Р
Е Ш Е Н И Е
№
720/25.9.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Петров
2. Христина Юрукова
При секретаря Тодорка Стойнова и с участието на
прокурора Стоян Пешев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административно дело № 573, по описа на съда за 2020 г. За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.Н.Б., чрез адвокат
А., срещу Решение № 46/06.03.2020 г., постановено по АД № 474/2019 г. на
Районен съд Велинград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за
задържане № 367зз - 207/03.11.2019 г. на инспектор Б. Н. Б. на длъжност
разузнавач в група КП при РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик. Касаторът поддържа
в касационната жалба, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано, аргументира незаконосъобразността на
оспорения административен акт, иска отмяна на решението, отмяна на заповедта и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба - инспектор Б. Н. Б. на
длъжност разузнавач в група КК при РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, е на
становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че
заповедта е издадена правилно.
Административен съд Пазарджик, като прецени
допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни
основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба
за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а
разгледана по същество - за основателна.
За да постанови обжалваното решение, Районен съд Велинград
е приел за установено, че с оспорената пред него заповед А.Н.Б. е задържан за
срок до 24 часа на 03.11.2019 г. на основание чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР, във връзка с БП 367 ЗМ
№568/2019 г. във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 330, ал.
1 от НК – палеж на имущество със
значителна стойност. Районен съд Велинград е приел, че обжалваният акт е
издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, отговаря
на изискванията за съдържание по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, спазени са административнопроцесуалните
разпоредби по издаването й и е в съответствие с приложимото материално право и
целта на закона.
Фактите по случая са следните:
На 03.11.2019 г. със заповед за задържане № 367зз -
207/03.11.2019 г. на инспектор Б. Н. Б. на длъжност разузнавач в група КК при
РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, касаторът А.Н.Б. е задържан за срок от 24
часа в помещение за временно задържане в РУ – гр. Велинград. Според мотивната
част на заповедта задържането е на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по БП
367 ЗМ №568/2019 г. във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 330,
ал. 1 от НК – палеж на имущество със значителна стойност – на 03.11.2019г. в
гр. Велинград автомобил „*****“ с рег. № ****, е запалил.
Според писмо на началник на РУ Велинград до РП
Велинград на 03.11.2019г. е започнато досъдебно производство № 367 ЗМ №
568/2019г. по описа на Районно управление гр. Велинград. Законен повод по чл.
209 от Наказателния кодекс е съобщение до РУ гр. Велинград за запален лек
автомобил, а досъдебното производство е започнало на основание чл. 212, ал. 2
от НПК с протокол за оглед на местопроизшествие.
По делото е приета административната преписка по
издаване на оспорения акт, от която е видно, че:
С определение от закрито съдебно заседание № 178 от 04.11.2019г.
Велинградският районен съд-наказателна колегия по ЧНД № 452/2019г. е одобрил
извършването на процесуално-следствени действия – претърсване и изземване в лекотоварен
автомобил *****, ползван от А.Н.Б. по ДП № ЗМ 568/2019 по описа на РУ-гр. Велинград.
Извършено е претърсване и изземване, за което е
съставен Протокол от 04.11.2019г. От него е видно, че са иззети два мобилни
телефона, описани в протокола. Обективирано е в протокола, че действията са
започнали в 11.30ч. и са приключили в 12.10ч.
С определение от закрито съдебно заседание № 179 от
04.11.2019г. Велинградският районен съд-наказателна колегия по ЧНД № 453/2019г.
е одобрил извършването на процесуално-следствени действия – претърсване и
изземване на А.Н.Б. по ДП № ЗМ 568/2019 по описа на РУ-гр. Велинград.
Извършено е претърсване и изземване, за което е
съставен Протокол от 04.11.2019г. От него е видно, че са иззети един чифт
маратонки. Обективирано е в протокола, че действията са започнали в 09.40ч. и
са приключили в 10.20ч.
При извършеното задържане А.Б. е подписал декларация.
Към делото са приложени и материали от Досъдебно
производство № 568/2019г. по описа на РУ гр. Велинград. Видно е, че е
разследващият полицай е уведомил Районна прокуратура за започнатото досъдебно
производство; На 04.11.2019г. се е състоял разпит на свидетеля А.Н.Б.. На
05.11.2019г. за направени две Предложения от старши разследващ полицай в РУ
Велинград относно ДП 56882019г. до РП Велинград и назначаване на съдебна
физико-химична експертиза.
На 04.11.2019г. е разпитан свидетелят Й. Г. Н.; на
06.11.2019г. – свидетеля Д. Х. К.; на 11.11.2019г. – Д. А. В.; на 06.11.2019г.
– свидетелката Е. М. К.; на 06.11.2019г. – на свидетелката Г. Х. К. Правното основание за издаване на заповедта,
посочено в нея, е чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според който полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Целта
на процесното задържане, което представлява принудителна административна мярка,
е да се предотврати възможността лицето, за което има данни да е извършило
престъпление, да се укрие или спрямо него да не може да се реализира
наказателната отговорност. За прилагането на тази ПАМ, изразяваща се в
ограничаване свободното придвижване на лицето, не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето
извършило деянието, представляващо престъпление по смисъла на НК. Необходимо е
обаче наличието на доказани факти, обосноваващи предположение, че има
вероятност това лице да е извършител на престъпление, за да може
административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката.
В процесния случай фактическият мотив в заповедта, с
която е наредено задържането, е по БП 367 ЗМ № 568/2019г.. по описа на РУ-гр. Велинград
за престъпление по чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс – на 03.11.2019г.
автомобил „****“ с рег. № ***** е запалил.
Съдът намира, че от доказателствата по делото не може
да се установи, че към датата на издаване на оспорената заповед са били налице
данни за евентуална съпричастност на
жалбоподателя в извършване на престъпление по чл.330,ал.1 от НК.
Ответникът в представената административна преписка
сочи, че е образуваното досъдебно производство, съответно са представени документи
от него. В тях обаче по никакъв начин не
е доказано или да присъстват данни, че А.Б. има евентуална съпричастност с
палежа на автомобила към датата на задържане.
Фактически в случая с оспорената заповед е наложена
ПАМ, без да е ясно въз основа на кое подозрение е посочен А.Б.. Липсват писмени доказателства или свидетелски
показания в съдебното производство в тази насока. Единствено в хода по
същество, ответникът посочва, че при преглед на видеозаписите е видян човек,
който е оприличен на задържания Б.. Но доказателства в делото липсват, няма
представени в административната преписка. Няма събрани и гласни такива в тази
насока. Обстоятелството, че е видяно лице на охратителни камери не е доказано
по делото от административния орган.
От проведените мероприятията преди задържането на Б. и
след него, а именно претърсване на камион и извършения обиск на лицето, няма
данни, даващи предположение или подозрение за съпричастността на жалбоподателя
към даденото престъпно деяния, налагащи задържането му.
Административният орган, в чиято тежест е за всеки
конкретен случай на задържане да установи данни за вероятно извършено
престъпление, не е установил по делото какво свързва лицето Б. с подозренията за
съпричастност. Де факто полицейският орган е задържал лицето на недоказани пред
съда твърдения, подозрения, обстоятелства.
В хода на съдебното производство пред районния съд,
административният орган не е доказал факти, които установяват наличието на
данни за съпричастност на А.Б. към престъпление. Към момента на издаване на
заповедта за задържане в преписката липсват каквито и да е доказателства,
установяващи наличието на данни, че задържаното лице Б. е евентуален извършител
или подбудител на престъпление. Ответникът не ангажира доказателства в тази
насока, въпреки че от районния съд му е указана доказателствената тежест с разпореждане
от 15.11.2019г. по делото.
Доказателствената тежест за установяване на фактите,
че преди издаване на заповедта за задържане съществуват данни, че А.Б. е
извършил престъпление, тежи върху административния
орган. Мярката по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР може да се налага само, ако има
конкретно непосредствено извършено престъпление или опит, за което да са налице
данни, макар и косвени, че задържаното лице има съпричастност към това деяние. Действително,
в административната преписка се съдържат данни за извършено престъпление – палеж
на автомобил, но липсват такива, сочещи на съпричастност на задържаното лице
към палежа. Целта на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържането
като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, за което има
вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да
бъде приведено в действие - наказателно преследване, както и да бъдат
реализирани законовите правомощия на полицейските органи, свързани с
разследването и разкриването на престъплението. Именно за постигане на тази цел
законодателят е допуснал възможност по административен ред да бъде постигнат
този резултат – чрез задържането на лицето до 24 часа при съобразяване на
законовите изисквания.
Липсата на каквито и да е преки или косвени данни, че
задържаното лице Б. е евентуален извършител или подбудител на престъпление води
до извод, че задържането му на основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР противоречи
на принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който изисква
административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая издаването на заповедта за налагане на ПАМ превишава целта на закона,
поради обстоятелството, че липсват каквито и да са данни за извършено от лицето
престъпление, което да обосновава задържането му за срок от 24 часа. С
приложената мярка неоснователно е ограничено правото му на свободно придвижване
за 24 часа. Нарушени са изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи. Целта на задържането по чл.72
от ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да
се укрие. Мотивите на административния орган не съответстват на
материалноправните разпоредби чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като наложената ПАМ е
била незаконосъобразна и несъответна на законовите разпоредби, посочени като
основание за прилагането й.
Недопустимо е предпоставките за налагане на ПАМ по чл.
72, ал. 1,т.1 от ЗМВР да се презумират, а следва да са установени, което е
изцяло в тежест на административния орган.
С оглед изложените мотиви, съдебното решение следва да
се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта и искането за
разноски, а оспорената заповед като незаконосъобразна да бъде отменена.
В частта, с която касаторът е осъден да заплати
държавна такса в размер на 10 лева, е правилно, тъй като същата е дължима
съгласно чл. 151, т. 3 от АПК.
При този изход на спора, в полза на касатора следва да
се присъдят сторените разноски, за които е представен списък и доказателства за
извършването им. Същите се установиха в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение и 70 лева за държавна такса за касационна жалба.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик, ХІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 46/06.03.2020 г., постановено по АД №
474/2019 г. на Районен съд Велинград, в частта, с която е отхвърлена жалбата му
против Заповед за задържане № 367зз - 207/03.11.2019 г., издадена от инспектор Б.
Н. Б. на длъжност разузнавач в група КП при РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, и
е отхвърлено искането за присъждане на разноски, като вместо него постановява :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане № 367зз - 207/03.11.2019
г., издадена от инспектор Б. Н. Б. на длъжност разузнавач в група КК при РУ
Велинград при ОДМВР Пазарджик.
ОСЪЖДА Районно управление Велинград при ОДМВР
Пазарджик да заплати на А.Н.Б., съдебно-деловодни разноски в размер на 370(триста
и седемдесет) лева.
ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/