Определение по дело №251/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК.

Образувано въз основа на частна жалба от М. С. Г., ЕГН *, от Г. Р., облост П., У. „.” № *, срещу Разпореждане от 08.06.2011г., постановено по гражданско дело №171/2009г. по описа на РС Р., с което е оставена без разглеждане молба му с вх. № 1829/02.06.2011г. по гражданско дело № 171/2009г. по описа на РРС, с искане на основание чл. 33 ал. 3 от ЗС, съдът да обезсили Решение № 4542/04.01.2010г., постановено по същото дело.

Недоволен от обжалваното разпореждане, жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло като неправилно и постановено при съществено нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. От материално правна страна, искането с правно основание чл. 33 ал. 3 от ЗС, което жалбоподателят е отправил до първоинстанционния съд, се основава на Решение № 4542/04.01.2010г., постановено по Г. дело № 171/2009г. по описа на Районен съд Р., с което съдът е прогласил нищожността на договор за дарение на недвижим имот, материализиран в НА № *, том *, рег. № *, дело № */2008г. по описа на Нотариус К. М., с рег. № * в Нотариалната камара, и с което е допуснато Т. Х. С. да изкупи от ответника Я. В. С., описания в решението недвижим имот, за сумата от 1 100лв., която сума съдът е постановил в едномесечен срок от влизането на решението в законна сила, да се изплати на М. С. Г.. Жалбоподателят сочи, че цитираното първоинстанционно решение е влязло в законна сила на 22.03.2011г., като едномесечния срок посочен в решението на съда е изтекъл, а Т. Х. С. все още не е изплатилия дължимата сума на жалбоподателя Г., поради което първоинстанционния неоснователно е отхвърлил искането му по реда на чл. 33 ал. 3 от ЗС с обжалваното разпореждане. Наведени са оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът е оставил искането без уважение с писмена резолюция и без да изложи подробни съображения за това.

В срока по чл. 276 ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор на частната жалба от А. М. Щ., П. на ищеца Т. Х. С. по Г.д. № 171 /2009г. по описа на РРС. Възразява се, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като същата съдържа искане за произнасяне на съда със С. акт, по недопустимо искане с правно основание чл. 33 ал.3 от ЗС за обезсилване на влязло в законна сила съдебно решение. Навеждат се доводи, че законът не предвижда процедура по обезсилване на постановеното съдебно решение, като законодателят е използвал израза – “обезсилено по право”, поради което съдът не дължи произнасяне по такова искане. Ако жалбоподателят има някакви претенции, то същите следва да бъдат предявени по друг П. ред. Отделно се излагат съображения, че искането по реда на чл. 33 ал.3 от ЗС се основава на допусната явна фактическа грешка от съда в диспозитива на Решение № 4542/04.01.2010г., постановено по Г. дело № 171/2009г. по описа Районен съд Р., където погрешно е постановено изкупуването от М. Г., вместо от собственика на имота Я. С., в каквато насока са безспорните мотиви на съда по делото, а частният жалбоподател черпи неправомерни права от това. С писмения отговор А. Щ. моли съда да остави депозираната частна жалба без разглеждане.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса. Съдът е приел за редовен и депозиран от надлежната страна и постъпилия отговор на насрещната страна.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 4542/04.01.2010г., постановено по Г. дело № 171/2009г. по описа Районен съд Р., съдът е нищожността на договор за дарение, сключен между ответниците Я. В. С. и М. С. Г., обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */ 2008 г. по описа на нотариус К. М., по силата на който Я. В. С. е дарил на М. С. Г. собствената си 1/8 идеална част от недвижим имот, представляващ Поземлен имот № *, част от УПИ * в кв. * по плана на с. Д., О. Р., целия с площ от 560 кв. м., при съседи по скица: УПИ *, пл. № *; УПИ *, пл. № *, УПИ *, пл. № * и У., ведно с 1/8 идеална част от построената жилищна двуетажна сграда, със застроена площ от 110.00 кв. м., състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна на първи етаж, съответно две стаи, коридор и тераса на втори етаж и таван, ведно с 1/8 идеална част от плевнята, изградена също върху имота, като привиден, прикриващ договор за продажба, който е валидно сключен между ответниците Я. В. С. и М. С. Г., по силата на който Я. В. С. е продал на М. С. Г. собствената си 1/8 идеална част от недвижим имот, представляващ Поземлен имот № *, част от УПИ * в кв. * по плана на с. Д., О. Р., целия с площ от 560 кв. м., при съседи по скица: УПИ *, пл. № *; УПИ *, пл. № *, УПИ *, пл. № * и У., ведно с 1/8 идеална част от построената жилищна двуетажна сграда, със застроена площ от 110.00 кв. м., състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна на първи етаж, съответно две стаи, коридор и тераса на втори етаж и таван, ведно с 1/8 идеална част от плевнята, изградена също върху имота, срещу цена на имота в размер на 1100.00 лв.. Със същото решение съдът е допуснал ищецът Т. Х. С., ЕГН * да изкупи от ответника Я. В. С., ЕГН *, дела му в съсобственността, представляващ 1/8 идеална част от недвижим имот, представляващ ПИ № * / т.../, част от УПИ * в кв. * / .../ по ПУП на с. Д., О. Р., целия с площ от 559 кв. м. / петстотин петдесет и девет квадратни метра/, при съседи по скица: ПИ № *; УПИ *; УПИ * и У., ведно с 1/8 идеална част от жилищната сграда, построена върху имота и 1/8 идеална част от плевнята, изградена също върху имота, по действително уговорените между ответниците условия, а именно- за сумата от 1 100.00ЛВ., която сума е постановил Т. Х. С., ЕГН *, да заплати на М. С. Г., ЕГН *, в месечен срок от влизането на решението в сила. Съдебното решение е било обжалвано е след като е било потвърдено от въззивната инстанция и не е допуснато до касационно обжалване по същество, е влязло в законна сила на 22.03.2011г.

С писмена молба с вх. № 1829/02.06.2011г. по гражданско дело № 171/2009г. по описа на РРС, молителят М. С. Г. е депозирал искане с правно основание чл. 33 ал. 3 от ЗС, с което моли съда да обезсили Решение № 4542/04.01.2010г., постановено по същото дело. Сочи като основания диспозитива на решението, влязло в законна сила на 22.04.2011г., с което съдът е постановил Т. Х. С., ЕГН *, да заплати на М. С. Г., ЕГН *, в месечен срок от влизането на решението в сила, сумата от 1 100лв., като се основава на твърдението че определения от съда месечен срок е изтекъл на 22.05.2011г., но сумата не му е изплатена от длъжника съгласно съдебното решение.

С писмена резолюция върху депозираната молба, от 08.06.2011г., съдията докладчик по делото – съдия И. е оставил депозираното писмено искане без разглеждане, като недопустимо, като не е изложил подробни съображения за това, но е посочил че разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението на страната, пред въззивната инстанция – ОС Б.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни доводи:

Действително съгласно разпоредбата на чл. 33 ал.3 от ЗС, ако не плати в месечен срок от влизане на решението в законна сила, дължимата поради изкупуването сума, решението на съда с което е постановено изкупуване след обявяване на сделката за нищожна поради привидност, се обезсилва по право. Така както ясно и точно е формулиран законовия текст, очевидно е че правната последица от незаплащането на продажната цена по договора за продажба, по който е допуснато изкупуване, има за последица обезсилването на съдебното решение автоматично и без за това да е необходимо предявяването на иск. Именно поради изложените съображения за молителят М. С. Г. липсва правен интерес от предявяването на искане за обезсилване на първоинстанционното съдебно решение, тъй като същото при наличието на предвидените в закона обективни предпоставки следва да се счита за обезсилено по право и не се налага изрично произнасяне за това с изричен С. акт. Правилни и законосъобразни са доводите на първоинстанционният съд, с които той е оставил искането без разглеждане като процесуално недопустимо. /Р – 1771 – 1994г. на ІV г.о. на ВС на РБ/.

Разбира се за молителят – М. С. Г., съществува правната възможност, въз основа на обезсилването по право на постановеното решение на първоинстанцинния съд, поради наличието на обективните предпоставки с които законът свързва незаплащането на дължимата сума във връзка с постановеното изкупуване в месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, да предяви иск пред съда, с който да поиска да му бъдат признати или да се отрекат на трето участващо в делото лице, материалните права като последица, произтичаща от правно релевантния факт, предвиден в чл. 33 ал.3 от ЗС – обезсилване по право на решението аз изкупуване по чл. 33 ал.1 от ЗС, поради неплащане на дължимата сума в месечния срок определен от съда. Това обаче той следва да стори Ч. предявяване на отделен граждански иск и в отделно гражданско производство, без да е налице нуждата да иска обезсилването на постановеното от първостепенния съд съдебно решение, което се счита за обезсилено по право. /Р – 1431 – 2008г. на V г.о. на ВКС на РБ/.

За да настъпят законовите последици – обезсилването на съдебното решение по право при условията на чл. 33 ал.3 от ЗС, следва съдът в диспозитива на решението си по чл. 33 ал.2 от ЗС, да посочи ясно и точно – каква сума следва да се заплати, от кого и на кого следва да се плати. Това е така, защото при постановено изкупуване собственикът – ищец, придобива правата, които по нотариален акт е придобил купувачът при същите условия и се субругира в неговите права, но поема и неговите задължения. Ако съобразно уговореното в нотариалния акт, който съдът е обявил за нищожен поради привидност, купувачът още не е изплатил напълно цената за недвижимия имот или не е изпълнил към продавача други задължения по сделката, лицето което изкупува имота и встъпва в правата на купувача при действително уговорените условия, следва да поеме и задълженията, които купувача още не е изпълнил по отношение на продавача. За да не се стигне до неоснователно обогатяване на продавача по сделката, който е получил веднъж цената, плащането на изкупуващия, ако цената е изплатена изцяло, следва да стане на купувача. В противен случай действа правилото на чл. 75 ал.1 от ЗЗД, според което за да е действително изпълнението на задължението, следва да стане на кредитора или на посоченото от съда или от закона лице. Длъжникът се освобождава от задължението, ако не е платил на когото трябва, само ако кредитора потвърди плащането или се възползва от него. Неправилното заплащане на цената отново на продавача не е в негова полза, поради което изкупуващия не се освобождава от задължението си, тъй като не е извършено действително плащане, а това означава, че той не встъпва в правата на купувача и не придобива идеалната част, предмет на допуснатото от съда изкупуване. /Р – 327 – 2010г. на І г.о. на ГК на ВКС/. Поради изложените съображения неоснователни са възраженията в отговора на частната въззивна жалба, че съдът е постановил неясно и неточно съдебно решение, при наличието на явна фактическа грешка и че същото се нуждае от тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК.

Наваденото оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила при постановяването на обжалваното разпореждане, следва да бъде оставено без уважение. Задължение на съдията докладчик е да се произнесе по депозираното искане, постановявайки съдебния си акт през специално въведената в съдилищата АСУД, по установения от закона ред и Ч. мотивиран С. акт. Въззивната инстанция обаче не може да откаже да разглежда жалба срещу постановен от първостепенния съд С. акт, само заради това че същият не е постановен по установения от закона П. ред, след като същият прегражда по – нататъшното развитие на делото и води до нарушаване на материални или процесуални права на страните, като в този случай по – горната инстанция дължи произнасяне по същество.

Поради изложените правни аргументи, обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.06.2011г., постановено по гражданско дело №171/2009г. по описа на РС Р., с което е оставена без разглеждане молба от М. С. Г., ЕГН *, от Г. Р., облост П., У. „.” № *, с вх. № 1829/02.06.2011г. по гражданско дело № 171/2009г. по описа на РРС, с искане на основание чл. 33 ал. 3 от ЗС, съдът да обезсили Решение № 4542/04.01.2010г., постановено по същото дело, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от съобщението на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: