Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.С., 11.10.2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Съдия: Невена
Чеуз
при
секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдия Чеуз
гр.дело № 1248/ 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Т.Д.П. излага в исковата
молба, че ответникът му е нанесъл неимуществени вреди в периода 23.07.2012 г. –
22.04.2014 г., изразяващи се в преживян стрес, нерви, загуба на време и
мисловни усилия. Твърди, че на 30.09.2011 г. закупил недвижим имот – ап. 20,
находящ се в бл. **********”. Твърди, че при сключване на разпоредителната
сделка знаел за съществуващия проблем в ЕС – от над 20 години в блока не се
плащали сметките за вода, като трите входа на блока били оставени на общ
водомер, а ответникът отказвал да приеме индивидуални плащания преди да се
разпредели натрупания общ дълг, който към средата на 2012 г. възлизал на
250 000 лв. Твърди се в исковата молба, че след закупуване на имота ищецът
започнал да пише жалби до „С.В.” ЕАД, Омбудсмана, Съвета по етнически въпроси,
НАП, в които предлагал начини да се реши въпроса. Твърди се, че завел и съдебно
дело за предходен период срещу ответника и Столична община, в което
производство било установено, че е претърпял неимуществени вреди от поведението
на ответника и бил обезщетен за тях. След периода, процесен по предходното
съдебно производство, ищецът продължил да пише жалби до СРП, ДКЕВР, ответника,
да обжалва прокурорски постановления, организирал срещи за решаване на
проблема, сезирал Главния прокурор на РБ и Министър Председателя на РБ. Твърди
се, че същите били с оглед поведението на ответника, който продължил да
бездейства и да засилва тормоза си над ищеца.
В исковата молба са наведени и твърдения, че с оглед
неговите усилия проблемът с поставяне на индивидуални водомери бил решен на
24.04.2014 г. Твърди се, че тези негови усилия и действия, насочени към
решаване на проблема се явявали „подарък” за ответника, който се изразявал в
предоставяне на знания, опит, енергия, екпертни анализи за неговото премахване,
с които ищецът обеднял предоставяйки тези интелектуални блага, а ответникът ще
се обогати от това като получава възможност да печели от нещо, от което винаги
е губел.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес
от предявяване на исковете срещу ответника и ищецът е сезирал съда с искане да
осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди за посочения по-горе период, както и сумата от 25 100
лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване в периода 01.10.2011 г. –
22.04.2014 г., изразяващо се в използване на знания, опит, енергия, екпертни
анализи, с които ищецът обеднял за сметка на обогатяването на ответника.
Ответникът „С.В.” ЕАД, редовно уведомен, оспорва
заявените искове в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който
са наведени съображения за тяхната неоснователност.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание лично
от ищеца.
Ответното дружество не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на
страните , и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 и
ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
За да бъде уважен предявеният иск и присъдено търсеното
обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност, съгласно нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а именно:
деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка
между деянието и настъпилите вреди.
В тежест
на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Не е
спорно по делото, че между страните по настоящия спор е налице влязло в сила
съдебно решение от 16.06.2015 г. по в. гр. д. 12885/14 г. на СГС, III Б състав,
от което се установява, че ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
1250 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, търпени в периода
01.10.2011 г. – 23.07.2012 г., изразяващи се в демонстриране на пълно
пренебрежение към личността и усилията на ищеца за разрешаване на проблем с
натрупани сметки за потребена вода в ЕС на бл. 4,5 и 6 в гр. С., ж.к. „*******Предмет
на настоящото производство е следващ период. Настоящият съдебен състав не
споделя твърдението на ищеца, че фактическата обстановка е установена от
предходното съдебно решение. Съобразно съдебната практика, която е задължителна
за настоящия съдебен състав, съобразно нормата на чл. 290 от ГПК, установена с
решение 255/21.07.2015 г. по гр. д. № 6714 / 2014 г. на ВКС, Четвърто ГО исковете по чл. 49 от ЗЗД между едни и същи страни, дори когато с тях се претендират обезщетения за
едни и същи по вид вреди, произтичащи от едно и също виновно и противоправно
поведение, но настъпили през различни периоди от време са с различни предмет и
основание като се касае за нови и различни вреди, които не са идентични с
процесните по предходното съдебно производство. Силата на пресъдено нещо на
съдебното решение не се разпростира извън времевите предели, очертани с това
съдебно решение, поради което в настоящото производство в тежест на ищеца е да
установи предпоставките на фактическия състав, посочени по-горе в мотивите от
настоящия съдебен състав.
В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът заявява твърдения, че вредоносното поведение, от което е търпял вреди е
бездействието на служители на ответника да бъдат поставени индивидуални
водомери в сградата – етажна собственост, в която ищецът притежава индивидуален
обект на право на собственост – ап. 20. Ноторно известно обстоятелство е
фактът, че ответното дружество е ВиК оператор и в качеството си на такъв с
оглед вменените му задължение в Наредба 4/14.09.2004 г. следва да установи в
приети от него общи условия към договорите с потребителите ред за откриване,
промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора по арг.
чл. 8 ал.1 т.6 от цитираната по-горе Наредба / в сила от 17.08.2012 г./, а в
нормата на чл. 32 ал.10 от същата наредба е установено, че операторът монтира,
поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се
отчита и заплаща изразходваното количество вода. Няма данни ответното дружество
да е изпълнило тези свои задължения в процесния по делото период. Сторено е
едва на 22.04.2014 г., въпреки извънсъдебното признание на ответника, че ищецът
е заявил запитване за откриване на индивидуални партиди още на 24.11.2011 г.,
което се установява от съдържанието на писмо СК-1258/стр. 45 – 46/. В рамките
на процесния по делото период се установява, че ищецът е сезирал различни
органи и институции с този проблем – ДКЕВР, АССГ, СРП, Омбудсмана. Активност от
страна на ответника за разрешаване на въпроса не е реализирана. Ангажирани са
доказателства, отново от ищеца, за залепено уведомление за размера на дължимата
сума за потребена и незаплатена вода /стр. 87/ респ. водена кореспонденция с
ДКЕВР по повод предприети действия по събиране на дължимите суми. Няма данни по
делото на депозираните от ищеца 7 писма, жалби, данни за чието депозиране се
съдържат по делото /стр. 89/ същият да е получил отговор респ. разрешение на
въпроса от страна на ответника.
При тази фактическа обстановка и с оглед
представеното по делото решение № Ж-29 от 24.03.2014 г. на ДКЕВР настоящият
съдебен състав намира, че въпросът с монтиране на индивидуалните водомери е
намерил своето разрешение само с оглед упоритостта и усилията, вложени от
ищеца. Наред с тях обаче настоящият съдебен състав намира, че на същия са му
причинени неудобства, изразяващи се в необходимостта да посещава различни
държавни органи и институции, емоционално напрежение, негативни преживявания и
стрес. Този душевен дискомфорт се извежда от съдържанието на самите молби,
жалби и писма на ищеца, представени по делото и същият подлежи на обезвреда по
правилата на деликтната отговорност. В този смисъл е и решение 429/28.06.2010
г. по гр. д. 944/2009 г. на Трето ГО на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК. При
липсата на други ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
намира заявеният иск за основателен и доказан, а при определяне размерът на
обезщетението и с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че сумата от
1 500 лв. би репарирала негативните изживявания на ищеца и за тази сума
искът следва да се уважи като се отхвърли за горницата до пълния предявен
размер от 10 000 лв.
По иска с правно
основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД
Съобразно наведените твърдения в исковата молба
ищецът е предприел действия, насочени към изпълнение на задължения на ответника
– да се открият индивидуални партиди на потребителите на вода в сградата – ЕС,
в която ищецът притежава жилище, да се представят документи, установяващи
правото на собственост на обектите в тази ЕС с оглед откриването на тези
партиди и т.н. В исковата молба са наведени твърдения, че тези действия са
предприети поради бездействието на ответника, а със засилване интензитета на
действията от страна на ищеца противопоставянето на ответника се засилвало /стр.
4 от исковата молба/. С оглед тези твърдения ищецът е предприел чужда работа
без да е бил упълномощен за нея и въпреки волята на заинтересувания, поради
което отношенията между страните по арг. на нормата на чл. 61 ал. 3 от ЗЗД
следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Правилата на чл. 59 ал.1 от ЗЗД установяват
разместване на имуществени блага от патримониума на едно лице в този на друго
като това разместване става без правно основание и като крайна последица води
до обогатяване на едното лице за сметка на обедняване на другото. За да са
налице всички предпоставки на фактическия състав фактът на обедняването и
фактът на обогатяването следва да се намират в причинно-следствена връзка.
Настоящият съдебен състав намира заявеният иск за
неоснователен. Процесният по делото период обхваща времето от 01.10.2011 г. –
22.04.2014 г. Самият ищец в исковата си молба твърди, че с оглед предоставените
от него „интелектуални блага” ответникът е започнал да се обогатява, считано от
22.04.2014 г. Данни и твърдения за наличие на такова обогатяване през процесния
период не са ангажирани. Твърденията в исковата молба и в молбата, депозирана
на 05.04.2016 г. са наведени твърдения за бъдещи печалби на ответника за
следващите 10 години, но данни за обогатяването му в процесния по делото период
няма, нито могат да се извлекат по тълкувателен път. Предвид недоказването на
първата предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 59 от ЗЗД
настоящият съдебен състав намира, че е без правно значение за крайния изход на
спора за обсъжда останалите.
Предвид което този иск като неоснователен следва
да се отхвърли.
Водим от
горното, СГС, I -19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.В.” ЕАД, с адрес: гр. С., ж.к. „*******да заплати на
основание чл. 49 вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Т.Д.П., ЕГН **********,*** сумата от 1 500 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, търпени в
периода 23.07.2012 г. – 22.04.2014 г., изразяващи се в демонстриране на пълно
пренебрежение към личността и усилията на ищеца за разрешаване на проблем с
натрупани сметки за потребена вода в ЕС на бл. 4,5 и 6 в гр. С., ж. к. „*****”
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лв.
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на
Т.Д.П., ЕГН **********,*** с
правно основание чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 61 ал.3 от ЗЗД срещу „С.В.” ЕАД, с
адрес: гр. С., ж.к. „*******за сумата от 25 000 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване в
периода 01.10.2011 г. – 22.04.2014 г., изразяващо
се в използване на знания, опит, енергия, екпертни анализи за
разрешаване на проблем с натрупани сметки за потребена вода в ЕС на бл. 4, 5 и
6 в гр. С., ж. к. „*****” като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ: