Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 272/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. № 1588/25.01.2019г.
на „Хао Юин Лай“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Марин Дринов“ №54, представлявано от управителя Д Д чрез адвокат Н.Ч. от Адвокатска колегия гр.
Варна, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
25-ФК/21.01.2019г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С обжалваната заповед на дружеството е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – снек бар
„Китайска стена“, находящ се в гр. Варна, ул.“Марин Дринов“ № 54 и забрана за
достъп до него за срок от 10 /десет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
Издадената заповед се оспорва с твърдения за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е
искане заповедта да бъде отменена. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП не
изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема
за установено следното:
С обжалваната заповед Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП налага на „Хао Юин
Лай“ООД, ЕИК ********* принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – снек бар „Китайска стена“, находящ се в гр. Варна, ул.“Марин
Дринов“ № 54 и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни на основание
чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
От доказателствата по делото категорично е установено,
че на 20.01.2019г. в 12.00 часа от служители в отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна
при ЦУ на НАП в ГД „Фискален контрол“ е извършена проверка в търговския обект,
стопанисван от дружеството. Установено е, че в обекта функционира ФУ с рег. №
3878598/11.12.2017г. Обектът е с площ 104.90 кв.м. и с капацитет 95 места.
Извършена е контролна покупка на обща стойност 43.90 лева, заплатено с в брой с
банкнота от 50 лева на обслужващия в обекта сервитьор. За извършеното заплащане
не е бил издаден фискален касов бон от ФУ.
Контролните органи са приели, че дружеството, в
качеството си на лице по чл.3 от Наредбата, не регистрира и не отчита извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство, с което е
извършило нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от същата наредба. Предвид констатацията,
срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение
серия АN,
№ F468581 от 25.01.2019г. Извършената проверка е
обективирана в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0280205/20.01.2019г.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от
съда писмени доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя. Няма спор, че неиздаването на документ – фискален бон за
получено плащане при осъществена продажба, е предвидена в закона предпоставка
за налагане на принудителна административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Разпоредбата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в
търговски обект/ чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство. В настоящия случай от приложения по делото констативен протокол е
видно, че продажбата на стока е извършена, цената й е заплатена, а сервитьорът
в търговския обект е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от
работещото в обекта фискално устройство. В тази връзка следва да се отбележи,
че обвързващата съда доказателствена сила на протокола от извършената проверка,
регламентирана в чл.50, ал.1 от ДОПК, не е оборена от жалбоподателя.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба издаден по установения
ред за доставка/продажба. Т.е. условието, което поставя правната норма,
послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна
мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или
начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на
съответен документ – фискален бон, което представлява административно нарушение
на чл.185, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ. Налице са всички предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. При налагане на административната мярка,
административния орган действа при условията на обвързана компетентност –
преценката относно обществената значимост на административното нарушение е
направена от законодателя, а не е предоставена на органа. Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл.186, ал.1,
б.“а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие,
а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. Административният орган е посочил фактическите основания
за издаване на заповедта за налагане на ПАМ, а именно-неиздаването от адресата
на заповедта на фискален бон. Именно жалбоподателят е субект на задължението по
чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, да издаде фискален бон при извършване на плащането.
Това неизпълнение на задължението е юридически факт, пораждащ правомощието на
органа по приходите да наложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС-запечатване
на обект. Освен това, продължителността на срока на наложената ПАМ е в
достатъчна степен обоснована, с изложени мотивиращи доводи, предвид изискването
на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Определеният с процесната заповед
срок на запечатване на обекта от 10 /десет/ дни от общо допустимия едномесечен
срок е в минимален размер, като от страна на административния орган са изложени
мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по
целесъобразност да определи именно този срок за действие на мярката, посочвайки
конкретни фактически обстоятелства, обусловили определянето на конкретната
степен на административната принуда-срока за налагане на ПАМ.
Предвид изложеното съдът счита, че оспорения
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителните
основания по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, поради което
и с оглед изхода на спора съдът не дължи произнасяне.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хао Юин Лай“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Марин Дринов“
№54, представлявано от управителя Д Д против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-ФК/21.01.2019г.,
издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: