Решение по дело №529/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „ЕКО-ТИТАН“ЕООД-гр.Видин, против Решение № 359/10.10.2024г. , постановено по АНД №571/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 05-2400020/22.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ за извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно, като са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на извършено нарушение. Твърди се от касатора, че е депозирал заявления от работниците , че нямат никакви претенции към дружеството, както и че е представил три молби още от 2010г. от лицата, посочени в тях , че не желаят да им се начислява допълнително трудово възнаграждение, тъй като работодателят ги компенсира по друг начин.

Иска се от Съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна в писмено становище оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Наказанието е наложено за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Фактическата обстановка не е спорна по делото. Установено е, че на 21.09.2023г. и на 02.10.2023г. на касатора е извършена проверка от инспектори на дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство, при която във връзка с констатирани нарушения на проверяваното дружество са издадени задължителни предписания. Същите са материализирани в протокол за извършена проверка изх.№ ПР2335662/26.10.2023г. Видно от т.3 от протокола, е предписано на работодателя в срок до 15.11.2023г. да изчисли и изплати на Т. И. В., Н. Д. К., Т. П. П., Д. Н. Д., И. С. С., всички служители с повече от 1 година трудов стаж и професионален опит в дружеството към 01.01.2023г., допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит минимум 0,6 % върху основната им работна заплата за периода м.01.2023г.-м.07.2023г./вкл./ на основание чл.128, т.1 от КТ във вр. с чл.12,ал.1 и ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Задължителните предписания не са обжалвани в законоустановения срок, указан в тях, поради което са влезли в сила.

В указания срок предписанията не са изпълнени, за което е дал сведения и прокуристът на дружеството. За нарушение на чл.415,ал.1 от КТ –неизпълнение на задължително предписание, спрямо дружеството-работодател е издаден АУАН № 05-2400020/30.01.2024г. по реда на чл.413,ал.3 от КТ. От дружеството във връзка със съставения АУАН е постъпило възражение, с което са представени 4 бр. заявления от посочените в акта лица, че нямат и няма да имат никакви финансови претенции към работодателя си. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление от 22.03.2024г. Същевременно на 30.09.2015г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е наложил на касатора административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, на основание чл.415, ал.1 от КТ.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, като административнонаказващият орган правилно е определил по вид и размер наказанието.

Направените от районния съд правни изводи се възприемат от настоящата инстанция.

Настоящият съдебен състав намира, че от касатора е извършено визираното от административнонаказващия орган нарушение, а именно неизпълнено в срок предписание от дружеството-работодател, поради което е осъществен от обективна страна съставът, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната му отговорност - чл.415в, ал.1 от КТ - неизпълнение на принудителна административна мярка, дадена от контролен орган, във връзка със спазване на трудовото законодателство, каквато съобразно разпоредбата на чл.404,ал.1,т.1 от КТ е и задължителното предписание. Развитите доводи за липса на извършено нарушение не могат да бъдат възприети. В случая отговорността на наказаното лице е ангажирана за неизпълнение на задължително предписание, което не е оспорено, влязло е в сила и като такова подлежи на задължително изпълнение. Доводите за липса на имуществени претенции от посочените в акта и наказателното постановление служители/работници са ирелевантни в настоящето производство, което не е такова по преценка законосъобразността на издадените задължителни предписания. За пълнота следва да бъде посочено, че правото на допълнително трудово възнаграждение не е предоставено на свободния избор на нито една от страните по трудовото възнаграждение, нито подлежи на компенсиране по какъвто и да друг начин от разписания в закона.

Предвид горното от наказаното лице е осъществен административно-наказателния състав, въз основа на който е ангажирана отговорността му.

При издаването на наказателното постановление не са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно-производствените правила на ЗАНН и специалната разпоредба на чл.416, ал.3 КТ. Наказателното постановление съдържа и всички необходими реквизити съобразно чл.57 от ЗАНН, вкл. всички признаци на нарушението.

В случая не са налице и основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ.

Съгласно чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Видно от разпоредбата, за да се приложи отговорността за маловажно нарушение следва да са налице кумулативно следните предпоставки - нарушението да е отстранено веднага и да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая съдът намира, че не са налице и двете предпоставка, тъй като по делото няма данни за изплащане на допълнителните трудовите възнаграждения. Освен това неизплащането на трудовото възнаграждение, вкл. допълнителното такова, представлява вредна последица за работника, респ. служителя, лишавайки го от месечен доход. Предвид гореизложеното липсва законово основание за квалифициране на нарушението като маловажно по чл.415в от КТ , още по-малко за изключване на отговорността поради маловажност на нарушението на основание чл.28 от ЗАНН.

С оглед горното решението на РС Видин, с което е потвърдено наказателното постановление, като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 359/10.10.2024г. , постановено по АНД №571/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 05-2400020/22.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на „ЕКО-ТИТАН“ЕООД-гр.Видин, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ за извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Решението е окончателно.