№ 1047
гр. София, 11.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
С определение №169 от 22.08.2022г. по нчд №186/2022г. Окръжен съд Монтана е
потвърдил Постановление на ОП Монтана от 15.07.2022г., постановено по пр.пр.
№1654/20/22 на ОП Монтана, с което е прекратено досъдебно производство №1266/2020г.
по описа на РУ Монтана, образувано по реда на чл.212 ал.1 от НПК и водено по чл.343 ал.3
б.Б вр.ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 от НК.
В законоустановения срок, срещу определението на ОС Монтана е постъпила жалба
от адв.И. Г., като повереник на М. В. Ц., Я. И. Ц. и В. И. Я. /наследници на починалия И.
Ц./. В жалбата се посочва, че определението е неправилно и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. На първо място се посочва, че изготвената в хода на разследването съдебно-
техническа експертиза е непълна и необоснована. Вещото лице приело, че ..“..точката на
удар между участниците се намира дълбоко в лентата за движение на седловия влекач“ и
„… по необясними причини за настоящата експертиза, водачът /на автобуса/ се движи в
насрещната за него лента за движение“. Заключението обаче не съдържало никаква
експертна обосновка на тези изводи.
Според повереника, приложената Мащабна скица на ПТП не съответства по никакъв
начин на приложената Мащабна скица на ПТП (след ПТП). Видно от втората скица е, че и
двете превозни средства, участници в удара, след произшествието се намират именно в
лентата за движение на автобуса, а не на седловия водач. Също от тази страна, дори извън
пътя се намират отломки от удара и тяло на загинал в катастрофата. Експертизата е следвало
подробно да обясни въз основа на кои данни по делото и специални знания прави това
заключение, очевидно противоречащо на протокола за оглед и приложения фотоалбум, от
1
които е видно друго разположение на превозните средства.
Според експертизата „…въпреки направените констатации, по банкета преди
мантинелата няма изхвърлен материал, а при огледа се установи, че констатираният „пясък“
е леко замръзнал, което е предпоставка да се заключи, че установената черна следа е стара
(от друго МПС, по друго време), а следите по гумите на процесното ремарке са възникнали
на друго място, а не в зоната на ПТП“. Вещото лице не е обяснило защо това е така и какво
значение има то за окончателните констатации, като не става ясно кога и от кого е извършен
този „оглед“. Не било ясно и как и кой е установил „замръзнал пясък“, доколкото няма
никакви изходни данни за метеорологичната обстановка, а е било месец октомври. Ако е
имало замръзвания по пътя, то не е обсъдено значението им за произшествието.
На следващо място повереникът посочва, че „…по необясними за експертизата
причини, водачът на автобуса е дезориентиран“., като това заключение не се подкрепя от
медицинската експертиза, според която същият е бил в добро общо здравословно състояние
и без заболявания. То не се подкрепя и от наличните данни по делото, че водачът не е бил
употребил алкохол. Доколкото автобусът наскоро е бил потеглил на път, а и е било сутрин,
след нощния сън, не можело лесно да се предположи и заспИ.е, както е приел експерта. Не
било посочено дали ударът е станал в светлата част на деня, което обстоятелство би било от
решаващо значение за случая. Не било посочено дали светлините на превозните средства са
били в изправност и дали предпазните колани на автобуса са били в изправност.
Обобщава се, че изготвената експертиза е непълна и противоречива, поради което
прекратителното постановление следва да бъде отменено. Иска се да бъде допусната нова
съдебно-автотехническа експертиза, която да бъде извършена от друг експерт, който да
отстрани посочените пропуски. Доколкото били налице данни за усложнена пътна
обстановка, повереникът посочва, че следва да бъде взета предвид съобразената скорост,
която според експертизата в случая е 44,73 км/ч за автобуса и 45,40 км/ч за влекача. Така
вина за произшествието очевидно има водачът на влекача, който е шофирал с несъобразена
скорост.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата,
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
С определение №169 от 22.08.2022г. по нчд №186/2022г. Окръжен съд Монтана е
потвърдил Постановление на ОП Монтана от 15.07.2022г., постановено по пр.пр.
№1654/20/22г. на ОП Монтана, с което е прекратено досъдебно производство №1266/2020г.
по описа на РУ Монтана, образувано по реда на чл.212 ал.1 от НПК и водено по чл.343 ал.3
б.Б вр.ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 от НК.
В цитираното Постановление за прекратяване от 15.07.2022г., Окръжна прокуратура
Монтана е описала следната фактическа обстановка:
На 23.10.2020г. около 5,25ч. в ОДЦ на ОД на МВР – Монтана е получен сигнал за
2
пътно-транспортно произшествие с починало лице. Местопроизшествието е посетено
незабавно от дежурна оперативна група, извършен е оглед и така е стартирало досъдебното
производство. Установено било, че около 5,25ч. на РП І-1 Е-79, км. 92+359 е възникнало
ПТП между автобус „Фолксваген LT 35“, с рег. № ******* с водач И. Ц., движещ се в
посока Видин-Монтана и товарен агрегат – седлови влекач „Renault Premium“, с рег. №
*******, с прикачено седлово ремарке с № *******, с водач С. В., движещ се в посока
Монтана-Видин. Автобусът „Фолксваген“ се движел по пътя Е-79, който е с интензивен
трафик, в участък със сигнализирано ограничение на скоростта и характерна геометрия, в
тъмната част на денонощието. Водачът И. Ц. е превозвал работници от строителен обект.
Приближавайки зоната на ПТП, за водача условията са били – наклон нагоре и предстоящ
десен завой. По необясними причини, водачът се движел в насрещната за него лента за
движение и с превишена скорост. В този момент срещу него се задал товарен автомобил –
седлови влекач с ремарке (описан по-горе). Водачът на ремаркето С. В., движейки се
съобразено и правомерно в своята пътна лента се прибрал вдясно доколкото това му било
възможно, но независимо от това възникнал челно страничен удар между двете моторни
превозни средства. Автобусът „Фолксваген“, поради по-ниското си тегло подскочил и
достигнал почти до края на кабината на седловия водач. В резултат на този сблъсък,
возещият се в автобуса на предна лява седалка зад водача украински гражданин М. Г.
загинал на място, а водачът на автобуса И. Ц. бил откаран в тежко състояние в болнично
заведение, където по-късно починал. На водача на товарния автомобил С. В. били
причинени травми, но без опасност за живота. По двете моторни превозни средства били
нанесени материални щети.
Изготвена била авто-техническа експертиза, в която експертът установил, че в зоната
на ПТП, разрешената скорост за движение на всички преминаващи през нея МПС е до 60
км/ч. Това е видно от снимките в приложения фотоалбум – зоната е сигнализирана с пътни
знаци и в двете посоки за движение. Скоростите на движение на двете превозни средства са
били следните :на автобус „Фолксваген“ преди ПТП – 71 км/ч., а в момента на удара – 53
км/ч., а на седловия влекач „Рено Премиум“ – преди ПТП – 62 км/ч., а в момента на удара –
52 км/ч. Мястото на удара е определено в точка след постоянния ориентир – край на
мантинелата в левия край на асфалтовото покритие и на 4,40 метра след ръб на бетонна
плоча на водосбор – на 8,40 метра и на 5,50 метра вдясно от избраната линия на измерване.
Тази точка се намира в лентата за движение на седловия влекач. Водачът на автобуса
„Фолксваген“ се е движел в насрещната нему лента за движение преди ПТП-то, с превишена
скорост и без поставен предпазен колан.
По-нататък в постановлението за прекратяване, прокуратурата посочила, че за да е
налице деяние по чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 от НК, следва да е установено по несъмнен,
безспорен и категоричен начин от обективна страна, умишлено нарушаване на правилата за
движение по пътищата от страна на водача, при което той да е допуснал причиняването на
смърт и да е налице пряка причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на
правилата за движение и причинения вредоносен резултат. В конкретния случай, водачът на
3
автобуса – И. Ц. е допуснал нарушение на правилата за движение, което е в причинна връзка
със смъртта на М. Г. и неговата собствена. Водачът Ц. се е движел в насрещната лента за
движение, с превишена скорост. Водачът на седловия влекач – С. В. не е нарушил правилата
за движение и поведението му не е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. При
така установената фактическа обстановка, прокуратурата е направила извод, че е налице
осъществен състав на престъплението, разследвано в хода на досъдебното производство, но
тъй като то е било извършено от водача на автобус „Фолксваген“ – И. Ц., чиято смърт е
настъпила в резултат на пътно-транспортното произшествие, то той би бил отговорен за
настъпилата смърт на пътуващия с него пътник М. Г., както и за причинените увреждания и
материални щети на другия водач на превозно средство – С. В.. Всъщност, водачът, който е
извършил нарушение на правилата за движение е причинил смъртта си, което е довело до
прекратяване на наказателното производство.
Така направените изводи в постановлението за прекратяване на наказателното
производство (неправилно записано досъдебно производство), са били споделени изцяло от
извършилия съдебен контрол първостепенен съд. В обжалваното определение, съдът е дал
отговор на направените от повереника възражения, като е посочил, че не са налице
противоречия между протокола за оглед и изготвената скица на ПТП, че е бил изяснен
механизма на настъпилото ПТП, както и че експертът е дал отговор на всички поставени му
въпроси. В заключението е било отразено, че произшествието е станало в тъмната част на
деня и метеорологичните условия не са в пряка причинна връзка с възникването му.
Водачът на автобуса „Фолксваген“ и пътниците не са били поставили предпазни колани,
поради което и въпросът за тяхната изправност не е относим в случая. Не са били
установени никакви данни за виновно поведение от друго лице, извън водача И. Ц., който е
навлязъл в насрещната лента за движение и се е движил с превишена скорост при
сигнализиран участък на път с ограничение на скоростта. Причината за настъпване на ПТП
обаче не е скоростта на автобуса „Фолксваген“, а навлизането му в насрещното платно за
движение, където е настъпил удара със седловия влекач.
Не може да бъде споделен доводът на повереника, че няма експертна обосновка за
мнението на експерта, че по необясними причини водачът на автобуса се е движил в
насрещната лента за движение. В случая това е констатация, но поради настъпилата смърт
на водача, не може да бъде даден категоричен отговор за причината за това
незаконосъобразно движение, а са изброени примерни хипотези. Освен това, следва да се
обърне внимание, че работниците са приключили работа около 03.50 часа на 23.10.2020г.,
когато са тръгнали от обекта на който са работили, а произшествието е станало около 05,25
часа (т.8 от АТЕ), което опровергава твърдението на повереника за нощен сън от страна на
водача Ц.. Твърди се в жалбата, че според заключението на медицинската експертиза
водачът Ц. е бил в добро общо здравословно състояние, но това обстоятелство не обяснява
незаконосъобразното му поведение и извършените нарушения на правилата за движение по
пътищата, довели до неговата и на пътника Г. смърт.
Базов принцип при правилата движение по пътищата е, че водачите на пътните
4
превозни средства следва да се движат в своята лента за движение. Всъщност, от събраните
по делото доказателства е било категорично установено, че ако водачът Ц. се е движил в
своята лента за движение, дори и с установената превишена скорост на движение от 71 км/ч,
с която той е управлявал автобуса, то удар между него и седловия влекач не би настъпил.
Този извод е направен от експерта в т.7 от изготвената авто-техническа експертиза. В т.8 от
експертизата е посочено, че автобусът с работници се е движел в тъмната част на деня, които
са спели и не са поставили предпазните си колани.
Не е било установено водачът на седловия влекач да е извършил нарушения на
правилата за движение.
По отношение на констатациите, изложени в т.5 от коментираната авто-техническа
експертиза, които коментира в жалбата си повереникът, следва още веднъж да се отбележи,
че отразеното там е част от установеното при огледа на местопроизшествието, но то не е в
пряко причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Настоящата съдебна инстанция не споделя становището на повереника, че изготвената
авто-техническа експертиза е непълна и противоречива. След внимателен прочита на всички
събрани по делото доказателствени материали, въззивната съдебна инстанция счита, че
експертът е дал пълен и изчерпателен отговор на всички поставени му въпроси и не се
налага назначаване на нова експертиза.
В конкретния случай, наблюдаващият прокурор правилно и законосъобразно се е
позовал на разпоредбата на чл.243 ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл.24 от НПК, но
неправилно е посочил като основание т.1 на ал.1 на същия този член („деянието не е
извършено или не съставлява престъпление“). Вероятно се касае до техническа грешка, тъй
като в изложените мотиви в обстоятелствената част на постановлението за прекратяване се
обсъжда извършеното деяние, както и настъпилата смърт на водача на автобус
„Фолксваген“.
Първостепенният съд от своя страна е извършил проверка, съобразно правомощията,
които има по смисъла на чл.243 ал.5 и ал.6 от НПК и е потвърдил атакуваното
постановление за прекратяване на Окръжна прокуратура Монтана.
Настоящата съдебна инстанция установи, че неправилно Окръжна прокуратура Монтана
е посочила като основание за прекратяване чл.24 ал.1 т.1 от НПК, вместо по чл.24 ал.1 т.4 от
НПК – деецът е починал. Поради това, съобразно разпоредбата на чл.243 ал.6 т.2 от НПК,
Апелативен съд София намери, че са налице основания за изменение на основанието за
прекратяване на наказателното производство (не само на досъдебното производство), които
обстоятелства е следвало да бъдат отбелязани и при съдебния контрол, осъществен от
първата съдебна инстанция.
Въз основа на гореизложените съображения, Софийски Апелативен съд намери, че
следва да бъде изменено определението, постановено от ОС Монтана, както и
Постановлението на ОП Монтана в посочения смисъл.
5
Воден от гореизложеното и на осн.чл. 243 ал.8 вр.ал.6 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №169 от 22.08.2022г. по нчд №186/2022г., постановено от
Окръжен съд Монтана, както и Постановление за прекратяване на наказателното
производство по пр.пр. № 1654/20/22г. на ОП Монтана, д.п. №1266/2020г. по описа на РУ
Монтана, в частта относно основанието за прекратяване, като се счита прекратено на
основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.4 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6