РЕШЕНИЕ
№ 1385
гр. Велико Търново, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110101985 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. И. Т., чрез адв. Й. Х.
– ВТАК, срещу "Електроразпределение Север" АД – град Варна иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В исковата си молба процесуалният представител на
ищеца развива съображения, че последният е потребител на ел. енергия за недвижим
имот, находящ се в град Велико Търново, *, като ползваната ел. енергия се заплаща по
партида с клиентски номер ********** и абонатен номер **********. Твърди, че на
основание чл. 50, ал. 1, т. „б“ от ПИКЕЕ за периода от 11.05.2022 година до 08.08.2022
година, на ищеца е била начислена за плащане сума за електроенергия в размер на 6
586.31 лева, за която от ответното дружество е била издадена фактура № **********
от 26.08.2022 година. Посочва, че сумата в размер на 1 600.00 лева, представляваща
част от стойността по фактурата е била заплатена от ищеца на ответника на 06.12.2022
година по банков път. Навежда доводи, че с влязло в сила Решение № 119 от
13.01.2023 година по гр.д. № 2483/2022 година на ВТРС, потвърдено с Решение № 305
от 21.06.2023 година по В.гр.д. № 161/2023 година на ВТОС, е прието за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 4 986.31 лева,
представляваща част от коригираното количество електроенергия за периода от
11.05.2022 година до 08.08.2022 година по фактура № ********** от 26.08.2022
година. Твърди, че по силата на съдебното решение следва да се приеме за безспорно
1
установено, че констативният протокол, въз основа на който е издадена фактурата за
цялата сума страда от пороци, както и че няма доказателства, че допълнителното
устройство оказва влияние върху измервателната способност на електромера,
респективно – че не е променена неговата схема на свързване. Посочва, че така
изложеното се отнася не само за сумата в размер на 4 986.31 лева, но и за сумата от
1 600.00 лева, т.е. за остатъка от сумата по фактурата. Направено е искане да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 1 600.00 лева, като платена без правно основание по Фактура № **********
от 26.08.2022 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
процесуалният представител на ответното дружество оспорва предявения иск като
неоснователен. Посочва, че след приключване на съдебното производство по гр.д. №
2483/2022 година на ВТРС е сторнирана изцяло Фактура № ********** от 26.08.2022
година, за което е издадено кредитно известие № ********** от 28.06.2023 година,
както и че за горницата над 4 986.31 лева, която не е била предмет на това
производство е била издадена нова Фактура № ********** от 28.06.2023 година на
стойност 1 599.54 лева, с което е начислена цена на технологичен разход на мрежови
услуги за общо 3835 квтч електрическа енергия. Твърди, че на 08.08.2022 година
служители на "Електроразпределение Север" АД са извършили проверка на
техническото средство за измерване на потребявана от ищеца ел. енергия в град
Велико Търново, *, в съответствие с разпоредбите на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 година/. Развива съображения, че както приложеният констативен
протокол, така и самата проверка са извършени изцяло в съответствие с установените
нормативни изисквания. Ответникът изтъква, че за проверката е съставен и подписан
КП при спазване на всички изисквания на чл. 49 от ПИКЕЕ. Твърди, че в съответствие
с чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ. Развива съображения,
че по тази причина протоколът е годен да породи последиците в чл. 50, ал. 5, вр. ал. 1,
б. „б“ ПИКЕЕ, при което електроразпределителното дружество е извършило
изчисление на потреблението на абоната с 15 792 квтч на стойност 6 586.31 лева за
периода от 11.05.2022 година до 08.08.2022 година. Моли предявеният по делото иск са
бъде отхвърлен като неоснователен. Направено е искане да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител, а ответникът – доставчик
на електроенергия за обект на в град Велико Търново, *, че потребяваната в обекта ел.
2
енергия се заплаща по партида с клиентски № ********** и абонатен номер
**********, както и че на 08.08.2022 година служители на "Електроразпределение
Север" АД - град Варна са извършили проверка на СТИ на посочения обект.
От представения по делото заверен препис на Констативен протокол № 5600653
от 08.08.2022 година /л. 10 от делото/ се установява, че на посочената дата,
длъжностни лица на "Електроразпределение Север" АД - град Варна са извършили
техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ с фабричен № 1127
0318 0028 6535, находящо се в град Велико Търново, *, за клиентски № ********** и
абонатен номер **********. Установява се още, че "СТИ на абоната ще бъде
демонтирано, поставено в найлонов, безшевен чувал и предадено в БИМ за експертиза.
Монтираното ново СТИ има следните показания: 15.8.1 – 000000; 15.8.2 – 0000000;
15.8.3 – 000000; 15.8.4 – 000000; 15.8.0 – 0000000; 2.8.0 – 000000“. В протокола са
посочени имената на служителите на "Електроразпределение Север " АД, които са
участвали в извършването на проверката и е подписан от тях и от *, посочена като
свидетел, присъствал при извършената проверка.
Видно от приложения по делото Констативен протокол № 101 от 15.08.2022
година на БИМ /л. 11/, обект на изследването е СТИ с идентификационен № 1127 0318
0028 6535, предоставено в запечатана индивидуална опаковка, пломбирана с пломба №
690005, съответства на тази, посочен в КП № 5600653 от 08.08.2022 година. При
извършване на проверката е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията,
на клемите и клемния блок на процесния електромер, както и наличие на всички
необходими обозначения на табелката на електромера. Посочено е, че е налице видима
външна намеса и изменения в схемата на електромера - монтирано допълнително
електронно устройство, свързано към платката. Електромерът не съответства на
изискванията за измерване на електрическата енергия. При метрологичната експертиза
не е установено измерване с грешка над допустимата.
Видно от приложените по делото /л. 12, 31-34/ Писмо, изх. №
63517_КП5600653_2/26.08.2022 година на "Електроразпределение Север" АД, ведно с
известие за доставяне; Справка № 63517_35В6 от 25.08.2022 година на
"Електроразпределение Север" АД за корекция при неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на електрическата енергия в съответствие с чл. 50, ал. 1, т. „б“ от
ПИКЕЕ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението,
Справка за потреблението към 08.08.2023 година; Фактура № ********** от 26.08.2022
година, ведно с Приложение А към нея, на ищеца е начислена за плащане в резултат на
корекцията електроенергия на обща стойност 6 586.31 лева за периода от 01.05.2022
година до 26.08.2022 година.
От приложеното по делото заверено копие на Авизо за издадено платежно
нареждане от 06.12.2022 година /л. 9/ се установява, че на посочената дата ищцата е
3
заплатила по сметка на ответното дружество сумата в размер на 1 600.00 лева с
основание на превода „по ф-ра **********/26.08.2022 година“.
С Решение № 119 от 13.01.2023 година по гр.д. № 2483/2022 година на ВТРС,
потвърдено с Решение № 305 от 21.06.2023 година по В.гр.д. № 161/2023 година на
ВТОС и влязло в сила на 21.06.2023 година /л. 18-22/ е прието за установено по
отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата в размер на 4 986.31
лева, представляваща част от цена за коригирано количество електрическа енергия за
периода от 11.05.2022 година до 08.08.2022 година по Фактура № ********** от
26.08.2022 година.
С Кредитно известие № ********** от 28.06.2023 година към Фактура №
********** от 26.08.2022 година /л. 35/ задължението по фактурата е приспаднато и е
издадена Фактура № ********** от 28.06.2023 година, ведно с приложение А към нея
/л. 35-37/ за сумата в размер на 1 599.54 лева, представляваща електроенергия за
периода от 01.05.2022 година до 08.08.2022 година. Приложени са и заверени копия на
Справка за потреблението към 08.08.2023 година; Извлечение за фактури и плащания
към 18.07.2023 година и Извлечение от сметка към 24.07.2023 година /л. 38-41/
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. С оглед вида на търсената защита и
доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът е този, който трябва
да докаже наличието на основание за заплащане процесната сума, включително
наличието на валидно облигационна връзка по договор за продажба на ел. енергия при
публично известни ОУ, както и основанието и размера на вземането си, т.е. че е
извършена проверка на СТИ, че е съставен констативен протокол при спазване на
установените за това правила, че е налице законно основание, даващо му право
преизчислява потреблението на абоната за минал период, както и размера на
начислената сума. В тежест на ищеца е да докаже плащането на посочената в исковата
молба сума, както и възраженията си, изложени в исковата молба във връзка с
начисляването й.
Не е спорно между страните по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ, че
ищецът се явява потребител на енергийни услуги като краен клиент по смисъла на § 1,
т. 41б, вр. т. 27г от ДР на ЗЕ, който купува специфичен вид стока /ел. енергия/. Няма
спор по делото и че имотът, към който е монтиран процесният електромер, е
присъединен към електропреносната мрежа, както и че на 06.12.2022 година ищцата е
заплатила по сметка на ответното дружество сумата в размер на 1 600.00 лева,
представляваща част от сумата по Фактура № ********** от 26.08.2022 година.
4
В случая по делото с влязло в сила решение по гр.д. № 2483/2022 година на
ВТРС е уважен частичният иск на ищеца за вземане, произтичащо от същите
правопораждащи факти. В тази връзка следва да се имат предвид разясненията, дадени
в т. 2 на ТР № 3 от 22.04.2019 година по т. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, а именно,
че обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са
едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те
се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. Настоящият случай е именно такъв – предмет на настоящото производство
е именно разликата /остатъкът/ от вземането по процесната фактура, т.е. касае се до
същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия, незаявен с
предявения преди това частичен иск, обем. По двата иска се оспорва едно и също
вземане, на едно и също основание, но в различен обем, т.е. различни части. С
посоченото по-горе ТР е прието, че предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането
да се оспорва отново основанието на вземането и правната му квалификация. В този
смисъл, доколкото с влязлото вече в сила решение, с което е уважен предявеният
частичен иск, е отречено правото на ответника за начисляване на цялата сума по
фактурата, макар и в частичен размер, то позоваването в последващ процес по иск за
разликата до пълния размер на вземането, възникнало на същото основание и въз
основа на същите факти, е преклудирано. Не са преклудирани правопогасяващите и
правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането, тъй като е
допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин, както и защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. Именно поради
това в ТР е предвидено, че в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част
от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува, както и че
обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се
изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова,
различна СПН. В настоящия случай ответникът не е навел правопогасяващи или
правоотлагащи възражения, а навежда доводи, че е налице основание за начисляване
на сумата по процесната фактура, т.е. че законосъобразно е направена корекция на
потреблението на ищеца - факт, релевантен за съществуването на претендираното
право, т.е. за правото му да задържи заплатената от ищеца сума, но възможността за
позоваването на който е обхваната от пределите на СПН. С оглед изложеното по-горе
обаче, съдът не може да извършва повторна преценка дали в резултат на извършена
проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ
5
законосъобразно е коригирана сметката на ищеца. Освен това ответникът нито твърди,
нито е ангажирал доказателства процесната сума, представляваща остатъкът от сумата
по фактура № ********** от 26.08.2022 година, като платена без основание, да е
възстановена на ищеца, нито е навел възражения, че вземането е погасено на друго
основание или че е налице основание за отлагане изпълнението на задължението.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
претендираната с исковата молба сума в размер на 1 600.00 лева е получена без
основание, поради което и като такава подлежи на връщане от ответното дружество,
респективно – предявения по делото иск се явява основателен и доказан, и като такъв
следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца
за присъждане на разноски е основателна, поради което "Електроразпределение Север"
АД – град Варна следва да бъде осъдено да заплати на С. И. Т. сумата в размер на
524.00 лева, представляваща направените от него разноски по делото, от които 64.00
лева – внесена ДТ и 460.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, със седалище и адрес
на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК
********* да заплати на С. И. Т. от *, с ЕГН ********** сумата в размер на
1 600.00 лв. /хиляда и шестстотин лева/ - получена без правно основание, като
плащане по Фактура № ********** от 26.08.2022 година на 06.12.2022 година, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2023
година, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, със седалище и адрес
на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК
********* да заплати на С. И. Т. от *, с ЕГН ********** сумата в размер на 524.00
лв. /петстотин двадесет и четири лева/, представляваща направени от ищеца разноски
по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6