№ 477
гр. Дупница, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510100688 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден,
ул. „Кукуш” № 1, представлявано от Александър В. Димитров- Главен изпълнителен
директор и Младен Маркоски - Изпълнителен директор чрез И. Й. - адвокат срещу „У. БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, 2600, ул.
“Фенерка” № 40, ет. 3, ап. 5, представлявано от К. Г. У. – управител.
Ищецът твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение но чл. 410 от ГПК е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу „У. БГ“ ЕООД, ЕИК *********. Образувано е ч.гр.д. № 316/2022г. по
описа на Районен съд- гр. Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 1 251.96 лв. - месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор М5993431 3 за периода 09.10.2020- 08.04.2021, ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
4455.23 лв. - неустойка за неизпълнение на договор М5993431, ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 591.82 лв. -
мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи
ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща
датата на депозиране на заявлението, от които 126, 36 лв.- мораторна лихва върху вземането
за месечни такси и потребление за периода 13.12.2020- 21.02.2022 и 465, 46 лв.- мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода 28.11.2020- 21.02.2022 и разноски за
заповедното производство – 125, 98 лв. държавна такса и 450 лв. - адвокатско
възнаграждение. Твърди, че ответникът „У. БГ“ ЕООД е сключило с „А1 България“ ЕАД
(предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и договор за използване на електронни
съобщителни услуги ID на клиент *********, партида *********, ID на договор М5993431
от 04.05.2018. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване,
дължими неустойки или обезщетения. Договорът е многократно подновяван през годините
1
за нови срокове като са добавяни/променяни услуги и тарифни планове. За процесния
период са използвани следните услуги, активирани със съответните приложения:
С Допълнително приложение към Приложение № 1 от 13.06.2019г. за срок от две
години е активиран екстра пакет 5 GB мобилен интернет с месечна такса 10 лв. без ДДС за
номер ********** срокът на основния тарифен план е променен до 13.06.2021г.
С допълнително Приложение към Приложение № 1 от 02.12.2019г. за срок от две
години са активирани екстра пакети 5 GB мобилен интернет с месечна такса 10 лв. без ДДС
за номера **********, ********** и **********. Съгласно т. 4.11 и 4.12 от допълнителното
приложение на абоната са предоставени с отстъпка крайни устройства като общият размер
на отстъпката, с която могат да бъдат получени крайни устройства е 189 лв. без ДДС.
С 2 броя Приложения № 1 от 19.03.2020г. за срок от две години са активирани
фиксирани електронни съобщителни услуги и мобилни електронни съобщителни услуги,
като конкретните планове и месечни такси за всеки номер са посочени в Приложение № 2 от
19.03.2020г., а именно:
- за номера **********, **********, **********, **********, ********** са избрани
тарифни планове А1 М клас М с месечна такса 15 лв. без ДДС и допълнителен пакет Add-on
mobile internet 5 GB с месечна такса 10 лв. без ДДС.
- за номера ********** и ********** са избрани планове А1 М клас XS с месечна
такса 5 лв. без ДДС и допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB с месечна такса 10 лв.
без ДДС.
- за номера **********, **********, ********** и ********** е избран план А1 М
клас XS с месечна такса 5 лв.. без ДДС
- за номер ********** е избран план А1 М клас XL с месечна такса 20 лв. без ДДС и
допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB c месечна такса 10 лв. без ДДС.
- за номер ********** е избран план А1 М клас XL с месечна такса 20 лв. без ДДС.
- за номер ********** е активиран тарифен план А1 Бизнес мобилен интернет 20GB с
месечна такса 29.90 лв. без ДДС.
- за номер ********** е избран план А1 Бизнес мобилен интернет М с месечна такса
15.00 лв. без ДДС.
- за номер ********** с избран план А1 Безкрай Фикс М с месечна такса 4.99 лв. без
ДДС и 100% отстъпка.
- за ТВ услуга 201000439093 е избран план А1 Смарт с месечна такса 9.99 лв. без ДДС.
- за номер ********** е избран план Data Box с допълнителен пакет Digital - anti.virus
с месечна такса 23.31 лв. без ДДС.
Твърди още, че за фиксираните услуги по договора на абоната е предоставено
оборудване - Data Box устройство и Voicebox устройство (t.VII. 1.2. и 1.3. от Приложение №
1 от 19.03.2020г. за активиране на фиксирани електронни съобщителни услуги), като в т.
VII.4 е поето задължение за връщане на оборудването в пълна комплектност и изправност
при прекратяване на договора. Съгласно т. IV от Приложение № 1 от 19.03.2020г. за
активиране на мобилни електронни съобщителни услуги операторът е предоставил на
абоната крайни устройства като отстъпка от цената, като общият размер на отстъпката,
която може да бъде получена в рамките на срока на ползване е 330 лв.
С Анекс от 19.03.2020г. е продължен срока за ползване не номер ********** за нови
24 месеца - до 19.03.2022г. Месечната такса е 4.08 лв. без ДДС. По договора са издадени и
дължими фактури на обща стойност 1 251, 96 лв., които фактури подробно описани в
исковата молба. За част от мобилните услуги абонатът е направил пренос към мрежата на
друг мобилен оператор преди изтичане срока на ползване на приложенията, с които са
2
активирани. Договорът е останал в сила за останалите в мрежата на „А1 България“ ЕАД
мобилни услуги на основание т. 54.в от Общи условия за взаимоотношенията между „А1
България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която в случай че абонатът
желае преносимост на част от всички номера, предоставени му от А1 по договора за услуги,
същият не се прекратява по отношение на номерата, оставащи в мрежата на А1. По
отношение на тези услуги договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор
считано от 25.04.2021г., поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на
използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и
крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна
съобщителна фиксирана mрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от
124 дена. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не
е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната
за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на
посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена е и неустойка във фиксиран
размер по ценоразпис на оператора за предоставено за срока на договора оборудване /рутер,
модем, ТВ приемник, Data Box устройство/, което абонатът не е върнал на мобилния
оператор след прекратяване на договора. За неустойката са издадени сметки на обща
стойност 4 455, 23 лв., като oбезщетението за обработка на просрочени задължения е
фиксирано в ценоразписа на мобилния оператор и се начислява при забава на плащане,
надхвърляща определения в Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след
издаване на фактурата за съответното задължение. Съгласно Общите условия на „А1
България“ „в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или
друг финансово- счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи: законова
лихва за забава за всеки ден закъснение, разходи, свързани със събиране на дължимите от
него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез
трети лица; обезщетение в размер на 2.00 лв. без ДДС за обработка на просрочени
задължения, което обхваща разходи по администриране на просрочено плащане“. Поради
забавеното плащане на претендираното вземане ответникът дължи лихва в размер на 591.82
лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен
счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от
които от които 126, 36 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода 13.12.2020- 21.02.2022 и 465, 46 лв. - мораторна лихва върху
вземането за неустойка за периода 28.11.2020- 21.02.2022. По издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 316/2022г. по описа на
Районен съд - Дупница, длъжникът е подал възражение на основание чл. 414 от ГПК. С
оглед изложеното и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК ищецът моли съда да
постанови съдебен акт, е който да признае за установено, че ответника „У. БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, 2600, ул. Фенерка № 40, ет. 3,
ап. 5, представлявано от К. Г. У. - управител му дължи сумата от 6 299, 01 лв.,
представляваща: 1 251, 96 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор М5993431 3 за периода 09.10.2020- 08.04.2021, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 4 455, 23 лв. - неустойка за
неизпълнение на договор М5993431, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване
на заявлението до окончателното плащане; 591, 82 лв. - мораторна лихва върху посочените
вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки
3
отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението,
от които 126, 36 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за
периода 13.12.2020- 21.02.2022 и 465, 46 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка
за периода 28.11.2020- 21.02.2022. Претендира направените съдебно- деловодни разноски по
настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез ад. А. от
САК, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията срещу него.
Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават исковите
претенции, в това число наличието на валиден договор за използване на електронни
съобщителни услуги, респ. наличието на валидно ликвидно и съществуващо вземане,
произтичащо от такъв договор, както и надлежното уведомяване на длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост. Твърди, че липсва действителна договорна връзка,
поради което и ищцовото дружество не може да претендира изпълнение по такава, респ. -
последиците от евентуално неизпълнение не пораждат за ответното дружество никакви
договорни права с процесуален характер. Оспорва обстоятелството, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането на ищеца в
пълния му, заявен с и.м. размер, е било изискуемо на основание чл. 54.12. от Общите
условия на ищцовото дружество, както и че е била налице твърдяната като обявена на това
основание предсрочна изискуемост, както считано от сочената в исковата молба - 25.04.2021
г., така и принципно - от която и да било друга дата. Оспорва обстоятелството, че елемент от
допълнителното съдържание на Договора се явява задължението на ответното дружество
да заплати определена парична сума (неустойка) при предсрочното му прекратяване, до-
колкото оспорва наличието на валидно и съществуващо вземане, произтичащо от валиден
договор. Твърди, че в случая претендираната неустойка е нищожна поради противоречието
й с добрите нрави, доколкото надвишава повече от 3.5 пъти обема за главното задължение,
което обезпечава. Дори да се приеме обратната позиция, неустойката се претендира като
размера па сумата от всички оставащи стандартни месечни абонаментни такси, без
отстъпки, оставащи до изтичането на пълния срок на договора. Такава уговорка,
съотнесена към размера на претендираното главнично задължение, обуславя несъмнен извод
за противоречие с добрите прави, доколкото създава само илюзорно право за прекратяване
на договора от страна на потребителя (ответното дружество). Излага подробни съображения.
Оспорва всички представени писмени доказателства към исковата молба.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.02.2022г. по
ч.гр.д. № 316/2022г. по описа на Районен съд- гр. Дупница за процесните суми ответникът в
настоящото производство е задължен да заплати на ищеца сумите – предмет на настоящото
производство, срещу която заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът -
ответник в настоящото производство е възразил.
Приетите са по делото писмени доказателства и заключения на назначените съдебни
експертизи – Допълнително приложение към Приложение № 1, към Договор № *********;
Договор за предоставяне на BUSINESS CLOUD услуги сключен на 13.06.2019г.;
Приложение № 1 към договор за предоставяне на BUSINESS CLOUD услуги; Приложение
№ 2 към Договор №********* от 19.03.2020г.; Списък на гарантираните телевизионни
програми включени в А1 Xplore TV GO mini към Договор № *********; Анекс към Договор
№ *********; Фактура № ********** изд. на 12.11.2020г. с приложения; Фактура №
04225344878 изд. на 14.12.2020г. с приложения; Фактура № ********** изд. на 13.01.2021г.
с приложения; Фактура № ********** изд. на 12.03.2021г. с приложения; Фактура №
********** изд. на 12.04.2021г. с приложения; Сметка № **********/27.11.2020г. Сметка №
********** / 27.11.2020г. Сметка № **********/25.04.2021г.; Сметка №
**********/25.04.2021г.; Сметка № **********/25.04.2021г.; Сметка №
**********/25.04.2021г.; Сметка № **********/25.04.2021г.; Сметка №
**********/25.04.2021г.; Сметка № **********/25.04.2021г.; Сметка №
4
**********/25.04.2021г.; Сметка № **********/25.04.2021г.; Сметка №
**********/25.04.2021г.; Сметка № **********/25.04.2021г.; Сметка №
**********/25.04.2021г.; Сметка № **********/25.04.2021г.; Сметка №
**********/25.04.2021г.; Сметка № **********/25.04.2021г.; Сметка №
**********/25.04.2021г.; Сметка № **********/15.12.2020г.; Общи условията за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи по стандарт GSM, UMTS и LTE, част от които
документи са оспорени от ответника в отговора на исковата молба, което оспорване съдът е
счел, че касае доказателствената им стойност и относимост към предмета на спора.
От приетото по делото заключението на назначената съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Н. Ш. се установява, че процесните фактури за
процесния период - от 12.11.2020 до 12.04.2021г. /месеца на приключване на договора/ са
надлежно осчетоводени в ищцовото дружество - отразени в Дневника на продажби към
справка декларация по ЗДДС в месеците, когато са издадени, а в ответното дружество
процесните фактури за исковия период от 12.11.2020г. - до 12.04.2021г. на обща стойност 1
251, 51 лв. не са налични в счетоводството и не са осчетоводени. Има осчетоводени и при
двете страни по делото издавани и плащани фактури за предходен период март 2020 -
октомври 2020г. От предоставените счетоводни документи е видно, че в счетоводството на
ответника са осчетоводени фактури за данъчен период от 04.02.2020г. до 31.07.2022 г на
стойност 2308.15 лв. (таб. № 3 от заключението), като посочените в таб. № 3 фактури са
надлежно осчетоводени и отразени в Дневника за покупки към Справка декларация по
ЗДДС в месеците, когато са осчетоводени - основание - покупка на услуга от „А1 България”
ЕАД, както и са осчетоводени надлежно в счетоводството на ищеца „А1 България“ ЕАД,
отразени в Дневника на продажбите към Справка декларация по закона за ДДС за месеците
когато са пускани, основание - продажба на услуги на „У. БГ“ ЕООД. Размерът на
задълженията на „У. БГ” ЕООД, ЕИК ********* е на стойност 6 299, 01 лв., която сума
представляваща, както следва: – 1 251, 96 лв. месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор М5993431 за периода 09.10.2020 г. - 08.04.2021, ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 4 455, 23 лв. -
неустойка за неизпълнение на договор М5993431, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 591, 82 лв. - мораторна лихва
върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за
плащане по всеки отделен счетоводен документ от 13.12.2020г до 21.02.2022г. датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението, от която: 126, 36 лв. - мораторна лихва
върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 13.12.2020г. до 21.02.2022г.;
465, 46 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 28.11.2020г. -
21.02.2022г. Размерът на дължимата по договора неустойка за мобилните услуги изчислени
съгласно Приложението е на стойност 3 863, 23 лв. Размерът на дължимата неустойка за
предоставено оборудване съобразно вида на оборудването и действащия ценоразпис на
мобилния оператор е на стойност 592.00 лв. Размерът на обезщетението за забава върху
вземането за месечни такси и върху вземането за неустойка, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението - 21.02.2022 г. е на стойност 591,
82 лв. Сметките за неустойката представлява първичен счетоводен документ. Счетоводните
записвания в счетоводните книги и регистри на страните по делото във връзка с процесния
договор за предоставяне на далеко-съобщителни услуги са водени редовно при спазване
нормативните документи, като в проведеното по делото открито съдебно заседание на
27.09.2022г. вещото лице допълва, че шест фактури единствено са осчетоводени за услугите
на „А1“ от ответника, и това е до 2020 г., след това няма осчетоводени фактури. Процесните
фактури шест на брой са за периода от м. 10.2020 г. до началото на месец април 2021 г.,
които са отразени само в счетоводството на „А1“, не се намират в счетоводството на „У. БГ“
ЕООД.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Е. Ж. се установява, че в системата на „А1 България“ ЕАД
5
съществува договор с „У. БГ“ ЕООД, ЕИК *********. Съгласно предоставените данни
Партида *********, ID на договор М5993431. Описаната в исковата молба услуга се води
към Партида *********, ID на договор М5993431 с описани услуги, които се водят по тази
партида. Услугите са били активни до 21.12.2020 г. - временно на тази дата се спират
изходящите обаждания поради неплащане / Collection Partial Suspend/; 19.2.2021г. - временно
се спират входящи и изходящи обаждания/ Suspended/; 25.4.2021г. - прекратени услуги /
Cancled/. Процеса по деактивация при забавени плащания е автоматичен без човешка
намеса. Услугите са окончателно прекратени на 25.4.2021 г. При плащане на забавените
задължения изцяло алгоритъма за прекратяване на договора се спира и услугите се
активират в пълен обем. Механизмът и стъпките по които действа за прекратяване на
договора при забавени плащания е: за срокът за плащане на всяка билингова фактура е
уведомен всеки клиент /обикновено е 15 дни от издаване на фактурата /; след изтичане на
срока за плащане, клиентите преминават „под наблюдение“ от системата, защото се е
нарушил заявения алгоритъм на заплащане - това е стъпката в системата ни In Collection
(Evaluation step)-npocpoчено задължение, което се очаква да се заплати; предупредителен
SMS клиентите получават в деня на просрочието Evaluation step; стъпката Deposit Release
означава, че ако клиентът има сума на депозит, тя ще бъде използвана за погасяване на
задълженията му; има още 5 бр. предупредителен SMS клиентите получават според
сегмента; спирания на телефони - Partial Suspension - клиентът има само входящи разговори
и SMS /частично спиране/; Suspension (спират се всички услуги); канселиране /на услугата-
прекратява се договорът. При ограничен достъп на услугата /спрени изходящи обаждания/,
тя продължава да бъде активна, макар и в ограничен обем; до датата на прекратяването на
договора, услугите са активни в системата, независимо от ограничаването/частично или
напълно спрени/, т.е. всеки момент тя може да бъде възстановена в пълен обем спрямо
договорените условия. При плащане за забавените задължения изцяло алгоритъма за
прекратяване на договора се спира и услугите се активират в пълен обем. В период на
ограничен достъп може да бъде използвана възможността за набиране на безплатни
разговори (*77, 131, 0800 и др.). Неустойките се начисляват автоматично по предварително
зададени параметри спрямо условията на разписания от клиента договор. Отчитането на
разговорите при обаждания в и от България се извършва автоматично от мрежата на А1.
Когато абонатът осъществява изходящо повикване, при свързване с търсения номер,
мрежата започва да засича времето на разговора в секунди. За всеки проведен разговор се
генерира CDR (call detail record). На всеки 20 минути мрежата генерира файл, който съдържа
CDR разтворите, проведени през тези 20 минути и го изпраща на Амдокс за рейтинг
(остойностяване на отделните разговори, спрямо клиентския тарифен план и предоставени
отстъпки). Отчитайки зададените му тарифни планове и отстъпки Амдокс остойностява
проведените разговори и ги отразява в месечните фактури (билинг). При по-голяма
продължителност на разговора, при достигане на 60 минути, мрежата автоматично прекъсва
връзката - мярка за избягване на злоупотреби. Отчитането на изразходваните мегабайти
СМС-и е на същия принцип, само че вместо секунди се отчитат мегабайти и СМС-и.
Разговорите, проведени в роуминг се отчитат, съгласно правилата, заложени в мрежата на
съответния оператор, чиято мрежа се използва при осъществяване на разговора. Amdocs са
сертифицирани по SOX - Sarbanes-Oxley Act. По този начин се гарантира сигурността на
трафичната информация, тъй като всякакви манипулации биха изисквали целенасочено
кооперативно усилие от вътрешни за А1 служители и външни такива. Друга гаранция срещу
всякакви манипулации е въвеждането на един от основополагащите принципи по SOX,
т.нар. „Разделение на функциите“. Според този принцип изпълнението на процесите по
рейтинг и билинг, е разделено между различни служители и екипи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във
вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно
6
облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в
т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съществуването на облигационни отношения между страните, описани в исковата
молба се оспорват от ответника, но съдът намира, че същите се установяват от събраните по
делото писмени доказателства и заключения на назначените по делото съдебно – счетоводна
и съдебно – техническа експертизи, като оспорването от страна ответника на наличие на
валидно облигационно отношение с ищеца съдът намира за неоснователно предвид и
установеното от вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, а именно, че
в счетоводството на ответника са осчетоводени фактури за данъчен период от 04.02.2020г.
до 31.07.2022 г на стойност 2 308.15 лв., като 04.02.2020г. е дата, следваща сключването на
договора между страните от 04.05.2018г., което обстоятелство съдът отчита като поведение
на ответника, изразяващо се в признание на наличие на облигационна връзка между
страните, описана в исковата молба. Фактурата /данъчна или обикновена/ има важно
значение и за доказването на самата сделка, с оглед възпроизвеждането на съдържанието на
сделката, а в някои случаи и изпълнението на сделката – получаването на стоката, както и
плащането. По отношение на сделката фактурата съставлява вторично доказателство, тъй
като сключването й може да бъде доказано и с първични доказателства - диспозитивни
документи, материализиращи насрещните волеизявления на страните. Тези волеизявления
могат да бъдат материализирани в различни документи или в един документ /договор/, като
това е без значение за валидността на облигационното правоотношение. С постановена по
реда на чл. 290 ГПК в поредица решения на ВКС – решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. №
380/ 2009 г., І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г., ІІ т.о., решение № 42
от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г., ІІ т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. №
991/2009 г., ІІ т.о., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., ІІ т.о., решение № 30
от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., І т.о. и др. е прието, че фактурата е годно
доказателство за установяване на договор за търговска продажба, когато съдържа
необходимите елементи от съдържанието на сделката, както и, че само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Дори и в случаите на оспорване на представителната власт на лицата, подписали фактурите
от името на купувача и доказване на релевирано възражение, че липсва упълномощаване за
получаване на стоките, е прието, че след като фактурата е вписана в дневниците за
покупките и за нея е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на
ответника – търговец за сделката и действията, извършени във връзка с нея, е установено по
безсъмнен начин, а не се презумира. В този смисъл са решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д.
№ 454/2008 г., ІІ т.о. и решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010 г., І т.о. на ВКС,
като даденото разрешение е приложимо и при частично плащане на отразените във
фактурата стоки. По тези съображения съдът намира, че претенцията на ищеца неплатени от
ответника месечни такси и услуги по договор М 5993431 3 в размер на 1 251, 96 лева за
периода
Ответникът оспорва основанието за възникване на претендираната от него неустойка
с възражение, че не са налице доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по евентуално съществувалата между страните облигационна връзка по силата на
описаните по – горе договори и приложения към тях, вследствие на каквото прекратяване
ищецът претендира заплащане на неустойка от страна на ответника. Съдът не споделя този
извод на ответника предвид обстоятелството, че същият не твърди, нито доказва плащане на
претенцията за използвани електронни съобщителни услуги, респ. при неплащане/забава на
7
плащането с повече от 124 дни/ съобразно чл. 54.12 от ОУ, приложими към договорите
сключени между страните (л. 18 от делото), приети от ответника при сключване на
процесния договор между страните, договорът се счита за прекратен от страна на ищеца.
Предвид горното, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД за
заплащане на потребени далекосъобщителни услуги и устройства на изплащане по
сключените между страните договори за мобилни услуги и продажба на изплащане в размер
на общо 1251, 96 лв. е основателнен и следва да бъде уважен, след който правен извод на
съда, основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение в размер на законната лихва за
забава, изчислена върху сумата от 1251, 96 лева за периода от 13.12.2020г. до 21.02.2020г., а
именно сумата от 126, 36 лева.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 92 от ЗЗД за неустойка в общ размер на 4 455, 23 лева, съдът намира следното
предвид възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка, поради
противоречието й с добрите нрави:
В сключения между страните договор и приложимите към него общи условия е
уговорено, че ако в срока на действие на договора абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от договора или Общите условия, операторът има право да прекрати договора,
както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси за таксуващите
периоди, оставащи до изтичането на срока по договора. Съгласно Тълкувателно решение №
7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително
или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между
страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение,
обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до
развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на
вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата
част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В решение № 228 от
21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290
ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и
наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в
случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче,
уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите
за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна
по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според
дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка
на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл.
26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Следва да се
отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за
неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите
нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи
самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали
страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по
т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г.,
8
на ВКС, ІІ Т. О. С оглед изложеното, съдът намира, че клаузата за неустойка не е породила
валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск, в частта относно
претендираната неустойка в размер на 4455, 23 лева, следва да се отхвърли като
неоснователен, както и като неоснователен следва да се отхвърли иска за мораторна лихва
върху тази сума в размер на 465, 46 лева за периода 28.11.2020г. – 21.02.2022г.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в настоящото производство в
размер на общо 120, 85 лв., съразмерно с уважената част от исковете. Следва да бъдат
присъдени на ищеца и разноските по ч.гр.д. № 316/2022г. по описа на РС-Дупница в размер
на 126, 03 лв., съразмерно с уважената част от исковете. На ответника също се следват
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 507, 77 лева. Направеното от
ищеца възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар на ответника, съдът
намира за неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул.
„Кукуш” № 1, представлявано от Александър В. Димитров - Главен изпълнителен директор
и Младен Маркоски - Изпълнителен директор чрез И. Й. - адвокат иск, че „У. БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, 2600, ул. “Фенерка” №
40, ет. 3, ап. 5, представлявано от К. Г. У. – управител дължи на дружеството-ищец следните
суми: 1 251, 96 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
М5993431 3 за периода 09.10.2020- 08.04.2021, ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.02.2022г. до окончателното плащане; 126, 36 лв. -
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 13.12.2020г. -
21.02.2022г., ведно със законна лихва върху сумата от 126, 36 лева, считано от дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 22.02.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 316/2022г. по описа на РС – Дупница.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул.
„Кукуш” № 1, представлявано от Александър В. Димитров - Главен изпълнителен директор
и Младен Маркоски - Изпълнителен директор чрез И. Й. - адвокат срещу „У. БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, 2600, ул. “Фенерка” №
40, ет. 3, ап. 5, представлявано от К. Г. У. – управител иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 4 455, 23 лв. -
неустойка за неизпълнение на договор М5993431 (за предсрочно прекратяване на сключения
между страните договор за мобилни и други услуги) и сумата 465, 46 лв. - мораторна лихва
върху вземането за неустойка за периода 28.11.2020- 21.02.2022.
ОСЪЖДА „У. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, 2600, ул. „Фенерка” № 40, ет. 3, ап. 5, представлявано от К. Г. У. – управител да
заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от Александър В. Димитров
- Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски на основание чл.78, ал. 1 от ГПК
9
сторените разноски по настоящото производство в размер на 120, 85 лв. съразмерно с
уважената част от исковете, както и разноските по ч.гр.д. № 316/2022г. по описа на ДнРС
в размер на 126, 03 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от
Александър В. Димитров - Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски -
Изпълнителен директор да заплати на „У. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Дупница, 2600, ул. „Фенерка” № 40, ет. 3, ап. 5, представлявано от К. Г.
У. – управител сторените разноски по настоящото производство в размер на 507, 77 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
10