ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1512
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110200511 по описа за 2024 година
След приключване на съдебното следствие и обявяване на делото за
решаване в деловодството на състава е било докладвана, постъпила преди
съдебното заседание молба от процесуалния представител на жалбоподателя,
с която изразява становище по хода на делото и по същество. С нея се
претендират и разноски по делото. Прилага се списък на разноските и договор
за правна защита и съдействие.
С оглед на горното, съдът счита, че следва да отмени дадения в с.з. от
21.03.2024 г. ход на делото по същество и възобнови производството в стадия
му на съдебното следствие, за докладване в хода на съдебното производство
на постъпилата молба.
Следва да се изиска писмено обяснение от деловодителя, заместващ
титулярния такъв на състава, за причините, поради които не е докладвал
своевременно постъпилата молба на съдията-докладчик и то преди съдебното
заседание.
На следващо място съдът намира, че производството по делото следва да
бъде спряно на основание чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.25, ал.1, т.4 от НПК,
поради следните съображения:
Налице е образувано дело № C-372/23 пред съда на Европейския съюз по
преюдициално запитване на Административен съд - Хасково на 13 юни 2023
година – VU / Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция
1
„Митници“ с предмет по т.3, изр.1: „ Дали член 42, параграф 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в
смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал.
6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна
санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или
вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено.“ и т.4:
„Дали член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, във връзка с член 49, параграф 3 от Харта на
основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че е
недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона
за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията
(отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на
нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на
наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на
собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в
случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението,
принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато
принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в
случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при
форма на вина непредпазливост?“. Касае се за въпроси, които са от значение
за правилното произнасяне и по настоящето дело, доколкото се обжалва
именно НП в частта му по приложение на чл.233, ал.6 от ЗМ и се касае за
пренос на стоки, както и в случая на отправилия преюдициалното запитване
съд, които са внесени от „през държавна граница, която е външна за ЕС“.
Като се взе предвид горното, както и постановеното по Решение по дело C-
655/18 на съда на Европейския съюз, с което по т.2 е прието, че: „Член 42,
параграф 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от
митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране,
освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо
складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки“, то
законосъобразно е да се изчака решението на съда на Европейския съюз и по
дело № C-372/23 за правилното решение по настоящето дело. Настоящият
2
съдебен състав счита за нецелесъобразно и той да отправя отделно
преюдициално запитване относно същото прилагане на общностното право,
каквото вече е било отправено и се чака произнасяне. С произнасянето на
съда на Европейския съюз ще се внесе яснота относно прилагането на
националната правна уредба по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците,
предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията
(отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на
нарушението, чието притежание не е забранено, което ще допринесе и за
приключване на казуса, висящ пред СРС, НО, 19 състав по АНД №511/2024 г.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколното си определение от съдебно заседание, проведено на
21.03.2024 г. за даване ход по същество по АНД №511 по описа на СРС, НО,
19 състав за 2024 г.
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по АНД №511 по описа на СРС, НО, 19
състав за 2024 г. до произнасяне по дело C-372/23 на съда на Европейския
съюз, на основание чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.25, ал.1, т.4 от НПК.
Да се изискат писмени обяснения от деловодителя, заместващ
титулярния такъв на състава, за причините, поради които не е докладвал
постъпила молба по делото, преди съдебно заседание на председателя на
състава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се спира производството подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от връчване на съобщението до
страните, пред АССГ, а в останалата му част е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3