Определение по дело №88/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делото е образувано по протест на Р. П. – С. срещу присъда № 1971 от 05.11.2009г. по НОХД № 844/2008г. по описа на РС – С..

Със самата присъда съдът е признал подсъдимия М. Д. О., роден на 16.09.1954 г. в гр.П., живее в същия Г., българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН : *, за ВИНОВЕН в това, че в периода от време от 25.01.2005 г. до 24.02.2005 г., при условията на продължавано престъпление, при опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е извършил следните деяния :

- на 25.01.2005 г. в Г. е възбудил заблуждение у Р. А. С. от гр.П., че срещу заплащане ще снабди него и съпругата му С. С. с визи, за да заминат заедно за К., и с това е причинил на Р. С. и С. С. имотна вреда в размер на 1300/хиляда и триста/лева ;

- в периода 29.01.-31.01.2005 г. в гр.П. е поддържал заблуждение у Р. А. С. от гр.П., че срещу заплащане ще снабди него и съпругата му С. С. с визи, за да заминат заедно за Канада, и с това е причинил на Р. С. и С. С. имотна вреда в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева ;

- в началото на месец февруари 2005 г. в гр.С. е възбудил заблуждение у Р. А. С. от гр.П., че срещу заплащане ще снабди него и съпругата му С. С. с визи, за да заминат заедно за К. и САЩ, както и ще им осигури обучение в САЩ, и с това е причинил на Р. С. и С. С. имотна вреда в размер на 4600 /четири хиляди и шестстотин/ лева ;

- на 24.02.2005 г. в гр.П. е поддържал заблуждение у Р. А. С. от гр.П., че срещу заплащане ще снабди него и съпругата му С. С. с визи, за да заминат заедно за К. и САЩ, както и ще им осигури обучение в САЩ, и с това е причинил на Р. С. и С. С. имотна вреда в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева,

за което на основание чл.211, предл.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го e осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. В негова тежест били присъдени разноските по делото.

В протестът се набляга на съображения за неправилност на присъдата в частта, с която било прието че последните две деяния подсъдимия е поддържал, а не възбудил заблудата, както и че наказанието е било неправилно занижено и не съответствало на степента на опасност на деянието и дееца. В хода на прениите представителят на окръжната П. поддържа оплакванията само относно размера на наказанието и претендира увеличаването му с два месеца.

Защитникът оспорва протеста и настоява присъдата да се потвърди във вида в която е била постановена.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл. 334 от НПК намира протестът за допустим, а по същество за неоснователен.

Фактическите положения по делото са правилно установени и интерпретирани. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси в рамките на развилото се законосъобразно съкратено съдебно следствие.

В резултат на анализа на доказателствения материал се установява, че самопризнанията на подсъдимия съответстват на фактически обстоятелства и те са в следната насока:

Подсъдимият М. Д. О. е на 56 години, има висше образование, не е женен, има малолетно дете, трудово е ангажиран и е осъждан с присъда по н.о.х.д.№ 916/1987 г. на РС Поморие, влязла в сила на 05.09.1988 г., за престъпление по чл.262 във вр. с чл.210, ал.1, т.4 и 5 от НК, на 5 години лишаване от свобода; за престъпление по чл.308, ал.1 от НК на 10 месеца лишаване от свобода; за престъпление по чл.319 от НК на 1 година лишаване от свобода.На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание 5 години лишаване от свобода, присъда по н.о.х.д.№ 50/1992 г. на РС П., влязла в сила на 29.09.1992 г., за престъпление по чл.263 във вр. с чл.262 във вр. с чл.210, ал.1, т.1 и 5 във вр. с чл.261, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, извършено от месец юни 1990 г. до 24.06.1991 г., на 5 години лишаване от свобода, присъда по н.о.х.д.№ 457/1998 г. на РС Габрово, влязла в сила на 24.02.2000 г., за престъпление по чл.211 във вр. с чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода месец август-септември 1995 г., на 2 години и 2 месеца лишаване от свобода, присъда по н.о.х.д.№ 1778/2005 г. на ПРС, влязла в сила на 08.02.2007 г., за престъпление по чл.211 във вр. с чл.210, ал.1, т.1 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено в периода месец април 2000 г. –месец юни 2000 г., на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, присъда по н.о.х.д.№ 599/2007 г. на ПРС, влязла в сила на 13.06.2007 г., за престъпление по чл.211 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1,б.”а” и „б” от НК, извършено през месец май 2006 г., на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, присъда по н.о.х.д. № 647/2007 г. на ПРС, влязла в сила на 13.08.2007 г., за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, извършено на 31.05.2005 г., на пробация, определение по н.о.х.д.№ 1108/2007 г. на ПРС, влязло в сила на 20.09.2007 г., за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено в периода 22.01.2007 г.- 08.02.2007 г., на 1 година лишаване от свобода ; за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 във вр. с чл.2 от НК, извършено на 06.12.2003 г., на 6 месеца лишаване от свобода; за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, извършено на 06.12.2003 г., на 6 месеца лишаване от свобода.На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим, присъда по н.о.х.д.№ 51/2007 г. на РС Царево, влязла в сила на 28.09.2007 г., за престъпление по чл.211 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 01.09.-15.09.2005 г., на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, определение по н.о.х.д.№ 9355/2007 г. на СРС, влязло в сила на 17.10.2007 г., за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено от 15.02.1996 г. до 17.02.1996 г., на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. С определение по ч.н.д. № 13919/2007 г. на СРС на подсъдимия е било наложено общо наказание 2 години и 8 месеца лишаване от свобода за престъпленията по н.д. № 1778/05 г. на ПРС, 599/07 г. на ПРС, 51/07 г. на ЦРС и 9355/07 г. на СРС.На основание чл.24 от НК, общото наказание е било увеличено с една втора на 4 години лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. На основание чл.25, ал.2 от НК, от общото наказание е било приспаднато изтърпяното изцяло наказание по н.д. № 1778/2005 г. на ПРС, изтърпяното отчасти наказание по н.д. № 599/2007 г. на ПРС, и времето, през което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по н.д. № 9355/2007 г. на СРС.

В периода от време от есента на 2004 г. до месец февруари 2005 г. свидетелят К. А. Д. е работил в гр.П., като сервитьор в ресторант „Димар”. Подсъдимият посещавал заведението и през месец декември 2004 г. му предложил да замине за К. срещу сумата 2000 лева. Д. нямал парите и отказал. По- късно, когато се прибрал в гр.П., Д. споделил с брат се Р. А. С. за предложението на подсъдимия и последният проявил интерес и желание да замине за Канада заедно със съпругата си С. Г. С.. В следващите дни Д. се върнал в гр.П. и при следващата си среща с подсъдимия в заведението „Димар” го попитал дали брат му и съпругата му могат да заминат за К. Подсъдимият отговорил, че първо трябва да се срещне с тях.

На 17.01.2005 г. около обяд подсъдимият се срещнал с Р. и С. Стр. в гр.П. в пицария „Ностра”. Там присъствали и свидетеля Р. Г. Х. и именно тогава им обещал до два месеца да заминат за К. срещу не повече от 6000 лева. В присъствие на останалите подсъдимият провел телефонен разговор с неустановено лице, който трябвало да уреди визите, и след това заявил, че няма да има проблем. Около 16:00 часа ги завел в апартамент приличащ на приемна и лекарски кабинет, където затвърдил убеждението им че е лекар. На 18.01.2005 г. С. позвънил на телефонния номер *, даден му от подсъдимия и заявил, че намеренията му са сериозни. В последвалите разговорил помежду им подсъдимият обяснил на С. какви първоначални документи трябва да подготви- свидетелства за съдимост, ксерокс-копия от дипломи за завършено образование, за квалификация, задгранични паспорти. Свидетелят събрал документите и на 24.01.2005 г. предали на подсъдимият документите и паспортите си. Подсъдимият се настанил в „Интерхотел С.” под името Д. М. Д. с подправена лична карта. На 25.01.2005 г. С. отново се срещнал на подсъдимия е му предал сумата от 1300 лева, като получил от него неустановен документ за плащането. Двамата се уговорили С. да събере останалите пари, и да му ги предаде като в периода от време от 29 до 31 януари 2005 г. подсъдимият се обадил по телефона на С. и поискал да му преведе 2500 лева, които заявил, че е заплатил. Поискал сумата да му бъде изпратена чрез пощенски запис до поискване в гр.П. на името на Д. М. Д.. На 31.01.2005 г. С. изпратил парите и подсъдимият ги получил лично чрез подправената лична карта на Д..

На неустановена дата в началото на месец февруари 2005 г. Стр. се срещнали с подсъдимия пред посолството на САЩ, защото очаквали да си получат визите. Видели, че на паспортите им имало положени американски визи. Тъй като искали да моган да се обучават в САЩ се съгласили и дали на подсъдимия още 600 лв. за допълнителни визи за обучение съобразно обясненото им от О.. Подсъдимият извадил бланка на договор за заем и убедил С. да го подпише като гаранция, че ако не се уредят нещата по заминаването, подсъдимият ще поеме задължението да върне парите по заема. В договора била вписана сумата 9000 лева, С. го подписал като заемодател, а подсъдимият като заемател, със срок за връщане на заема 20.07.2005 г. Подсъдимият предложил като дата на сключване на договора да бъде посочена 20.01.2005 г. и поискал насрещния документ за сумата 1300 лева, подписан от него в Г.. Бил съставен и запис на заповед за сумата 9000 лева, която подсъдимият се задължил да заплати безусловно на 20.07.2005 г., Х. се подписал като поръчител. След това четиримата се придвижили с лек автомобил м.”Рено” до Централната автогара в гр.С. По време на пътуването в автомобила подсъдимият поискал остатъка от уговорените 4000 лева за услугата по изваждането на други паспорти. С. му предал парите. Подсъдимият задържал документите под предлог, че трябва да бъдат издадени други с оглед променилите се обстоятелства във връзка с обучението в САЩ.

На неустановена дата след това през същия месец подсъдимият се обадил на С. и го уверил, че всичко е наред, но е необходимо да се внесат още 630 щатски долара, които той е платил за някакви осигуровки. На 24.02.2005 г. С. изпратил от гр.П. пощенски запис до поискване за сумата 960 лева в гр.П. на името на Д. М. Д., съгласно указанията на подсъдимия. Уверенията били, че до месец март 2005 г. всичко щяло да бъде готово. Подсъдимият получил парите на същата дата с подправената лична карта на Д..

След като изминал месец март, С. потърсил подсъдимия на телефонния му номер, който не отговарял. Подсъдимият след това му се обадил от друг номер и му казал, че е в Исп., и го попитал дали са заминали за САЩ. С. отговорил отрицателно и подсъдимият го уверил, че след като се завърне от Исп., ще провери каква е причината за това.

През лятото на 2005 г. подсъдимият се обадил на С. от телефонен номер *, през следващите месеци разговаряли няколко пъти. С. поискал от подсъдимият да се срещнат и той да върне паспортите им, както и част от парите, тъй като са се отказали да заминават, потънали са в дългове и едва смогват да покриват заемите си. Подсъдимият обещавал, уговарял срещи, които отлагал.

През месец януари 2006 г. в гр.С. двамата се срещнали в присъствието на Х.. Подсъдимият казал, че ще свърже С. с фирмата, която поела и не изпълнила ангажимента по заминаването им за САЩ.Той казал също, че за да бъдат върнати паспортите на Стр., необходимо е на гърба на копията им С. да напише декларация, че той и съпругата му се отказват да пътуват. Споменал за сума, която фирмата ще удържи от общата получена сума за разноски, не уточнил каква. Подсъдимият уверил С., че до края на месец ануари 2006 г. ще бъдат върнати паспортите и част от парите.Това не се случило и С. отново позвънил на подсъдимия, който му заявил, че парите са у него и в скоро време ще дойде в гр.П. лично да му ги предаде. Подсъдимият изпратил чрез пощенски записи общо 420 лева. С определение по нохд № 1108/2007 г. на РС гр.Пловди, влязло в сила на 20.09.2007 г., е било одобрено споразумение и за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК с предмет личната карта на Д. М. Д., извършено на 06.12.2003 г., на подсъдимия О. е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода.

Изложените факти дотук са анализирани правилно от първостепенния съд, като обосноваващи извършеното от подсъдимия престъпление. В мотивите си първоинстанционния съд обосновано е изложил подробни съображения за причините поради, което е счел че изложеното е действителната фактология по случая, като правилно е счел, че самопризнанията съответстват на доказателствата по делото и е постановил присъдата си по реда на съкратеното съдебно следствие. В този аспект са логични изводите относно тълкуване на информацията съдържаща се в показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели и експерти и самопризнанията на подсъдимия.

И в настоящите мотиви се акцентира, че единствените възможни изводи относно правото и по приложението на Закона са възприетите от първоинстанционния съд, тъй като подсъдимият е осъществил, както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 211 вр. с чл. 209 от НК. В този аспект са изложени подробни съображения относно съставомерните елементи намерили отражения в действията и поведението на подсъдимия. Въззивният съд не намира, че мотивите на първоинстанционния съд се нуждаят от корекция, тъй като в същите е отразено в какво се е изразило изпълнителното деяние и какво е било конкретното имуществено разпореждане направено от пострадалите и наличието на продължаваност в престъпната дейност, както и на квалифициращите признаци. Не съществува каквото и да е съмнение, че е Обект на посегателство в случая са обществените отношения, свързани с правото на собственост, като за разлика от останалите престъпления против собствеността са различни средствата и начинът на въздействие по отношение на предмета на престъплението и лицето, упражняващо фактическата власт върху имуществото. В настоящия случай настъпилите съставомерни последици са от действията на заблудено лице, което е предоставяло сумата пари на подсъдимия. Правилни са изводите относно субективното му отношение, стойността на предмета на престъплението, причинно следствената връзка и авторството.

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които не са взети предвид от първостепенния съд, затова съдът се солидаризира с виждането на районния съд, че наказанието е справедливо и че съответства на целите на генералната и специална превенция, както и че са налице основания за ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. По протестираните доводи приема, че е безусловно установено, че всяко следващо първоначалното имуществено разпореждане е извършено от пострадалия поради поддържане на измамните представи, създадени именно от подсъдимия с първоначалните му действия и обещания. В този смисъл правилно е приета хипотезата за поддържане на заблудата.

РС е подходил законосъобразно при определяне размера на конкретното наказание и в този смисъл е неоправдано виждането на прокуратурата за увеличаване размера на наказанието с два месеца. В рамките на възможностите със задължителното приложение на чл. 55 от НК, съдът е наложил наказание близо до максималния размер.

В заключение въззивният съд не съзира каквито и да съображения за отказ от съкратено съдебно следствие, поради характера на деянието или личността на подсъдимия, нито такива, които да не са отчетени от първостепенния съд. Правилно същият е подходил в рамките на правомощията си и при съблюдаване процесуалните права на страните, СЛЕД КАТО СА БИЛИ НАЛИЧНИ ВСИЧКИ ОТ ОСНОВАНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА СЪКРАТЕНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ ПРИ ХИПОТЕЗАТА НА ЧЛ. 272 Т. 2 ОТ НПК.

В контекста на изложеното възраженията в протеста за необоснованост на присъдата са несъстоятелни.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1971 от 05.11.2009г. по НОХД № 844/2008г. по описа на РСС..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.