Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 15.02.2022 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело
№ 1889 по описа на съда за 2021 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „Т. ” ЕООД, представлявано от управителя Е.Т. Б., срещу
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
06.08.2021 г., с което на осн. чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването
на трудово правоотношение между „Т. “ ЕООД и лицето Р.К.К., както и срещу
Предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ, с което работодателят „Т. “ ЕООД е
задължен да предложи на работника Р.К.К. сключване на трудов договор.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на административните актове, поради
издаването им при неправилно приложение на материалния закон и поради допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила.
Жалбоподателят твърди, че лицето Р.К. в деня на инцидента е изпълнявал конкретна
работа - демонтаж на покривна конструкция с обем от 200 кв.м. и срок за
изпълнение два дни, с договорено възнаграждение от 2000 лв. по граждански
договор от 06.07.2021г. като изложените констатации в Постановлението не
съответстват на действителната фактическа обстановка, с оглед на което не са
налице фактическите основания за издаване на Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение между Р.К. в качеството му на работник
и "Т. " ЕООД в
качеството на работодател, както и не са налице такива за издаване на Предписание
по чл. 405а, ал. 4 от КТ. Въз основа на така изложените аргументи жалбоподателят
отправя искане за отмяна на атакуваните административни актове и за присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание и в представената писмена защита с.д.
2738/18.02.2022 г., жалбата се поддържа от упълномощения процесуален представител адв. В.Д.
по изложените в същата доводи.
Ответникът
- Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, чрез гл. юрисконсулт Д.О.-К.
в съдебно заседание и с представените писмени бележки с.д. 2636/17.02.2022 г. изразява становище за
неоснователност на жалбата, отправя искане за отхвърлянето й като такава и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
С
Постановление от 06.08.2021 г. на главен инспектор при Дирекция "Инспекция
по труда" град Варна, на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/ е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Р.К.К. с
ЕГН **********, изпълняващ длъжността "общ работник строителство" в обект – демонтиране на дървена покривна
конструкция на покрив на съществуваща постройка /метална конструкция/, спортна
зала до комплекс „Морски дюни“, находящ се в к.к. „Шкорпиловци“ и работодателя
"Т. “ ЕООД, гр. Варна, с ЕИК **. Въз основа на Постановлението и на
основание чл. 405а, ал. 4 от КТ на
дружеството-жалбоподател е дадено
задължително предписание да предложи на работника Р.К.К. с ЕГН ********** сключването на трудов договор. Произнасянето
на административния орган е мотивирано с установени факти при извършена
проверка във връзка с възникнала трудова злополука на 07.07.2021 г. в обект – комплекс
„Морски дюни“ и спортна зала до комплекс „Морски дюни“,
находящи се в к.к. „Шкорпиловци“, общ. Долни чифлик. При проверката е прието ,
че жалбоподателят "Т. " ЕООД е допуснал на 7.07.2021 г. до работа Р.К.К. за изпълнение
на трудови функции на длъжност „Общ
работник, строителство" при работен
процес за демонтиране на дървена покривна конструкция на височина около 3,50
метра на покрив на съществуваща постройка (метална конструкция), представляваща
спортна зала до комплекс „Морски дюни" , находяща се в к.к. Шкорпиловци, общ. Долни
чифлик, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по
възникналото трудово правоотношение. С оглед на това, на дружеството –
жалбоподател е издадено на 6.08.2021 г. Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение между лицето Р.К.К. като изпълняващ длъжността "общ работник
строителство" и "Т. “ ЕООД гр. Варна като работодател, като е издадено и Предписание
по чл. 405а, ал. 4 от КТ задължаващо работодателя
да предложи на работника сключването на трудов договор.
Като част от административната
преписка по делото са представени и приети като доказателства Декларация по чл. 399 от КТ във
връзка с чл. 402, ал.1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал.1 от АПК и чл.
40, ал.1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК и писмено обяснение, и двете дадени от
Н.А.Й. на длъжност „инвеститорски контрол“ в „Т. “ ЕООД. В декларацията са отразени характеристиките на
трудовия договор на Й., сключен с
дружеството-жалбоподател. В обяснението е отразено, че на 06.07.2021г. след
телефонен разговор с управителя на дружеството Б. е било възложено да се свали покривната конструкция
от спортна зала до к-кс „Морски дюни“, к.к. „Шкорпиловци“, като по уговорка на
управителя с Р.К., Й. се обадила на последния на 07.07.2021г. и му съобщила къде да отиде. Отивайки на обекта след около
40 мин. тя му казала какво е нужно да свърши, след което той започнал, но след около час от започването
на работата се откъртило едно желязо и той паднал от 3.50м. височина.
От представения по делото трудов
договор от 06.08.2021 г. се установява, че същият не е подписан от Р.К. , като на гърба е
отразено негово изявление от 11.08.2021г. , с което той изразява нежеланието си да сключи трудов договор с „Т. “, тъй като не
желае да работи постоянно при тях и има
граждански договор за демонтаж на покрива.
В хода
на съдебното производство са събрани гласни доказателства, като по искане на жалбоподателя
е разпитана като свидетел Н.А.Й.. Същата
дава показания , че познава Р.К. и преди много години е работила с него. Р.К.
трябвало да извърши демонтаж на покрива на една спортна зала в Шкорпиловци,
представляващ дървена покривна
конструкция. Управителя Е.Б. й казал предния ден , че трябва да се премести тази
сграда и К. ще свали покрива, както и че имало подписан с него граждански договор. Договорът бил подписан предния ден в офиса на
„Т. “ ЕООД, т.е. преди започването на работа от Р.К. - свидетелката заявява ,че видяла гражданския
договор именно предния ден. Работата трябвало да се извърши за два дни и да му
се платят 2000 лв. Тя видяла бланката на
която пишело „договор“, като пред нея К. подписал договора, а подписа на Б. бил положен преди това. Й. обяснила на К. къде трябва да отиде и да
си занесе инструментите за да започне работа по договора , според който изпълнението следвало
да приключи за два дни срещу заплащане от 2000 лв. Твърди, че от фирмата следвало да му осигурят
единствено ток за инструментите, а всичко останало той щял да донесе. Свидетелката
знаела, че К. се занимавал със строителство и имал
строителна фирма. След като той паднал,
на другия ден изпратили работници, които демонтирали покривната конструкция
докрай и му било платено. Имало и
разходен ордер за плащането. Свидетелката лично ходила при К. в болницата след като от Инспекцията по труда били дадени препоръки
и предписания за сключване на трудов договор с него. Лично тя носила трудовия
договор за да го подпише, но той категорично отказал и
на гърба на трудовия договор саморъчно написал „не желая да сключвам трудов
договор“.
Разпитаната
свидетелка М.С.Л., заемаща длъжността „счетоводител
и ТРЗ“ в „Т. “
ЕООД заявява , че лично е изготвила
гражданския договор между „Т. “ ЕООД и Р.К.К. и попълнила съдържанието му
ръкописно. Управителят Б. го подписал след което тя дала договора на Н.Й. за да
бъде подписан от страна на К..
Свидетелката дава показания , че знае за извършването на плащане по договора. Твърди, че тя изготвила трудовият
договор на К., но той отказал да го подпише и казал, че не иска да сключва такъв с фирмата.
Разпитаната като свидетел инспектор
М.К.Д. дава показания за нейно присъствие на проверката като посочва, че на 07.07.2021
г. тя заедно с колегата си П.Б.извършили
проверка на процесния обект по повод
настъпил трудов инцидент с лицето Р.К.К.. В обекта се намирала Н.Й. на длъжност инвеститорски контрол. Впоследствие, при документалната проверка бил представен
договор за премахване на въпросната покривна конструкция, сключен между „Т. “ ЕООД и пострадалото
лице Р.К.. Според свидетелката, писмените обяснения на Н. Й. и договора за демонтаж на дървената постройка съдържали
елементите на трудово правоотношение – определени
работно място, трудови функции, размер на трудово възнаграждение от 2000 лв. и срок
за изпълнение на дейността от два дни.
При така
установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :
Предмет на
оспорване са Постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ и Предписание по чл. 405а,
ал. 4 от КТ. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ подлежи на съдебно
оспорване в качеството на индивидуален административен акт, за който липсва
изрична законова забрана за обжалване в нормата на чл. 405а, ал. 7 от КТ, по
аргумент от чл. 159, т. 1 от АПК. Предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ
подлежи на оспорване съгласно изричното изброяване на ал. 7 от правната норма.
Жалбата е подадена от субект с правен интерес от оспорването, доколкото
административните актове имат утежняващ за адресата характер, следователно жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице - адресат на административния акт, за
което е налице интерес от оспорването. Постановлението и Предписанието са
връчени на упълномощено лице на 06.08.2021 г., видно от отбелязването направено
в самия акт. Подадената до АС-Варна жалба е депозирана чрез директора на дирекция „Инспекция по труда“ на 12.08.2021 г., с което е спазен
преклузивният 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед изложеното,
съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Обжалваното постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение, инкорпориращо в себе си и предписанието за сключване на трудов договор, обективират индивидуални административни актове по смисъла
на чл. 21, ал. 2 и ал. 1 от АПК, които подлежат на оспорване по реда на чл. 145
от АПК, респективно на съдебен контрол за законосъобразност.
Оспореното постановление е
издадено от компетентен орган предвид разпоредбите на чл. 405а от КТ и чл. 20
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда". Съгласно визираната норма от КТ , Инспекцията по труда като
контролен орган има компетентност да реагира при непосредствено констатирани
нарушения на трудовото законодателство и
да взема незабавно мерки за
отстраняването им, в това число и да
обявява съществуването на трудово
правоотношение при установено при проверка престиране на труд. Същевременно, съгласно чл. 20 от посоченият Правилник , инспекторите в Инспекцията по труда са контролни органи и при
установяване на нарушение на законодателството имат правомощия по КТ да издават постановления по чл. 405а, ал. 1 от КТ за обявяване
съществуването на трудовото правоотношение, респективно да издават предписания за сключване на трудов договор – съгласно ал. 4 от същата разпоредба.
В конкретния случай,
постановлението е издадено от П.Б.Б. на длъжност главен инспектор в Дирекция "Инспекция
по труда" гр. Варна, т. е. издадено е от длъжностно лице, което по силата
на посочените разпоредби изпълнява функциите на контролен орган и упражнява
правомощията по чл. 405а от КТ.
Като индивидуален административен
акт постановлението е съставено в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни
основания за издаването му, съгласно формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 405а от КТ, когато
се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването
на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните
органи на Инспекцията по труда, като със същото се
установява началната дата на възникване на трудовото правоотношение. Въз основа
на това постановление, контролните органи на Инспекцията по труда дават
предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключването на трудов договор и ако такъв не бъде сключен,
постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено
време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
В случая, релевантни към предмета
на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията между К. и „Т.
“ ЕООД. При формирането на извод, съобразно който правоотношението се определя
като трудово, следва да бъде установено с всички доказателствени средства наличието на договаряне между страните по него по основните елементи на трудовия договор,
които съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ са : място и характер на работата , времетраене на
работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и
допълнително трудови възнаграждения с
постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
Съдът намира, че от събраните
писмени и гласни доказателства не се установява наличието на трудово
правоотношение между „Т. “ ЕООД и Р.К.К.. Не всяко полагане на труд
представлява престиране на работна сила и
основание за квалифициране на
възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла
на чл. 1, ал. 2 от КТ. Когато страните са договорили извършване на конкретно
определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да
получи възнаграждение, касае се за облигационни правоотношения, а не за трудови
такива. Поради липсата на легална дефиниция на понятията "трудов
договор" и "граждански договор", разграничителният критерий
между тях следва да се изведе от правните им характеристики. Трудовият договор
има за предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за
продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен
такъв за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т. е. на
определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място,
със средства и материали на работодателя. Работникът има задължението да спазва определен ред и трудова дисциплина,
да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при
гражданския договор се дължи конкретен резултат за определен срок, при което
изпълнителят е оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще
реализира изпълнението, без да е ограничен от работно време, работно място и непременно лично постигане на резултата. Преценката
дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се
извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора
и действителната воля на страните.
В случая от
доказателствата по делото се установява, че не е било уговорено предоставяне на
работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на
функциите и задълженията за определен от работодателя период от време, на
определено работно място, с оръдия на труда - собственост на дружеството и
месечно възнаграждение с постоянен размер, т.е. липсват характеристики на
трудовия договор - работно време, задължение за спазване на определена трудова
дисциплина, както и йерархичната зависимост на работника при трудов договор, а
е наличен сключен граждански договор между жалбоподателя и Р.К.К..
Видно от съдържанието
на представения договор за демонтаж на дървена покривна конструкция от
06.07.2021г., К. е поел задължение за
демонтаж на дървена покривна конструкция с площ от 200 кв.м. на преместваем
павилион за игри, находящ се в ПИ **. Срокът за извършване на демонтажа е 2
дни, а уговореното възнаграждение е в
размер на 2000 лв. Според договора, работата ще се извършва с техника и
инструменти на изпълнителя, а възложителят следва да осигури само ел.
захранване. Видно от горното, уговорките
по договора го характеризират като договор за изработка. Правната уредба на
договора за изработка се съдържа в разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, като съгласно
същата с този вид договор изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Договорът за
изработка не е формален и съответно за неговата действителност не се изисква
наличието на писмена форма. Независимо от последното, с оглед указаната на жалбоподателя в проведеното на 12.10.2021 г. съдебно заседание доказателствена тежест за установяване съществуването на гражданско
правоотношение между „Т. “ ЕООД и лицето
Р.К.К., както и за установяване на достоверна дата за сключване на представения
по делото граждански договор по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, съдът намира
твърдените от жалбоподателят факти за изцяло доказани.
В съответствие с
гореизложеното , установява се, че в случая не е налице продължително и многократно престиране на труд с установен
работен режим, с уговорено работно време, с уточнени като брой и
продължителност почивки през деня – положителни факти за обратното не са
установени от страна на ответника. Същевременно, установените такива за
еднократност на престацията със сили и средства на изпълнителя сочат на договор
за изработка, при който се дължи единствено постигането на конкретен резултат и то без договарянето на режим на работа и почивки - изпълнителят сам определя начина си на работа
и продължителността на работа. В тази насока е и констатацията за липсата на йерархична зависимост на изпълнителя К. от възложилия на работата „Т. “ ЕООД, както и
факта, че в обжалваното Постановление са изброени елементите на трудовото правоотношение, но без изобщо да са констатирани и вписани
техните параметри - продължителност на
работното време, размер на уговореното трудово възнаграждение, от кога се
престира труда. Следователно , характерните за трудовия договор елементи -
работно време в т. ч. дневни почивки, работно място и задължение
за спазване на определена трудова дисциплина, както и наличието на йерархичната
зависимост на работника при трудовия договор, в случая отсъстват в отношенията между жалбоподателя „Т.
“ ЕООД и Р.К.. Напротив, представените доказателства установяват, че
възложената работа съвпада с целите характерни за граждански договор – определената по съдържание и обем работа е насочена към
постигането на конкретен резултат при еднократност на изпълнението. Установява се, че Р.К. е отишъл на процесния обект със своето
лично оборудване с
цел извършването на конкретно определена работа – демонтаж на дървена конструкция
за срок от два дни, за която възложителят дължи еднократно изплащане на договореното
възнаграждение. Разпитаната в хода на производството свидетелка
Л. категорично заявява, че тя лично е изготвила гражданския договор и го е попълнила ръкописно, а свидетелката Й.
заявява, че е видяла гражданския договор в деня преди инцидента и пред
нея същият е бил подписан от Р.К., като
чрез така събраните доказателствени средства съдът приема за установена достоверността на датата на сключване на този договор. Именно в съответствие
със съдържанието на гражданския договор е установеният отказ на К. да сключи трудов договор с жалбоподателя въз
основа на даденото от ответника предписание.
На следващо място
следва да бъде отбелязано, че в протокола за извършена
проверка и в мотивите на обжалвания административен акт констатациите от фактическа страна са основани единствено на писмените обяснения на Н.Й., като
от К. не е изискана попълнена декларация за работно време, длъжност и трудово
възнаграждение, т. е. за елементите, които навеждат на извод за наличието на трудово правоотношение, нито пък са били
изискани обяснения от него. Ако за жалбоподателя съществува
доказателствената тежест за установяване наличието на гражданско
правоотношение, то за административният орган доказателствената тежест е за установяване
съществуването на трудово правоотношение, с която последният очевидно не се е
справил – няма събрани каквито и да било други доказателства в подкрепа на тезата, че К. действително е
предоставял работната си сила при условията на чл. 1, ал. 2 от КТ, в т. ч. няма
и сведения по чл. 44, ал. 1 от АПК от други работници или служители. Съобразно
служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по трудовото
законодателство е следвало
да събере всички необходими доказателства за да изясни релевантните факти и
обстоятелства, съответно
да
извърши надлежна проверка и преценка и едва след това да
издаде административния акт. След като не е сторил това издателят на процесното постановление е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на чл. 35 и
чл. 36 от АПК – доказателства
за наличието на трудово правоотношение ответникът не представя и в съдебно
заседание, доколкото събраните по негово искане показания на свидетелката М. Д.
съвсем не представляват убедително доказателство за горепосочените релевантни за трудовия договор факти. Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като съобразеното с процесуалния закон
обследване на фактите би могло да повлияе
върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи различни от формираните – повърхностното изследване на
същите е видно и от съдържанието на представената от ответника писмена защита,
в която за изложени неотносими към делото факти за работник с име З.Д. и работодател с фирма „Я. “ ООД. Обсъденото
процесуално нарушение е довело до постановяването на обжалваните административни актове при неправилно приложение на
материалния закон – процесното
правоотношение е гражданско, а не
трудово такова, поради което е налице основанието по чл. 146,
т. 4 от АПК за отмяна на оспорените актове.
Съдът като съобрази даденото пред адм.
орган становище
на Р.К.К., изразяващо нежеланието му за сключване на трудов договор с
дружеството-жалбоподател, приема че обжалваните актове са издадени и в несъответствие с целта на закона формулирана в чл. 1, ал. 3 от КТ, а именно: да се осигури свободата и закрилата на труда, както и
осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите,
работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения.
По тези съображения, съдът намира
жалбата за основателна, което налага отмяна на издаденото постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение като
издадено в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на
закона, както и при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, съставляващи основания за отмяната му по
смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Следва да бъде отменено и предписанието
по чл. 405а, ал. 4 от КТ, с което „Т. “ ЕООД е задължено да предложи на К. сключването на трудов договор, доколкото предпоставка за издаването на такова предписание е реалното съществуване
на трудово правоотношение, а такова в случая липсва.
При този изход на делото и съгласно чл. 143, ал.1 от АПК
ответникът следва да възстанови сторените от жалбоподателя разноски. Последните съгласно представения
списък са в общ размер на 1778.80 лв., включващи: 50 лв. платена
държавна такса ,
1440 лв. с ДДС платено адвокатско
възнаграждение ,
0.80 лв. преводна банкова такса, 288 лв. с ДДС възнаграждение за допълнително проц.
представителство за трето и четвърто съдебно заседание. На първо място посочената в представения
списък сума от 0.80 лв. преводна банкова такса не представлява съдебни
разноски и съответно не подлежи
на възстановяване. На следващо
място, претендираното съгласно представената
на л. 98 фактура за адвокатско
възнаграждение в размер на 288 лв. с ДДС за процесуално представителство в
трето и четвърто съдебни заседания, съдът намира за лишено от основанието по чл.
143, ал.1 от АПК , тъй като от проведените 5
съдебни заседания само по две от тях процесуалният представител на
жалбоподателя е извършвал активни процесуални
действия, като третото
и четвъртото заседания са били отложени, поради липсата на призования свидетел К.. С оглед отправеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждени съдът намира, че делото не се
отличава със съществена фактическа и правна
сложност, поради
което съответстващото на тях адвокатско възнаграждение следва да бъде определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лева без ДДС. Следва да се посочи, че
възнаграждение в посочения размер не следва да се определя поотделно според
броя на оспорените административни актове, щом за тяхното оспорване се развива
едно общо съдебно производство. Неприложима по аналогия е разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, именно с
оглед наличието на специална правна норма, уреждаща размера на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела - чл. 8 от Наредбата. Следователно дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 720 лв. с ДДС, т.е. за разликата до платените
1440 лв. с ДДС адвокатското възнаграждение
се явява прекомерно. По тези съображения ответникът следва да възстанови на
жалбоподателя разноски общо в размер на 770 лв.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Т. ” ЕООД, ЕИК
**, представлявано от управителя Е.Т. Б., Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 06.08.2021 г., с което на осн. чл.
405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Т. “
ЕООД и Р.К.К. с ЕГН **********, както и Предписанието
по чл. 405а, ал. 4 от КТ за сключване на
трудов договор с лицето Р.К.К. с ЕГН **********,
издадени от П.Б.Б. - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"
град Варна.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция
по труда" град Варна да заплати на „Т. ” ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр** , представлявано от управителя Е.Т. Б. направените по делото разноски общо в размер
на 770. 00 /седемстотин и седемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :