Р Е Ш Е Н И Е
№481/15.3.2023г.
Град Пловдив, 15.03.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 314 по
описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ю. и О.Р., граждани на Украйна със статут на
бежанци, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 80/23-3389-000014
от 20.01.2023 г. на Д.Ш., командир на отделение в VІ РУ Пловдив към ОДМВР
Пловдив, с която на Ю.Р., ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ***, е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според жалбоподателите оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие
с материалния закон и неспазване на принципа за съразмерност по чл.6 АПК,
поради което се иска се нейната отмяна и присъждане на направените
разноски.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани страни, една от
които е адресат на оспорената заповед, а другата е съсобственик на процесното
МПС, по отношение на което е приложена мярката и представляващо съпружеска имуществена общност, чиито права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от оспорената заповед, с която е
ограничено правото им на ползване върху МПС, и в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено лично на жалбоподателя Ю.Р. на 20.01.2023 г., поради
което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че като собственик на
лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“, с рег.№ ****, на 20.01.2023 г., около
18:05 часа, в град Пловдив, бул. „Цариградско шосе” до № 45, жалбоподателят е
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 2,49 промила,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, заради
което е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение № 734354 от 20.01.2023
г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален
документ, който по безспорен начин доказва извършеното административно
нарушение, който факт не се оспорва от жалбоподателите, дори напротив, налице е
признание на този факт в жалбата. Т.е., управлението на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда е безспорно установен факт.
На Ю.Р. е бил издаден талон за медицинско изследване (л.30), като липсват
данни по делото за извършване на изследването и за резултатите от него, което
обстоятелство само по себе си няма правно значение за законосъобразността на
оспорената заповед. Резултатите от медицинското изследване биха имали значение
единствено за доказване на защитната теза на жалбоподателите, но в случая те не
отричат факта, че Ю.Р. е управлявал МПС след употреба на алкохол.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В настоящия случай по безспорен начин е
установено наличието на всички елементи от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП – жалбоподателят е собственик на МПС, което е управлявал на 20.01.2023 г.
след употреба на алкохол и с концентрация в издишания въздух 2,49 промила.
Т.е., по категоричен начин е доказано нарушението на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, съгласно който на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката
по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма. В този смисъл положителният тест за наличие на концентрация на
алкохол в кръвта много над 0,5 промила е достатъчно основание за
административния орган да изпълни служебното си задължение и да издаде
заповедта за прилагане на принудителната мярка.
В
оспорената заповед са посочени фактическите основания за нейното издаване –
извършеното административно нарушение по ЗДвП, като са описани в достатъчна
степен ясно и подробно времето, мястото и обстоятелствата, при които
нарушението е извършено, и които, каза се по-горе, не се оспорват от
жалбоподателите, а е налице признание в тази насока. Изрично е посочено
правното основание за издаване на заповедта – чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП.
Оспорената заповед съдържа мотиви,
лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни, които дават ясна представа
за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата, представляващо
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Срокът, за
който е наложена мярката, е минималният, определен от законодателя, поради
което за административния орган не е налице задължение да посочи мотиви за така
определения минимален срок на мярката. Ирелевантен за законосъобразността на
оспорената заповед е фактът, че срокът, за който се прилага принудителната
административна мярка, е по-дълъг от срока, за който на жалбоподателите е
предоставен статут на бежанци, тъй като законът не обвързва прилагането на
мярката с гражданство или друг статут на нарушителите, определящ времетраенето
на престоя им на територията на страната.
Противно
на застъпеното от жалбоподателите становище, принудителната административна
мярка е съобразена с принципа на чл.6, ал.1 и ал.2 АПК, съгласно които
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В настоящия случай са
спазени цитираните принципи. При издаване на оспорената заповед
административният орган е упражнил правомощията си добросъвестно и точно е
приложил закона, а самата заповед не засяга други права и законни интереси на
жалбоподателите освен правото им на ползване на притежавания от тях автомобил за определен срок, за да бъде постигната
целта на закона – да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения на ЗДвП, да се осигури изобщо безопасността на движението по
пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението,
включително на нарушителя и другия собственик на МПС, както и на техните деца,
и да се преустановят нарушенията по ЗДвП, която цел е постигната именно чрез
временното прекратяване на регистрацията на МПС и отнемането на възможността на
нарушителя и на други лица да управляват конкретното МПС, за да не се извършват
нови нарушения на правилата за движение по пътищата.
В
този смисъл, след като О.Р. като съсобственик на процесното МПС не е могла да
упражни контрол върху действията на своя съпруг и е допуснала той да управлява
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 2,49 промила, очевидно правото й
на собственост следва да бъде ограничено чрез процесната мярка заради невъзможността
да упражнява правата си с дължимата грижа на добър стопанин и да не допуска
управление на автомобила от друг водач (било то и собственият съпруг,
съсобственик на МПС) след употреба на алкохол.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че тя е издадена от
компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-11675 от 31.12.2021
г. на директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на писмена
мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни реквизити и при
нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. С оглед
изхода на делото на жалбоподателите не се дължат разноски. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Р., ЛНЧ **********, и О.Р., ЛНЧ **********, граждани на
Украйна със статут на бежанци, с настоящ адрес:***, срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 80/23-3389-000014 от
20.01.2023 г. на Д.Ш., командир на отделение в VІ РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: