№ 103
гр. Варна, 28.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20253000500111 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
К. Д. Я., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. П. Г.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, редовно призована чрез Апелативна
прокуратура - Варна, представлява се от прокурор С.К..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилият писмен отговор.
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
1
Образувано е по въззивни жалби и на двете страни по спора по гр. д. №
1191/2024г. на Окръжен съд - Варна, по което е постановено обжалваното пред
настоящата инстанция решение № 1206/14.11.2024г. Ищецът К. Д. Я., чрез
процесуален представител – адв. Г. обжалва решението в частта, в която е
отхвърлен предявеният от него срещу Прокуратурата на Република България
иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над присъдената сума от 20
000лв. до претендираните 40 000лв. и с правно основание чл.86 ЗЗД за
разликата над присъдените 2 751,38лв. до претендираните 5 502,80лв.,
представляващи компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за
периода от 14.06.2023г. до 18.06.2024г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Твърди се, че съдът
не е обсъдил всички релевантни за определяне на следващото му се
обезщетение обстоятелства, не е призната тежестта на накърнената репутация
като возещ фактор за промяна на името на ищеца в търсене на изход за
продължаване на професионалната му реализация. Необосновано съдът не е
приел като фактор за отрицателното влияние в семейните отношения на
ищеца и връзката му с децата му на широката медийна разгласа на
незаконното обвинение и страхът от „клеймото“ върху името му. Счита се, че
преценката на съда относно прогнозата за овладяване на психотравмата на
ищеца и извода, че наказателното производство не е оставило трайни и
неблагоприятни последици в живота на ищеца са неправилни, в резултат на
което са направени необосновани и неправилни изводи за справедливия
размер на обезщетението. Иска се от настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната част и
уважи исковете в предявените размери, ведно с присъждане на направените по
делото разноски.
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания.
Ответната страна – Прокуратурата на Република България обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е осъдена да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че определеният от
съда размер на обезщетението не съответства на установената фактическа
обстановка, на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайно установената съдебна
2
практика в областта на неимуществените вреди. Не е отчетено в достатъчна
степен, че прогнозата за овладяване на психотравмата е благоприятна и
осъществима, посредством терапевтична намеса. Не е съобразено, че
наказателното производство не е повлияло на търговската дейност на
управляваното от ищеца дружество и от доказателствата по делото не се
установява причинна връзка между отлива на клиенти и накърнената
репутация на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и
отхвърляне на иска за сумите, предмет на обжалване, евентуално за
намаляване на присъденото обезщетение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само по въззивната жалба на
Прокуратурата на Република България, с който същата се оспорва като
неоснователна.
С определение № 154/14.03.2025г. съдът е оставил без уважение
направените от въззивника К. Я. доказателствени искания.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната ни
жалба. Оспорвам въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ.
Поддържам подаденият писмен отговор срещу нея. Няма да соча други
доказателства. Представям списък на разноските.
ПРОКУРОР К.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната
жалба на Окръжна прокуратура - Варна. Оспорвам въззивната жалба на
насрещната страна, както и подадения писмен отговор. Няма да соча други
доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представения от процесуалния представител на
въззивника списък на разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата на
Окръжна прокуратура – Варна като считам, че за да присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. съдът в недостатъчна степен е
3
оценил всички фактори, които би следвало да се вземат предвид при
присъждане на такъв тип обезщетение. В жалбата на Окръжна прокуратура -
Варна е акцентирано върху обстоятелствата относно психотравмата, че изхода
от нея е благоприятен, тя няма траен и необратим характер, а също така, че
наказателното производство не е попречило на ищеца в качеството му на
подсъдим да върши своята търговска дейност. Действително съдът е преценил
продължителност на воденото наказателно производство, но тази
продължителност се следва от характера на наказателното дело, което разбира
се спор няма, че в крайна сметка се оказва незаконосъобразно, но следва да се
има предвид и това, че по време на наказателното производство ищеца е
търпял минимум ограничения. Той е бил с най-леката мярка за неотклонение
„подписка“ и в самото наказателно производство не е имало какъвто и да е
луфт, каквото и да е забавяне в резултат на някаква дейност на прокуратурата.
Напротив: то е водено ритмично. Характерът на самото производство и
наложителността да се назначават специални експертизи при такъв вид
обвинения и както е известно особено в съдебната фаза на наказателното
производство експертизата, която променя самия обрат на производството, са
фактори, които преди всичко влияят върху тази продължителност, но самите
ограничения, които са наложени с оглед най-леката мярка за неотклонение не
са били така драстични и големи. По отношение на коментираната
психотравма: на първо място тя няма необратим характер и тя отшумява. На
второ място съдът в недостатъчна степен е обсъдил доказателствата относно
произхода на тази травма. Да, действително негативните изживявания са
свързани с водене на наказателното производство, но самата психотравма има
и друг източник на съществуването й и това се извежда от доказателствата по
делото, които в този контекст не са в достатъчна степен коментирани от съда.
Установява се, че не толкова наказателното производство колкото самата
случка – удавяне на дете в басейн с някакъв проблем в конструкцията и
експлоатацията е довело да тази психотравма. Ищецът, съдейки от
заключението на вещото лице, е развил фобия от басейни, т.е. самата
ситуация, че в някакъв басейн с повреда е починало дете е довело до тази
фобия. Съпругата на ищеца посочва, че при всяка почивка той като
специалист и като запознат с функционирането на басейните, е ходил преди
това да изследва басейна, какво представлява и дали той няма да създаде
някакъв проблем. Следва да се отчете, че не само наказателното производство,
4
а самия факт, че се е случило и той е бил по някакъв начин съпричастен към
тази случка, че е имало загинало дете в басейн, ситуацията също в не малка
степен се е отразила на тази психотправма, а в тази насока няма каквито и да е
коментари от страна на съда независимо от наличните доказателства.
Действително са факт негативните изживявания от цялостното водене на
наказателното производство, но не е доказано наличие на отчуждение и
изолация. Не се установява ищецът да е бил изолиран, отблъснат и
пренебрегнат както от най-близкото си обкръжение, така и от близки и колеги.
В показанията си свидeтелката А. говори за състоянието на ищеца и това, че й
е било известно, че той приема медикаменти, но не говори за някакво
отрицателно отношение от негови колеги от страна на професионалната му
среда. Относно медийното разпространение - факт е, че обществото следва да
бъде информирано при водене на наказателното производство и не във всички
случаи се развива наказателното производство до осъждане, но следва да се
има предвид и това, че прокуратурата няма механизми, чрез които да влияе
как точно ще се отрази медийно едно водено наказателно производство.
Самият характер на публикациите, изказа, стила на журналистите е извън
възможностите за каквато и да е регулация от страна на прокуратурата.
Всички тези факти и обстоятелства, както и аргументите в жалбата на
Окръжна прокуратура – Варна не са в достатъчна степен отчетени и ако биха
били съобразени, то съда би стигнал до извод за по-ниско обезщетение за
причинените неимуществени вреди, които са факт разбира се. Отговорността
тук е обективна, но не и в тази степен, в която е преценил окръжния съд.
Имайки предвид всичко това Ви моля да уважите жалбата на Окръжна
прокуратура – Варна и в този смисъл да постановите Вашият съдебен акт.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите нашата
жалба и да оставите без уважение жалбата на Прокуратурата на РБ. Както в
отговора, така и в самата въззивна жалба сме дали подробно аргументи защо
считаме решението в необжалваната от нас част за правилно и
законосъобразно, и съответно за неправилност и незаконосъобразност в
обжалваната от нас част. Детето, за което говори колегата, се казва С. и
завинаги остана на 14г. Всъщност независимо, че езика на колегата е
технически и се опитва да махне личността и личното от тази трагедия
всъщност то съществува. Аргументите, че прокуратурата не знаели как ще се
отразят публикациите в пресата за воденото наказателно производство срещу
5
г-н Я., са нелогични. Ще си позволя да акцентирам днес само върху две важни
особености, които считам, че са важни за разбиране предмета на спора по
настоящото дело. Първият акцент това е тежестта на накърнената репутация.
Човекът е социална единица и в този смисъл взаимодействието му с
обществото е важно във всеки един аспект от живота му. Социологията е
дисциплина, която изследва нашето общество и връзката на човека с него, а
според социолозите доминантата при определяне на негативния публичен
образ е влиянието на медиите. В настоящият случай всеки непредубеден може
да се увери, че дори и днес от публикациите в интернет пространството г-н Я.
е „дамгосан“ и като човек, и като професионалист. Колко зле е това за бизнеса
на един човек мисля, че всеки от нас може да прецени дори и без да навлизаме
в детайлно социално-икономическо проучване. Вторият акцент, върху който
искам да насоча Вашето внимание, това е влиянието на медикаментозното
лечение. По делото има данни на какво лечение е бил подложен г-н Я. във
връзка със здравословното му психическо състояние. Всеки непредубеден
може лесно да се увери както от публикациите в интернет, така и от
заключението на вещото лице, че това лечение има своята цена както буквално
като стойност, така и като увреждане върху здравето. Тук е мястото да
отбележа, че гаранция за излекуване на една психическа травма няма.
Мозъкът на човека е „тerra incognita“/превод: непозната земя/ в много голяма
степен за съвременната наука. Да, възможно е преодоляването на тази травма,
но сигурен резултат няма, с оглед на което всяка една прогноза всъщност е
гадаене, наблюдаване на един глобус, а не научно обоснована теза. В тази
връзка считаме, че по делото няма сигурни доказателства, че г-н Я. някога в
близко или далечно бъдеще би могъл да преодолее това, което се е случило с
него. В крайна сметка твърде дълго продължава този кошмар за него. Дори и
днес информацията за него съществува, не е възможно напълно това да бъде
забравено. Моля за Вашето решение, с което да уважите жалбата ни,
съответно да оставите без уважение жалбата за насрещната страна и да ни
присъдите сторените по делото разноски съобразно представения списък.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Я.: Уважаеми апелативни съдии, аз съм написал това,
което искам да кажа, то е приложено към делото. Не съм съгласен с жалбата
на прокуратурата. Истината е следната: трайни са здравословните и
психологически щети, които ми бяха нанесени в резултат на несправедливото
и некомпетентно обвинение на прокуратурата. Това дали травмата може да
6
бъде овладяна или не и каква е прогнозата са хипотези. „Радвам се“, че
представителите на прокуратурата са и психолози, и психиатри, и бизнесмени,
и икономисти, и …Това, което се случва в мен и в душата ми в резултат на
тяхното бездействие, действие и обвинение е ужасно и никой от тях не е
вземал такива медикаменти. Изключително негативно се отрази медийното
оповестяване върху бизнеса, за който отговарям, когато имам четири деца,
съпругата ми, която е титуляр на дружеството, е в майчински и аз трябва да
отговарям за семейството и за фирмата. В същото време губя сделки,
авторитет и възможност да упражнявам дейността си заради това, което е
публикувано. Едно дете си замина поради причини, които не бяха установени,
няма я виновната страна, разхождат се свободно виновните, а ги има. Нямат
обвинения, не бяха намерени и наказани, аз ли съм виновен за това нещо?
Хубаво, че прокуратурата няма нищо общо с всичко случило се, но къде са
виновните и защо те са сред нас? Защо аз в момента трябва да се чувствам зле,
да отивам на скъпоструващо лечение, да си подлагам семейството на тормоз,
заради чия некомпетентност и заради това нещо да бъде намалено
обезщетение, което считам за нормално. Поддържам тезата и исковата си
молба.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7