РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. гр.Мадан, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100167 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „Р.“ ЕАД против АС. К. ДЖ. да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сумата от 2502.70 лева, представляващи обезщетение за настъпилите за ищеца
действителни вреди, вследствие на неявяването на ответника на работа от 25.11.2020 г. до
12.01.2021 г. - дата на издаване на Заповед № 2 от 12.01.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.
Предявен е и насрещен иск да бъде отменена Заповед № 2 от 12.01.2021 г. на работодател
„Р.“ ЕАД, с която на ищеца по насрещния иск било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и да бъде признато уволнението за незаконно, да бъде осъден насрещният
ответник да заплати на насрещния ищец сумата от 6817,70 лева, обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 18.01.2021 г. до 14.05.2021г, както
и сумата от 4288,72 лева, неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2020 г. до
18.01.2021 г. Първоначално предявеният иск е с правна квалификация чл. 221, ал. 2 от КТ.
Предявените насрещни искове са с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл.
225, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор от 19.02.2019г.
ответникът АС. К. ДЖ. е бил назначен в „Р.“ ЕАД на длъжност „общ работник строителство
на сгради“, с място на работа „Р.“ ЕАД-Търговско пълномощничество гр. Пловдив, Жълт
училище гр. Пловдив. Договорът бил сключен със срок до завършване на определена
работа. Дружеството ищец, в качеството на изпълнител било сключило с „А.“ ООД-
възложител, договор с предмет на извършване СМР на обект „Реконстуркция“ на сграда на
АМТИ гр. Пловдив (Жълто училище)., като в изпълнение на поетите договорни задължения
ищецът бил назначил пет общи работника, включително и ответника, които били
извършвали строително-монтажни работи във връзка с реконструкция на училището.
Посочва се, че назначаването на определен брой работници било пряко свързано с
изпълнението на договорните задължения в срок и било съобразено със спецификата на
извършваната работа. Ответникът не бил ходил на работа повече от един календарен месец,
което забавило процеса по реконструкция на горепосочената сграда, което забавяне
дружеството- ищец търпяло вреди заради забавеното изпълнение на предмета на договора.
Вследствие на неявяването на ответника в периода от 25.11.2020 г. до 12.01.2021г.,
реконстукцията на сградата приключила след претендирания период. Посочва се, че до
уволняването на ответника работодателят не разполагал със свободна щатна бройка, за да
1
назначи друго лице на същата длъжност. Размерът на дължимото от ответника обезщетение
и действителните вреди, които работодателят бил понесъл били изчислени върху размера на
последното брутно трудово възнаграждение на ответника, за времето през което
работодателят е останал без работник, а именно за размера на претендирания период от
25.11.2020 г. до 12.01.2021г., като за м. ноември 2020 г. ответникът дължал 345,20 лева, за
месец декември 2020 г. дължал 1726 лева, а за месец януари 2021 г. дължал 431,50 лева или
общо 2502,70 лева. В исковата молба се твърди, че от 25.11.2020 г. ответникът спрял да ходи
на работа, не се явявал на своето работно място и не бил полагал труд. Със заповед от г.
ответникът бил дисциплинарно уволнен, като в заповедта било посочено, че лицето дължи
обезщетение на работодателя на основание чл. 221, ал. 2 от КТ. Заповедта била връчена на
ответника на 15.01.2021 г., като същата не била оспорена пред съда относно нейната
законосъобразност. От 25.11.2020 г. до 12.01.2021 г. - датата на издаване на заповедта в „Р.“
ЕАД не било назначавано друго лице на заемната от ответника длъжност, поради което
ищецът търпял вреди от неявяването на ответника на работа. Било изпратено писмо до
ответника, в което същият бил поканен доброволно да заплати дължимото от него
обезщетение по чл. 221, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 от КТ в размер на 2502,70 лева. Ответникът
отказал да получи писмото. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от
ответника АС. К. ДЖ.. Ответникът взема становище за неоснователност на първоначално
предявения иск и формулирано искане да бъде признато уволнението за незаконно, да бъде
постановена неговата отмяна, като Заповед № 2 от 12.01.2021 г., с която е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение да бъде
отменена, както и да бъде осъден насрещният ответник да заплати на насрещния ищец
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от
18.01.2021г. до 14.05.2021 г., както и - трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г за м.
декември 2020 г., и за периода за периода от 01.01.2021г. до 18.01.2021г. Оспорват се
твърденията на ищеца, че ответникът е спрял да ходи на работа. Посочва се, че още на
25.10.2020 г. ответникът бил подал молба- предизвестие за напускане на работа, която била
приета лично от Р. Хр. в офиса на ищцовото дружество в гр. Пловдив. Същия ден
непосредствено след ответника и друго лице подало молба за напускане, а именно Н. З. К.
Служителката Р. М. вместо да върне входиран екземпляр от молбите им обещала, че ще ги
оформи и заведе в трудовите им досиета. Въпреки че ответникът бил недоволен от
условията, обема на работа и недостатъчното заплащане на труда си, ответникът спазил
срока на своето предизвестие. Впоследствие ответникът подал и нова молба от 08.12.2020 г.,
получена от ищеца на 09.12.2020 г. Р. М. била написала доклад, в който посочила, че
ответникът не се явявал на работното си място през периода от 25.11.2020 г. до 08.12.2020 г.
с цел започване на процедура по дисциплинарно уволнение. От ответника не били изискани
писмени обяснения. Оспорва законността на процедурата по дисциплинарно уволнение,
както и влизането в сила на Заповед № 2 от 12.01.2021 г. Не били налице доказателства за
получаване на същата от ответника. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение. Посочва се, че ответникът не бил получил нито покана за даване на обяснения,
нито заповед за дисциплинарно уволнение. Оспорват се твърденията, че ищецът не е могъл
да назначи друго лице на същата длъжност. Твърди, че не ставало ясно кога е крайния срок
за изпълняване на работата по обекта и дали той междувременно не бил приключил.
Възразява срещу основанието и размера на претендираното обезщетение по изложените в
отговора на исковата молба съображения. Посочва, че не било доказано колко време ищецът
е останал без работник и дали това се дължи на конкретните обстоятелства, нито дали
работата по конкретния обект е продължавала и евентуално за колко време. Твърди, че
нямало безспорни доказателства за получаване на същата от ответника или от
упълномощено от него лице, както и доказателства за поискани обяснения от негова страна.
Приложената като доказателство обратна разписка не доказвала изпращането конкретно на
тази заповед, нито доказвала получаването й от ответника. Насрещният ищец твърди, че
през цялото време на трудовото правоотношение с дружеството - работодател съвестно и
коректно е изпълнявал трудовите си задължения. Оспорва се ответника да е извършил
твърдяното дисциплинарно нарушение. Ответникът мислил, че предизвестието му е изтекло
и напуснал работа без да знае и да е известен за провеждането на производство по
дисциплинарното му уволнение. Поради незаконното уволнение ответника по
първоначалния иск ответникът бил останал без работа и съответно без трудови доходи.
Ищецът по насрещния иск останал без работа за периода от 18.01.2021г. до 14.05.2021 г.,
когато е започнал работа по друго трудово правоотношение. Освен това ищецът по
2
насрещния иск не бил получил и трудово възнаграждение за отработените си дни през месец
ноември считано и включително до 25.11.2020г., както и за месеците в които все още е бил
назначен на работа при работодателя съответно: целия месец декември и от 01.01.2021. г. до
18.01.2021г. Моли за отхвърляне на първоначалния иск и за уважаване на предявените с
насрещната искова молба искове.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от насрещния
ответник, с който оспорва насрещния иск като неоснователен. Твърди, че Заповед № 02 от
1201.2021 г. е влязла в законна сила, тъй като в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ не е била
оспорвана пред съда относно нейната законосъобразност. Излага подробни съображения
свързани с връчването на заповедта на насрещната страна. Посочва се, че А.Д. спрял да ходи
на работа от 25.11.2020 г. Твърди, че с писмо изх. № 144/11.12.2020 г. на изпълнителния
директор на „Р.“ ЕАД, насрещният ищец бил поканен да даде обяснения по описаното в
писмото дисциплинарно нарушение, а именно неявяването му на работа от 25.11.2020 г.,
като същият е бил приканен да приложи и доказателства за своите евентуални твърдения.
Поканата за даване на обяснения е била получена на 22.12.2020 г. от лицето А. Б. срещу
подпис и с отбелязване, че това е братовчед на ищеца. До издаване на Заповед № 02 от
12.01.2021 г., ищецът по насрещния иск не бил предоставил своите обяснения и не бил взел
отношение по образуваното спрямо него дисциплинарно производство. Посочва, че
работодателят съвсем правилно е съобразил тежестта на нарушението и личността на
нарушителя при определяне вида на наложеното наказание. Твърди, че в случай че съдът не
приеме, че процесната заповед е станала известна на ответника още на 15.01.2021г., то
последният е узнал за прекратеното му трудово правоотношение на 14.05.2021г., когато е
сключил нов трудов договор със „З. И.“ ЕООД. По изложените съображения моли за
отхвърляне на насрещния иск.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е трудов договор № 10/19.02.2019г., сключен между Р. ЕАД и А.К. Д.,
видно от който между страните е възникнало трудово правоотношение за длъжността общ
работник строителство сгради, с място на работа „Р.“ ЕАД – Търговско пълномощничество
гр. Пловдив, Жълто училище гр. Пловдив, със срок на договора: до завършване на
определена работа, при пълно работно време, при основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 560 лева, платимо до 10 число на месеца, следващ този за който се отнася.
Представена е докладна записка от 08.12.2020 г., с вх. № 103/10.12.2020 г. на Р. ЕАД,
относно неявяване на работа на работници на строителен обект в гр. Пловдив. Докладната
записка е съставена от Р. Х. М. и е подписана от С. С., технически ръководител. В
докладната записка е описано, че от 25.11.2020г. работниците: АС. К. ДЖ. и Н. З. К. не са се
явили на работното си място на строителния обект в гр. Пловдив. Представена е заповед №
02 от 12.01.2021г. от работодателя Р. ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение
с АС. К. ДЖ., с посочено в заповедта основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда във
вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда. С посочената заповед е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на първоначалния ответник, за това, че за периода от
25.11.2020г. до 08.12.2020 г. е отсъствал от работа, като отсъствието му било констатирано
от Р. Х. М. на длъжност „Организатор производство“ в ТП град Пловдив при Р. ЕАД,
съгласно докладни записки с вх. № 103 от 10.12.2020 г. и вх. № 103-1 от 10.12.2020г. и
отразено в присъствена форма образец № 76 за м. ноември и м. декември 2020 г.
Представено е известие за доставяне на пратка, съставено от Български пощи ЕАД, с
получател АС. К. ДЖ., видно от което изпратената до ответника пратка е била връчена на С.
А.- братовчед на ответника на 15.01.2021г. Към известието за доставяне е направено
отбелязване, че предмет на пратката е заповед № 2/12.01.2021г.
Представена покана изх. № 0067/31.05.2021 г. от Р. ЕАД до А.К. Д., с която
дружеството-ищец е поканило ответника да възстанови сумата от 2502,70 лева,
представляващо дължимо обезщетение на осн. чл. 221, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 от КТ съгласно
изготвена от дружеството-ищец справка за дължими суми, от която е видно, че сумата е
начислена за период от 25.11.2020 г. до 30.11.2020 г. От представеното известие за
доставяне не се установява пратка с предмет покана изх. № 0067/31.05.2021 г. да е връчена
на ответника.
По делото е прието като писмено доказателство справка за актуално състояние на
трудови договори от 23.09.2021г. на АС. К. ДЖ., видно от което същият е сключил трудов
договор с З.И. ЕООД на 14.05.2021г, който трудов договор е бил действащ към момента на
изготвяне на справката. Представена е справка за осигурителния доход на ответника за
3
периода от месец януари 2020 г. до м. декември 2020 г., както за периода от м. февруари
2019 г. до м. декември 2019 г.
Като доказателство по делото е приета покана изх. № 0144/11.12.2020 г. от Р. ЕАД, с
която ответникът АС. К. ДЖ. е поканен да даде обяснения относно нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неявяването на последния на работното място на строителния
обект в град Пловдив от 25.11.2020 г. Определен е тридневен срок за представяне на
обяснения. От представеното известие за доставяне е видно, че пратката, с която е изпратена
поканата на ответника е връчена на 22.12.2020 г. на лицето Асан Балджиев- братовчед на
ответника.
В постъпилото лично трудово досие на ответника се намират следните доказателства:
Трудов договор ЛС № 10/19.02.2019г., справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал. 5 от КТ, длъжностна характеристика за длъжността общ работник, Заповед №
17/02.05.2019г. Заповед № 23/04.06.2019г., Заповед № 32/22.10.2019г., Заповед №
07/02.01.2020 г., Заповед № 12/20.01.2020г, Заповед № 17/17.06.2020г., Заповед №
22/13.07.2020г., Заповед № 26/20.07.2020г., касаещи ползването на платен годишен отпуск от
ответника. Посочената по-горе покана изх. № 0144/11.12.2020г. за предоставяне на писмени
обяснения от ответника относно нарушение на трудова дисциплина, изразяващо се в
неявяване на работа от 25.11.2020г., известие за доставяне на писмото, с което е изпратена
същата, Заповед № 02/12.01.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
известие за доставяне. Покана изх. № 0061/10.05.2021г. за възстановяване на получено
възнаграждение под формата на аванс през месец ноември 2020г. в размер на 563,39 лева. и
известие за доставяне, видно от което същата е получена лично от ответника А.Д. на адрес:
с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. „Л.“ № ... на 12.05.2021, Справка за приети и отхвърлени
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено от в.л. С.Щ., от което се установява, че последният пълен отработен месец на
ответника А.К. Д. при ищеца е м. Октомври 2020г. Размерът на начисленото брутно трудово
възнаграждение за последния отработен месец на Д. при ищеца е 1 603,42 лв. Начисленото
възнаграждение е за 17 дни за м.11.2020г., което било видно от приложената справка за
осигурителен доход на стр.45 от делото. Размерът на обезщетението за периода 01.11.2020г.
до 18.01.2021г., включително, през който ищецът е останал без работа е за м. ноември 2020г.
1 603,42 лв., за месец декември 2020 г. - 1 726,00 лв. и за м. януари 2021г. 11 работни дни
сумата в размер на 949,30 лв. Действителните вреди, които работникът е понесъл в резултат
на дисциплинарното си уволнение на за периода 01.11.2020г. до 18.01.2021г. е 4 278,72 лв.
Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа за периода от
18.01.2021г. до 14.05.2021г. е в размер на 6 817,70 лв., изчислено на база полученото средно
дневното брутно трудово възнаграждение за последният пълен отработен месец - 86,30 лв.
умножено по броя работни дни за периода.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно изготвено, обективно и отговарящо в цялост на поставените задачи.
В о.с.з. от 23.03.2022 г. в качеството на свидетел е разпитана Р. Хр., служител при Р.
ЕАД – С., която заяви пред съда, че ответника А.Д. работил заедно със строителния техник
при „Р.“ ЕАД на обект „Жълтото училище“ в гр. Пловдив, Музикална академия.
Свидетелката отговаряла за складовата база, където нощували работниците. А. работил в
бригада, на която бил бригадир. Цялата бригада работници си били „попийвали малко“
вечер и през деня до към обяд не били много адекватни. Свидетелката заявява, че не била
постоянно на обекта. Когато била на обекта всички работници работили, но от техника,
който непрекъснато бил при тях знаела, че имало малко „разточителство“. От него знаела, че
до обяд работниците от бригадата не били много адекватни. Веднъж били на обект в
Пазарджик, там трябвало да отрежат едно дърво. Свидетелката била заедно с А., С. и И. Б..
А. бил направо пиян. Имало случай, когато Асан се обадил на свидетелката през нощта, че
охраната не ги пускала заедно с Н. вътре в базата, защото искали да влезнат с приятелката
на Н., а са били отново пияни. На 24.11.2020 г. си поискали фишовете да видят какво са
отработили през месеца. Свидетелката им дала фишовете, а те казали, че повече няма да
работят, защото заплатата им била малка. Свидетелката заявила на работниците да отидат
на другия ден да пуснат молби и нямало да има проблем. На другия ден свидетелката била
на работното си място в 8.30 часа, но чистачката й казала, че са си тръгнали. Свидетелката
се обадила на А., да се върнат и да се пуснат молби. Той й казал, че вече били към
Асеновград и няма да се върнат и така приключили разговора. След тази дата А. не се бил
4
явявал на работа. Имали разговори по телефона с А., той искал да пуснат молби от датата,
на която не са идвали на работа. Свидетелката отказала, тъй като нямало подпис на молбите.
Другите момчета, които дошли си пуснали молбите и с тях нямало проблем. Свидетелката
заявява, че писала докладни записки на 24-ти и 25-ти. До 8-ми ги изчакали да си пуснат
молби. Правила докладни записки защото по този начин била длъжна да уведоми
работодателя. Свидетелката посочва, че след като А.Д. е спрял да ходи на работа е имала
само един контакт по телефона с него. При проведения разговор му казала, че ако не си
пуснат молби, ще имат самоотлъчки. Свидетелката заявява, че още като им дала фишовете
на 24-ти, те не били доволни от заработката, която са имали през месеца. Доколкото
свидетелката си спомня, А. й казал, че Н. не е доволен от заплащането си. Но на 25-ти
всички си тръгнали и впоследствие си пуснали молби. Само А. и Н. не си пуснали.
Поведението на работното място на А. било възприето от Н. и С.. Колежката на
свидетелката била при нея, когато разговаряла с А.. Свидетелката Р.М. заявява, че
съставените от нея докладни записки и получените молби за напускане от други лица ги
изпращала в София, където ги входирали. Докладните записки ставали част от трудовото
досие на работника. Свидетелката била написала първата докладна записка от 24.11.2020г. ,а
втората на 08.12.2020г. и в нея била написала, че от 25.11. не се били явявали на работа и
тогава ръководството предприело съответните действия. Под самоотлъчка свидетелката има
предвид неявяване на работа. На 24.11. в докладната записка била записала, че служителите
– общите работници не са доволни от заплащането. Във втората докладна записка била
записала, че от 25.11. до 08.12. А. и Н. не са идвали на работа. Работниците нощували в
складовата база на „Р.“, а обектът на който работели се намирал в Стария град в Пловдив.
Свидетелката заявява, че не била получавала молба от А.Д. за напускане на работа през м.
октомври 2020г., нито през м. декември, нито по куриер. Описания случая в Пазарджик се
осъществил през лятото на 2020г., работили на един музей. Описаните събития се случили
около 10.00 часа сутринта. Работниците били на заработка, имало сметка, анализи, които
били за труд и по тези анализи работодателят изплащал само за труд на работниците. А. бил
получавал малко повече от другите поради обстоятелството, че е бригадир. А. си довел
бригадата. Лицата се казвали Ф., Н., В. и В.. Цялата бригада подали молби за напускане,
защото били една бригада. Молбите били приети и изпратени в София, там били входирани.
Работното място на свидетелката било на ул. „Владая“ № 15 в гр. Пловдив. Приемали
пощенски и куриерски пратки.
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят В. Б. Л., братовчед на ответника А.Д., който
заяви, че е работил през 2020г. в период от 3-4 месеца, заедно с А.Д. в „Р.“ ЕАД. Той
започнал работа през лятото на 2020г. Заедно с бригадата подали молби за напускане,
защото не били доволни от заплащането. Свидетелят, Н.и А. си подали молбите през м.
октомври 2020г. приблизително от 23.10. до 25.10. 2020 г. Р., която била управител на клон
Пловдив на „Р.“ им приела молбите. Същите били подписани от служителите. Не им били
върнати входирани екземпляри от молбите. Р. се опитала да ги убеди да не напускат, както и
че възнаграждението ще бъде друго следващия месец. Следващия месец получили по-ниско
възнаграждение. След напускането на Н. и А., може би месец след подаването на първите
молби, свидетелят останал да работи във фирмата, но повечето време бил в болнични,
защото имал проблем с кръста. В. също останал да работи няколко дни във фирмата.
Веднъж пътували за гр. София през м. декември 2020 г. с Р. и И., който бил шофьор във
фирмата, и било споменато, че тя трябва да мине през офиса в София да остави някакви
документи и молби, но не било споменато от кого са тези молби и за какво са тези молби.
След напускането на А. били разговаряли с него. Свидетелят разбрал, че има
дисциплинарно производство срещу него, след като бил извикан по друго дело с колегата му
Н., през есента на миналата година. Свидетелят заявява, че по време на работа никой не е
употребявал алкохол, а след 17 часа е лично време за всеки. В негово присъствие никой от
колегите му не се бил явявал на работа пиян. Като бригадир А. получавал същите пари,
които получавали и останалите работници, може би с 30-40 лева на месец, той бил
получавал повече от тяхното възнаграждение. Свидетелят напуснал работа към края на м.
декември 2020 г. Р. се обадила на свидетелката и заявила, че трябва да се започне ефективно
работа и тогава свидетелят напуснал. Трябвало да отиде да подаде втора молба за напускане,
която молба била приета от Р.. Бил освободен от работа. Срещу него нямало дисциплинарно
производство. Първата молба я бил подал заедно с А.Д. и Н. в офиса в Пловдив, Р. била
приела молбите. А. казал на свидетеля, че има телефонен разговор с Р. и е подал втора
молба за напускане, която е била изпратена по куриерска фирма. Свидетелят предполага, че
това се случило месец- месец и половина след напускането. Наложило се, защото първите
молби липсвали.
5
В същото о.с.з. е разпитан и свидетелят Н. З. К., който има съдебно дело с ищеца.
Същият заяви пред съда, че е работил заедно с А.Д. в Р. ЕАД. Започнал в средата на м.
септември 2020 г. На 24.10 или на 25.10.2020 г. като видял фиша си подал молба за
напускане, защото заплащането не му харесало. Молбата за напускане била подадена при Р.,
която им била шефка. А.Д. също подал молба за напускане, както и цялата бригада. Не им
били върнали екземпляр от молбата и входящ номер. Всички подписали молбите за
напускане, а Р. им казала, че ще се оправят нещата, а те продължили да работят. През м.
ноември бил същият резултат по отношение на заплащането. Свидетелят попитал дали му
стои молбата за напускане, защото не искал повече да работи там. Били заедно с А.Д.,
същото се отнасяло и за него. Заедно напуснали работа. На 25.11.2020г. си тръгнали. Не
знаел да е имало дисциплинарно производство срещу него, нито срещу А.Д.. След като
получил документи от съда тогава разбрал, че бил дисциплинарно уволнен. Вторите молби
за напускане ги подали заедно с А.Д., изпратили ги по Еконт през м. декември 2020г.
Наложило се да ги изпратят, защото Р. му се обадила и му казала да си пусне втора молба и
причина за напускането. Това се случило през м. декември. Попитал я за първата молба,
която подали, но тя заявила, че някъде я била забутала и не може да я намери. По време на
работа никой не бил пил.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По насрещният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от
ГПК съдът намира следното: Първоначалният ищец е въвел възражение за изтекла
погасителна давност на осн. чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Съобразно цитираната разпоредба
исковете по трудови спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в двумесечен срок, който съобразно разпоредбата на чл. 358,
ал. 2, т. 1 КТ започва да тече от деня, в който на работника или служителя е била връчена
съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от
деня на прекратяването. От събраните по делото доказателства се установява, че издадената
заповед № 02/12.01.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ от
работодателя Р. ЕАД на А.Д. е връчена на 15.01.2021г. на посочения в сключения между
страните трудов договор на ответника адрес в с. Ч., общ. Р., обл. С. ул. „Л.“ №..., като
пратката е получена от пълнолетно лице, находящо се на адреса. За да е осъществено
надлежно връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по пощата, не е
необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване,
което е допустимо съобразно общите правила, уредени в ГПК, както и съобразно специалния
Закон за пощенските услуги. Дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от
деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл. 195, ал. 3
КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание - изразена воля от
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което
това е направено, напр. с връчването на трудовата книжка. /В този смисъл Решение № 39 от
27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011 г., III г. о., ГК/. Съдът намира, че доколкото
заповедта е връчена на посочения в трудовия договор адрес на ответника и пратката е
получена от пълнолетно лице, находящо се на адреса, връчването е редовно. Дори да се
приеме, че към м. януари 2021 г., ответникът е бил възпрепятстван се запознае със
съдържанието на процесната заповед, то неминуемо към 14.05.2021 г., когато ответникът е
сключил нов трудов договор със „З. И.“ ЕООД е бил узнал за нейното съществено
съдържание – изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение
и правното основание, на което е направено това, доколкото тези обстоятелства се вписват в
трудовата книжка на работника. Ето защо към датата на предявяване на насрещния иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – 04.10.2021 г. е изтекъл законоустановения двумесечен давностен
срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл, 225, ал. 1 от КТ също следва да бъде отхвърлен,
доколкото основанието за възникване на отговорност за заплащане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ е признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
По насрещният иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда за заплащане
на сумата 4288,72 лева, неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2020 г. до
18.01.2021 г., съдът намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че считано от
25.11.2022г. ответникът фактически е напуснал работното си място, като в тази връзка са
6
показанията на св. Р. М., на св. Н. К. и на св. В. Л.. Основанието, на което възниква
задължение в тежест на работодателя да заплаща трудово възнаграждение на работника е
последният реално да е престирал работната си сила. Доказателствата по делото са
еднопосочни, че считано от 25.11.2022 г. ответникът не е осъществявал трудова дейност при
работодателя, поради което за периода от 25.11.2020 г. до 18.01.2021 г. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Що се отнася за периода от 01.11.2022 г. до 24.11.2022 г.
трудово възнаграждение на ищеца се дължи. В конкретния случай, при липса на
доказателства за противното, намира приложение презумпцията уредена в чл. 8, ал. 2 от КТ,
поради което съдът приема, че за периода от 01.11.2022г. до 24.11.2022 г. насрещният ищец
е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира работната си сила, с оглед на
което за посочения период искът е доказан по основание. По отношение на размера на
дължимото възнаграждение съдът намира следното: от показанията на разпитания по делото
свидетел Р. М. се установява, че работниците, сред които и насрещният ищец А.Д., „били на
заработка“, като въз основа на извършени анализи работодателят изплащал възнаграждение
на работниците съобразно положения труд. Видно от приложената справка на л. 45 от
делото за осигурителен доход и социално осигуряване на А.Д. за м. ноември 2020г. е
начислен осигурителен (брутен) доход в размер на 1603.42 лева за 17 дни. При извършване
на справка посредством онлайн калкулатор се установява, че нетния размер на
възнаграждението, което се дължи на ответника за положения труд за м. ноември 2020г.
възлиза на сумата от 1244.21 лева, до който размер искът е основателен. За над уважения
размер от 1244.21 лева до пълния предявен размер от 4288,72 лева и за периода от
25.11.2021г. до 18.01.2022г. искът е неоснователен по изложените по-горе съображения и
следва да бъде отхвърлен.
По предявения първоначален иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ
От събраните по делото доказателства се установи, че между страните е било
възникнало трудово правоотношение, че трудовото правоотношение на ответника е
прекратено на посоченото основание – дисциплинарно уволнение, както и че трудовото
правоотношение е било с определен срок - до завършване на определена работа. За разлика
от хипотезата при безсрочен трудов договор при който законодателят е определил точния
размер на обезщетението – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
за срока на предизвестието, при трудовото правоотношение с определен срок на осн. чл.
221, ал. 2 вр. ал. 4, т. 2 от КТ следва да бъде установен размера на действителните вреди,
които е понесъл работодателят в резултат на дисциплинарното уволнение на провинилия се
работник за времето през което работодателят е останал без работник или служител за
същата работа. Ето защо, за да бъде уважен искът по чл. 221, ал.2 КТ съществена
предпоставка се явява доказването на действително претърпени вреди от страна на
работодателя, който трябва да докаже по безсъмнен начин, че в следствие на отстраняването
на работника търпи вреди, които подлежат на обезщетяване. Няма данни работодателят да е
правил опити да търси да назначи друг работник за изпълняваната от ответника работа, като
съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че не е разполагал със свободна щатна
бройка за същата длъжност, доколкото от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че други работници, които са били ангажирани с извършването на строително-
монтажни работи с реконструкцията на процесния обект- Жълто училище гр. Пловдив са
напуснали през периода, за който се претендира обезщетение за вреди. Не се доказаха и
конкретни вреди, които работодателят да е претърпял вследствие на неявяването на
ответника на работа. Няма основание в такъв случай да бъде търсено обезщетение от
провинилия се работник, тъй като разпоредбата на чл. 221, ал. 2 във вр. с ал. 4, т. 2 КТ е
категорична, че обезвредата е в размер на действителните вреди. С оглед изложеното
предявеният първоначален иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
Първоначалният ищец „Р.“ ЕАД е реализирал разноски за държавна такса в размер на
100,11 лева /л. 3 и л. 29 д./ и сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение по предявения
първоначален иск /л. 10 д./, който е отхвърлен изцяло, с оглед на което не следва да се
присъждат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в тежест на ответника.
Ответникът е реализирал разноски в размер от 1000 лева /л. 142./, като при липса на изрична
договореност съдът приема, че сумата е заплатена по равно за осъществяване на
процесуално представителство по предявения първоначален иск по чл. 221, ал. 2 от КТ, по
предявените насрещни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да бъде заплатена сумата от 333,33 лева по предявения
7
първоначален иск, а на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 74,75 лева съобразно уважената
част от насрещните искове, или разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
408,08 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС
Мадан сумата от 49,77 лева държавна такса и сумата от 33,63 лева за съдебно-счетоводна
експертиза, по съразмерност с уважената част от насрещните искове.
Предвид изложеното Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „И.“, ул. „Л.С.в“ № ... против АС. К. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул.
„Л.“ № .. иск с правно основание чл. 224, ал. 2 от КТ да бъде осъден АС. К. ДЖ. да заплати
на „Р.“ ЕАД сумата от 2502.70 лева, представляващи обезщетение за настъпилите за ищеца
действителни вреди, вследствие на неявяването на ответника на работа от 25.11.2020 г. до
12.01.2021 г. - дата на издаване на Заповед № 2 от 12.01.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба-18.06.2021г до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от АС. К. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул.
„Л.“ № ... против „Р.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „И.“, ул.
„Л.“ № ..... искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ да бъде отменена
Заповед № 2 от 12.01.2021 г. на работодателя „Р.“ ЕАД, с която на АС. К. ДЖ. било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, да бъде признато уволнението за
незаконно и да бъде осъдено „Р.“ ЕАД да заплати на АС. К. ДЖ. сумата от 6817,70 лева,
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от
18.01.2021 г. до 14.05.2021г
ОСЪЖДА „Р.“ ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „И.“, ул.
„Л.“ № ... да заплати на АС. К. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул. „Л.“ № ...
сумата от 1244.21 лева (хиляда двеста четиридесет и четири лева и двадесет и една
стотинки), представляващо неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2020 г.
до 24.11.2020г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 1244,21
лева до пълния предявен размер от 4288,82 лева и за периода от 25.11.2020г. до 18.01.2021 г.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕАД ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „И.“, ул.
„Л.“ №.. да заплати на АС. К. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул. „Л.“ №..
сумата от 408,08 лева (четиристотин и осем лева и осем стотинки) разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „И.“, ул.
„Л.“ № .. да заплати в полза на Районен съд Мадан сумата от 83,40 лева (осемдесет и три
лева и четиридесет стотинки) разноски за държавна такса и изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза по съразмерност с уважената част от насрещните искове, дължими на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8