О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ .………/…..10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 747 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Ц.Н.Н., чрез адв. А.К., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх. № 15006/22.05.2018
г. съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. В исковата молба са
уточнени фактите, на които ищецът основава претенцията си и са представени
доказателства. Същата е връчена на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, който е упражнил
своевременно защитата си по оспорване на претенцията в отговор вх. № 18507/20.06.2018
г., като е изразил становище за неоснователност на иска. В срока по чл. 372 ГПК, ищецът не е подал
допълнителна искова молба. Насрещните
страни са предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Ищецът е
правоспособно и дееспособно физическо лице. Ответникът е правоспособно и
дееспособно юридическо лице, вписано в ТР.
Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена (л. 6 и л.
26). Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора за
наличието на отговорност на застраховател за заплащане на парично обезщетение
за претърпени болки и страдания от смъртта на пострадалата при реализиране
гражданската отговорност на деликвентa, сключил съответната застраховка. Съдът
приема за допустима така предявената претенция. Предявеният размер на иска
надхвърля 25 000 лв., което обосновава родова подсъдност на окръжен съд.
По
предварителните въпроси:
Пледира се
ангажиране отговорността на застраховател по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ да репарира причинени от застрахованото лице вреди, изразяващи се
в претърпени психически болки и страдания вследствие настъпила смърт на пострадалата
от деликта – сестра на ищеца. Предметът на делото определя разглеждането му
като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ), доколкото се касае за абсолютна търговска сделка. Ищецът е освободен от
авансово внасяне на дължимите държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Не са направени възражения по реда за разглеждане на спора.
По доказателствените искания:
Съдът намира представените от ищеца писмени
доказателствата за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване
спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно
заседание.
Искането на ответника за изискване на н.о.х.д.
№ 1298/2013 г. по описа на ВОС, ведно с в.н.о.х.д. № 16/2014 г. по описа на
ВАпС и к.н.д. № 1035/2014 г. по описа на ВКС и приобщаването им към настоящото
дело, следва да се уважи, доколкото присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския относно посочените факти в чл. 300 ГПК.
Искането на ищеца за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при условията на водене, следва да
бъде уважено за установяване на посочените в исковата молба факти, свързани с
претърпените от ищеца болки и страдания.
Искането на ответника, за назначаване на
съдебно-автотехническа експертиза по поставените от него и конкретизирани от
съда въпроси, следва да бъде уважено, доколкото целят да установят основателност
на възражението за съпричиняване от страна на починалата при настъпване
вредоносния резултат.
Искането на ответника да бъде задължен ищеца да
представи оригиналите на приложените към исковата молба документи на основание
чл. 183 ГПК, следва да се остави без уважение, доколкото ответникът не оспорва
обстоятелствата, които се установят с представените копия от ищеца, а именно
родствената му връзка с починалата, вследствие на реализираното ПТП. Относно
приложените копия на присъда и ревизиращи я решения на горните инстанции,
следва да се отбележи, че обективно е невъзможно представянето им в оригинал от
ищеца, а съответните дела следва да се изискат и приложат в настоящото
производство. Не е налице и оспорване на приложения констативен протокол за
ПТП.
Съдът намира за уместно да укаже на страните,
че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства
настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй
като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават
релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя
тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да им бъдат
присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им
укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на
страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в
него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във
връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат становища по
настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и
дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като
обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито
съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността
да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба.
По изложените съображения и на основание чл.
374 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
осъдителни искове от Ц.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000
лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди – психически болки и страдания, вследствие на смъртта на сестра му
Татяна Николаева Новакова, настъпила на 14.06.2013 г., в резултат на настъпило
на 31.05.2013 г. ПТП, виновно причинено от Виктория Нанкова Нанкова, водач на
л.а. „Сузуки Балено“ с рег. № В 4378 КА, застрахован по риска „гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица № 02113000958643 г., валидна до 01.04.2014 г., на основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. § 22 от ПЗР на КЗ /2016 г./, както и мораторна
лихва върху претендираната сума в размер на 30 490.55 лв. /тридесет
хиляди четиристотин и деветдесет лева и петдесет и пет ст./ за периода
22.05.2015 г. до датата на предявяване
на иска – 22.05. 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 22.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отправено
е и искане за присъждане на съдебно деловодните разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК
„Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените от страните писмени
доказателства.
ДА
СЕ ИЗИСКАТ н.о.х.д. № 1298/2013
г. по описа на ВОС, ведно с в.н.о.х.д. № 16/2014 г. по описа на ВАпС и к.н.д. №
1035/2014 г. по описа на ВКС и да се приобщят към настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца
да представи оригиналите на приложените към исковата молба документи на
основание чл. 183 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза, по която вещото лице, след запознаване
с материалите по делото (включително и наказателното дело), да изготви
експертно заключение, в което да даде отговор на въпросите:
1. Можел ли е пешеходецът да избегне
ПТП с оглед началния момент, в който обективно е могъл да забележи
приближаващия към него автомобил, в тази връзка имал ли е видимост към
автомобила и от кой момент най-рано?
2. Къде по широчина на пътното платно е бил пешеходецът непосредствено преди и
след удара с автомобила? В каква посока се е движил пешеходецът в сравнение с
посоката на движение на автомобила?
3. Каква е била скоростта на движение на лекия автомобил и разрешената за
пътния участък?
4. Бил ли е технически предотвратим ударът за лекия автомобил от момента, в
който възниква опасност за ПТП?
5. Да се начертае схема на ПТП с налична пътна маркировка и движението на
пешеходеца и автомобила непосредствено преди момента на удара.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносим от ответника.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза Йордан
Любомиров Михайлов, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд,
раздел V „Съдебно
инженерно-технически експертизи“, който
да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на водене от ищеца, за установяване на
обстоятелствата относно претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в душевни болки и страдания.
УКАЗВА на ищеца, че следва да води допуснатите свидетели в първото открито
съдебно заседание по делото.
ОБЯВЯВА на страните следният проекто - доклад по т.д. № 747 по описа за 2018 г. на Варненски окръжен съд:
В исковата молба ищецът Ц.Н.Н. излага, че е брат на Татяна Николаева
Новакова, починала на 14.06.2013 г., вследствие на ПТП, реализирано на
31.05.2013 г. в гр. Варна. Сочи, че Татяна Новакова пресичала пътното платно на
бул. „Сливница“ по пешеходна пътека „М-8“ в района на ПГСАГ „Васил Левски“ при
разрешителен зелен сигнал на светофара за пешеходците, респ. червен сигнал за
движещите се в двете посоки ППС, като преминала безпрепятствено двете ленти за
движение в посока центъра на гр. Варна, но в лентата за движение в посока
кръстовището с бул. „Ян Хунияди“ се движил лек автомобил „Сузуки Балено" с
per. № В 4378 КА, управляван от Виктория Нанкова Нанкова. Твърди, че водачът на
автомобила - Виктория Нанкова не се съобразила със светещия с червен сигнал
светофар, забраняващ преминаването на ППС и без изобщо да спре, връхлетяла
върху сестра му. В следствие на удара, тялото й било изхвърлено на предния
капак на автомобила, като главата й се ударила в предното панорамно стъкло,
последвало превъртане на тялото и падане на пътната настилка пред автомобила. Сочи,
че двадесет минути след удара, сестра му е била откарана в МБАЛ „Св. Анна"
АД гр. Варна за оказване на медицинска помощ. Като последица от ПТП,
пострадалата получила счупване на черепа в областта на дясната пирамида, задна
лява черепна ямка, контузия на мозъка в двата челни дяла, мазолестото тяло,
мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, многофрагментно
счупване на дъгите на първи и втори шийни прешлени с разместване, порезни рани
по лявата предмишница, кръвонасядания по меките черепни обвивки, долни
крайници, оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия
тилен отвор, оток на белите дробове, емфизем, двустранна хипостатична гнойна
бронхопневмония, пиелонефрит, паренхимна дистрофия на черния дроб, хроничен
хепатит. Излага, че причината за смъртта й е била тежката черепномозъчна травма
- контузия на мозъка в областта на мозъчния ствол и голямомозъчните полукълба,
като уврежданията получени при ПТП са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт.
Твърди се, че с влязла в
сила присъда по н.о.х.д. № 1298/2013 г. на ВОС (изменена по отношение начина на
изтърпяване на наказанието с решение № 55/29.04.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 16/2014
г. на ВАпС, потвърдено с Решение № 386/15.10.2014 г. по к.н.д. № 1035/2014 г.
на ВКС) Варненски окръжен съд признава подсъдимата Виктория Нанкова Нанкова за
виновна в това, че на 31.05.2013 г. в гр. Варна, при управление на л. а.
„Сузуки Балено" с per. № В 4378 КА, по бул. „Сливница", посока
кръстовището с бул. „Ян Хунияди", на пешеходна пътека, нарушава правилата
за движение съгласно чл. 120 ал. 1 от ЗДП: „Когато преминаването на пешеходците
през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът
на пътно превозно средство е длъжен: при подаване на сигнал, който забранява
преминаването - да спре пред пешеходната пътека" и по непредпазливост
причинява смъртта на Татяна Николаева Новакова, ЕГН **********, за което на
основание чл. 343 ал. 3 пр. последно, б. „б" от НК й е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим. Като
твърди, че към датата на увреждането - 31.05.2013 г., за управлявания от
деликвента Виктория Нанкова Нанкова лек автомобил „Сузуки Балено" с per. № В 4378 КА е имало валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" с ответника, за което е издадена
застрахователна полица № 02113000958643/29.03.2013 г., със срок на действие от
02.04.2013 г. до 01.04.2014 г., обосновава качеството си на увредено лице по смисъла
на чл. 265, вр. чл. 267 КЗ (отм.), както
и на потребител на застрахователна услуга, съгласно легалната дефиниция на § 1
т. 1 от ДР на КЗ (отм.), а също и на ползвател на застрахователни услуги,
съгласно чл. 2 ал. 2 от действащия КЗ.
Излага, че макар от смъртта на сестра му да са
изминали пет години скръбта му не е преминала и няма да отшуми, поради
съществуващата приживе близка връзка между тях, изразяваща се във взаимна силна
обич и подкрепа, което засилва психичните болки и страдания, преживени
вследствие загубата й. В тази връзка претендира обезщетение от застрахователя на
делинквента за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.,
както и мораторна лихва върху претендираната сума в размер на 30 490.55
лв. за периода 22.05.2015 г. до
датата на предявяване на иска – 22.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумите
и разноски по делото, като моли съда да постанови решение в този смисъл.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че същите не са доказани по основание и
размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Сочи,
че братята и сестрите не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение
при загуба на близък, като се позовава на ППВС № 4/61 г., ППВС № 5/69 г. и ППВС
№ 2/84 г., както и липсата на прието към момента на подаване на отговора тълкувателно
решение по този въпрос по образуваното тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, ВКС.
Оспорва да е причинена вреда на ищеца. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение и за съпричиняване
от страна на пострадалата (поне 50 %), защото по време на ПТП сестрата на ищеца не се е съобразила с
посоката и скоростта на движение на приближаващия автомобил, с което не е
изпълнила предписаното й съгласно чл. 113, ал. 1, т.1 ЗДвП задължение и сама се
е поставила в превишен риск, независимо дали в конкретната ситуация е била с
предимство спрямо автомобила. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на предявените искове. Позовава се на константната практика на ВКС по отношение
на иска за лихва, като сочи, че такава не може да се претендира като отделна
сума преди и след подаване на исковата молба, а се присъжда от датата на
деликта до датата на изпълнението.
Ищецът не подава допълнителна искова молба, с което размяната на книжа е
приключила.
Подлежащи на доказване факти и
доказателствената тежест за тях:
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: На 31.05.2013 г. е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС л.а. „Сузуки
Балено" с per. № В 4378 КА, Виктория Нанкова Нанкова, в резултат на което
по непредпазливост е причинена смъртта на Татяна Николаева Новакова, сестра на
ищеца. Водачът е признат за виновен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. 1298/2013
г. на ВОС (изменена по отношение начина на изтърпяване на наказанието с решение
№ 55/29.04.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 16/2014 г. на ВАпС, потвърдено с Решение №
386/15.10.2014 г. по к.н.д. № 1035/2014 г. на ВКС) Варненският окръжен съд. Автомобилът
е бил застрахован при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица № 02113000958643,
действаща до 01.04.2014 г.
По правната квалификация (чл. 148,
ал. 1, т. 2 ГПК):
Предявеният от ищеца осъдителен иск за осъждане
на ответника да заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие от причинено от застраховано лице ПТП, следва да се квалифицира по
226, ал. 1 КЗ /отм./, доколкото се касае за пряк иск на близък на починалото лице
срещу застрахователя.
В § 22 от ПЗР на КЗ /2016 г./ е
уреден въпроса относно заварените към датата на влизане на новия кодекс
застрахователните договори като е прието, че ако са сключени преди влизането му
в сила, се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
новия кодекс. Съдът приема, че спрямо процесното застрахователно правоотношение
следва да се прилагат разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането,
доколкото договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и
застрахователя е сключен преди влизането в сила на новия КЗ и съобразно
разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона приложение ще намерят
правилата на част четвърта от КЗ (отм.), в която се включва и текста на чл.
226, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, аналогичен на предявения пред
съда. Липсват данни по делото за друга уговорка между страните.
По доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т.
5 ГПК) и попълването на делото с доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):
На основание чл. 146 ГПК, съдът указва на
ищеца, че дължи доказване на твърдените от него факти, от които извлича изгодни
за себе си правни последици. В тази връзка, ищецът следва да установи механизма
на настъпване на ПТП, както и характера и размера на претърпените вреди.
Ответникът
следва да ангажира доказателства във връзка с твърдението си, че така
претендираното обезщетение е прекомерно завишено с оглед характера на вредите,
както и че е налице съпричиняване на част от тях от страна на починалата сестра
на ищеца; също, че предявените искове са погасени по давност.
Валидността
на застрахователния договор, настъпването на ПТП и влязлата в сила присъда не
подлежат на доказване, доколкото са приети за безспорни между страните факти.
Всяка от страните носи доказателствена тежест
за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството.
УКАЗВА на страните, че на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК може да взема предвид и факти, настъпили в хода на
процеса, но за тези от тях, настъпили преди приключване на размяната на
книжа допълнително следва да се
спазят условията по чл. 147 ГПК (да не
са могли да ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1, във вр. с чл. 374,
ал. 2 от ГПК, че могат да изложат становища по настоящия проект за доклад по
делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване
факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят
това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с
писмена молба с препис за насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно
заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото
определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл. 80 ГПК).
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно
възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба,
в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.11.2018 г. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ преписи на страните
от настоящото определение, като на ищцата се изпрати и препис от молба вх. №
19287/27.06.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: