:
наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и размера
на нейната цена; по акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на мораторната лихва, по релевираното от ответника Ц. С. възражение за
давност в доказателствена тежест на ищеца бе да установи обстоятелства довели до
прекъсване/спиране течението на давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 37789/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1,
т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
По делото от ищеца е представена справка от АВ-ИР, изготвена към дата 19.01.2024г.,
от която се установява, че Ц. Л. С. има качеството „ипотекарен длъжник“ по отношение
процесният имот. Ответникът Ц. Л. С. не оспорва, че е собственик на имота, поради което
съдът намира, че между нея и ищеца валидно е възникнало правоотношение по доставка на
ВиК услуги в рамките на процесния период.
Ответникът Ц. С. е релевирала възражение, касаещо количеството на доставената в
имота услуга и размера на нейната цена, както и провопогасяващо възражение за давност.
В тази връзка вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е
установило, че ответникът има открита партида при ищцовото дружество – клиентски номер
************ и създадена сметка № **********. Установено е че за отчетен период –
07.02.2018г. до 09.03.2023г. за процесния период са начислявани суми за студена вода и ВиК
услуги на база, поради липса на узаконен водомер. При проверка, служителите на
дружеството констатират, че водомера не е редовен и на абоната е връчено уведомително
писмо № 4060651/31.10.20211г. с бланка № *********, с предписание да предприеме
действия по узаконяване на водомера. Вещото лице посочва, че на основание подадени
данни са издадени фактури, където количеството потребена вода е изчислено в съответствие
с утвърдените от ДКЕВР цени за процесния период и по реда на чл. 39, ал.6 от Наредба № 4
и действащите ОУ. За процесния период количеството вода е изчислено на база поради липса
на узаконен водомер: за периода от 07.02.2018г. до м.08.2020г., вкл. на база 4 лица, а от
м.09.2020г. на база 2 лица. Така задължението на ответника за потребление на вода и ВиК
услуги за процесния период възлиза на сумата от 5832,25 лева, а за лихви в размер на
1544,81 лева.
Във връзка с констатациите на вещото лице, че количествата вода са начислявани
служебно, следва да бъде отбелязано обстоятелството, че по делото с исковата молба са
налични твърдения от ищеца във връзка с основанията за начисляване на процесиите ВиК
2
услуги на база, т. е. "служебно“. Разпоредбите, регламентиращи реда и начина на
начисляване на количеството ВиК услуги при констатации за неузаконен водомер са
регламентирани в Наредба № 4/14.09.2004г. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредбата
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. По
делото е доказано от изслушаната СТЕ, че е налице констатация за нередовен водомер и
известие за нередовен водомер, отправено към потребителя – ответницата, и подписано от
нея. Установи се също така в какво се изразява твърдяната нередовност на уреда и от кога
датира тя. Следователно твърденията за неизправност, респективно за това, че водомера е
неизправен и не е бил подменен за сочения от ищеца период са доказани, поради което
ищецът законосъобразно е начислявал доставената в имота услуга на „база“, а и както се
установи след м.09.2020г. на двама потребителя, като последното не се оспорва и от
ответницата.
Относно възражението за давност: Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите
на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В настоящия
случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 06.07.2023г., поради
което и съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила
преди 06.07.2020г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира, че погасени по
давност са вземанията за главница в размер на 3241,49 лева, чиято изискуемост е настъпила
в периода преди 06.07.2020 г., поради и което установителния иск в тази му част следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на претендираното вземане по
давност. За останалата част от иска за главница – в размер на 2590, 76 лева, относим към
периода от м.07.2020 г. до 07.02.2023г., съдът намира, че ищецът е доставил и отвел питейна
вода до процесния водоснабден имот, поради което и установителният иск за това вземане,
следва да бъде уважен, като основателен.
Съгласно чл. 33 от Общите условия, операторът издава ежемесечно фактури за
потребените ВиК услуги, които потребителите са длъжни да заплащат в тридесетдневен срок
след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от Общите условия, при неизпълнение в срок
на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, обаче, с погасяването по давност на главното
вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това, съдът намира, че от
претендирания размер на законната лихва за забава, погасени по давност са вземанията в
размер на 1175, 28 лева, което води до отхвърляне на иска в тази му част, като
неоснователен. За останалата част от иска за лихва за забава в размер на 369, 53 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 06.08.2020г. до 09.03.2023 г., установителният
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД е основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху
главницата от 2590, 76 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.07.2023г. до окончателното й плащане.
По разноските:
3
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Само ищецът претендира присъждане на разноски. Така съобразно уважената част от
исковете в заповедното производство на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 30,10 лева. В исковото производство съдът констатира, че е пропуснал да събере
дължимата държавна такса, поради което тя следва да бъде начислена и заплатена от
страните съобразно изхода на спора. Общо дължимата такса в производството е 295,08 лева,
от които в заповедното производство е заплатена сумата от 147,54 лева. Следователно
дължима остава сумата от 147,54 лева, която следва да бъде заплатена по сметка на СРС от
страните, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, както следва: от ищеца сумата
от 88,33 лева и от ответника сумата в размер на 59,21 лева. Ищецът е заплатил в
производството сумата от 350,00 лева за изслушване на експертиза, като на ищеца
съобразно цената на исковете и правната и фактическа сложност на делото на основание чл.
78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Или на ищеца от заплатените от него разноски в исковото производство съобразно
уважената част от исковете, следва да му се присъдят разноски в размер на 260,84 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************ срещу Ц. Л. С., ЕГН ********** положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че Ц. Л. С. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 2590, 76 лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги, през периода м.07.2020
г. до 07.02.2023 г. относно водоснабден имот, находящ се в ********************,
клиентски номер ************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 369, 53 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата, за
периода от 06.08.2020 г. до 09.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата в
размер на 3241,49 лева, за периода от 09.01.2018г. до м.06.2020г. и иска за мораторна лихва
за сумата от 1175, 28 лева, за периода от 10.03.2018г. до 05.08.2020г., и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.10.2023 г. в
производството по ч.гр.д. № 37789/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Ц. Л. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 30,10 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Л. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 260,84 лева, деловодни разноски в исковото производство
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
4
районен съд, сумата в размер на 88,33 лева, разноски за държавна такса в исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. Л. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен
съд, сумата в размер на 59,21 лева, разноски за държавна такса в исковото производство,
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5