МОТИВИ
По нохд № 765.12г. по описа на районен съд-
Асеновград, четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу: А.Ш.П.,
ЕГН- **********,***, по народност българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, неосъждан, с адрес: град Асеновград, ул.“*****.
Обвинение: по чл. 151 ал.1 от НК.
Факти по обвинението:
За това, че на 31.07.2012г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, се е
съвкупил с лице, ненавършило 14 – годишна възраст – Т.Н.Й., родена на ***г.
Ред за разглеждане на делото: чл. 371 т.2 от НПК.
Конституирани страни по делото- няма.
Разноски по делото – 280,40 лева за експертизи.
По същество:
Представителят на РП- Асеновград
пледира за признаване за виновен на подсъдимия в посоченото престъпление при
факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, което, на
основание чл. 58а ал.1 от НК, да бъде намалено с 1/3, съответно, окончателно да
му се наложи наказание „ЛС“ в размер на 2 години, чието изпълнение, на
основание чл. 66 ал.1 от НК, да се отложи с изпитателен срок от 4 години.
Горният размер с оглед на смегчаващите отговорността обстоятелства - добри
характеристични данни, признание на вината,млада възраст. От друга страна,
тежестта на самото престъпление е спрямо лице, ненавършило 14 годишна възраст,
което е особено разпространено сред някои етноси в нашата страна, поради което
и с оглед на генералната превенция, се иска по-високо по размер и с
по-продължителен период на изпитателния срок, наказание.
Служебният защитник на подсъдимия - адвокат Галина Карагьозова пледира за
признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, като пледира
за налагане на наказание след редукцията от 2 години лишаване от свобода, с
отлагане на изпълнението му, като изтъква, че той не е знаел за ниската й
възраст, тъй като те не са живеели в една и съща махала и са нямали досег преди
годежа.
Подсъдимият пледира за условна присъда.
Съдът, с оглед реда, по който бе разгледано делото и на основание чл. 373
ал.3 от НПК, от фактическа страна, намери за установено следното:
Подсъдимият не е осъждан, характеристичните му данни са добри.
Той е от ромски произход и живее в град Асеновград. През юли месец 2012г.
подсъдимият отишъл при своя познат, живущ ***- свидетелят М.Й.Д. и му казал, че
си търси жена.Свидетелят М.Д. му предложил свидетелката Т.Н.Й., която е дъщеря
на свидетелката Н.Н.Й.,*** и която е сестра на човек, който го е отгледал като
баща – свидетелят И.Н.И..Подсъдимият А.П. пожелал да се срещне с това момиче,
което било сторено на следващия ден, когато подсъдимият П. и майка му –
свидетелката В.А.А. отишли в дома на свидетелката Н.Й., където се срещнали със
свидетелката Т.Й..На свидетелката Н.Й., където подсъдимият А.П. обяснил, че
харесва свидетелката Т.Й. и я иска за жена. На това предложение свидетелката Н.Й.
му отговорила, че свидетелката Т.Й. е едва на 13 години и е още малка за
женене, но ще помисли върху предложението, след което подсъдимият и майка му се
върнали обратно в град Асеновград. На 29.07.2012г. свидетелят М.Д. отишъл с лек
автомобил в дома на свидетелките Н.Й. и Т.Й. ***, в дома на подсъдимия А.П.,
където отново бил проведен разговор за съвместното съжителство, между
подсъдимия П. и свидетелките. След това свидетелките преспали в дома на
свидетеля И.И., като на следващия ден, свидетелката Н.Й. ***, а свидетелката Т.Й.
***, като вечерта отишла в дома на подсъдимия А.П., където двамата в отделна
стая започнали да разговарят и подсъдимият се опитвал да убеди свидетелката да
заживее с него на семейни начала. Свидетелката Т.Й. му отговорила, че е само на
13 години и е още много малка за това, като по време на разговора, подсъдимият А.П.
целунал свидетелката Т.Й. по устата, шията и гърдите, на които целувки
свидетелката също му отговаряла, като на своя ред го целувала по същите
части.След това, излизайки от стаята, роднините на подсъдимия П. обявили, че ще
има годеж, като свидетелката Т.Й. се прибрала в дома на свидетеля И.И., където
преспала. На 31.07.2012г. тя отново отишла в дома на подсъдимия А.П., където от
неговите роднини била приготвена за годежа, като била облечена в синя рокля,
дошли и музиканти, гости и започнало празненство, на което както свидетелката Т.Й.,
така и подсъдимият А.П. с гостите се веселили.Бил направен и видеоклип с
мобилен телефон на това празненство. Тогава, по едно време, на празненството
пристигнала свидетелката Н.Й., която заявила, че дъщеря й е много малка, поради
което и няма да се омъжва и че разваля годежа. Роднините на подсъдимия А.П.
обаче я спрели да не разваля годежа и за да не стане сблъсък, свидетелката Н.Й.
***, където позвънила на телефон 112. В това време, една от лелите на
подсъдимия А.П. отвела Свидетелката Т.Й. в дома на бабата на подсъдимия А.П.,
където й обяснила, че ще може спокойна да пренощува там, като свидетелката Т.Й.
била настанена в една от стаите. Малко по-късно в стаята влязъл подсъдимия А.П.,
при което двамата свалили дрехите си, свидетелката Т.Й. легнала по гръб, а
подсъдимият проникнал с члена си във влагалището й, при което свидетелката
почувствала болка, като половият акт траял около 5 минути, след което
подсъдимият издърпал чаршафа изпод свидетелката Й. , отворил вратата на стаята
и го дал на баба си, след което легнал до свидетелката Т.Й. и двамата заспали.
Към 01.30 сутринта на 01.08.2012г. полицаи от РУ на МВР- Първомай, отишли в
дома на бабата на подсъдимия, като с тях била и свидетелката Н.Й., като
заварили подсъдимия и свидетелката Т.Й., която била спокойна. Всички били
отведени в полицията за снемане на обяснения, като подсъдимият П. бил задържан
за 24 часа.
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на живо лице №
910/2012г. се установява, че при прегледа на Т.Н.Й. е установено разкъсване на
девствената ципа към 5 часа по часовниковия циферблат за обозначаване- прясна
дефлорация, налице са съвсем повърхностни разкъсвания по ръба на девствената
ципа и кръвонасядания около тях към 9 часа по часовниковия циферблат за
обозначаване, кръвонасядания с овална форма и червеникав цвят в областта на
шията и по гръдните жлези, като се касае за прясна дефлорация – разкъсване на
девствената ципа от проникване на полов член във влагалището, което по своята
характеристика отговаря да е получено към времето, съобщено в предварителните
сведения. В аналната област не са установени видими увреждания. Наличните
кръвоносядания с овална форма и червеникав цвят по лявата странична повърхност
на шията и по двете гърди по своята характеристика добре отговарят да са
получени по механизма чрез засмукване с уста.
От съдебно – медицинската експертиза на живо лице № 909 от 2012г. на
подсъдимия А.П. се установява, че при него са налице кръвонасядане с овална
форма с мораво червен цвят по дясната странична повърхност на шията, друго
подобно кръвонасядане по кожата на гръдния кош отдясно над ключицата, които по
форма и характеристика добре отговарят да са получени по механизма при
засмукване с уста.
От изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза на свидетелката Т.Й.,
се установява, че същата не страда от психично заболяване и не се води на
диспансерен отчет в ЦПЗ – Пловдив. Към момента на освидетелстването, тя е във
възрастта на малолетието, но може правилно да възприема факти, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, но като се има
предвид емоционалната незрялост и незавършилото личностово оформяне.При нея не
се наблюдава интелектуален дефицит или психично заболяване, които да обусловят
нарушение на възможностите й да регулира собственото си поведение в
съответствие с възрастта си, с оглед на което тя може да участва пълноценно в
наказателното производство и да дава достоверни показания.
От изготвената по делото СМЕ на веществени доказателства, при която обекти
за изследване са бял чаршаф с размери 213 на 143 см., цветна кърпа на лилави и
зелени цветни цветчета и квадрати с размери 98 на 93 см. И течна кръв от Т.Н.Й.,
се установява, че по първите два обекта няма кръв, а кръвно груповата
принадлежност на свидетелката Й. е АВ0.
От протокола за оглед на веществени доказателства се установява, че на
годежа на подсъдимия П. и свидетелката Й. е направен с мобилен телефон
видеоклип, на който ясно се вижда, че свидетелката Тодора, облечена в синя
рокля, танцува с гости на улицата, като е усмихната и видимо спокойна.
Горните факти съдът намери за доказани на първо място, от направеното
признание на подсъдимия, което се намери подкрепено от следните доказателства и
способи в процеса:
СМЕ-зи и СПЕ-за, чиито заключения като обосновани и изготвени от лица със
съответните компентности, съдът кредитира. Съдът кредитира и свидетелските
показания на свидетелката В.А.А.- която е майка на подсъдимия. Въпреки тази
родствена линия, тази свидетелка излага факти, които кореспондират с
показанията на свидетелите И.Н.И., който е брат на свидетелката Н.Й., но чиито
показания напълно кореспондират с показанията на свидетелката М.А.. Показанията
на двамата свидетели са характеризират и с вътрешна непротиворечивост,
последователност и са подкрепени и от показанията на свидетелите Б.Т., М.Й.-
депозирани пред дознател и пред съдия,поради което и напълно се кредитират от
съда. Съдът кредитира като незаинтересовани и съответни на показанията на
свидетелите М.А. и И.И. показанията на свидетелите М.Й. и Б.Т.. Показанията на
кредитираните свидетели се подкрепят от изготвените по делото съдебно –
медицински експертизи на пострадалата и подсъдимия и на веществени
доказателства и от протокола за оглед на диск от годежа, който се кредитира,
като надлежно изготвен.
Съдът не кредитира показанията на пострадалата Т.Й., депозирани пред съдия,
тъй като те напълно се намират опровергани от показанията на свидетелите М.А., И.И.,
М.Й. и Б.Т. от една страна, от съдебно-медицинските експертизи по делото, от
друга страна и от протокола за оглед на веществено доказателство, от трета
страна.
Съдът не кредитира като заинтересовани и изцяло опровергани както от
свидетелските показания на свидетелите М.А., И.И., М.Й. и Б.Т., така и от изготвените СМЕ на пострадалата и
подсъдимия и от протокола за оглед на ВД показанията на свидетелката Н.Й..
Съдът кредитира обясненията, дадени от подсъдимия, тъй като същите се
намират за подкрепени от кредитираните от съда свидетели, от изготвените по
делото съдебно-медицински експертизи и от протокола за оглед на ВД.
Самото ВД съдът също кредитира, тъй като то е надлежно приобщено като
доказателство по делото, както и писмените доказателства по делото.
При така установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
По делото безспорно е установено, че подсъдимият А.П. е бил наясно, че
свидетелката Т.Й. е малолетна и не е навършила 13 години. Въпреки това, макар и
с нейно съгласие, той е осъществил с нея вагинален полов акт, като е проникнал
с половия си член във влагалището й, който акт е продължил 5 минути, при което
е нанесъл прясна дефлорация на девствената ципа на свидетелката. Доброволността
на този полов акт се доказва от кредитираните от съда свидетели, които сочат,
че свидетелката не само се е съгласила да се омъжи по обичай за подсъдимия А.П.,
но дори е отпразнувала по обичай и този годеж, като преди това е имала
интимности, с него, които са оставили белези по телата и на двамата и които
доказват на първо място, че този интимен
контакт е доброволен, а и на второ място, доказват и активното участие на
свидетелката Т.Й. в него. С оглед
горното, съдът намери, че от обективна страна, подсъдимият А.П. е осъществил
състава на престъпление по чл.151 ал.1 от НК, тъй като стореното не реализира
признак на състав по чл. 152 от НК. От субективна страна, съдът намери, че
горното е извършено при съзнавани и целени противоправни последици, или с пряк умисъл,
като относно причини и подбуди за
престъплението, съдът намери етническите особености на етноса, от който както
подсъдимият, така и пострадалата произхождат, ниската култура и социалната им
култура за ранно съзряване и задомяване. Самият подсъдим е личност без
установена до момента обществена опасност, а що се касае до самото деяние, то
е станало и със съгласието на майката на
пострадалата и е било бурно приветствано от неговите роднини, поради което и
съдът намери, че то също се характеризира с особено ниска степен на обществена
опасност. В крайна сметка този извод на съда се подкрепя и от факта, че
подсъдимият не е откраднал пострадалата, какъвто обичай те имат в своя етнос, а
е договарял а живее с нея на семейни начала няколко пъти и то с роднините си и
с роднините на пострадалата. С оглед на което съдът счита, че стореното, макар
и по отношение на ненавършило 14 години лице, е с ниска степен на обществена
опасност.
При така изложените аргументи, съдът намери, че при определяне на
наказанието, което несъмнено ще следва да се наложи на подсъдимия, следва да се
отчете това, че законово предвиденото такова за престъплението, за което той бе
признат за виновен, е лишаване от свобода в размер от 2 до 6 години.Съдът
отчете смегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, признанието на вината още в досъдебното
производство и съдействието на полицията за разкриване и доказване на
престъплението, младата му възраст и незрялостта му. От друга страна, съдът като
утежняващо отговорността обстоятелство единствено това, че престъплението е
извършено от подсъдимия въпреки противопоставянето, макар и по време на годежа,
на майката на пострадалата, което с оглед наличието на много роднини, не е
довело до неговото предотвратяване. С оглед на което и съдът намери, че на
подсъдимия А.П. следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ при силен
превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, а именно – лишаване от
свобода в размер на 2 години и 3 месеца, или 27 месеца. Тъй като делото бе
разгледано по реда на чл. 371 т.2 от НПК, следва, тъй като съдът наложи
наказание „лишаване от свобода“, да го редуцира, на основание чл. 58а ал.1 от НК, с 1/3, съгласно изискването на чл. 373 ал.2 от НПК. С оглед на което и
съдът намери наказанието с 1/3 и наложи наказание „ЛС“ в размер на 18 месеца,
или една година и шест месеца лишаване от свобода.
Съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия П., не се
налага същият да изтърпи реално така наложеното му наказание, тъй като деецът и
деянието, както това е изложено по-горе, са с много ниска степен на обществена
опасност на деянието и почти никаква такава на дееца. На второ място, налице са
законовите предпоставки, регламентирани в чл. 66 ал.1 от НК, за приложение на
института на условното осъждане, а именно – наложеното наказание ЛС е под 3
години и подсъдимият не е осъждан, както и за неговото поправяне не се налага
наказанието да бъде изтърпяно реално. Изпитателният срок, с оглед личността на
дееца и условията, при което е извършено престъплението, съдът намира за удачен
да бъде поставен минимално допустимия такъв по закон, от 3 години.
С така наложеното по вид и размер и с отлагане на изпълнението му
наказание, съдът счита, че ще постигне както индивидуалната, така и генералната превенция на
наказателната репресия, регламентирана в чл. 36 от НК. Следва тук да се посочи,
че искането на прокурора за завишено наказание и удължен изпитателен срок, с
оглед постигане на генерална превенция из ромския етнос, където това
престъпление най-вече се реализира, не могат да бъдат фактори, които влияят
върху инвидиуализацията на наказанието. Освен това, по-дългият изпитателен срок
съдът счита, че няма да постигне целения ефект, още повече, че самият подсъдим до
момента, макар и да произхожда от ромски етнос, е водил законосъобразен начин
на живот, в съответствие със закона. Единствено културата на общността, от
която той произхожда, е фактора, който е допринесъл за осъществяване на това
престъпление, но не и формирано престъпно мислене или нагласи у подсъдимия,
които да се налага да бъдат възпирани за един по-дълъг период от време на
изпитателния срок.
Тъй като съдът призна подсъдимия за виновен, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, в негова тежест възложи и разноските по делото, като го осъди да ги
заплати в размер на 280,00 лева, по сметка на Районен съд. Асеновград.
От наказанието „ЛК“, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил
задържан в полицията за 24 часа, тъй като са налице условията за това
приспадане, визирани в чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК.
По горните мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: