№ 843
гр. Плевен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430105816 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от „АПС Бета ****“ ЕООД, ЕИК:
****** със седалище и адрес: гр. ****” №81 В, представлявано от
управителите П.В. и Х.М. чрез юрк. Е.Ц. - пълномощник на управителите,
против Н. О. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.П*****, бл.25, вх.В, ет.6, ап.18.
Твърди, че с Разпореждане по ч.гр.д.№ 4269/2024г. по описа на Районен съд
Плевен е уведомен, че срещу заповедта за изпълнение има подадено
възражение, поради което в едномесечния срок е предявил исковата молба.
Твърди, че на 15.09.2019г. ответникът Н. О. Й. сключил Договор за
потребителски кредит № 356733 със „****“ ООД, по силата на който получил
сумата от 300.00 лева, срещу което се съгласил да върне 7 броя вноски в по
84,00 в срок до 15.04.2020г., когато падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски
кредит.Твърди, че с договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер
на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Ищецът твърди, че приложените Общи условия и Договор за паричен заем №
356733/15.09.2019г. по безспорен начин установяват сключения между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила
в срок и съобразно условията на договора. Твърди, че съгласно чл.10 ал.1 ЗПК
договорът трябва да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички
1
негови елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Твърди, че
процесният договор е действителен като сключен според изискванията на
чл.10 чл.11 и чл.22 ЗПК.
Ищецът твърди, че съгласно чл.31 ал.3 от Общите условия по Договора
за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че съгласно чл.33 ал.2 от Общите
условия по Договора за потребителски кредит, „****“ ООД трябвало да
уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи,
които да се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от
него при подписването на договора за кредит. Ищецът сочи, че договорът е
сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ и е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Посочва, съгласно чл.6 ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Твърди, че дори съдът да счете, че договорът не е сключен по
електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума. Твърди, че ответникът Н. О. Й., ЕГН
********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022г. „****“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к. 1404, бул. „****“ № 81В, ап.3, като вземането срещу длъжника
2
по настоящото производство е индивидуализирано на ред/стр. № 943 от
Приложението към договора за цесия. Посочва, че длъжникът е уведомен за
цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения
от него телефонен номер. Твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Твърди, че връчването на съобщението
за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел
длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни
надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не
е титуляр на вземането. Твърди, че с цел да бъде гарантирана сигурността на
длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква
уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от
предишния кредитор - цедент. Твърди, че връчването на уведомлението няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да
бъде извършено и от пълномощник на цедента и с оглед константната съдебна
практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия
кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99
ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Моли съда да
приеме за надлежно връчването на уведомлението, връчването на исковата
молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009г., II т. о., ВКС,
Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г., I т. о., ВКС, Решение №
78/09.07.2014г. по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ВКС). Ищецът твърди, че
ответникът Н. О. Й., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си
по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. Моли
съда да приеме за установено, че ответникът Н. О. Й., ЕГН **********, дължи
на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ****** парично вземане,
конкретизирано в предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 4269/2024г., а именно
сумата в общ размер от 435.69 лв., формирана както следва:
1) главница в размер на 300 лв.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
50.72 лв. за периода от 15.09.2019г до 15.04.2020г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 84.97 лв. за
3
период от 15.04.2019 - 27.06.2024г.,
4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Ищецът посочва, че претендираната сума за лихва за забава
представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва,
определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени
парични задължения и се дължи от Длъжника по силата на чл.2, раздел X
„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска
Посочва, че за периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва
за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната
лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл.
доп. - дв, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.).
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 435,69 лв., от които главница в
размер на 300 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 50,72 лв. за периода от 15.09.2019г до 15.04.2020г.; законна лихва за
забава върху главницата в размер на 84,97 лв. за период от 15.04.2019г. -
27.06.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, с който оспорва предявената искова молба.
Твърди, че не е доказано твърденията за сключен между ответника и ****
договор за заем. Оспорва твърденията че ответникът е ползвал електронна
поща, липсват доказателства за сключен договор от разстояние. Прави
възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие. Сочи, че
кредиторът не е предоставил информация на потребителя и не е получил
съгласие за сключване на договора, а нито общите условия, нито договора
носят подпис на ответника. Твърди, че липсват данни за комуникация
4
съобразно изискванията на ЗПФУР. Посочва, че няма данни ответникът да е
получил сумата по договора за заем, като липсва разписка в този смисъл.
Твърди, че тъй като не е доказано твърденията, че ответникът е страна по
договор за заем със ****, то не е възникнало и частно правоприемство по
договора за цесия. Ответникът прави възражение за нищожност на договора за
заем поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК и ЗПФУР.
Прави възражение за неравноправност на клаузата по т.3.7 от договора поради
противоречие с добрите нрави. Навежда доводи, че лихвения процент по
кредита в размер на 40,05% противоречи на добрите нрави, тъй като
надвишава три пъти законната лихва. Твърди, че е нищожна и клаузата за
неустойка. Навежда доводи, че е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК тъй като не е посочено какви компоненти включва ГПР и заобикаля
закона като не посочва всички разходи по кредита. Твърди, че посочения по
този начин ГПР заблуждава потребителя, поради което моли съда да приеме,
че в договора липсва ГПР, към което е приравнено неправилното му
посочване. Навежда доводи, че това прави договора недействителен.
Оспорва, че ответникът е получил сумата, тъй като липсва разписка. Прави
възражение за първите две вноски, тъй като са погасени по давност. Оспорва
Общи условия, договор за кредит и документ за получена от ответника сума.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Не е спорно и се установява от приложеното ч.гр.д.№ 4269/2024г. по
описа на РС Плевен, че е издадена Заповед за изпълнение №2452/24.07.2024г,
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
С разпореждане №11521/03.10.2024г., съдът указал на заявителя, че
може да предяви иск за вземанията си. Разпореждането е получено на
09.10.2024г. и в едномесечния срок, на 10.10.2024г. е образувано настоящето
производство.
По делото е приложен договор за паричен заем кредирект №
356733/15.09.2019г., от който се установява, че между ответника- като
заемател и „****“ ООД-като заемодател, е сключен договор за кредит със
следните параметри: предоставен заем от 300 лева, за срок от 7 месеца, при
ГПР 47,62 % и фиксиран ГЛП от 40,05%; общ размер на всички плащания-
350,72 лева, при месечна вноска от 66,14 лева и падеж на последната вноска –
15.04.2020г., по погасителен план. Видно от договора, в погасителния план
има включена вноска за неустойка в общ размер на 237,28 лева, разпределена
на две вноски в размер на по 73,99 лева и 5 вноски в размер на по 17,86 лева.
5
Представени са и Общите условия към договора, подписани, на всяка
страница от страните по договора, съобразно изискванията на чл.11 ал.2 от
ЗПК.
По делото се установява сключване на договор за цесия от 13.01.2022г.
между ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ като цесионер и „****“ ООД като
цедент. Видно от Приложение №1 към него, вземането против ответника е
прехвърлено на ищеца. Установява се също, че цедентът е упълномощил
цесионера /представено е пълномощно / да уведоми длъжниците за станалата
цесия. По делото няма доказателства за връчване на уведомление за станалата
цесия на ответника, но съдът приема, че същото е редовно връчено на
особеният представителна ответника, с връчването на преписите от исковата
молба и приложенията, едно от които е уведомлението.
По делото е представена разписка за извършено плащане, в която е
отразено, че на 15.09.2019г., на ответника, в качеството на кредитополучател е
изплатена чрез EasyPay по заем №356733 сума в размер на 300 лева, като
плащането е извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която е прието по делото. От същото се установява, че след проверка в
счетоводството ищцовото дружество, вещото лице е установило сключен
договор за заем №356723/15.09.2019г. между ответника и **** ООД, по силата
на който на ответника била отпусната в заем сумата от 300 лева, при
фиксирана лихва в размер на 40,04% - 50,72 лева, която следвало да бъде
върната на седем месечни вноски. Вещото лице посочва, че първата вноска се
дължи на 15.10.2019г., а последната на 15.04.2020г. и вноските по размер са
посочени в погасителния план към договора. Вещото лице е посочило, че
сумата е усвоена чрез Изипей, като по делото е приложена разписката, с която
кореспондира заключението. Вещото лице е установило, че в счетоводството
на дружеството кредитор по договора за кредит липсват данни за извършени
от страна на ответника плащания по договора.
Вещото лице е установило, че в погасителния план на ответника е
начислена като дължима неустойка в размер на 237,28 лева, която не се
претендира по делото.
Съдът счита, че процесният договор е недействителен. Видно е, че в
чл.6 от същия е уговорено задължение на заемателя в тридневен срок от
усвояване на заемната сума, заемателят да предостави обезпечение, по начина
и реда, отговарящо на условията на чл.33 ал.1 ОУ (поръчител или банкова
гаранция). В чл.6.1 от договора е посочено, че заемателят дължи неустойка в
размер на 237,28 лева в случай на неизпълнение на това задължение. Посочено
е, че неустойката се начислява автоматично с подписване на договора за заем
и се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.
Така уговорената клауза съдът приема, че прави договора
недействителен. Тази неустойка не е отразена в посочения размер на ГПР от
6
47,62 %. Видно е, че размера на неустойката е почти равен на размера на
отпуснатия кредит. На практика не е невъзможно, в случай на нужда от бърз
кредит, потребителят да може да осигури в тридневен срок посоченото
обезпечение, като в същото време неизпълнението на това задължение
генерира задължение за плащане на неустойка, която е в размер почти колкото
отпуснатия кредит.
Спорно в случая е дали неустойката, дължима от ищеца би следвало да
влезе в ГПР?
Съгласно §1 т.1 от ДР ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
С оглед на това определение, съдът счита, че неустойката следва да бъде
включена в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 ДР на ЗПК.
Определената дължима в договора като неустойка сума е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора. Тази неустойка е известна на заемодателя, което се
потвърждава и от обстоятелството, че е разсрочена и определена още при
сключване на договора за кредит – видно е че е начислена в погасителния план
и е начислена в дължимите суми, въпреки, че не се претендира. Това показва,
че при точно изпълнение на основното задължение по договора за заем, а
именно плащане на дължимите вноски за погасяване на кредита за главница и
лихва, потребителят дължи неустойка поради неизпълнение на друго
задължение по договора – да предостави обезпечение.
Въпреки, че неустойката е отразена в погасителния план, тя не е
включена в ГПР. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл.19 ал.1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на обезпечение като несъмнен разход, действителният ГПР би
бил значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения.
Съгласно чл.3 б.“ж“ от Директива 2008/48 „общи разходи по кредита за
потребителя“ означава „всички разходи, включително лихва, комисиони, такси
и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните такси; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
7
условия.“
В тази връзка, Решение на СЕС от 21.03.2024г. сочи, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на
лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“..
Посочва се също, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.ж от Директива 2008/48 разходи,
по този договор не се дължат лихви и разноски, така че неговата нищожност
води единствено до връщане на предоставената в заем главница.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за
заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата
на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора,
както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този
реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11
ал.1 т.10 ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК за това кои компоненти формират
посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договора; налице е
невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до
нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.6 §1 Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна
по смисъла на чл.3 §1 и чл.4 §1 Директива 93/13/ЕО и влече на основание
чл.22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл.22 от
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 - 12 и 20 и
ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед на това, съдът приема, че предявеният иск е частично
основателен само в частта за главницата, като в частта възнаградителната
лихва в размер на 50,72 лева за периода 15.09.2019г. – 15.04.2020 и в частта за
законна лихва в размер на 84,97 лева за периода 15.04.2019г. – 27.06.2024г.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на направеното възражение за давност, съдът не споделя
доводите на ответника. Давността съгласно цитираното от ответника ТР
№№3/2023г. на ВКС е петгодишна за главницата, като първата вноска е с
падеж 15.10.2019г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 24.07.2024г. ,
т.е. преди изтичане на петгодишната давност, и с подаване на исковата молба,
която се счита подадена от деня на заявлението, давността е прекъсната.
8
Разноските на ответника са в размер на 1175 лева , от които д.т. в размер
на 75 лева, юрк.възнаграждение в размер на 100 лева, 400 лева депозит за
особен представител и 600 лева депозит за вещи лица. Видно е, че ищецът е
заплатил сума за вещи лица в размер на 300 вместо 600 лева, поради което
следва да бъде осъден да заплати останалата сума от 300 лева с настоящето
решение.
С оглед уважената част от претенцията, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сума в размер на 809,06 лева в настоящето и 51,64 лева в
заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1
ГПК, вр. чл.240 ал.1, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, че Н. О. Й., ЕГН **********, с адрес:
гр.П*****, бл.25, вх.В, ет.6, ап.18 ДЪЛЖИ на „АПС Бета ****“ ЕООД,
ЕИК: ****** със седалище и адрес: гр. ****” №81 В, представлявано от
управителите П.В. и Х.М. *, сумата от 300 лева- главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.410 ГПК- 24.07.2024г, до
окончателното изплащане на задължението, дължими въз основа на Договор за паричен заем
Кредирект №356733/15.09.2019г, сключен между ответника и „****“ ООД, за които суми
има издадена заповед за изпълнение №2452/24.07.2024г. по ч.гр.д. №4269/2024г. на ПлРС,
като за разликата до 435,69 лева отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, Н. О. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр.П*****, бл.25, вх.В, ет.6, ап.18 ДА ЗАПЛАТИ НА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
гр. София, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, №81В,
сумата от 809,06 лева- разноски по настоящето производство и сумата от 51,64 лева-
разноски по ч.гр.д. №2452/2024г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ****, №81В да заплати по сметка на РС Плевен
възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9