№ 3366
гр. Варна, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501905 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по възззивна жалба с вх. № 5278 от 1.08.2022 г.,
депозирана от Л Л. Т. и АНН. С. Т., чрез адв. Н.С., срещу решение № 2363 от
15.07.2022 г., постановено по гр. д. № 13736/2021 г. по описа на Окръжен съд
– Варна, В ЧАСТИТЕ, с които е:
- отхвърлен иска на Л Л. Т. за осъждане на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди под
формата на причинени болки и страдания в следствие осъществена трудова
злополука на 9.02.2021 г. в гр. Девня, Електрическа подстанция „Девня 1“,
при която е настъпила смъртта на С А Т, починал на 21.03.2021 г., за
разликата над присъдената сума от 50 000 лева до претендираните 120 000
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от осъществяване
на трудовата злополука - 9.02.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, както и е
- отхвърлен иска на АНН. С. Т. за осъждане на „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди
под формата на причинени болки и страдания в следствие осъществена
трудова злополука на 9.02.2021 г. в гр. Девня, Електрическа подстанция
„Девня 1“, при която е настъпила смъртта на С А Т, починал на 21.03.2021 г.,
за разликата над присъдената сума от 40 000 лева до претендираните 120
000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
осъществяване на трудовата злополука - 9.02.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
1
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, чрез юрк. Г К.
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок.
Същата е редовна, съдържа изискуемите реквизити и приложения и е
надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните части, поради постановяването
му при нарушение на материалния закон. Излага подробни доводи относно
констатациите на първоинстанционния съд. Позовавайки се на заключението
по съдебно-техническата експертиза, намира, че вратите на килиите са
направени по начин, че да не могат да бъдат случайно отворени. Счита, че не
са представени доказателства каква точно работа е била възложена на С Т,
респ. в каква последователност е следвало да бъде изпълнявана. Сочи, че е
нарушената разпоредбата на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за безопасност
и здраве при работа в електрическите уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи, доколкото е допуснато
извършване на работа без нарочен наряд, а само с нареждане. Твърди, че от
работодателя не е представен списък на дейностите, които могат да бъдат
извършвани без наряд, съобразно изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника.
Намира, че свидетелските показания на свидетелите М и Ганчев, в частта,
относно извършваната дейност от С Т по проверка на напреженовите
трансформатори, противоречи на вменените му задължения по длъжностната
характеристика. За неправилен намира извода на съда, че служителят е
отключил механичната защита на вратата на килията, като е преодолял и
електромеханичната блокировка. Оспорва извода за наличие на проявена
груба небрежност, както и за определения процент на съпричиняване на
вредоносния резултат. За неправилно намира кредитирането на свидетелските
показанията на свидетелите, които са и служители в дружеството. Счита, че
първоначалните твърдения на ответното дружество при разследване на
злополуката за преодоляване на двете механични ключалки се опровергават
2
от заключението по съдебно-техническата експертиза от 3.02.2022 г., в което
се посочва, че не може да се конкретизира по какъв начин и с какво е
отворена вратата. Позовава се на писмо от 27.01.2022 г. на ръководителя на
МЕР – Варна към „ЕСО“ ЕАД, в което се сочи, че за извършване на пълна
проверка на килии № 16 и № 20 е необходимо да се влиза в килиите на
изводите. Сочи, че по делото не са представени от страна на работодателя
вътрешни правила, технологични карти, указания и други документи,
установяващи последователността на действията на работната група на
процесната дата.
Твърди, че в случая не се доказва нарушение на конкретни правила за
безопасност от страна на С Т, респ. извършване на работа при елементарно
старание и пълно пренебрегване на правилата за безопасност. Сочи, че в
първоинстанционното решение не е посочено кои конкретно правила за
безопасност са нарушени от страна на служителя. Доколкото проверката не е
оформена с наряд счита за неустановено дали С Т е разполагал с ключ за
вратата на килията, доколкото ключовете са в дежурния диспечър, респ. дали
същата е била отворена. Твърди, че отворената врата е индиция, че токът е
изключен и може да се проведе безопасно изпълнение на задълженията. За
установено в съдържанието на протокола на НОИ от 12.04.2021 г. намира
неизпълнението на задълженията на работодателя по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за поставянето на табели „Стой! Високо напрежение!“, респ. това
по чл. 152 от Правилника за окачването на табела „Да се работи тук!“, както и
за поставяне на преносими заземители. Счита, че не е отчетено обективното
съотношение на приноса на настъпване на трудовата злополука от страна на
работодателя. За недоказано намира самоволното поставяне на С Т в
ситуация на повишен риск, респ. наличието на умишлено причиняване на
увреждането от страна на пострадалия. Сочи, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено по реда на чл. 52 ЗЗД и
съобразено с обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на злополуката.
За необсъдени намира оплакванията относно констатираното
нарушение на работодателя от страна на Инспекция по труда – гр. Варна за
имуществената му отговорност в съответствие с Колективния трудов договор
и липсата на изплащане на застрахователно обезщетение поради липсата на
включването му в списъка на задължително застрахованите лица. Сочи, че
доколкото работодателят не е изпълнил основните си задължения за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение. Моли за отмяна на
решението в обжалваните части, както и за уважаване на исковете в пълните
заявени размери.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез юрк. Г К. В същия се
излагат доводи за неоснователността на жалбата. Излага подробни доводи по
фактическата обстановка на спора. Твърди, че на процесната проверка не е
3
било необходимо влизането в самите килии, което е следвало да бъде
осъществено едва при изпълнение на четвъртата задача. Сочи, че от
свидетелските показания на свидетеля М се установява, че С Т е следвало да
разкачи кабел, който тръгва от напреженовите трансформатори и стига до
предкилийния шкаф на килия № 16. Твърди, че задачите се изпълняват по
реда, по който са зададени, като е технологично невъзможно да се пристъпи
директно към изпълнение на последната задача. Позовавайки се на
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза намира, че
не е било необходимо влизането в килиите. Сочи, че в т. I, т. 23 от
длъжностната характеристика на С Т е предвидено, че служителят може да
монтира, поддържа, извършва профилактика и настройка на съоръжения,
вторична комутация, релейна защита, измервателна и специализирана
апаратура, откъдето извежда извод, че задачите от процесната проверка са
били обхванати от длъжностната му характеристика. Твърди, че товарното
устройство не е било необходимо да се включва, доколкото килии № 16 и №
20 не са въведени в експлоатация. Доколкото двете килии не са били
поставяни под напрежение, счита, че не е необходимо спазването на чл. 105,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилника. Сочи, че доколкото дейностите попадат в
приложение № 6 по чл. 105, ал. 1, т. 2 от Правилника не е било необходимо да
се изготвя списък за същите.
Твърди, че е основателно наведеното възражение за съпричиняване,
доколкото не е следвало да се отваря вратата на килия № 18, както и С Т да
напуска работното си място на предкилийния шкаф на килия № 16 по
вторичната комутация. Сочи, че е налице проявена груба небрежност от
служителя поради напускане на работното му място и навлизане с тялото си в
килия, която е била под напрежение. Позовавайки се на свидетелските
показания на свидетелите М и Ганчев, сочи, че размерът на вратата е около 30
см. и С Т поради ръста си не може да влезе в килиите. От заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза намира за установено, че
вратата се отваря с механично и електрическо блокиране, като ключ за нея
притежава дежурния оператор, както и че вратата може да бъде отворена при
осъществяване на натиск.
За неоснователни намира доводите за установеност на нарушенията на
длъжностните лица, доколкото са подадени жалби срещу издадените
наказателни постановления. За неотносими намира оплакванията за
необсъждане на твърдяната договорна отговорност, доколкото е различен
предметът на настоящия спор. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваните части. Претендира разноски.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителните части,
поради което същото е влязло в законна сила в тези части.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата
съдебна инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството
4
е допустимо, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ възззивна жалба с вх. № 5278 от
1.08.2022 г., депозирана от Л Л. Т. и АНН. С. Т., чрез адв. Н.С., срещу
решение № 2363 от 15.07.2022 г., постановено по гр. д. № 13736/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които е:
- отхвърлен иска на Л Л. Т. за осъждане на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди под
формата на причинени болки и страдания в следствие осъществена трудова
злополука на 9.02.2021 г. в гр. Девня, Електрическа подстанция „Девня 1“,
при която е настъпила смъртта на С А Т, починал на 21.03.2021 г., за
разликата над присъдената сума от 50 000 лева до претендираните 120 000
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от осъществяване
на трудовата злополука - 9.02.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, както и е
- отхвърлен иска на АНН. С. Т. за осъждане на „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди
под формата на причинени болки и страдания в следствие осъществена
трудова злополука на 9.02.2021 г. в гр. Девня, Електрическа подстанция
„Девня 1“, при която е настъпила смъртта на С А Т, починал на 21.03.2021 г.,
за разликата над присъдената сума от 40 000 лева до претендираните 120
000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
осъществяване на трудовата злополука - 9.02.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1905/2022 г. на ОС-Варна
за 9.11.2022 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6