№ 95
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600094 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава XXII - чл.345 вр. с чл.249 ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.248
ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по постъпил от ОП – Стара Загора частен протест срещу определение
№67/03.02.2022г., постановено по НОХД № 2675/2021г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора.
С протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, недоволства се от направените от съда изводи, а
констатираните процесуални нарушения се считат за несъществени и отстраними по
реда на отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт. Прави се
искане определението да се отмени в атакуваната му част и да се постанови ново, с
което делото да се върне на окръжния съд с указания за връщане на делото на
прокуратурата, но не за отстраняване на съществени процесуални нарушения, а за
отстраняване на очевидни фактически грешки по реда на 248а от НПК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Протестът е подаден в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт, поради което се явява ДОПУСТИМ. Разгледан по същество,
този съдебен състав намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Делото е образувано в ОС – Стара Загора по внесен обвинителен акт срещу Ц. Г.
С., Т. М. Б. и Д. В. С., обвинени в извършване на престъпление по чл. 123, ал.1, изр.2
1
от НК, в условията на независимо съпричиняване. В проведеното разпоредително
заседание, от защитниците на подсъдимите С. и Б. са направени оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса,
изразяващи се в неяснота, непълнота и противоречивост на описаните в обвинителния
акт факти. Окръжният съд е счел част от наведените възражения за основателни и
едновременно с това сам е констатирал допълнителни нарушения, непълноти и
неточности в обвинителния акт, които в своята съвкупност са го мотивирали да върне
делото в първата му фаза. Съображенията на окръжният съд за постановяване на
атакуваното определение се споделят в значителната им част.
Принципно вярно е казаното в протеста, че съдебната фаза е централната фаза в
наказателния процес, докато досъдебната е с подготвителен характер, но
противоречието в двата основни процесуални документа – постановление за
привличане на обвиняем и обвинителен акт, и то по отношение на един от
съществените и задължителните им реквизити – времето на извършване на деянието,
не може да се счете за „техническа грешка“. Обвинителният акт действително е
процесуалния документ, с които се формулира окончателното обвинение спрямо
привлечените към наказателна отговорност лица, но това обвинение не може да се
отличава по съществените си белези от обвинението, предмет на постановлението за
привличане. Още ТР № 2/2002г. по н.д № 2/2002г., ОСНК на ВКС е посочено, че
когато се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление
или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, прокурорът е длъжен да
измени обвинението. На практика това става чрез извършване на процесуалните
действия по чл. 225 от НПК, като независимо от това дали по време на разследването
обвинението е било изменяно или не, прокурорът може сам да вземе решение да внесе
обвинителен акт в съда за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, но
само, когато липсва съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението. В казуса без съмнение е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, което касае основен елемент от обективната
страна на деянието – времето на извършването му. Това време, според
постановленията за привличане е 18.02.2018г., а според обвинителния акт е
19.02.2018г., противоречие, което внася неяснота в предмета на доказване и води до
съществено нарушаване на правото на защита, отстранимо е и следва да се отстрани
след връщане на делото в досъдебната му фаза.
Известно е също, че за да е налице годен процесуален документ, поставящ
началото на съдебната фаза на процеса /обвинителният акт/, той следва да отговаря на
разписаното в чл.246, ал.2 от НПК, т.е., да съдържа факти, относими към всички
елементи от обективната и субективната страна на инкриминираното деяние – време,
място, механизъм и начин на извършване на престъплението. Прочитът на
2
обвинителния акт показва, че в него не се съдържат, дори в минимален обем факти,
кореспондиращи с инкриминираните за подсъдимите С. и Б. норми от ЗЗБУТ и
съответните Наредби, а двамата са обвинени за бездействие, докато в обвинителния акт
единствено техни действия са описани като извършени, което прави невъзможно да
разберат какво точно е следвало да извършат и не са го извършили и поради това е
настъпил съставомерния резултат. В обвинителния акт е посочено каква длъжност са
заемали С. и Б. към инкриминираната дата, какви задължения са имали във връзка с
гарантиране спазването на безопасните условия на труд в предприятието, като е
посочено, че тези задължения С. е изпълнил – чрез издаване на съответните заповеди,
утвърждаване на програми за обучение и т.н. Но, кои свои задължения, конкретно на
19.02.2018г. / на която дата са отделени пет изречения/ С. и Б. не са изпълнили в
обвинителния акт не се сочи, което прави предявеното им обвинение фактическо
неясно. Даже и не става ясно на тази дата С. и Б. дали са били на работното си място и
така да са : С. - „ допуснал пострадалият да извършва действия, за които не е
инструктиран“, „да е допуснал възлагане на задача на пострадалия извън неговите
трудови функции“, а Б. – „ да не е провел извънреден инструктаж“. Според
обвинителния акт единствения подсъдим, ангажиран на 19.02.2018г. с извършвания
тест за херметичност на машината за екстракция на растителни суровини е бил Д. С..
Провеждането на извънреден инструктаж, според правната формулировка на
обвинението / инкриминираните норми от ЗЗБУТ и съответните наредби/, е следвало
да се извършат и от Б., и от С., но според фактите, изложени в обвинителния акт само
на Б. е възложено извършването на такъв, което води и до известно противоречие
между фактите и нормите, с които бланкетния състав на чл.123 от НК е запълнен. За
подсъдимият Б. в обвинителния акт не се сочат факти, обективиращи връзката между
изпълнение/неизпълнение на негови служебни задължения точно на инкриминираната
дата, като дори не става ясно дали този подсъдим е бил на работа на тази дата, на кого
е следвало да проведе инструктаж, регулярен или извънреден е следвало да е той.
Прав е окръжният съд и че във връзка с поведението на пострадалия С. фактите
са пестеливо и неясно изложени. Не е посочено какво и от кого конкретно му е било
възложено да извърши на инкриминираната дата и дали тези действия са били от кръга
на неговите служебни задължения или не, респективно, дали всеки един от
подсъдимите е могъл, на какво основание и дали е възложил на пострадалия
изпълнение на конкретна задача, стояща извън преките му служебни задължения.
Изложеното до тук мотивира този състав да счете, че съществени, отстраними
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите са
допуснати и като е стигнал до същият извод ОС е постановил правилен съдебен акт,
който следва да се потвърди. Допуснати са и технически грешки, както прокурорът от
ОП – Стара Загора признава в протеста, които също следва да се отстранят след като
делото се върне в досъдебната му фаза.
3
За пълнота ще се каже, че не се споделя изложеното в атакуваното определение,
че не са описани действията, които пострадалият е извършил и които също са
допринесли за настъпване на съставомерния резултат, защото прокурорът е отразил с
необходимата яснота тези действия / почистване с прахосмукачка, освобождаване на
клампово съединение на щуцер – люка на десен екстрактор, неправомерно и
нерегламентирано разхлабване на гайки на клампово съединение, притягащо капака
към люк на десен екстратор/, както и че не е обяснено на достъпен език какво е
акуратор, защото това е технически термин, обяснен от изготвилите експертизи вещи
лица. Не е изобщо нарушение, да не говорим съществено, непосочването на населеното
място, където се намира седалището на „*“ ЕООД. Прокурорът е посочил ясно, че
тримата подсъдими и пострадалият са работили в „ *“ – гр. *, този град е посочен и
като място на извършване на деянието, така че никаква неяснота и непълнота в този
аспект не е налице.
Мотивиран от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №67/03.02.2022г., постановено по НОХД №
2675/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4