РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Монтана, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. Троева
Членове:А. Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от А. Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500218 по описа за 2023 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на ЗКЛ.И.
АД гр. *, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Н. Г. против решението на РС
Монтана № 189/11.05.2023г. , постановено по гр. дело № 927/2022г. по описа му, с което са
отхвърлени исковите му претенции срещу А. Т., Р. Р. и М. Р. за установяване задължения
на всеки един от тях- равна част от сумата от 1843.74 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за реализирано на 16.10.2017 година ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане и е осъдено дружеството да
заплати разноски.
Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно и необосновано като
постановено при нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорени са изводите на съда за липса
на предпоставките на чл. 500,ал.1,т.3 КЗ , пораждащи регресни права на ищеца спрямо
виновния водач с подробно изложени в тази насока съображения. Иска се отмяна на
решението и уважаване предявените искове, ведно със законните последици.
С подаден в срок писмен отговор въззиваемите страни чрез пълномощник адвокат Т.
Г. оспорват жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение.
Претендират разноски.
При въззивното разглеждане на делото не допускани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
1
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
Решението на РС Монтана е валидно и допустимо постановено по субективно
съединени регресни искове с правно основание чл. 500,ал.1,т. 3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 422 ГПК.
Установено е по делото, че на 14.02.2022г. е подадено заявление от Л.И.АД за
издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Р., от гр. *, А. Т. и М. Р., и
двамата с адрес гр. *за заплащане в равна част от всеки от тях сумата 1843.74 лева изплатено
от заявителя застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност. В образуваното по заявлението ч. гр. д. № 344/ 2022 г. на РС Монтана е
издадена на 15.02.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжниците да заплатят на заявителя / ищеца/ по равни части сумата
1843.74 лева / по 614.58 лева всеки/ , ведно със законната лихва, считано от 14.02.2022г.,
както и разноски от 37 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. В едномесечния срок от връчването длъжниците са оспорили вземането
като недължимо, поради което на основание чл. 415,ал.1 ГПК на заявителя е указано да
предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.
Исковата молба е подадена в указания срок, като за ищеца е налице правен интерес да
установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземанията си по издадената срещу
ответниците заповед за изпълнение, поради което и предявените искове са допустими за
разглеждане.
С исковата молба ищецът е поискал от съда да установи съществуването на
вземанията му към ответниците с твърдения, че са наследници на П.Т., починал на
31.07.2018г. . Наследодателят им при управление на МПС * с рег.номер * е причинил
виновно на 16.10.2017г. в гр. *ПТП с лек автомобил * с рег.номер* , от което са настъпили
материални щети, като е напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака контролните
органи. По отношение на лекия автомобил, управляван от П. Т. е била налице валидна
застраховка ГО . По искане на застрахователя по застраховка Каско на лекия автомобил *и
на основание чл. 411 КЗ ищецът е заплатил на 20.09.2018г. ЗАД Б. ВИГ 1818.74 лева
застрахователно обезщетение с включени 25 лева ликвидационни разноски . Твърди се, че
при реализиране ПТП виновният водач П.Т. е напуснал мястото на ПТП, което обуславя
регресно право на ищеца с оглед чл. 500,ал.1,т.3 КЗ да иска заплащане на платеното от него
застрахователно обезщетение с включени 25 лева ликвидационни разходи или общо сумата
1843.74 лева . Ответниците са наследници на П. Т. и като такива дължат заплащане на
сумата 1843.74 лева в равни части с оглед правата им в наследството .
Ответниците с подадения в срок отговор не са оспорили качеството си на
наследници на П.Т., както и наличието на виновно причинено от него ПТП с лек автомобил ,
застрахован при ищеца към датата на ПТП, като са оспорили твърдяното основание за
2
регресно право на ищеца , както и размера на платеното застрахователно обезщетение като
несъответно на вредите.
С обжалваното решение съдът е приел, че между участниците в ПТП не е имало
разногласия относно причините за настъпването му, поради което и наследодателят на
ищците не е бил длъжен да остане на мястото на произшествието, съответно за ищеца не е
породено регресно право с оглед предпоставките на чл. 500,ал.1,т.3 КЗ, поради което и е
отхвърлил исковите претенции.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Безспорно е между страните, че на 16.10.2017г. в 18.00 часа на кръстовище в гр. *е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил * с рег.номер*, управляван от П.Т. и лек
автомобил * с рег.номер *, управляван от И.К., като вина за настъпването има П.Т., починал
на 31.07.2018г. , чийто законни наследници са ответниците по делото. Произшествието е
посетено от служители на ОДМВР *, като е съставен на 16.01.2017г. в 21.00 часа от мл.
автоконтрольор Н.А. протокол за ПТП № 1249989/16.10.2017г. , подписан от двамата
участници в ПТП-то и от съставителя. В същия графата за обстоятелствата , нарушенията и
условията на ПТП е попълнена на 26.10.2017г..На 16.10.2017г. е съставен и акт за
установяване на административно нарушение , извършено от П.Т.за това, че на 16.10.2017г.
в гр. *при наличие на пътен знак Б1 не е пропуснал движещия се по път с предимство лек
автомобил * и реализира ПТП с материални щети, напуска мястото на ПТП без да изчака
пристигане на службата за контрол, като лекият автомобил * е установен на 16.10.2017г.
около 18.50 часа пред вх. * на бл. *в ж.к. *в гр. *, а Т. – на 26.10.2017г. на паркинга на хотел
*във видимо нетрезво състояние . На 26.10.2017г. актът е подписан от Т. и му е връчен . На
22.11.2017г. е съставено наказателно постановление срещу Т. за нарушения на чл. 50,ал.1 и
чл. 123,ал.1,т.3,б.“б“ ЗДвП, невръчено поради смъртта му.
При наличие на валидна застраховка Каско по отношение лекия автомобил * е
подадено на 23.10.2017г. до Б.В.И. уведомление за изплащане на застрахователно
обезщетение с приложен протокол за ПТП с посочен номер *. В графа представени
документи са маркирани квадратите за представен протокол от КАТ, както и за двустранен
констативен протокол , въпреки, че същият не е описан в графа данни за събитието с
посочен номер, поради което и съдът приема, че се касае до грешка в отбелязване със знак
„х“ квадратите в представени документи . По делото няма данни двустранен констативен
протокол между участниците в ПТП да е съставян на мястото на произшествието при
безспорно установено по делото, че наследодателят на ответниците като участник в
произшествието не е спрял, за да установи щетите. По уведомлението е образувана щета ,
определено обезщетение в размер на 1793.74 лева, включващо подмяна на предна дясна
врата , ремонт на преден десен праг и предна дясна колона, труд и боядисване , изплатени на
04.05.2018г. на автосервиз А.ПМ ЕООД гр. *по възлагателно писмо от 30.10.2017г..С
изплащане на обезщетението застрахователят по застраховка Каско е встъпил в правата на
увредения срещу виновни водач, притежаващ валидна застраховка ГО , сключена със ЗК
Л.И.АД, като с покана от 16.05.2018г. е предявил регресната претенция за заплащане сумата
3
1818.74 лева, включваща сумата 1793.74 лева изплатено обезщетение и сумата 25 лева
ликвидационни разходи. Сумата по регресната претенция е изплатена от ЗК Л. И. на ЗАД
Б.В.И. Г. на 20.09.2018г..
Единственият спорен между страните въпрос, пренесен за разглеждане пред
въззивния съд е относно предпоставките, предвидени в чл. 500,ал.1,т.3 КЗ, пораждащи
регресно право на застрахователя по застраховка ГО на виновния за ПТП водач П.Т. за
заплащане изплатеното застрахователно обезщетение, а именно дали П.Т. е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.Тежестта на доказване това обстоятелство се носи от ищеца при
условията на главно и пълно доказване.
Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП, службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Наличие на
разногласие има винаги, когато между участниците не е постигнато съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Това съгласие трябва да бъде изрично обективирано в
надлежна форма, като се съобрази изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 41/12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между МВР, КФН и ГФ, според която: когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в него има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП – приложение № 3.
От представените по делото доказателства не се установява между участниците в
произшествието да е съставен двустранен констативен протокол , което е индиция,, че
между тях не е имало съгласие относно обстоятелствата при настъпването му , като това
съгласие следва да е налице към момента на настъпване на произшествието с оглед
предвидените в чл. 123,ал.1,т.3 ЗДвП задължения на участник в ПТП с материални щети- да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Фактът на съставяне на протокол за
ПТП от служители на ОДМВР *установява липса на съставен двустранен констативен
протокол. От друга страна представеният по делото протокол за ПТП представлява
официален свидетелстващ документ, който на осн. член 179, ал. 1 ГПК има обвързваща
доказ. сила за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице
- за констатираните и възпроизведени в документа вреди по леките автомобили , както и за
4
обстоятелството дали лицата са напуснали мястото на произшествието. Протокола
установява и неизгодни за подписалия го П. Т. обстоятелства - факта на напускане мястото
на произшествието. Напускането на мястото на произшествието от страна на П.Т. е довело
като последица до невъзможност да се установи дали между участниците е налице съгласие
или разногласие за обстоятелствата по настъпването му, поради което и установяването им е
следвало да се извърши от службите за контрол на Министерството на вътрешните работи,
чрез посещаване мястото на пътнотранспортното произшествие.
По същество от страна на ответниците не се оспорва факта, че наследодателят им е
напуснал мястото на ПТП, а се оспорва задължението му да не го напуска с твърдения, че от
ПТП са причинени само материални щети и не е имало пострадали хора . В случая обаче
наследодателят им не е изпълнил задълженията си предвидени в чл. 123,ал.1,т.3 ЗДВП , не е
спрял за да установи вредите от произшествието , като напускането на местопроизшествието
и несъставянето на двустранен протокол между участниците в ПТП при причинени само
имуществени вреди следва да се приравни на наличие на разногласие между тях, при което
съгласно чл. 125,т.7 ЗДвП посещението на службите за контрол е задължително.
Предвид гореизложеното съдът приема за установени по делото предпоставките на
чл. 500,ал.1,т.3 КЗ пораждащи регресно право на застрахователя по застраховката ГО
срещу виновния водач да получи платеното на суброгиралия се в правата на увреденото
лице застраховател по имуществена застраховка Каско.
Платеното обезщетение е в размер на 1818.74 лева, включващо 1793.74 лева
възстановени в натура вреди, както и 25 лева обичайни разноски , направени за определяне
дължимото обезщетение . Сумата 1818.74 лева е платената от ищеца на застрахователя по
имуществената застраховка Каско съгласно разпоредбите на чл. 411 и чл. 412 КЗ, поради
което и това е размерът, който ищецът има право да получи от виновния водач на основание
чл. 500,ал.1,т.3 КЗ. Претенцията за заплащане сумата 25 лева ликвидационни разноски е
неоснователна , тъй като не представлява платено от ищеца като застраховател обезщетение.
Възражението на ответниците за несъразмерност между вредите и платеното
обезщетение от 1793.74 лева с доводи, че дясната врата не е следвало да се подменя с нова, а
е могла да се ремонтира са неоснователни. Съгласно чл. 400 КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество като за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В съдебната практика се приема, че при
изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, т. к. последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Ответниците като наследници по закон на П.Т. / съпруга и деца/ не са оспорили
качеството си на такива, като съгласно чл. 60,ал.1 ЗН отговарят за задълженията на
наследодателя си съобразно дяловете си – в равни части или по една трета – чл. 5 и чл. 9 ЗН
.
5
Предвид гореизложеното установителни искове срещу наследниците на П.Т. са
основателни до размер 606.25 лева – 1/3 от 1818.74 лева , като над този размер до
претентирания такъв от 614.58 се явяват неоснователни.
Изводите на въззивния съд не съвпадат с направените такива от първостепенния съд,
поради което обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която установителните
искове са отхвърлени над общ размер 1818.74 лева, както и в частта за разноските, като
вместо него се постави друго, с което установителните искове се уважат за сумата 1818.74
лева дължима разделно от ответниците според дяловете им в наследството .
Пир този изход на спора ответниците дължат на ищеца разноски в размер на 86.13
лева за заповедното производство и в размер на 333.63 лева за исковото производство.
Предвид частичната неоснователност на установителните искове в общ размер 25 лева, то
на ответниците се следват разноски в размер на 8 лева.
С оглед изхода на въззивното производство на жалбоподателя се следват разноски в
размерна 135.63 лева .
Въззиваемите чрез пълномощника си адвокат Т. Г. са поискали присъждане на
разноски за въззивното производство, но доказателства за направени такива пред въззивния
съд няма представени , поради което и съдът не им присъжда разноски с оглед изхода на
спора.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ОТЕМЕНЯ Решение № 189/11.05.2023г. , постановено по гр. дело № 927/2022г. по
описа му в частите, с които са отхвърлени установителните искове над общ размер от
1818.74 лева , КАКТО и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземания на Л.И. АД гр. *, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление град *, бул. * № *срещу А. Т. с ЕГН ********** от
град *, жк.*, бл.*, вх.*, ап.*, Р. Р. с ЕГН ********** от град *, жк.*, бл.*, вх*, ап.* и М. Р. с
ЕГН ********** от град *, ул.*, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*в общ размер 1818.74 лева , ДЪЛЖИМИ
РАЗДЕЛНО В РАВНА ЧАСТ от по 614.58 лева , представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за реализирано на 16.10.2017 година ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане, предмет на заповед № 218 от
15.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело №
344/2022г,. по описа на РС Монтана .
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189/11.05.2023г. , постановено по гр. дело № 927/2022г.
по описа му В ЧАСТТА, с която исковите претенции са отхвърлени като неоснователни над
общ размер 1818.74 лева до претендирания размер от 1843.74 лева.
ОСЪЖДА А. Т., Р. Р. и М. Р. да заплатят на Л.И. АД сумата 86.13 лева разноски за
заповедното производство, сумата 333.63 лева разноски за исковото производство, както и
6
сумата 135.63 лева въззивни разноски.
ОСЪЖДА Л. И.АД да заплати на А. Т., Р. Р. и М. Р. сумата 8 лева разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7