Решение по дело №65/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 901
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20197180700065
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 901

 

гр. Пловдив, 19 април 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана КараИ.а, като разгледа административно дело №65 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С.С.П., ЕГН **********,***, представлявана от Адвокатско дружество “Б. и П.”, ЕИК ****, пълномощник, обжалва Заповед №ДК-02-ЮЦР-15 от 01.11.2016г., издадена от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), “Южен централен район” (ЮЦР), с която, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “пристройка към ап. Б-55 (с идентификатор №56784.540.1285.1.85) от сграда №1, ***, в урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-жилищно и обществено застрояване, кв.5 по плана на жил. група А-4,5,6 ЖР”Тракия”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ****, с извършител С.П..

Претендира се обявяване нищожността на оспорената заповед. Алтернативно се поддържа искане за отмяната и поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.  

Ответникът- началник на РДНСК-ЮЦР, представляван от юрисконсулт П.И.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Изрично възразява за прекомерност на заплатените от жалбоподателката адвокатски възнаграждения.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Първоначално по жалба на С.П. против Заповед №ДК-02-ЮЦР-15 от 01.11.2016г. е образувано административно дело №3537 по описа на Административен съд- Пловдив за 2017г., ХХV-ти състав. С Решение №885 от 23.04.2018г. жалбата на П. е оставена без разглеждане в частта и, с която е заявено искане за отмяната на заповедта поради незаконосъобразност; а искането за обявяване нищожността на заповедта е отхвърлено. По касационна жалба на С.П. против Решение №885 от 23.04.2018г. е образувано дело №8724 по описа на Върховния административен съд за 2018г., Второ отделение. С Решение №200 от 08.01.2019г. на ВАС, Второ отделение, е отменено изцяло Решение №885 от 23.04.2018г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Според мотивите на Решение №200 от 08.01.2019г. по административно дело №8724/2018г. на ВАС, жалбата на П. (листи 4-5, дело №3537/2017г.) е подадена в съответствие с изискването на срочност на заявеното оспорване на законосъобразността на процесната заповед. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според посочената като основание за издаването на оспорената заповед (листи 42-45, дело №3537/2017г.), разпоредба на чл.225, ал.1 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. Според Заповед №РД-13-178 от 11.08.2014г. (листи 46-47, дело №3537/2017г.), началникът на ДНСК предоставя (делегира) редица свои правомощия по ЗУТ на началниците на РДНСК, между които и правомощието да издават заповеди от вида на оспорената по делото (т.1). Така посоченото делегиране на правомощия от страна на началника на ДНСК на началника на РДНСК-ЮЦР настоящият състав на съда намира за надлежно направено.

Също така, между страните няма формиран спор досежно обстоятелството, а това се потвърждава и от приетите по делото доказателства, че разпоредената за премахване “пристройка към ап. Б-55 (с идентификатор №56784.540.1285.1.85) от сграда №1, *** представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, според която норма това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство (ЗКН) и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

            Строежът е резултат от извършени на място строителни и монтажни работи по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ или работи, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.

            Строежът е от ІІІ-та категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.3, б.”в” от ЗУТ, тъй като разпоредената за премахване пристройка е изпълнена към апартамент Б-55, който апартамент е част от сграда със смесено предназначение и високо застрояване (чл.21, ал.1, т.3 от ЗУТ, с височина над 15м.), съгласно приетото по делото заверено копие на Разрешение за ползване с №ДК-07-Пд-125 от 08.07.2013г. (листи 52-53, дело №3537/2017г.). Строежът е от ІІІ-та категория и по смисъла на чл.6, ал.3, т.3 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1), според която норма видовете строежи от трета категория буква “в” по смисъла на ЗУТ са смесени сгради с високо застрояване.

            Разбира се, според заключението на вещото лице Я.Н.Р. (листи 25-39) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, част от изпълнените на място строителни работи представляват вътрешно преустройство на апартамент Б-55, което вътрешно преустройство представлява строеж от ІV-та категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б.”д” от ЗУТ, съгласно която норма вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им, са строежи от ІV-та категория. Съответно, вътрешното преустройство на апартамента е от ІV-та категория по смисъла на чл.9, ал.2 от Наредба №1, според която норма строежи от ІV-та са вътрешните преустройства на сградите от първа до четвърта категория включително, с които се променя предназначението, без да се засяга конструкцията и без да се променят натоварванията.

            От една страна, нормите на чл.137, ал.6 от ЗУТ и чл.13, ал.1 от Наредба №1, изрично указват, че строежи или части от тях, коти попадат по един критерий в една категория, а по друг- в по-висока, се категоризират в по-високата категория.

            От друга страна, предмет на оспорената заповед не са изпълнените вътре в апартамента строителни работи, представляващи вътрешно преустройство на същия, а изпълнените към апартамента три пристройки (всъщност две пристройки и навес) към предвидения по одобрения проект обем, които представляват и надстрояване на сградата в участъците на пристройките върху части от общия покрив на сградата, както и върху части от стълбищната площадка на сградата.

            Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, противно на направеното от страна на жалбоподателката възражение, че строежът е от ІV-та категория и е извън обхвата на материалната компетентност на ответника в производството.

На 19.07.2016г. в Регионален отдел “Национален строителен контрол” (РО”НСК”), гр. Пловдив, към РДНСК-ЮЦР, постъпва жалба с Вх.№П-2101-03-739 (лист 69, дело №3537/2017г.) от Й.А.П.и И.Р.Х.(живущи в гр. Пловдив, ж.р. “Тракия”, ул. ****, ********), адресирана до началника на РО”НСК”- Пловдив към РДНСК-ЮЦР (с копие до началника на ДНСК и кмета на Община Пловдив - Район “Тракия”), относно извършването на неправомерно и без всякакви строителни книжа строителни дейности върху покрива на жилищен комплекс “Тракия Плаза”. Извършва се разширяване на апартаменти, като се завземат общи части (част от покрива). Формулирана е молба за извършване на незабавна проверка и предприемане на необходимите действия за предотвратяване на посоченото в жалбата.

С писмо Изх.№П-2101-00779 от 15.08.2016г. (лист 68, дело №3537/2017г.) на началника на РО”НСК”- Пловдив към РДНСК-ЮЦР, се уведомяват кметът на община Пловдив, кметът на Община Пловдив - Район “Тракия”, Й.П.и И.Р., че ще бъде извършена проверка на място и по документи на 25.08.2016г. от 10:30ч. по повод получена жалба с Вх.№П-2101-03-739 от 19.07.2016г.

На 25.08.2016г. е извършена проверка от служители на РО”НСК”- Пловдив към РДНСК-ЮЦР на място на строеж “пристройка към ап. Б-55 (идентификатор №56784.540.1285.1.85) от сграда №1, вх.”Б”, ет.8, гр. Пловдив, ул. ****, кв.5, УПИ Х-жилищно и общ. застрояване. В рамките на проверката е прието за установено, че имотът (поземлен имот с идентификатор №56784.540.1285 по кадастралната карта (КК) на гр. Пловдив) е собственост на множество физически и юридически лица, изброени в Приложение №1 (лист 66, дело №3537/2017г.), съгласно скица №1 от 25.08.2016г. (листи 54-58, дело №3537/2017г.), представляваща извадка от кадастралния регистър (КР) на гр. Пловдив. Строежът (апартамент Б-55) е собственост на С.С.П. по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.07.2014г., с №44, том ІІІ, рег.№5340, Н.дело №444/2014г. (листи 6-9, 59-62, дело №3537/2017г.). Възложител на строежа е С.П.. Строителят е неизвестен. Няма строителен надзор.

Строежът представлява: Извършено е пристрояване към ап. Б-55, както следва:

1. Западните фасадни стени на апартамента са премахнати. Част от терасата към апартамента е приобщена към жилищната площ на апартамента чрез изградена метална конструкция от кутиеобразни профили. Покривът е от покривни панели, а фасадните стени са изпълнени от газобетонни блокчета и гипсокартонови плоскости. Монтирани са 4 броя РVС-дограма (2 врати и 2 прозореца). Пристройката е изградена върху съществуващата тераса и е с размери в план- 1,50м./7,65м./0,60м./2,10м./14,95м. и височина (Н) от 2,70м. Пристройката е в завършен вид.

2. Върху част от покрива на сграда №1 от южната страна на ап. Б-55 е изграден навес от метална конструкция, покрит с покривни панели. Също така е изградена и стена от газобетонови блокчета, обособяваща навеса. Достъпът до него се осъществява чрез премахването на южните фасадни стени на ап. Б-55. Размери в план на навеса- 4,65м./3,70м. и Н- 3,00м.

3. На северната фасадна стена на ап. Б-55 е направен отвор с размер 0,75м./2,00м., чрез който се осъществява достъп до новоизградената пристройка, изградена върху покрива на сграда №1, на кота +21,45м. Пристройката е изпълнена от метална конструкция от кутиеобразни профили, като покривът е изпълнен от термопокривни панели. Стената е от газобетонни блокчета и монтирана РVС-дограма. Пристройката е с размери в план- 6,35м./5,30м. и Н- 3,00м.

Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката П..

За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен акт №37 от 25.08.20016г. (листи 63-65, дело №3537/2017г.), с който установеното на място строителство се квалифицира като извършено без необходимите строителни книжа, без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж. Прието е за установено, че с извършеното строителство са нарушение разпоредбите на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.183, ал.2 от ЗУТ. Съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ.

Видно от констативния акт, същият е подписан от жалбоподателката.

Като приложение №2 (лист 67) към констативния акт е изготвена окомерна скица на констатираното на място строителство върху извадка от инвестиционния проект, въз основа на който е построена сградата.

По делото не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателката да е подадено възражение против съставения Констативен акт №37 от 25.08.2016г., като по делото е прието копие на нарочен констативен протокол от 07.09.2016г. (лист 51, дело №3537/2017г.), съставен от длъжности лица при РО”НСК”- Пловдив към РДНСК-ЮЦР, удостоверяващ това обстоятелство.

Като приложение към писмо с Изх.№П-2101-00-908 от 04.10.2016г. (неприложено по делото) на началника на РО”НСК”- Пловдив към РДНСК-ЮЦР цялата преписка е изпратена на началника на РДНСК-ЮЦР, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225, ал.3 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

На следващо място, според разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж от четвърта до шеста категория или на част от него подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл.169а, ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.

Следователно, за да е незаконен по смисъла на закона определен строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).

Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.

Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.

В случая, доказателствата по делото предпоставят извод, че разпореденото за премахване строителство е изпълнено в периода след 08.07.2013г., на която дата е разрешено ползването на сградата, в която са изпълнени процесните строителни работи, до 25.08.2016г., на която дата е съставен Констативен акт №37, с който е констатирано изпълнението на място на разпореденото за премахване строителство.

Вярно е, че жалбоподателката придобива собствеността върху апартамент Б-55 на 17.07.2014г. по силата на посочения по-горе нотариален акт с №44, но същата правилно е посочена като адресат на оспорената по делото заповед, тъй като е собственик на апартамента, в който е извършено строителството, по аргумент от нормата на §3 от ДР на Наредба №13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол (Наредба №13), съгласно която норма “Адресат/адресати на заповедта” са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж.

Пак според заключението на експерта Р. (лист 27), Технически показатели на жилището по проект, пристроенните обеми и общата площ:

• Площ жилище по одобрен проект - 78,45кв.м. + 31,61кв.м.= 110,06кв.м.

• Пристройка от североизток - 28,80кв.м.

• Пристройка от северозапад - 26,13кв.м.

• Навес от югозапад - 27,80кв.м.

• Тераси:

- пред североизточна пристройка - 38,83кв.м.

- пред северозападна пристройка - 24,08кв.м.

- пред навеса - 21,16кв.м.

Общо: Чиста жилищна площ без тераси - 164,99кв.м.

Тераси - 84,07кв.м.

Навес - 27,80кв.м.

Обща използваема площ от новообразуваното жилище - 276,86кв.м.

            Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира, че изпълнението на разпоредения за премахване строеж е допустимо въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за изпълнението му, тъй като същият се явява пристрояване към строеж от ІІІ-та категория и не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл.147, ал.1 от ЗУТ, позволяващи издаването на разрешение за изпълнението му без преди това да се одобрява инвестиционен проект, нито пък в някоя от изчерпателно изброените хипотези по чл.151, ал.1 от ЗУТ, допускащи изпълнението на разпореденото за премахване пристрояване без издадено разрешение за целта.

Също така, предвид времето на изпълнение на спорния строеж или след 08.07.2013г., на която дата е издадено разрешението за ползване на сградата, в която е изпълнен строежът, изследването на въпроса за търпимостта му в хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), според която норма, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване; те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими; както и изследването на възможността за узаконяването му в хипотезата на §127, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. са обстоятелства, ирелевантни към настоящия спор.

Ето защо, като изпълнен при липсата на одобрен инвестиционен проект, при липсата на издадено разрешение за строеж и след 31.03.2001г., разпореденият за премахване строеж е незаконен и не е търпим по смисъла на закона. Съответно, като издава заповед за премахването му, началникът на РДНСК-ЮЦР прилага материалния закон правилно. Респективно, оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за целта (чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ) и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

Освен това, настоящият състав на съда заповедта за постановена при липсата на съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид наличието на изискуемите реквизити, включително посочване на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаването, както и редът за обжалването и.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.

Следователно, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. Предвид очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и юрисконсултски възнаграждения в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК, за всяка една от трите съдебни инстанции- настоящето дело, дело №3537 по описа на Административен съд- Пловдив за 2017г., ХХV-ти състав и дело №8724 по описа на ВАС за 2018г., Второ отделение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.П., ЕГН **********,***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-15 от 01.11.2016г., издадена от началника на РДНСК-ЮЦР, с която, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “пристройка към ап. Б-55 (с идентификатор №56784.540.1285.1.85) от сграда №1, ***, в УПИ Х-жилищно и обществено застрояване, кв.5 по плана на жил. група А-4,5,6 ЖР”Тракия”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ****, с извършител С.П..

ОСЪЖДА С.С.П., ЕГН **********,***, да заплати на Регионална дирекция за национален строителен контрол, “Южен централен район”, гр. Пловдив, сумата от 500,00 лева, представляваща направените по делото разноски, както и сумата от общо 300,00 лева, представляваща юрисконсултски възнаграждения за трите съдебни инстанции.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/