Р Е Ш Е Н И Е
№260300
гр.Пловдив, 25.02.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 2219 описа
за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 495631-F522793 от 18.02.2020г.
на И.В.В., на длъжност Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл.53, във вр. с чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.74, ал.1, предл.първо от Закона за счетоводството
/ЗСч/ на М.А.С. ***, с ЕГН ********** в
качеството на управител на „МОНЕСНО 2018“ ООД с ЕИК ********* е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.38,
ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от
ЗСч.
С
жалбата се прави искане зап отмяна на НП тъй като се дължи на пропуск, както и
че конкретният случай е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован,
в съдебно заседеание не се представлява.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.Пловдив, редовно и своевременно
призована, в съдебно заседание изпраща представител – юриск.С.П.който излага
становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си по същество същата поиска
от съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Направи се
искане за присъждане на юристконсулско възнагражедение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите на съставен на 07.11.2019г.
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АN № F522793 срещу М.С. - ****
на „МОНЕСНО 2018“ ООД с ЕИК ********* за
нарушение на разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч за това, че м.С. в качеството си на *** на МОНЕСНО 2018“
ООД с ЕИК ********* - предприятие по
смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон,
като е бил задължен, не е публикувал
годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018 година в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, като не го е заявило за вписване и представило
за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок - до 30 юни на
следващата година, т.е до 01.07.2019г. /30.06.2019г. е неприсъствен ден/.
В
акта е посочено и, че търговското предприятие е извършвало дейност през
отчетния период 2018г. видно от подадена в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0711640/04.03.2019г. и от приложения
към нея годишен отчет за дейността. ГФО на дружеството за 2018г. е заявен за
вписване и представен за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията на 03.10.2019г. Нарушението е извършено на 02.07.2019г. и установено на 21.08.2019г. – датата, на
която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. №
12-00-316/21.08.2019г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. №
04-01-1768/05.09.2019г.
Актът е съставен в присъствието на М.С. и на един свидетел. На датата на
съставянето на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя С., удостоверено по надлежния ред с разписка, подписана от
упълномощеното лице. В законоустановения срок пред контролните органи са били
представени писмени обяснения или възражения от страна на жалбоподателя,
относно съставения АУАН, ксоито са били приети като неоснователни.
На
основание констатациите в АУАН е издадено и атакуваното НП, в което по
идентичен с АУАН начин е дадено описание на нарушението, както и нарушената
правна норма. С издаденото НП е ангажираната административната отговорност на жалбоподателя
за извършено нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч с налагането на
административно наказание Глоба в размер на 200 лева. Издаденото НП е връчено
лично на жалбоподателят на 11.03.2020г. Поради несъгласие с наложеното наказание
в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
От
приетите по делото доказателства се установи, че ГФО е обявен за вписване в Търговския регистър на Агенцията по
вписванията на 08.11.2019г. с вх.№ 20191108210302
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителката С.А. изложи факти идентични с посочените в АУАН.
Свидетелят посочи, че нарушението е установено след изпращане на писмо от
Агенцията по вписванията до ЦУ на НАП, във връзка с получен списък на фирми,
които не са подали в срок ГФО. Свидетелят
потвърждава и начина на съставяне на АУАН. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените
доказателства по делото.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на актосъставителя, както и от приобщените
по делото писмени доказателства – АУАН, копие на Заповед № ЗМФ – 610 от
03.07.2018г. на министъра на финансите, справка от Търговски регистър за
дружеството.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно, както в настоящия случай,
предвид че дружеството - жалбоподател е ЮЛ, е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпроса за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението
е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно - наказващият орган е този, който следва да установи пред съда,
че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само, когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:
По приложението на процесуалния закон: Видно от приложеното по административната
преписка копие на оправомощителна заповед № ЗМФ – 610 от 03.07.2018г. на
министъра на финансите, АУАН и НП са съставени, съответно издадени от
компетентни орган, с оглед длъжностите, които заемат. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено. Както актът, така и постановлението съдържат датата на
извършване на нарушението, както и е налице описание на нарушението и са
правилно посочени нарушените правни норми.
По приложението на материалния закон: На базата на
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът приема за установено
по несъмнен начин, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата
02.07.2019г. дружеството –„МОНЕСНО 2018“ ООД с
ЕИК *********, в качеството на предприятие по смисъла на
Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било
задължено, не е публикувало годишния
финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018 година в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, като не го е заявило за вписване и представило за
обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок - до 30 юни на следващата
година, т.е до 01.07.2019г. /30.06.2019г. е неприсъствен ден/, с което е
нарушило разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Според цитираната разпоредба предприятията публикуват годишния финансов
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети
от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган,
както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни
на следващата година. Всъщност по същество не се оспорва нарушението.
Въз основа на приетите по делото писмени и гласни
доказателства съдът счита, че правилно АНО при установяване на посоченото
нарушение е била ангажирана отговорността на М.С.. Тъй като дружеството е ЮЛ то
всички дължи действия се осъществяват от представляващия го Правилно от страна
на АНО е определена и санкционната норма, доколкото именно разпоредбата на
чл.74, ал.1, предл. първо от ЗСч е предвидено налагане на наказание за този,
който е задължен и не публикува годишен финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до
3000 лв. При определяне на размера на наложеното административно наказание имуществена
санкция, АНО наложил същата в минималния
определен от законодателя размер, поради което съдът не е в правомощия за
нейното изменяне в насока намаляване.
Според съда не може да се приеме възражението на
жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, Съображенията в тази насока са следните: На
първо място така установеното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от типичната такава за нарушенията от същия вид.
На следващо място прави впечатление, че закъснението за публикуването на
годишния финансов отчет на дружеството не е в рамките на няколко дни, а е четири
месеца след предвидения в закона срок. Отчетът е заявен за вписване в ТР едва на
08.11.2019г. Настоящият съдебен състав счита, че законодателят е предоставил
достатъчно дълъг срок за изпълнение на задължението в чл.38, ал.1, т.1 в ЗСч.
От друга страна задължението за своевременно публикуване на ГФО е вменено от
законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци,
доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за
финансовото състояние на търговеца, поради което и съдът застъпва категорична
позиция, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По отношение
на обстоятелството,че нарушението е първо, то това е взето предвид от наказващият
орган при определяне на санкцията в минимален размер. Процесното нарушение е
такова на просто извършване и законодателят не е предвидил в състава
причиняване на вредни последици за
осъществяването му, така че отсъствието на последните не може да обоснове
освобождаване от отговорност. Не се
споделят и оплакванията на жалбоподателя,че вината за неизпълнение в случая
следа да се носи от друго лице, поради бездействието на последното, доколкото
от една страна в закона е предвидено и предприятието да носи обективна
отговорност за неизпълнение на това си задължение, по чиято преценка е и организацията на дружествените
работи да бъдат своевременни, а от друга - не бива да се пренебрегва и фактът,
че са налице разнообразни възможности за изпълнение на посоченото задължение,
включително чрез пълномощник или по електронен път. Ето защо неоснователни са
наведените от страна на жалбоподателя и процесуалния представител възражения за
определяне на случая като маловажен.
При така изложеното съдът
намира, че като законосъобразно и правилно издадено, НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е единствено искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на
това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът
предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80
лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 495631-F522793 от 18.02.2020г. на И.В.В., на
длъжност Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53,
във вр. с чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.74, ал.1, предл.първо
от Закона за счетоводството /ЗСч/ на М.А.С.
***, с ЕГН ********** в качеството на управител на „МОНЕСНО 2018“ ООД с ЕИК
********* е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
ОСЪЖДА
М.А.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 80 (осемдесет) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщението по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
В.И.