Решение по дело №2423/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1112
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20195330202423
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1112

гр. Пловдив, 11.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                        

          при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2423/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалван е Електронен фиш серия К № 2425705 издаден от ОДМВР -гр. Пловдив, с който на Д.К.Ч., с ЕГН **********  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

          Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. С.П. обжалва процесния електронен фиш. Излага доводи, че същият е незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че същият не следва да носи административно-наказателна отговорност, доколкото процесният автомобил с който било извършено нарушение е бил отдаден от него под наем на друго лице, поради което се достигало до извод, че същият не е бил в негово владение. По делото не била приложена справка за собственост на лекия автомобил. Липсвало коректно описание на нарушението, тъй като не било посочено в каква посока се е движел лекият автомобил. От представения снимков материал не можело да се установи дали МПС-то е било в движение.                                                 

          Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща  представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          Жалбата е допустима за разглеждане, а по същество същата е неоснователна.

          Електронният фиш е бил издаден за това, че на 29.11.2018г. в 21.33ч автомобил с рег. № ***, марка „Ауди А6‘‘, собственост на жалбоподателя, се движел в гр. Пловдив по бул. „Кукленско шосе” до №3  скоростта му била 75 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 546, монтирана в служебен автомобил на МВР. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - електронен фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

          По фактите жалбоподателя спори, навеждайки твърдение, че отдал автомобила под наем на друго лице. В този смисъл е приложен по делото и договор за наем от 01.09.2018г. Не може да посочи обаче кой в момента на нарушението е управлявал автомобила и не е представил пред контролните органи, нито по делото декларация посочваща лицето извършило нарушението, нито копие от неговото СУМПС съответно. Ако жалбоподателят не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в електронен фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то изводът е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. Не е основателно възражението, че  фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това законът сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. За дата на издаване на фиша следва да се приеме датата на нарушението, защото тогава то е била заснето. Законът изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган, а не нарушението да бъде установено при липсата на такъв. По делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази насока.

          На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш.

          Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 25 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 75 км/ч.

          Неоснователно се явява наведеното възражение, че по делото не била приложена справка относно обстоятелството на кое лице е собственост лекия автомобил. На първо място това обстоятелство не се оспорва, като следва да се отбележи, че и самият жалбоподател е представил Договор за наем по силата на който твърди, че е предоставил собствения си лек автомобил на друго лице.

          Жалбоподателят е правоспособен водач и е наясно, че скоростта в населено място е 50 км/ч., поради което неоснователно се явява и наведеното възражение в този смисъл.

          Неоснователно се явява и наведеното възражение, че не била посочена посоката на движение, тъй като от административно-наказателната преписка се установява, че е посочено ,,Кукленско шосе‘‘ до № 3.

          Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш като правилен и законосъобразен следва да се потвърди изцяло.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХXVI н. с.

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2425705 издаден от ОДМВР - гр. Пловдив, с който на Д.К.Ч., с ЕГН **********  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.